Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Максимум Райд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Angel Experiment, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune
Разпознаване и корекция
mladenova_1978 (2015 г.)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън

Заглавие: Ангелският експеримент

Преводач: Александър Маринов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Егмонт България

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

ISBN: 9789542711476

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2157

История

  1. — Добавяне

97

Тръгнахме на югоизток. Излязохме от парка с надеждата да ни изгубят сред безкрайния поток от хора по улиците.

Зъба пусна Ейнджъл на земята и тя послушно тръгна с нас. Бялото й личице беше мокро от сълзите. Чувствах се наистина ужасно за Селесте. Иги тичаше до мен — беше протегнал ръка и леко ме докосваше. Не изоставаше и не се отделяше от нас. На моменти забравях, че не вижда. Пресякохме Петдесет и четвърта улица, а полицията все още бе по петите ни.

— Да влезем в някой магазин? — настигна ме Зъба. — А после през задния изход?

Замислих се. Само да можехме да полетим — далеч от земята, шума, хората и полицията, нагоре към ясното синьо небе, на свобода… Крилете ме засърбяха — копнееха да се разгърнат широко и да уловят слънцето и вятъра.

— Да, да опитаме — изстрелях в отговор. — Да завием на изток по Петдесет и първа.

Завихме и продължихме надолу по тротоара. Като мълнии. Почти се изсмях — улицата беше еднопосочна и на полицаите щеше да се наложи да заобиколят.

Само трябваше да си намерим безопасно укритие, преди да ни настигнат…

— Какво е това? — викна Ръч и посочи пред себе си.

Набих спирачки като по анимационните филми. Пред нас се издигаше огромна сива каменна постройка. Беше доста висока и завършваше с остри, назъбени върхове, не като небостъргач. Сякаш някакъв сив каменен кристал беше протегнал снага към небето и се простираше и изтъняваше нагоре. Имаше три сводести входа, като този по средата беше най-широк.

— Това музей ли е? — попита Газопровода.

Потърсих някаква табела.

— Не — отговорих. — Катедралата „Сейнт Патрик“. Църква е.

— Църква — възкликна Ръч. — Никога не съм влизала в църква. Може ли?

Тъкмо да й напомня, че животът ни е заложен на карта и сега не е моментът за туризъм, когато Зъба процеди тихо:

— Убежище.

Спомних си, че в миналото църквите служели като убежище за хората — вътре не пускали полиция. Преди столетия. Вероятно вече не беше така. Катедралата обаче беше огромна и пълна с туристи, така че бе подходящо място да се стопим сред множеството.