Метаданни
Данни
- Серия
- Максимум Райд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Angel Experiment, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Маринов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Детска фантастика
- Научна фантастика
- Научно фентъзи и технофентъзи
- Роман за деца
- Свръхестествен трилър
- Социална фантастика
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- dune
- Разпознаване и корекция
- mladenova_1978 (2015 г.)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Ангелският експеримент
Преводач: Александър Маринов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Егмонт България
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
ISBN: 9789542711476
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2157
История
- — Добавяне
97
Тръгнахме на югоизток. Излязохме от парка с надеждата да ни изгубят сред безкрайния поток от хора по улиците.
Зъба пусна Ейнджъл на земята и тя послушно тръгна с нас. Бялото й личице беше мокро от сълзите. Чувствах се наистина ужасно за Селесте. Иги тичаше до мен — беше протегнал ръка и леко ме докосваше. Не изоставаше и не се отделяше от нас. На моменти забравях, че не вижда. Пресякохме Петдесет и четвърта улица, а полицията все още бе по петите ни.
— Да влезем в някой магазин? — настигна ме Зъба. — А после през задния изход?
Замислих се. Само да можехме да полетим — далеч от земята, шума, хората и полицията, нагоре към ясното синьо небе, на свобода… Крилете ме засърбяха — копнееха да се разгърнат широко и да уловят слънцето и вятъра.
— Да, да опитаме — изстрелях в отговор. — Да завием на изток по Петдесет и първа.
Завихме и продължихме надолу по тротоара. Като мълнии. Почти се изсмях — улицата беше еднопосочна и на полицаите щеше да се наложи да заобиколят.
Само трябваше да си намерим безопасно укритие, преди да ни настигнат…
— Какво е това? — викна Ръч и посочи пред себе си.
Набих спирачки като по анимационните филми. Пред нас се издигаше огромна сива каменна постройка. Беше доста висока и завършваше с остри, назъбени върхове, не като небостъргач. Сякаш някакъв сив каменен кристал беше протегнал снага към небето и се простираше и изтъняваше нагоре. Имаше три сводести входа, като този по средата беше най-широк.
— Това музей ли е? — попита Газопровода.
Потърсих някаква табела.
— Не — отговорих. — Катедралата „Сейнт Патрик“. Църква е.
— Църква — възкликна Ръч. — Никога не съм влизала в църква. Може ли?
Тъкмо да й напомня, че животът ни е заложен на карта и сега не е моментът за туризъм, когато Зъба процеди тихо:
— Убежище.
Спомних си, че в миналото църквите служели като убежище за хората — вътре не пускали полиция. Преди столетия. Вероятно вече не беше така. Катедралата обаче беше огромна и пълна с туристи, така че бе подходящо място да се стопим сред множеството.