Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (25)

23

— Зъб? Много съм гладна, сериозно.

Беше минал почти час, откакто се бяха разделили с Макс. Ръч така и не беше разбрала какво точно беше станало и къде беше отишла тя.

Зъба кимна отсечено и посочи с глава. Ръч зави леко и го последва.

Носеха се към някакви скали. Бяха равни отгоре и на пластове. Зъба се насочи към една сенчеста ниша, а Ръч замаха срещу посоката на движение, за да забави скоростта си, преди да се спусне. Приближиха се и установиха, че нишата всъщност е широка и плитка пещера. За да кацне, Ръч трябваше да се приведе.

Зъба се приземи почти безшумно до нея.

Пещерата беше дълбока около четири метра и половина и широка около шест, като към краищата таванът се скосяваше. Подът бе покрит със сух пясък. Ръч седна с облекчение.

Зъба свали раницата и започна да вади храна.

— О, да — каза Ръч и отвори пакетче сушени плодове. Зъба размаха един шоколад под носа й и тя изписка доволно. — Ох, Зъбчо, къде го намери? Явно си го скрил. Не казваш нищо, а през цялото време си имал шоколад… О, толкова е хубаво…

С едва загатната усмивка Зъба седна на земята, отхапа от шоколада, притвори очи и започна да дъвче.

— Е, къде е Макс? — попита Ръч след малко. — Защо реши да кацне? Вече не трябваше ли да се е върнала? Нали трябваше да стигнем чак до брега на язовира Мийд? Какво ще правим, ако се забави…

Зъба вдигна ръка и тя замлъкна.

— Макс видя човек, който се нуждаеше от помощ, и отиде да му помогне — рече той с тихия си и спокоен глас. — Ще я изчакаме тук. Язовирът Мийд е точно под нас.

Ръч се размърда притеснено. Всяка секунда беше от значение. Защо бяха спрели? Нима имаше нещо по-важно за Макс от Ейнджъл? Тя лапна последната сушена кайсия и се огледа.

Вярно, Зъба беше прав. Вляво проблясваха сините води на язовира Мийд. Изправи се — главата й леко докосваше тавана. Пред пещерата имаше относително широка тераса, която продължаваше и в двете посоки. Ръч тръгна наляво, за да види язовира по-добре.

И замръзна.

— Хм… Зъб?