Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (93)

91

— Зъб!

Той се обърна, видя изражението ми и мигновено потупа Иги и Газопровода по ръцете. Дойдоха при мен и Ръч под големия часовник.

— Да се махаме оттук — изсумтях аз. — Току-що една дъска за духове ми каза да спася света.

— Еха, значи ще станеш известна — рече Газопровода.

Явно беше имунизиран срещу злокобния страх, който тресеше мен.

— Къде е Ейнджъл? — попита Зъба.

Протегнах ръка и хванах… въздух. Врътнах се и се втурнах към отдела за плюшени животни. Паниката вече завладяваше мислите ми — беше минала едва седмица от отвличането й…

Набих спирачки до едно шимпанзе в реални размери, увиснало на някаква витрина. Пред мен Ейнджъл говореше с някаква възрастна жена. Не бях виждала толкова стар Заличител, така че пулсът ми се успокои малко.

С жален вид тя вдигна мечето ангел и го показа на жената.

— Какво е намислила… — удиви се Зъба.

Жената се поколеба, после каза нещо, което не чух, лицето на Ейнджъл светна и тя кимна ентусиазирано.

— Някой ще купи нещо на Ейнджъл — каза Иги тихо.

Тя знаеше, че я наблюдаваме, но отказваше да ни погледне. Петимата ги последвахме до касата и пред удивения ми поглед жената извади портфейла си с леко объркан вид и плати мечето на Ейнджъл, която буквално взе да подскача на място от радост, стиснала мечето пред гърдите си. Каза „благодаря“ поне хиляда пъти. Жената — все още леко объркана — се усмихна, кимна и излезе от магазина.

Стълпихме се около най-младия член на ятото.

— Какво стана? — попитах. — Откъде-накъде тази жена ти купи мечето? Та то струва четиридесет и девет долара!

— Какво й каза? — поинтересува се Иги. — На нас никой не ни купува разни неща.

— Нищо — отвърна Ейнджъл, стиснала здраво мечето си. — Просто помолих госпожата да ми го купи, тъй като наистина го исках, а нямах достатъчно пари.

Поведох останалите към изхода, преди Ейнджъл да накара някого да й купи гигантския жираф.

Навън слънцето грееше ярко в небето. Време беше за обяд. Както и да продължим търсенето.

— Значи просто помоли някаква непозната да ти купи скъпа играчка и тя те послуша, така ли? — попитах Ейнджъл.

Тя кимна и приглади козината на мечето около ушите му.

— Да. Помолих я да ми го купи. Учтиво, мислено.