Джеймс Патерсън
Ангелският експеримент (13)

11

— Какво? — изскимтя Газопровода.

Иги стана още по-блед — ако изобщо беше възможно.

— Ще заведат Ейнджъл там — обясних аз. — Така че това е мястото, където трябва да идем, за да си я върнем.

— О… — започна Ръч и мозъкът й заработи бясно. — Да. Трябва да идем да спасим Ейнджъл. Не можем да я оставим с онези хора. Те са… чудовища. Ще й сторят ужасни неща. Ще я затворят в клетка. Ще я наранят. Но ние сме петима. Така че всички заедно трябва да… мпф-ф-ф… — Запуших устата й с ръка, а тя разтвори пръстите ми един по един. — Хм… Колко ли е далеч?

— Горе-долу на около хиляда километра — каза Зъба. — Поне седем часа полет, без да включваме почивките.

— Дали първо да не го обсъдим? — попита Иги, без да обръща глава. — Имат сериозно числено превъзходство.

— Не. — Вперила очи в картата, вече набелязвах маршрути, места за почивка, резервни варианти.

— Не може ли да гласуваме? Бяха въоръжени. И имаха хеликоптер. — Тонът на Иги беше доста настоятелен.

— Иги, това не е демокрация — казах аз. Разбирах страховете му, но не можех да направя нищо по въпроса. — А максокрация. Ясно ти е, че сме длъжни да тръгнем след Ейнджъл. Надали очакваш да им позволим да ни я отмъкнат ей така. Шестимата се грижим един за друг — независимо какво се случи. Никой от нас няма да бъде затворен в клетка, поне докато аз съм жива. — Поех дълбоко дъх. — Всъщност след Ейнджъл ще тръгнем аз, Ръч и Зъба. Искам вие с Газопровода да останете тук и да пазите къщата. Има някаква нищожна вероятност Ейнджъл да избяга и да се върне.

Настъпи мъртвешко мълчание.

— Колко си прозрачна — рече Иги и се обърна към мен. — Не това е причината да ни оставиш тук. Защо не си кажеш направо?

От напрежение ме присви стомахът. Нямах време за това. Тоест Ейнджъл нямаше време за това.

— Добре — рекох и се опитах да прозвуча помирително. — Вярно е. Не искам да идвате. Не можеш да отречеш, че си сляп, и макар че летиш страхотно наоколо, защото познаваш местността, не мога да си позволя да се тревожа и за теб при схватка със Заличителите.

Лицето на Иги се изкриви от гняв. Отвори уста, но Газопровода го изпревари.

— Ами аз? — изстена той. — Не ме интересува дали са въоръжени, или в хеликоптер, или са Заличители. Тя е моя сестра.

— Точно така. И щом държат толкова на нея, вероятно и ти си важен — отбелязах. — Освен това летиш страхотно, но си на осем години, а ни чакат дълги безсънни часове.

— Джеб никога не би ни оставил — рече Иги гневно. — Никога!

Стиснах устни. Наистина правех всичко по силите си.

— Вероятно е така — признах, — но няма да разберем. Джеб е мъртъв. Хайде, стягайте се!