Дейвид Лендър
Ваксината (8)

8.

На следващата сутрин Ричард приготви лаптопа на бюрото в тяхната хотелска стая, пусна програмата за скриване на айпито и влезе в Скайп. Той обърна телевизора към Дени, включи го с намален звук, така че тя да може да гледа предаването и да не се получава микрофония. След това влезе в спалнята, затвори вратата и пусна телевизора, за да я гледа и той.

Ръцете й вече се потяха пред перспективата да гледа в камерата на компютъра. Дойде сияещата Денис.

— Откакто вчера се видяхме, накарах цялата група „Ваксиниране по избор“ да звъни по телефоните. Пет до десет обаждания всеки, с обещанието да накарат и останалите да звъннат на пет до десет души. И така нататък. Имейли, блогове, Фейсбук, Туитър. Какъв тласък за митинга довечера. Ще стане нещо голямо!

Само това ми липсваше, помисли си Дени. Още по-голям натиск.

На екрана на компютъра се показа жена, която се беше свързала с нея по Скайп.

— Здравей, Дени. Радваме се, че се съгласи. Аз съм Кери Саймингтън, продуцент на „Срещни се с пресата“.

— Не бих го пропуснала за нищо на света — отговори Дени, докато се питаше дали се забелязва треперенето на гласа й.

Кери се усмихна и продължи:

— Ще започнем с кратка бележка за твоето положение на свидетел на убийството на Дейвид Магуайър и на лице, издирвано от полицията като потенциален свидетел. Нямаме намерение това да е фокусът на този отрязък, но Дейвид иска да започнем с някои въпроси за случилото се.

— Добре. — Нервите на Дени бяха опънати до скъсване. Пулсът блъскаше в ушите й, докато Кери даваше указания да гледа право в камерата.

— Фасулска работа — обади се Денис от другия край. — Поеми си дълбоко дъх, гледай в камерата и изпразни съзнанието си от всичко.

— Сякаш вече не съм го изпразнила! — засмя се Дени.

Кери се усмихна.

— Ето, виждаш ли. Вече си професионалистка. — Тя изчезна и Дени видя студиото и надписите за предаването, които изтичаха както по екрана на телевизора, така и по дисплея на компютъра.

Ето, започва. Лицето й сякаш беше от камък.

На екрана се появи Дейвид Брадли.

— Изслушванията на комитета на сенатор Джон Макийн за ваксините ще започнат в понеделник сутринта тук, във Вашингтон, в офис сградата „Ръсел“ на сената. Една от най-важните теми, които комитетът трябва да обсъди, е дали да продължи имунитета, който Конгресът е дал на фармацевтичната индустрия срещу увреждания, които може да се причинени от ваксини. Днес ще ви покажем дебат на двете страни по тази тема. Представител на фармацевтичната индустрия е Гроувър Медсън, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на „Фарма Интернешънъл“ — най-големия производител на ваксини в страната. Той е председател и на професионалната асоциация на производителите на медикаменти — „Фармацевтичният кръг“. — Дени видя лицето на Медсън да се появява в лявата част на разделения екран. Изглеждаше спокоен и самоуверен като баща й преди паметния мач, в който спечелиха купата. Тя преглътна шумно.

— Другата гледна точка ще защитава госпожа Дени Норт, член на движението „Ваксиниране по избор“ и режисьор на документални филми. Тя спечели наградата на кинофестивала „Трайбека“ с филма си „Дрогирането на нашите деца“, в който се повдигат критични въпроси за продуктите на фармацевтичната индустрия, включително за ваксините. — Сега видя собственото си лице да се появява в лявата част на екрана. Изглеждаше пепеляво бледа. Принуди се да гледа право в камерата, но прекъснаха за реклами. Дени въздъхна от облекчение.

Когато отново се озоваха в ефир, Брадли каза:

— Госпожо Норт, научихме, че в петък сте станали свидетел на убийството на човек на име Дейвид Магуайър. Изследовател във „Фарма“. Също така научихме, че полицията ви издирва, за да дадете показания за убийството на господин Магуайър и убийството на полицая във вашия апартамент по-късно. Какъв е вашият коментар?

— Невинна съм и смятам, че онзи, който е отговорен за убийството на господин Магуайър, се опитва с лъжливи улики да ме натопи.

— Щом сте невинна, защо не отидете в полицията?

— Смятам, че ще ми скалъпят процес.

— Какво мислите, че ще постигнете, като продължавате да се криете?

— Да стигна до дъното на този заговор.

— Заговор? Организиран от кого?

Дени се поколеба.

— По-добре да не споменавам имена, докато нямам доказателства.

Брадли сбърчи чело.

— Значи нямате нищо общо с двете убийства?

— Абсолютно нищо.

По лицето на Брадли се четеше съмнение.

— А сега да се върнем на днешната ни тема. Според действащите в момента правила, установени през 1986 година, родители, които смятат, че децата им са увредени от ваксина, нямат възможност да съдят производителите, а трябва да се обръщат с оплакванията си към правителствени комисии, създадени за изслушване по уврежданията, наричани от хората съдилища за ваксини. Тези случаи се решават от назначени от правителството главни експерти, които действат като съдии.

Дени подхвърли:

— Малцина получават компенсации, а повечето трябва да просят. — Камерата продължаваше да показва Дейвид Брадли и гласът й прозвуча сякаш от нищото. Тъничък и напрегнат. Брадли не й обърна внимание. — Е, участници в дебата, трябва ли, или не трябва да имаме съдилища за ваксини? Или да се откажем от тях и ищците да търсят справедливост в гражданските съдилища?

Дени видя своето лице и това на Медсън да се появяват на разделения екран.

— Защо трябва да имаме съдилища за ваксини? — попита тя. Този път гласът й прозвуча по-уверено.

— Дени, радвам се, че зададохте този въпрос — каза Медсън, усмихвайки се. — Нашата национална програма за имунизация се осъществява с мандат от правителството и е допринесла безкрайно много. Ваксините освободиха света от инвалидизиращи и смъртоносни заболявания, като детския паралич и едрата шарка. Детският паралич беше бедствие, което заливаше страната през 50-те години — мнозина от вас са твърде млади, за да помнят — докато Джонас Солк не разработи ваксината срещу него и правителството нареди всички деца да бъдат ваксинирани. И нещо не по-малко важно — ваксината спря ширещата се паника. Това беше една от най-успешните кампании за опазване на общественото здраве… — Той замълча, сякаш искаше да даде възможност на Дени да отговори.

Главата й на секундата се изпразни.

Медсън продължи с разказ за историята на ваксината срещу едрата шарка:

— Днес с деривати на разработената от Солк ваксина е унищожена и едрата шарка.

Дени възвърна самообладанието си.

— Има доказателства, че подобряването на хигиената и на храната е причина за намаляването на броя на заболелите от едра шарка и че това е щяло да стане със или без ваксината.

— Да не се шегувате? Фактът, че хората са се научили да си мият ръцете преди хранене и са почнали да се хранят по-добре, е причина за унищожаването на едрата шарка? Това не може да е резултат на научно изследване.

— Няма научно изследване и за вашето твърдение…

— Да не изместваме темата — намеси се Брадли. — Не сме тук, за да дискутираме историята на ваксините.

Дени погледна към Медсън на телевизионния екран. Изглеждаше невъзмутим, сякаш тя се бе опитала да се втурне в посока, която няма значение. Може би беше прав, но вече не се чувстваше толкова напрегната.

Спомни си нещо, което Ричард каза снощи. Беше сравнил дебата с даване на показания под клетва или с кръстосан разпит от противниковия адвокат по време на дело.

— Не се опитвай да отбелязваш точки — беше й казал той. — Отбранявай се, отбивай ударите, докато не разбереш своя противник и не откриеш слабото му място. И не се опитвай да блеснеш, докато не възстановиш самоувереността си.

Медсън се смръщи.

— Бих искал да добавя нещо по темата отпреди малко, защото липсата на познания сред онези, които се противопоставят на ваксините, наистина ме удивява. Госпожо Норт, ако бяхте видели как изглежда човек, заразен с едра шарка, и ужасяващата му смърт, може би щяхте да приемете огромните ползи, които ваксините са ни дарили. Вие сте против използването им за спасяването на човешки живот.

— Не, не съм против това. Противник съм на идеята да се инжектират отровни вещества във вените на нашите деца. Противник съм на Националната програма за имунизация и нейното разписание за четиринайсет ваксини с по четиридесет и девет инжектирания до шестата година. Според нея петкилограмово бебе може да понесе до осем инжекции дневно, макар да е с грип или имунната му система да е отслабена по друг начин. Противник съм на това да се отнеме правото на родителите да решават дали да ваксинират или не своите деца. По нареждане на правителството, което смята, че родителите не могат да преценят какво е добро за здравето на техните деца. Противник съм на разяснителната политика на центровете за контрол и превенция на заболяванията, която може да се опише по-скоро като пропаганда и завишава рисковете от инфекциозни заболявания чрез плашещи статистики. Центровете прекалено усърдно отричат всяка възможност за увреждания от ваксини, които могат да доведат до необратими промени като аутизма. Също така избирателно представят доказателства, за да накарат хората да участват масово в програмата за ваксиниране, вместо да ги просвещават как да се предпазват. Противник съм на недостатъчното тестване на ваксините и техните съставки и така нашите деца да се използват вместо опитни свинчета, за да се види дали са безопасни. — Дени замълча, дишайки тежко.

— Как може да твърдите, че не тестваме ваксините? — попита Медсън. — Те са подложени на същия строг процес на одобрение от страна на Федералната агенция за лекарствата, включващ три фази на проверка. Както впрочем всички лекарства в САЩ.

— Това са само драскотини по повърхността. А какво ще кажете за съставките на ваксините? Всички — стабилизатори, адюванти, консерванти, инактиватори, хранителните среди — трябва също да се подлагат на проверка за безопасност. Токсикологични проучвания трябва да се правят на всичко, което инжектирате на хората. Защо не се правят?

Дени замълча, за да даде възможност на Медсън да отговори. Но той не го направи и тя продължи:

— Ако родителите искат да узнаят колко плашещи са тези съставки, могат да посетят интернет страницата на Националния център за ваксинна информация, основан от Барбара Лу Фишър. Може да гледате и видео за ваксините на сайта на доктор Меркола — най-добрата страница за природно здраве в мрежата. — Тя си пое дъх. — Господин Медсън, нашите бебета получават над трийсет антигени и агенти от над дванайсет болести по време на задължителното ваксиниране. Не съм чувала те да са били тествани как си взаимодействат. Не са правени и проучвания на взаимодействието на ваксините с често използваните лекарства. Защо не се тестват старите ваксини по стандартите, които се използват за по-новите? Защо не се провеждат проучвания след въвеждането на дадена ваксина за възможни странични ефекти?

Намеси се Дейвид Брадли:

— Нека се върнем малко назад. Преди малко казахте „инжектиране на отровни вещества във вените на нашите деца“.

Дени не изчака Медсън:

— Алуминий, формалдехид, тъкан от абортирани човешки зародиши, ацетон, мононатриев глутамат и живи вируси за отскок.

Обади се Медсън:

— Тези вещества са в незначителни количества.

— О, значи малко отрова е нещо хубаво?

Намеси се Брадли:

— Нека да разгледаме някои от тези вещества.

— Тимерозалът е едно от тези, които не споменах — каза Дени. — Това е консервант, съдържащ 49,6 процента живак. Едно от най-отровните вещества на земята…

— През 2004 г. доброволно е изваден от разписанието на детските имунизации, след като за него се повдигна въпрос. Макар че незначителното количество живак, което съдържаше, не можеше да причини никаква вреда.

— Беше извадено, след като изслушванията пред комитета на конгресмен Дан Бъртън за реформа в управлението упражниха натиск върху индустрията. После стана известно, че отделът за „Медицински науки“ на собственика на патента е поискал от етикета на тимерозал да бъде махнато твърдението „неотровен“ още през 1967 г. След това последва разкритието, че през 1982 г. независима комисия на Федералната агенция по лекарствата е поискала да бъдат премахнати всички живачни консерванти, включително тимерозал, от всички свободно продавани лекарства и козметични продукти, защото „не са признати за безопасни и ефективни“ — с други думи, твърде отровни, за да си ги мажеш по кожата.

Медсън изви гръбнак и за първи път изглеждаше объркан.

— Беше махнат. Това е много стара история, която няма нищо общо с днешната тема.

— А какво ще кажете за противогрипната ваксина?

— Да, тимерозалът се съдържа в незначителни количества в нея, защото е нужен като дезинфектант и консервант — обясни Медсън.

— И нямате на разположение друг дезинфектант и консервант? — Преди Медсън да успее да отговори, Дени продължи: — Всяка година около сто и четиридесет милиона американци се ваксинират срещу грип по настояване на нашето правителство, фармацевтичната индустрия, рекламите по телевизии и печатни медии, както и плакатите в аптеки и по улиците.

— Повечето от ваксинираните са възрастни. Тази дебат е за рутинните детски имунизации.

— Значи е безобидно да се инжектира малко живак на нашите майки, болнави лели и баби? Искам да подчертая, че ваксинирането срещу грип се препоръчва от центровете за контрол и превенция на заболяванията за децата чак до осемнайсет години. Това означава тимерозал, под чието наименование се крие живак.

Брадли отново се намеси:

— Госпожо Норт, отклоняваме се от темата. Може ли да споменете някои от останалите вещества във вашия списък?

— Разбира се — кимна Дени. — Алуминий…

— Алуминият е адювант — необходима добавка във ваксините, вещество, което стимулира реакцията на имунната система.

— Мисля, че всъщност искате да кажете, че тъй наречените адюванти са нужен елемент във ваксините, нали? Разбира се, нямахте предвид алуминия, този тежък метал, който е не по-малко отровен от оловото, кадмия и живака, но нима той е единственият адювант и трябва непременно да бъде инжектиран на нашите бебета като част от тяхната рутинна детска имунизация?

— Изкусно или по-точно хитро формулирано, госпожо Норт. Да, винаги е нужен адювант. Досега алуминият е най-ефективният известен ни адювант. Съдържа се в нищожни количества — по-малко от 0,5 процента!

— Когато става дума за толкова отровно вещество като алуминия, 0,5 процента съвсем не е незначително количество. — Дени почувства как у нея нараства гневът. — Дейвид, вие попитахте за други вещества. Ето още едно: феноксиетанол. Това е химическото му наименование. Съдържа се в известно количество ваксини. Средният потребител го познава под търговското наименование антифриз, който се сипва в охладителната система на превозните средства…

— Госпожо Норт, вие започвате да експлоатирате жаждата за сензации. Пак казвам — незначителни количества — заяви Медсън.

После и Дени, и той замълчаха.

Включи се Брадли:

— Да поговорим за проучването на страничните ефекти на ваксините.

Медсън се усмихна.

— Искам веднъж завинаги да развенчая това твърдение. Онези, които твърдят, че не сме провеждали статистически тестове с ваксините, бъркат. Мога да посоча множество изследвания, но за да не изпадам в подробности, да вземем най-всеобхватното. Става дума за епидемиологично проучване — проучване на населението под формата на 110 000 деца в избрани здравни организации, сравнявайки онези, които получават ваксини с тимерозал, с другите, които получават ваксини без тази съставка. Проучването беше проведено за Съвещателния комитет за имунизациите при центровете за контрол и превенция на заболяванията. Публикувано е през ноември 2003 година и не показва статистически доказателства за забавяне на речта или забавяне на проговарянето в групата с тимерозала.

— Това е отчайващо старо изследване. Има един шокиращ цитат от доктор Джонсън, който участва в прословутата закрита конференция на центровете за контрол и превенция на заболяванията в Симпсънуд през 2000 година, за да се обсъдят резултатите от продължаващите изследвания. Лекарят, експерт, който ще обсъжда безопасността на ваксините в Националната програма за ваксинации, казал на колегите си, че току-що му се е родило първо внуче. Продължил с: „Не искам да му бият ваксини, съдържащи тимерозал, докато не знаем повече“. Ето още цитати от тази конференция: „Какво ще стане, ако адвокатите надушат това?“. „Няма нито един учен в света, който да отхвърли тези резултати.“ Да речем, че аз гоня сензациите. Но нека подчертая факта, че изследването мина през най-малко четири повторения. Първото установи статистически, че дете, на което бият ваксини, съдържащи тимерозал, е два пъти и половина пъти по-вероятно да развие разстройства в развитието на нервите, отколкото деца, получавали ваксини, несъдържащи въпросната съставка. Изследването беше преработено в четири последователни повторения, в които доказателствата бяха „масажирани“, докато накрая не останаха статистически значими данни за вредата от ваксините с тимерозал. Няма защо да ми вярвате просто така. Има една чудесна книга по този въпрос от Дейвид Кърби — „Доказателства за вреда“.

Дени видя в другия край на стаята Денис да имитира ръкопляскане. Макар че й се дощя да не го беше правила, защото я разсея, почувства как увереността й нараства.

— Какво ще кажете за други изследвания? — попита Брадли.

— Бившият директор на Националните здравни институти, Бърнадин Хийли, казва, че изследванията за това дали ваксините предизвикват аутизъм, са недостатъчни. Също така твърди, че отговарящите за общественото здраве служители съзнателно са избягвали проучванията дали някои групи деца не са по-възприемчиви за страничните ефекти на ваксините, защото се страхуваме от отговорите, които могат да изскочат. Не е ли това най-важният въпрос? Безопасни ли са ваксините? Увреждат ли децата ни и ако е така, не трябва ли хората, които ги произвеждат, да бъдат държани отговорни?

Медсън изглеждаше раздразнен и може би изтощен. Дени видя отворилата се възможност.

— Преди малко споменахте едно епидемиологично изследване на ваксини. — Тя почувства приток на адреналин. — А какво ще кажете за проект „Епсилон“?

Медсън подскочи на стола си.

— Това е старо изследване, започнало преди десет години и прекратено преди пет.

— Научих, че двайсет производители на ваксини са събирали данни. Контролна група от неваксинирани деца и тестова група деца, които са получавали ваксините, включени в Националната програма.

— Така е — потвърди Медсън.

— Защо беше спряно?

— След пет години проучвания в групата с ваксинираните не бяха открити статистически значими странични ефекти. Решихме, че би било неетично да продължаваме да лишаваме неваксинираните деца от ползата да бъдат ваксинирани.

— Интересно. Обаче си мисля, че ако днес предложите същото, по-голямата част ще предпочетат да останат в контролната група на неваксинираните. Това е и целта на днешния дебат: зрителите да могат да направят информиран избор.

Медсън вече изглеждаше напълно спокоен.

— Мисля, че преувеличавате своето влияние.

— Мога да живея с това. Ще видим. „Срещни се с пресата“ са посочили телефонни номера, така че хората, които гледат това предаване да пратят съобщения, ако се интересуват от участие в такава контролна група. Точно в момента показват телефонните номера.

Обади се Брадли:

— Надхвърлили сме времето за тази част, но до края на предаването остават още четиридесет и пет минути. Ще видим колко хора ще пратят съобщения. Нека обвържем техния брой с нашия първи въпрос: дали Конгресът да продължи да дава имунитет на производителите на ваксини? Моля всеки от вас да изрази мнението си. Господин Медсън, нека започнем с вас.

Медсън гледаше в камерата като някой добродушен чичко с полуусмивка на устата.

— С удоволствие, Дейвид. Както вече казах, Националната програма за имунизация е приоритет на правителството в областта на здравеопазването. Това е програма, създадена и управлявана от федерална агенция — Центровете за контрол и превенция на заболяванията. В нея взима участие и Федералната агенция за лекарствата. Фармацевтичната индустрия само произвежда ваксини и ги предоставя на правителството за изпълнение на програмата. Това не е програма на индустрията, а ако правителството смята, че тя е национален приоритет, смятам, че ние, производителите, трябва да бъдем освободени от отговорност за правителствената програма. В нашето общество, което много обича да се съди, това е особено важно. Ако се премахне тази защитна мрежа за фармацевтичните компании, те ще бъдат изложени на процеси за щети, които могат да доведат до фалити. Ако това се случи, повечето, ако не и всички производители на ваксини ще прекратят работа. Даденият от Конгреса имунитет на фармацевтичните компании заради Националната програма за имунизация е съществен фактор, ако правителството желае тази програма да продължи. Толкова е просто.

Брадли се усмихна.

— Благодаря, господин Медсън. А сега да чуем госпожа Норт.

Дени почувства как се накланя към камерата от нетърпение и се насили да седне изправена на стола. Спокойно, не си изпускай нервите.

— Мисля, че е малко неискрено да застъпваш тезата, че Националната програма за имунизация е приоритет само на федералното правителство. Всяка година фармацевтичната индустрия печели милиарди и още от самото начало сериозно е повлияла на броя и разписанието на имунизациите. Консултативният комитет към Центровете за контрол и превенция на заболяванията, който дава препоръки кои ваксини да бъдат добавени към разписанието, е претъпкан с представители на фармацевтичната индустрия, лекари, които са патентовали ваксини, и хора, които получават щедро финансиране за изследвания или сладки хонорари като гост-лектори на семинари, организирани от индустрията. Някои от членовете са дори акционери във фирми от бранша. Консултативният комитет по ваксини и свързаните с тях биологически продукти към Федералната агенция за лекарствата съветва Центровете за контрол и превенция на заболяванията в областта на ваксините и има същите връзки с фармацевтичната индустрия.

Така че хайде да не се лъжем. Фармацевтичната индустрия поддържа топли връзки със своя клиент — правителството — и неговите надзорни органи. И има значително влияние — някои биха казали твърде голямо влияние — върху програмата, която рутинно инжектира отровни вещества на нашите бебета. Господин Медсън каза, че недаването на ваксини на децата, събрани като контролна група на другата група, която редовно се ваксинира, повдига етичен въпрос. Аз бих го казала другояче: всяка държавна програма за имунизация, която никога не провежда научни изследвания на страничните въздействия и на взаимодействието между отделните ваксини в това разписание, е неетична. Защо производителите на ваксини трябва да бъдат отделени и да бъдат освободени от всяка отговорност за щети, които техните продукти може би причиняват? Освен програмата за имунизация имаме и други приоритетни програми. Трябва ли производителите на вагоните за метрото да бъдат освободени от отговорност, защото транспортните програми са федерален и щатски приоритет? Ако на родителите не се дава правото на избор дали да ваксинират децата си или не, защо да не могат да държат производителите на тези ваксини отговорни за щетите, които те причиняват? Ние от движението казваме — трябва да могат. Конгресът трябва да премахне освобождаването от отговорност на фармацевтичната индустрия за ваксините, които произвежда. Ако производителите се страхуват от възможни последствия, може би ще положат по-големи усилия продуктите им да са безопасни.

Дени чу музиката на поредната реклама. На телевизионния екран се показа жена, която се радваше на перилен препарат. След миг на компютърния монитор се появи Кери и каза:

— Свършихме.

Дени бутна назад стола и затвори лаптопа. В този миг долетя Денис.

— Страхотно! Беше велика! Нека копелетата си счупят зъбите в това. — Тя отиде в другия край на стаята и започна разговор по мобилния си телефон.

Дени си позволи дълбока въздишка на облекчение. Усещаше краката си омекнали, а когато стъпи на тях, имаше чувството, че се огъват.

* * *

Медсън се питаше какво, по дяволите, му се случи. Момичето се беше нахвърлило върху него като муха, постепенно се превърна в комар, докато не завърши като ято разярени оси. Трябваше да изгледа записа, но имаше усещането, че току-що го бяха наритали. Беше ядосан. Искаше да си го изкара на някого и за номера, който му скроиха с телефоните, изписвани на екрана. И откъде, по дяволите, знаеше за проекта „Епсилон“? Вероятно Магуайър й е казал. Още една причина изпълнителят да се отърве от нея и да върне данните. Обаче досега наемникът не беше успял и Медсън трябваше да направи нещо по въпроса. Той си закачи най-хубавата сърдечна усмивка за Брадли, благодари му и се отправи към асансьорите.

Майната му на този изпълнител. Медсън набра номера на Екзейвиър да прати друг за момичето. Когато се включи гласовата му поща, той остави съобщение да му звънне.

* * *

Денис крачеше напред-назад из стаята и не спираше да говори по мобилния телефон. Дени реши, че е останала доволна от нейното представяне. Не само се справи, но успя да спечели няколко точки. А най-учудващото беше, че след като овладя нервите си, дебатът вече й доставяше удоволствие.

Ричард се появи усмихнат от спалнята.

— Беше великолепна. Наистина великолепна — каза той и я прегърна. Целуна я дълго, а тя се притисна в него. Не знаеше дали това беше желание, освобождаване от напрежението или и двете. На кого му пукаше? Ричард я поведе към дивана, като продължаваше да я прегръща през рамото.

— Имам чувството, че започнах малко неуверено.

— Така беше, но какво от това? Когато влезе във форма, беше направо съкрушителна.

— Благодаря.

— Ако положението ни не беше такова, щях да поръчам шампанско. Каквото е сега, ще трябва да се задоволиш с брънч^[1].

Беше момент на триумф, но тя си напомни срещу какво се е изправила и в каква голяма опасност продължава да се намира.