Дейвид Лендър
Ваксината (14)

14.

Дени зави по 34-та улица към центъра на Джорджтаун. Нощта се беше спуснала и облаци закриваха луната. Докато беше в апартамента на Солсбъри, дори преваля. Вятърът и влагата във въздуха правеха времето хладно. Тя крачеше със скръстени на гърдите ръце и прескачаше локвите, които се бяха образували по краищата заради неравния тротоар от базалтови павета. Миризмата на цветя и мокра земя я подсети как в понеделник сутринта заведе Гейб на училище. Миг семейно щастие, преди да започне тази лудница. А сега може би беше дошъл нейният край.

Тя включи своето блекбъри и зарови из търсачката за адреси на интернет кафенета. Намери едно, влезе, поръча си чай и седна пред един от компютрите с треперещи от вълнение ръце. Включи флашката на Солсбъри: двайсетина екселски таблици и няколко документа на Уърд. Отвори ги един по един. Първите няколко таблици приличаха на онези, които Магуайър й беше дал. Само че в лявата колона на тези бяха набрани имената на децата. Следваха екселските таблици на Магуайър, после таблиците на „Фарма Интернешънъл“ за първите пет години на проучване, които включваха имената на децата в лявата колона. В последната таблица се виждаха статистически уравнения. Почувства засилващо се чувство на безпокойство. Не можеше да разбере числата и не би могла да ги обясни никому без помощта на Солсбъри. Отвори първия уърдовски файл. Слава богу! Солсбъри беше написал една паметна бележка, обобщавайки заключенията си от статистическия анализ, включително за корелацията 0,83, и беше споменал и извода, че за членовете на групата, която била ваксинирана, е било 5,3 пъти по-вероятно да развият разстройства от аутистичния спектър, отколкото неваксинираната група. Документът включваше и описание на изследването „Епсилон“, включително календар на проучването до деня, в който от бранша бяха решили да го прекъснат.

Тя затвори документите, извади флашката и излезе от кафенето с напрегнати сетива. Звънна в Службата на специалния съветник от тротоара.

Мъж вдигна телефона.

— Служба на специалния съветник. Мога ли да ви помогна? — Гласът му прозвуча носово. Дени се запита дали всички там не ходят с щипки на носовете.

— Това явно не е Анджела Стивънс.

— Не, Анджи ме замества само в петък вечер, когато ходя на танци. Казвам се Юджийн Донегън. С какво мога да ви помогна?

Що за аномалия — бюрократ с чувство за хумор. Тя се отпусна.

— Здрасти, Юджийн. Казвам се Дени Норт. Преди това говорих с Анджела и й разказах моята история и за желанието ми да получа статута на федерален разобличител. Дали ви е оставила бележка?

— Обикновено не работим по този начин, но ми кажете с две думи за какво става дума и аз ще ви отговоря дали ще стане работата.

— Добре. — Дени му разказа поредицата събития от последните два и половина дни, като започна от убийството на Магуайър и свърши с това на Ричард. След това за обработката на данните от Солсбъри, от която се вижда положителна връзка между Националната програма за имунизация и епидемията от аутизъм. — Нещо да ви звучи познато?

— Уха. И сте обяснили всичко това на Анджела?

— Само това, което се беше случило дотогава, макар да не съм сигурна, че я е впечатлило. Смяташе, че не можете да ми помогнете, докато данните не бъдат обработени.

— Сигурно е информирала Кен Олсън за всичко. Не обръщайте много внимание на свободното ми държане. Аз съм самотният бегач. Вдигам телефона в неделя вечерта.

— Какво ще правим от тук нататък? — попита Дени. Тя наближаваше пресечката на улица М и шумът от ресторантите и баровете се бе усилил отново.

— Идвайте, аз ще свикам войските — отговори Юджийн.

— Включително Кен Олсън?

— Включително шефът. — После изведнъж се досети, че може да е преувеличил, защото добави: — Може би не е лошо първо да убедим Анджела, за да можем докараме Кен в службата в неделя вечер. Ще ви звънна, когато се свържа с нея. Номерът ви е изписан на екрана.

— Добре, ще чакам.

Дени продължи да крачи по тротоара и реши, че трябва да намери място, където да постои малко. Обърна се и започна да се връща към улица М и гръцкия ресторант, където беше обядвала.

* * *

Докато я поздравяваше във фоайето на сградата, където се помещаваше Службата на специалния съветник, от широката усмивка на Юджийн проблясваха белите му зъби, на бузите си имаше трапчинки, а очите му проблясваха зад очилата с рамки от коруба на костенурка. Фигурата му беше жилава, макар да не беше много по-висок от Дени. Поздрави я със здраво ръкостискане и радостно „Дени!“, преди да я поведе към асансьорите, сякаш се познаваха от дълги години.

Без да престава да се усмихва, я отведе в залята от светлина конферентна зала. Девет души бяха насядали около масата, включително мъж с кисела физиономия начело, който вероятно беше Кен Олсън. Юджийн изигра ролята на домакин, разведе я около масата, за да я запознае с хората. Кен Олсън изръмжа поздрав и седна веднага на мястото си. Анджела Стивънс седеше отдясно на Олсън. Лицето й беше сериозно. Юджийн настани Дени до себе си.

— Анджела?

Тя впери поглед в Дени, без да се усмихва.

— Дени, благодаря, че дойде при нас. Тревожехме се за теб, откакто разговаряхме за първи път. Радваме се, че си тук. Предлагам да изложиш накратко своята история, така че и Кен да я чуе. След това можем да се занимаем с подробностите.

Дени си облиза устните. Беше успяла. Или поне беше сложила началото. Или пък края. Разказа набързо за основните събития, които беше споменала на Юджийн, след това каза:

— Мисля, че може би трябва да почна от Магуайър. С него ме запозна човек на име Джон Маклоски, от когото бях взела интервю за списание „Кръстоносец“, след като беше разобличил болкоуспокоителното „Мириъд“.

Олсън и Анджела се спогледаха.

Дени продължи:

— Разменяхме си имейли няколко седмици. Опитвах се да го убедя да ми даде интервю за моя нов филм, посветен на аутизма. Накрая се съгласи да го интервюирам, но настоя преди това да се срещнем, за да поговорим. Това трябваше да стане миналия петък. Сутринта той дойде в моя офис и беше убит пред мен. Точно преди да го убият, ми даде флашка. — Дени спря, вдигна очи и видя как Олсън и Анджела отново се споглеждат.

Анджела попита:

— Каза ли Магуайър нещо?

— Да. Спомена нещо за „правилната страна“. В началото нямах представа какво е искал да каже, но вече знам. Той е говорил за данните в една екселска таблица във флашката, която ми даде точно преди да го застрелят. Таблицата, която ми даде, има само дясна страна. А лявата страна сигурно е на друго място.

Олсън се смръщи.

— Продължавай — подкани я Анджела.

— Току-що се разделих с човек, който ми изтълкува информацията във флашката на Магуайър. В нея се съдържат статистически доказателства, събирани в продължение на десет години за пряка връзка между Националната програма за имунизация и епидемията от аутизъм в страната. Значи онзи, който е убил Магуайър, не е искал това да стане известно. По същата причина тези хора преследват и мен: да си върнат данните и завинаги да ми затворят устата.

Олсън и Анджела се спогледаха. По дяволите, какво става.

— Това ли е всичко?

— Не. След убийството на Магуайър убиецът дойде в жилището ми преоблечен като полицай и се опита да ме убие. Веднага след това един млад полицай беше убит там. Ако трябва да направя предположение, бих казала, че синеокият убиец го е застрелял.

Олсън проговори за първи път:

— Полицаят е бил убит с нож. Гърлото му било прерязано, а убиецът е забил ножа в сърцето му. Единствените отпечатъци върху ножа били вашите.

Дени изпадна в шок. Какво става? Никога не беше чувала това!

— Откъде знаете? — попита тя.

Анджела обясни:

— Свързахме се с полицията. Трябваше да проверим историята ви, след като говорихме.

Дени почувства как косата й настръхва. Тя се усмихна подигравателно на Анджела.

— Да продължавам ли да разказвам, или вие знаете повече за моята история от мен?

Анджела не отговори.

— По дяволите, какво става тук? — изстреля Дени срещу нея, после гневно изгледа Олсън.

— Знаете, че Маклоски беше федерален разобличител. Обаче сигурно не ви е известно, че Магуайър също беше в програмата. — Дени видя, че Олсън и Анджела отново размениха погледи. — По-точно е да се каже, че беше на път да влезе в нея — уточни Олсън. — Той се свърза с нас, водехме преговори с него да влезе в програмата. Очевидно си е помислил, че ще му помогнете да получи по-голяма разгласа в добавка на онази, която ние можехме да му осигурим.

Дени ги изгледа.

— Значи през цялото време сте знаели за моето положение?

Тя се вторачи невярващо в Олсън.

— Да.

— Включително, че има хора, които ме преследват?

— Да.

Копелета! Безсъвестни копелдаци! Тя блъсна стола назад, скочи и изкрещя:

— Измамихте ме! Използвахте ме като примамка в някоя акция, която се е провеждала след убийството на Магуайър!

— Успокойте се! Не разполагахме с нищо, на което да стъпим. Никакви доказателства!

— Не ми казвайте да се успокоя! След три дни бягство, след като стреляха по мен, след убийството на приятеля ми и след като сега чух, че съм била използвана като парче месо за примамка, да не сте посмели да ми казвате да се успокоя!

— Имахме нужда от данните и потвърждение на тяхната важност. Магуайър така и не ни ги даде. Смятахме, че ще ни ги донесе, но когато е разбрал, че са по петите му, явно е променил плана си и ги е дал на вас.

— Какво означава това? Че нямате право да връчвате призовка и да получите достъп до архива на „Фарма Интернешънъл“? Казвате, че сте говорили с полицията, но не може да говорите със съдията за призовка?

Олсън заговори отново:

— Дени, всичко зависи от данните. Дайте ни ги и доведете човека, който може да ги изтълкува, и ние ще ги разгласим. Това ще стане кулминацията във вашата борба. Документалните ви филми, които изобличават фармацевтичната индустрия, ще изглеждат като рисувани филмчета в сравнение с това, което сега можете да постигнете.

Дени се отпусна обратно на стола, дишайки тежко. Стисна с ръце края на плота с все сили и се принуди да се облегне на облегалката. Тук нещо не е наред. Тя заговори през стиснати зъби:

— Усещам, когато се опитват да ме будалкат. Когато влизах тук, се сетих за татко, който имаше много силен радар за глупости. Разказваше как спортни агенти са се опитвали да го изпързалят. Когато започнат да те заглавикват, трябва много да внимаваш. Защото знаят нещо, което ти не знаеш. Както когато „Джайънтс“ са били готови да го купят от „Фалкънс“, които били на последно място.

— Дени — каза Олсън. — Имаме нужда от теб.

— Не думай. Какво ще кажете да свалите картите и да видим какво наистина става тук?

Олсън отново погледна Анджела.

— Ще ни оставите ли за минутка? — помоли той.

— Не, защото пропилях вече твърде много дни и защото вие сте знаели през цялото време в какво положение съм. — Дени изстрелваше думите като снаряди. — Използвахте ме с риск за живота ми, защото предполагахте, че данните на Магуайър са у мен и аз ще направя точно това, което направих. Да намеря някого, който да ги обясни. Така че сега трябва да ми кажете какво ще направите за мен, ако ви дам данните и ви кажа какво означават.

— Добре — отстъпи Олсън. — Ако данните ви означават това, което казвате, ще ви осигурим защита в рамките на федералната програма за разобличители.

Дени го изчака да продължи. Той не го направи. Тя вдигна ръце.

— Това ли е?

Анджела се размърда на стола си. Олсън вдигна ръка, сякаш искаше да я спре.

— Можем да уредим да дадете показания на изслушванията за ваксините и да оповестите данните и тяхното значение.

— Ето това е приказка!

— Това ще ви осигури национална аудитория за онова, което ние също разглеждаме като заговор на фармацевтичната индустрия. — Той се наведе към нея. Тонът му стана самодоволен, почти мазен. — Заговор да скрият факта, че продуктите, които вкарват в Националната програма за имунизация, са увредили поколения наши деца.

Радарът на Дени за глупости отново светна червено. Сега щеше да последва нещо. Олсън продължи:

— Ще се погрижим съвместно с правосъдното министерство и с властта, която нашата служба има, да заведем дела срещу всички, които са участвали в прикриването, включително и хората, които изложиха живота ви на опасност.

Дени кимна, защото беше започнала да чува онова, което искаше.

— Обаче трябва да влезете в програмата за защита на свидетелите едва след това. Ще ви дадем нова самоличност, след като свидетелствате, без контакти с приятели и роднини освен най-близките, които ще си сменят самоличността заедно с вас. Ще заживеете нов живот.

Дени усети думите му като студен душ.

— Не говорите сериозно.

— Системата работи само по този начин — обясни Олсън. — Видяхте какво се случи на Маклоски, който вече беше защитен според статуса си на федерален разобличител. И на Магуайър, който беше на път да влезе в същата програма. Не мога да изложа нашата програма на друго неловко и скъпо упражнение, което ще доведе до смъртта на друг разобличител. Не и под моето ръководство.

Дени го погледна в очите.

Значи това било — единствената му грижа беше репутацията му на специален съветник. Каква тъпотия. Тези хора бяха жалки.

— Ще свидетелствам, когато успея да го уредя. Ако се наложи, първо ще отида при пресата. Но не приемам вашите условия. Няма да се заровя в някаква дупка далеч от семейството и приятелите си. — Дени стана.

Олсън заговори настойчиво:

— Моля да помислите отново. Не ми прави удоволствие да подчертавам нашите неуспехи, но си спомнете какво се случи с Маклоски.

— Това се е случило заради тези данни, а не защото е разобличил обезболяващото „Мириъд“. Щом ги разглася, всичко ще е свършено. Тогава кой ще иска да ми навреди?

— Отмъщение. Ще ви убият независимо дали преди, или след оповестяването на данните.

Дени почувства думите му като ритник в корема.

— Дени — чу тя Олсън да подвиква, докато излизаше от конферентната зала. Чу стъпки зад гърба си и се обърна. Юджийн й подаде лист хартия.

— Това е човек от екипа на Макийн. С него ще говоря да те вкара в програмата на изслушванията. Не мога нищо да обещая, но ще кажа добра дума. Късмет! — Дени чу други стъпки да се доближават по мраморния под. Беше Анджела Стивънс.

— Юджийн, аз ще я изпратя. Трябва да поговорим — каза тя и натисна копчето за асансьора.

Дени усети хладни тръпки по гърба си. Не искаше да ходи никъде с тази кучка, камо ли да се вози на асансьор с нея. Когато вратите се отвориха, двете влязоха и Анджела натисна бутона за втория етаж.

— Нямаме много време. Нека ви кажа, че по-голямата част от това, което ви казахме, са глупости. Като изключим Юджийн. Неговото идване е най-хубавото, което се е случвало в службата през десетте години, откакто работя тук. От петък, когато Магуайър беше убит, Олсън вдигна всички по тревога. Ние ви търсехме и ви следяхме, доколкото можем. Моите поздравления. Винаги, когато искахте, успявахте да станете невидима. Между другото, продължавайте да не си включвате мобилния телефон и сменете тези с предплатените карти. Успяхме да установим първите два номера. Кажете и на майка ви да не си ползва телефона. Триангулирането по телефонните ретранслатори показва, че пътува за Вашингтон. Опитва се да се свърже с вас, но телефонът ви трябва да е изключен.

Дени беше смаяна. Жената, която й се беше сторила такава дърта вещица, сега излизаше неин съюзник. Какво ставаше? А и майка й на път за Вашингтон?

— Ти си права — Продължи Анджела вече на „ти“. — От Магуайър не получихме онова, което ни трябваше, но бяхме сигурни, че го е дал на теб, и се опитвахме да направим всичко възможно да го донесеш при нас. И да ни кажеш какво означава. Решихме, че рано или късно ще се обърнеш към нас, като се има предвид познанството ти с Маклоски. Но не бяхме предвидили колко помощ ще получи убиецът, нито пък знаехме колко добра ще си в покриването, за да не може да стигне до теб.

Дени погледна Анджела с ново уважение. В края на краищата тази жена беше на нейна страна.

Анджела продължи:

— Каузата на Службата на специалния съветник не съвпада с твоята. Олсън иска да пипне Медсън. И да, той те използва за примамка, за да изкара на светло убиеца, който според него работи за Медсън. Той си мисли, че така ще убие с един куршум два заека: ще получим данни за масивно разобличение на вредите от ваксините и ще закопаем Медсън. Олсън има зъб на Медсън, защото и преди е правил това. Задуши опозицията в своя кръстоносен поход да освободи света от всичко, което сметне за нужно да прочисти. Той е психопат.

Дени направо не можеше да повярва, че чува подобно нещо. Тази кучка, която беше толкова трудна, сега стои в асансьора и споделя с нея повече, отколкото трябва да знае. Анджела погледна числата на панела, докато асансьорът се спускаше.

— Свали си дрехите — нареди тя.

— Какво?

— Съблечи се по бельо. Ще си сменим дрехите. — Анджела носеше делови раирани сако и пола, бяла блуза и вратовръзка с широк възел в същия цвят. Адвокатска премяна.

— Мамка му, какво става?

— Събличай се — повтори Анджела. — Има наши хора, които те следят от петък. Или се опитваха. Ти постоянно им се измъкваше. Но има и друго. Отвън има две коли с агенти на ФБР. Ще изляза оттук, облечена като теб. Ще взема такси и ще ги примамя след себе си. Ти изчакай двайсет минути, след това изчезвай и направи това, което трябва да направиш.

— Щом са от ФБР, няма ли да е по-добре за мен да се поставя под тяхна защита?

— Не знам какво си мисли Олсън в този момент. Може би смята, че онова, с което разполагаме сега, е достатъчно да го прибере и да го обвини. Заговор, убийства.

— Какво му е лошото на това?

— Ще прибере и теб, за да получи данните. При тези обстоятелства не знам колко време ще е нужно да бъдеш отново изложена на опасност. Освен това му нямам доверие: той има свой собствен дневен ред, службата разполага с най-различни специални пълномощия и само бог знае с кого може да е забъркан. Може да използва данните, за да сключи сделка с Медсън — той да се признае за виновен, а Олсън да засекрети данните. Кой може да каже? Но най-важното е утре да разкриеш информацията пред комитета на Макийн.

Дени започна да се съблича.

— Имам племенник аутист — неочаквано каза Анджела. — Сега е на шест. Беше нормален до двегодишна възраст. Тогава се скри зад облак: изгуби говора си и повече не се върна. — Погледна Дени в очите. — Не знам дали причината е била във ваксините, но трябва да предадеш данните в добри ръце.

Размениха си дрехите. Вратите на асансьора се отвориха и Анджела натисна бутона за седмия етаж. Извади бейзболно кепе от чантата си и скри под него къдравата си руса коса. Когато вратите се отвориха на седмия етаж, тя пусна Дени да излезе. Коридорът беше тъмен, като се изключат светещите табелки „Изход“ в двата му края.

— Изчакай тук поне двайсет минути — прошепна Анджела. — Успех!

Когато вратите започнаха да се затварят, тя ги блокира с ръка и те се плъзнаха обратно. Застана пред Дени, сложи ръце на раменете й и я целуна по челото.

— Върви, момиче. Почти си стигнала.

Вратите на асансьора се затвориха и Анджела изчезна. Дени почувства как очите й се пълнят със сълзи.

Изчака двайсет минути. Когато излезе от сградата, се опита да не се оглежда. След като се отдалечи на две преки, започна да тича.

* * *

Медсън крачеше нагоре-надолу из хотелската стая. Беше планирано да вечеря със специалния пълномощник на Федералната агенция за лекарствата Фансток, който му надуваше главата заради изслушванията пред комисията на Макийн, обаче Медсън я беше отменил. Беше прекалено разстроен заради работата с момичето, разправиите с изпълнителя, а сега и от нуждата да се оправи със Стайлс. Тогава започнаха вечерните новини. Той набра предплатения мобилен телефон.

— Да — обади се изпълнителят.

— Гледа ли тазвечерните новини? За престрелката?

— Да не мислиш, че си седя в стаята и гледам телевизия?

— От няколко свидетели имат описание на стрелеца: бръсната глава, сини очи, лице с белези от акне. Подхожда на описанието от убийството на Магуайър в Ню Йорк? Да ти звучи познато?

Изпълнителят не отговори.

— А сега нюйоркската полиция открила тялото на Маклоски и обяви, че е бил убит. Застрелян. Скоро ще направят връзката, ако не са я направили вече.

— Нещо друго? — попита изпълнителят.

— Не разполагам с информация за местонахождението на момичето, но бих искал да посоча, че за теб е по-важно от парите да вземеш данните и да му запушиш устата.

— Няма нужда да ми казваш как да си върша работата.

Медсън беше готов да му отвърне, че като се вземат предвид досегашните резултати, май има нужда, но се сдържа.

— Застреляният? С момичето ли пътуваше?

— Да.

Медсън седна тежко. Блум. Майчице божия.

— Нямаше ли възможност и за момичето?

— Наоколо имаше твърде много хора, за да я пребърквам за данните. Затова се оправих само с мъжа. Мисля, че беше умен ход, защото така ще трябва да бяга сама. Това сигурно ще я забави.

Медсън беше загубил всякакво желание за разговор.

— Това е всичко — каза той.

Влезе в банята, наплиска си лицето с вода. Тя му прочисти главата. Това беше повече от ужасно. Ако полицията свърже убийствата на Блум, Маклоски и Магуайър и стигнат до изпълнителя, имаше вероятност да се доберат и до него. Беше внимавал, но не биваше да забравя и за Стайлс, който дрънкаше глупости. Хвани изпълнителя и му виж сметката, после Стайлс и това ще е краят.

* * *

Старк прибра телефона. След като тази вечер бе застрелял мъжа, започна отново да носи перука и слънчеви очила. Обаче беше разбрал посланието на клиента: ченгетата щяха да направят съдебно балистичната експертиза за мъжа тук, във Вашингтон, и да свържат резултатите с тези за Магуайър и Маклоски в Ню Йорк. Той вдигна рамене. Можеше да намери нов „Рюгер“, когато свърши с тази работа. Изсмя се, когато се сети как клиентът му обясни, че залозите са се повишили. Сякаш имаше нужда някой да го подтиква да пипне момичето. Потърка очи: все още пареха и сълзяха.

След това закрачи по улицата.

* * *

Дени престана да тича. Зави по Роуд Айлънд Авеню Северозапад, мина още две преки, след това смени посоката. Не беше сигурна за какво да гледа, но бе почти напълно сигурна, че никой не я следва. Опита се да анализира чувствата си. Надежда, когато влезе в Службата на специалния съветник. Надежда, която бе разрушена от Олсън, когато разбра, че я използват като примамка. Шок, когато научи от Анджела, че ФБР следи Медсън и че може да следи и нея. Умора, че трябва да се крие от опашките като в някакъв шпионски филм. Преди час си мислеше, че кошмарът ще свърши, а сега сякаш бе настъпил още по-мрачен обрат. Освен това някъде навън продължаваше да дебне синеокият убиец.

Тя извади един от мобилните си телефони и листа, който й беше дал Юджийн, след което набра номера на Роланд Уотърс, помощника на Макийн.

— Очаквах обаждането ви — каза Уотърс. — Ако разполагате с данните, за които ни казаха от Службата на специалния адвокат, ще предизвикате сензация в нашите изслушвания.

— Кажете ми къде да дойда и ще ви ги покажа.

Той я упъти към офис сградата на Сената „Ръсел“, точно до Капитолия, където са разположени повечето от кабинетите на сенаторите. Охраната на Фърст стрийт знаеше името й и я упъти нагоре по стълбището. По мраморните стъпала имаше заоблени краища и вдлъбнатини от хиляди крака. Медните перила бяха станали съвсем гладки от износване. Мястото излъчваше атмосферата на правителствена сграда: стара, много използвана и достолепна. Когато се качи на втория етаж, усети от един кабинет да лъха слабо на дим от пури. Хората още са тук! Дори в неделя вечер вратите на половината сенаторски кабинети бяха отворени. По широкия коридор мъже в костюми, но с разхлабени вратовръзки, бързаха насам-натам покрай нея. Когато стигна кабинет 241, намери вратата отворена. Не беше голям — може би три на пет метра, но вътре се чувстваше лична атмосфера. По стените висяха снимки на сенатор Макийн, някои още от годините му в армията. Мебелите бяха лъснати антики, а на пода лежеше износен ориенталски килим. Тя леко се притесни. Един мъж седеше зад внушително писалище със странични подпори, покрито със снимки и купища листове и папки. Беше с гръб към нея. Тя почука на касата на вратата.

— Роланд?

Мъжът се завъртя, стана и се усмихна. Беше на около трийсет и пет, с оредяваща коса и късогледи, леко зачервени очи. Облечен бе спортно, с кадифени панталони и поло.

— Дени, влизай — покани я той, докато й протягаше ръка. Усмивката му стана още по-широка.

Дени изпита облекчение. Той изглеждаше достъпен и дружелюбен, съвсем различен от очакванията й.

Работиха в продължение на половин час с неговия лаптоп, сложен върху масата за чай встрани от бюрото на сенатора, и долепени столове. След като Дени показа на Уотърс файловете във флашката, той създаде две пауърпойнт представяния за обобщенията на Солсбъри: първото с параметрите от проучванията по проект „Епсилон“, а второто с резултатите.

— Два слайда трябва да свършат работа — каза Уотърс повече на себе си, отколкото на Дени. После вдигна очи към нея и продължи: — Преди да дойдеш, говорих със сенатора. Той каза, че ако данните ти са верни, можем да те включим в първата група свидетели от 9:00 часа. Ще те обяви за разобличител. Може да ти осигури охрана от специалните служби и да държи полицията настрана, докато даваш показания. При условие че след това се предадеш сама. Повече няма да се налага да бягаш. Съгласна?

Дени почувства трепкане в гърдите. Но не от нерви, а от очакване. Още една крачка и щеше да си върне живота и да се прибере вкъщи. У дома при Гейб.

Представи си как го прегръща, как притиска главата му към гърдите си, докато го гали по косата. Гърлото й се стегна.

— Нямам търпение да започне.