Джули Гарууд
Идеалният мъж (8)

Осма глава

Ели смяташе, че трябва да отиде със своята кола до болницата, но Макс не се съгласи. Нямаше намерение да я изпуска от поглед, докато не разбереше какво точно се е случило. Пренебрегна протестите й, взе ключовете й, заключи апартамента и я повлече към своята кола.

— Може да оперирам цяла нощ — изтъкна тя.

— Ще изчакам и ще те докарам дотук.

— Но това може да трае часове наред…

— Ще чакам.

Тя се отказа да спори. Напрегнатото му изражение показваше, че няма да отстъпи. Упъти го как да мине напряко към шосето, после се обади на Уенди, сестрата от спешното, за да се информира какво я очаква.

— Тежка катастрофа на магистралата — съобщи Уенди. — Голям брой ранени пътуват насам. Доктор Уестфийлд иска да се явиш незабавно.

— Вече пътувам. Чух, че имало някаква стрелба.

— Да, имаше, точно до вратата на спешното отделение. Бандите стават все по-нагли. Стрелят където им падне. Скоро ще започнат да се гърмят и пред операционната. Да му мислят парамедиците. Казвам ти, Ели, в спешното се води война.

— До няколко минути пристигам.

Тя затвори телефона и се обърна към Макс, за да му повтори наученото от Уенди.

— Чак е изненадващо, че не се е случвало по-рано. Въпреки охраната на входа, количеството оръжие, конфискувано от бандите, докато техни членове са в болницата, е шокиращо. Само въпрос на време беше някой да успее да влезе незабелязано с оръжие.

— Болницата трябва да засили мерките за сигурност. Да ги утрои — заяви Макс. — Само така могат да овладеят положението.

Тя се съгласи.

— Кой ти се обади за стрелбата?

— Бен.

— Той е бил в болницата толкова късно?

— Тъкмо отивал да навести Шон, когато чул за изстрелите. Би трябвало вече да е стигнал в болницата. Необходимо е да разберем какво става и да се уверим, че Шон не е бил мишената.

Спешното отделение изглеждаше като сцена от филм за някакво бедствие. Цялото беше претъпкано с пациенти. Лекари и сестри сновяха между пострадалите при катастрофата на магистралата. Сред тях имаше и неколцина членове на банди, някои завързани с белезници за носилките, докато чакаха да им дойде редът някой да се погрижи за нараняванията им. Около тях пазеха и полицаи.

Повечето от пострадалите в катастрофата бяха замаяни и тихи, но момчетата от бандите не бяха толкова кротки. Някои пищяха за дрога, други псуваха и заплашваха, защото не получаваха незабавна лекарска помощ. Беше шумно и хаотично.

Бен чакаше точно до вратата на спешното.

— Тук е лудница.

Беше прав. Трябваше да крещят, за да се чуват.

Ели осъзна, че стиска телефона си и няма къде да го прибере, защото нямаше джобове и не носеше чантата си. Без да помисли какво прави, подаде телефона си на Макс, у когото бяха и ключовете й. Значи можеше да държи и телефона й.

Двамата агенти останаха точно зад нея, когато тя се отправи към носилките с пострадалите.

— Как е Шон? — попита Макс незабавно.

— Добре е. Сега при него е един от нашите.

— Какво знаеш за стрелбата?

— Доколкото разбрах, един новак охранявал на входа. Влязъл някакъв мъж и когато якето му се разтворило, полицаят забелязал, че онзи има пистолет в джоба. Ченгето извадило оръжието си и казало на мъжа да хвърли пистолета, но онзи се нахвърлил върху него. Новакът нямал избор и стрелял, уцелил го в гърдите. Има достатъчно свидетели, които могат да потвърдят, че е станало при самозащита. Лекарите опитали да спасят ранения, но било прекалено късно. От полицията твърдят, че тук се води гангстерска война.

Ели го чу.

— Това е постоянно.

— Един от полицаите ми каза, че при някакъв изоставен склад тази вечер станала истинска касапница. Засада. Двама мъртви, шестима ранени. Повечето смятат, че стрелецът е дошъл тук, за да отмъсти, но двама, с които говорих, ми казаха, че той не прилича на момче от банда.

— Нямал ли е някакъв документ за самоличност? — попита Макс.

— Не — отвърна Бен. — Май не би било зле да го проверим.

— Обикновено виждаме такава тълпа чак към полунощ — вметна Ели, докато отместваше една носилка настрани, за да минат.

Макс забеляза, че тя изобщо не чува подвикванията и комплиментите от лежащите по носилките. Един скинхед извика нещо неприлично и Макс едва се удържа да не го стисне за шията, но младата лекарка сякаш изобщо не го забеляза.

— Хей, Ели, чакай — извика Бен. — Подмина асансьорите.

— Ние ще се качим пеша — отвърна му Макс.

— Добре — кимна Бен, без да разбира защо някой ще се качва пеш три етажа, когато асансьорите бяха само на няколко крачки.

Макс тръгна пръв по стълбите и отвори вратата на четвъртия етаж. Ели му кимна за довиждане и изтича към шкафчето си, където си облече хирургическия гащеризон. Седемдесетгодишен мъж я чакаше на операционната маса. Колата му се бе оказала сплескана между бус и пикап и мъжът беше получил руптура на бъбрека. Щяха да са й необходими няколко часа, за да извърши частична нефректомия.

Ели видя отново Макс чак към един часа през нощта. Точно както й бе обещал, той чакаше в стаята на Шон. Беше се отпуснал на едно кресло и гледаше новинарски канал. Звукът бе толкова намален, че изобщо не се чуваше. И Бен беше в стаята — спеше дълбоко на креслото от другата страна на леглото. Пред вратата на Шон дежуреше друг агент.

Бен се събуди, когато Ели мина край него. Стресна се, скочи на крака, осъзна къде се намира и се дръпна назад, за да й направи място да стигне до Шон. Прозя се и прошепна:

— Лека нощ. — После тихо излезе от стаята.

Младата жена вече се бе преоблякла в дрехите, с които бе пристигнала в болницата. Тъй като така и така се намираше в стаята, реши да провери как зараства раната на Шон. Сложи си ръкавици и внимателно издърпа пижамата му. Той продължи да спи. Когато тя се обърна, Макс я чакаше до вратата. Косата му беше разрошена и Ели си помисли, че той изглежда невероятно секси.

Възможно ли беше човек да е прекалено уморен за секс? Тя едва се крепеше на краката си, но все още й се искаше да му се нахвърли. Добре че той не можеше да чете мисли.

Докато вървяха по коридора, той промърмори:

— Посред нощ е. Как е възможно да изглеждаш толкова добре?

Тя се бе погледнала за момент в огледалото, докато се преобличаше, и знаеше, че изглежда ужасно.

— Явно се нуждаеш от очила.

Той се усмихна.

— Напротив.

Двамата слязоха бавно по стълбите. Ели беше свикнала постоянно да търчи, но сега нямаше нищо против бавното ходене. Всъщност едва се сдържаше да не се облегне на Макс.

— Какво ще стане сега? — попита тя.

— Ще те закарам у вас.

— Имам предвид, със случая Ландри.

— Утре… или по-скоро днес, след като поспиш, ще трябва да отидеш в полицейското управление, където ще ти покажат някои снимки. Агент Хюс ще бъде там.

— А ти?

— Ние с Бен имаме да напишем няколко доклада и после ще се качим на самолета за Хонолулу.

Всички фантазии как разкъсва дрехите му и прави необуздан секс с него рязко се изпариха. Би била невероятна нощ, беше сигурна, но щеше да си остане само една нощ. Сексът за разпускане си имаше своята цена… особено за нея. Ели не беше от онези опитни и дръзки жени, които можеха да правят секс с някой мъж и после да го забравят още на следващата сутрин. Макс щеше да си замине завинаги и тя нямаше да го види никога повече, така че щеше да бъде най-добре двамата да се сбогуват и всеки да си тръгне по пътя.

След като взе решението си, тя се успокои и се отпусна.

Телефонът на Макс иззвъня. Обаждаше се Бен.

— Мислех, че си се върнал в хотела — каза му Макс.

— В спешното съм — обясни Бен. — Тук имаме проблем. Един полицай помоли за помощ заради едно хлапе и аз му предложих да извикам теб. Можеш ли да се отбиеш?

— Добре, става.

Когато двамата прекосиха спешното отделение, забелязаха колко по-тихо е в сравнение с по-рано. Коридорите бяха празни, не се налагаше да се придвижват на зигзаг между носилките.

Като завиха зад ъгъла, видяха Бен. Той стоеше пред една врата със скръстени ръце, така че да попречи на минаването. Млад полицай, мъж на средна възраст и един санитар стояха пред него и спореха. Санитарят държеше връзка ключове и искаше Бен да се дръпне, за да отключат вратата. Макбрайд не отстъпваше.

— Дръпнете се от вратата, иначе ще стрелям по ключалката — настоя по-възрастният мъж и издърпа малък пистолет от джоба си. — Махнете се от пътя ми или…

Бен реагира със светкавична скорост. Преди мъжът да успее да мигне, агентът вече бе конфискувал оръжието му. Подаде го на полицая.

Униформеният изгледа навъсено мъжа.

— Как успя да влезеш в болницата с оръжие, Горман? И какво правиш изобщо с него? Ти си социален работник… и то неособено добър. Трябва да си потърсиш друга работа.

— Имам разрешително за оръжие — похвали се Горман. — Работя в опасни квартали на града. Имам нужда от защита. Сега ми върни пистолета.

— Сигурността тук е пълен провал — каза тихо полицаят на Бен.

— Искам да видя разрешителното ти — настоя агентът.

— В жабката на колата ми е.

— Какво става? — попита Макс.

Бен кимна към социалния работник и обясни:

— Нещата излязоха от контрол.

— Така ли? Какъв е проблемът?

Ели знаеше всичко за Горман. Мъжът беше подъл и обичаше да си придава важност.

Горман започна да обяснява, но Макс вдигна ръка и кимна на полицая:

— Ти ми разкажи.

— Горман опитваше да изведе едно момче от спешното, като го влачеше.

— Аз съм социален работник, имам право да… — започна Горман, но бързо млъкна, когато забеляза мрачното изражение на Даниълс.

Макс прочете името на полицая и каза:

— Продължете, полицай Лейн.

— Момчето пищеше, докато Горман го влачеше. Санитарят — кимна към младия мъж с ключовете — държеше хлапето за другата ръка. Причиняваха му болка.

— Просто използвах необходимата сила — защити се Горман.

— Той ми каза да го хвана — оправда се санитарят.

— Както и да е — опита да надвика останалите полицаят, — момчето се изскубна от ръцете им. Изтича през една от зоните за преглед, където един лекар зашиваше раната на пациент, и грабна оттам скалпел. Заключи се в тази стая.

— На колко години е момчето?

— На девет или десет.

Боже!

— И ти си искал да го заплашваш с пистолет? — попита Макс тихо социалния работник.

Горман се сви уплашено заради гнева в очите на агента. Отстъпи крачка назад, но реши да се отърве от ситуацията, като премине в атака.

— Ще отведа това момче в изолатор. Ако ми попречите или се съпротивлявате…

Като се обърна към санитаря, Макс каза:

— Отключи вратата, но остани тук. Двамата не сме свършили.

Ръцете на санитаря трепереха, докато опита три ключа, преди да успее да отвори вратата. После бързо отстъпи встрани.

— Полицай Лейн, придружете тези двама мъже до чакалнята и ме изчакайте там — нареди Макс и се обърна към Ели. — Няма да се бавя.

Влезе в стаята и тихо затвори вратата след себе си.

Ели отиде при регистратурата, за да разбере кой отговаря за момчето. Дежурната сестра беше нейна позната. Казваше се Мери и беше приятна възрастна жена, която вечно пазеше диета.

— Какво можеш да ми кажеш за…

— За сладкото момче, което Горман тероризираше?

Ели кимна. Мери се приведе към нея, за да не я чуе никой друг.

— Не знам кой се е обадил на социалните. Момчето и брат му бяха от пострадалите в катастрофата. По-големият брат току-що излезе от операционната. Счупен крак. Малкият е получил няколко порезни рани, но нямаше нищо сериозно. Той каза, че леля им ще дойде да го вземе, но че тя не може да се появи по-рано от утре. Това е всичко, което ни каза. После Горман нахлу тук. Мислех да повикам охраната, но точно тогава полицай Лейн застъпи на дежурство и ми помогна.

Бен дойде до Ели. Забеляза, че тя е разтревожена и постоянно хвърля погледи към вратата.

— Всичко е наред — увери я той. — Макс знае какво върши. Може да се справи лесно с деветгодишно дете със скалпел. Попадал е в много по-трудни ситуации.

Тази новина не я успокои.

— Но защо не влязохте ти или полицай Лейн? Защо повика Макс?

— Защото той се справя по-добре от мен с подобни кризисни ситуации. Знае какво става в главата на момчето. Макс може да му помогне. И много скоро детето ще разбере, че може да му се довери. — Замълча за секунда, после продължи: — Имаше един случай преди година. Чичо, който използвал племенника си за боксова круша — и един ден на момчето му писнало. Взело пистолета на чичо си и се канеше да го убие. Двамата бяха заключени в стаята на детето. Помня, че стените бяха зелени и имаше плакати на разни супергерои.

— Какво се случи?

— Момчето държеше чичо си на мушка. Отне известно време да го убедим да пусне Макс в стаята. Той откри, че чичото е опитал да тормози детето сексуално и това предизвикало момчето да грабне оръжието. Макс разбрал, че малкият иска чичо му да страда, и му описал подробно какво ще се случи с чичото, когато попадне в затвора. Подробностите били ужасяващи, но това успокоило момчето и то дало на Макс оръжието. В този момент чичото започнал да крещи на детето, така че Макс отишъл и хладнокръвно го халосал. Когато аз вече му слагах белезниците, перверзникът се бе свестил и беше готов да си каже и майчиното мляко. Явно разказът на Макс го беше стреснал яко. Негодникът му долен — добави той замислено.

— Ами ако момчето беше насочило пистолета към Макс? — попита Ели.

— Той е подготвен за това. Знае как да се справя в подобни ситуации.

Тя продължаваше да поглежда към затворената врата.

— Скалпелите са много остри. Ако детето му среже артерия или…

— Макс няма да позволи това да се случи.

Бен се оказа прав. Вратата се отвори и Макс излезе. Едната му ръка беше върху рамото на момчето, което изглеждаше като залепено за него, а в другата си ръка държеше скалпела. Детето бе прекалено дребно, за да е на девет или десет години, и изглеждаше изплашено. На Ели й се прииска да открие Горман и да го удуши. Когато тя тръгна към тях, очите на момчето се разшириха от уплаха и то бързо се скри зад гърба на Макс.

Младият мъж погледна надолу и му каза:

— Няма проблем. Тя е с мен. Хайде да й покажем ръцете ти, става ли. После ще ти намерим храна и легло. Тази вечер ще останеш тук.

Момчето се казваше Кайл и двете му ръце бяха с червени белези от силно стискане. Макс го сложи да седне на една от масите за преглед.

Когато Кайл забеляза, че Ели си слага ръкавици, бързо каза:

— Без инжекции.

— Без инжекции — съгласи се тя. — Само ще те прегледам.

И му помогна да съблече тениската си.

— Другият лекар каза, че предпазният колан в колата ми е спасил живота — прошепна Кайл. — Ето, виждаш ли? Синината от мястото, където ме е притиснал коланът. Бях на задната седалка.

Ели се интересуваше повече от лявото рамо и ръцете на момчето. Кожата му беше зачервена и възпалена от китката до лакътя и лявата китка беше изкълчена. Дясната му ръка не беше толкова зле.

— Къде са родителите ти, Кайл? — попита го тя.

— Мама умря, а баща си никога не съм го виждал — отвърна той.

— Имаш ли други близки?

— Само брат ми. Живея с него. Леля ми живее в Чикаго. Тя каза, че ще дойде да ме вземе утре.

Ели погледна Макс.

— Ще го приема в болницата.

— Какво означава това? — попита Кайл изплашено.

— Означава, че тази вечер ще останеш да спиш тук.

— При брат ми ли?

— Когато изведат брат ти от реанимацията, ще се погрижа да сте на един и същи етаж. Става ли? — попита Ели.

— Ами онзи мъж? Той каза, че ще ме прати в затвора.

— Аз ще се погрижа за него, както ти обещах — намеси се Макс.

— Съжалявам, че грабнах онзи нож. Мислех, че с него ще ги изплаша и ще ме оставят на мира.

Ели отиде при сестрите на отделението, за да уреди процедурата по приемане в болницата. Обади се в администрацията и обясни, че санитар, работещ в болницата, с отговорен за някои от нараняванията на момчето и че това може да доведе до съдебен процес срещу здравното заведение. Тъй като тя беше лекарят, който подписваше документите за приемане на момчето, щеше да определи и кога то да бъде изписано. Докато приключи с цялата бумащина, Кайл вече спеше.

— Изкълчването на китката е доста сериозно — обясни тя на Макс. — Изненадана съм, че Горман не му е извадил ръката от рамото. Ще трябва да сложим лед и на рамото му.

Тя изчака, докато двамата агенти отидоха в чакалнята, за да говорят с Горман и санитаря.

Чу как полицай Лейн повишава глас и казва:

— Имате право да запазите мълчание… — Нататък не се чу, защото виковете на Горман заглушиха полицая.

След минута Макс се върна при нея.

— Готова ли си?

Тя се обърна към сестрата:

— Благодаря, Мери.

— Не се тревожи. Познавам сестрите, които са нощна смяна на третия етаж. Те ще се погрижат за момчето — увери я Мери.

Ели кимна и последва Макс навън. Бен им пожела лека нощ и се отправи към колата си.

— Как успя да накараш Кайл да се успокои? — попита тя.

— Не казах нищо. Просто го оставих той да говори. Бедното дете беше изплашено до смърт. Когато бе готово да ме изслуша, му обещах, че никой няма да го заключва никъде и че ще държа социалния работник настрани от него.

— То очевидно ти е повярвало. Добре се справи.

Двамата стигнаха до колата и Макс й отвори вратата.

— Ще го провериш ли как е сутринта?

— Разбира се, и ще се погрижа някой да стои при него, докато пристигне леля му. Не се тревожи за това.

Ели седна, закопча предпазния си колан и затвори очи. Още преди да потеглят от паркинга, вече спеше. Ако Макс не я виждаше, нямаше да повярва, че е възможно. Дълбокото й, равномерно дишане показваше, че е заспала непробудно. Докато шофираше, той си мислеше за нея. Тя беше жена, която е свикнала да държи нещата под контрол, и все пак се чувстваше спокойна с него. Нямаше да си позволи да заспи, ако не се чувстваше в безопасност.

Спомни си маршрута, който му бе показала на идване, и много бързо стигна пред дома й. Паркира колата пред сградата, изгаси двигателя и разкопча своя и нейния колан.

— Хайде, скъпа. Трябва да си лягаш.

В мига, в който докосна ръката й, тя рязко се събуди.

— Не е нужно да влизаш с мен.

— Напротив.

Той отвори вратата й и я хвана за ръка.

Никой от двамата не каза и дума, докато не влязоха в апартамента й. Макс го провери бързо, извади телефона й от джоба си и й го подаде. После се наведе и я целуна. Тя се отпусна върху него и това беше позволението, от което той се нуждаеше. Прегърна я и продължи да я целува. Тя отвърна на целувката му и го накара да изпита същия див копнеж по нея, който изпитваше и тя по него.

Какво лошо имаше в няколко целувки… прощални целувки… помисли си тя и ръцете й се обвиха около врата му.

Макс се дръпна назад, погледна я в очите и я целуна отново, като от гърлото му се откъсна тихо плътно стенание. Не можеше да се насити на прекрасния вкус на устните й — като захар и мента, на усещането от мекото й горещо тяло, което се притискаше до неговото. А най-много от всичко не можеше да се насити на начина, по който тя му откликваше.

Как можеше да й устои? Целувката беше гореща, влажна, възбуждаща и когато той осъзна, че губи контрол и че не иска да спре, се насили да откъсне устни от нейните. Но не можеше да се насили да я пусне. Притискаше я силно, пое си дълбоко дъх няколко пъти, опитвайки да се овладее. Знаеше, че не трябва да започва всичко това. Трябваше да я пусне и да се отправи към вратата. Да, точно това трябваше да направи. Ели не беше момиче за една нощ. Не беше лесна плячка, както казваха някои от колегите му.

Пусни я и си тръгни. Повтаряше си мислено тази команда, но все още не можеше да помръдне. Как би могъл? Ели целуваше основата на шията му и от това кръвта му кипваше. Тя целуна врата му отстрани, а после продължи нагоре към ухото. Устните й бяха меки и нежни, езикът й го побъркваше.

Прегърна я още по-силно.

— Трябва да спрем — каза той, осъзнавайки, че думите му противоречат на действията, тъй като не можеше да се откъсне от нея.

— Знам — прошепна тя и го целуна отново.

— Аз трябва да се върна в Хонолулу, а не искам да…

Губеше мисълта си и можеше да си мисли само за това колко много му се иска да я целуне.

— Не искаш какво? — попита го. Пръстите й се заровиха в косата му, а тя се надигна и го целуна по брадичката.

Наложи се той да обмисли въпроса й за няколко секунди, преди да каже:

— Да те нараня. Да, точно така. Да правим секс тази нощ и утре да изчезна. Не мисля, че това ще ти хареса.

Истината беше, че вероятно нямаше да хареса и на него. Щеше да му бъде много трудно да изостави Ели и да си тръгне, може би щеше да е невъзможно. Не се питаше защо се чувства така, просто го знаеше дълбоко в сърцето си. Тя беше толкова различна от другите жени, които познаваше. Нямаше да може да я забрави.

— Ели, много лесно ще те вкарам в леглото… — започна той.

Лесно? Тя усети как гърбът й се стяга. Колко егоистично! Няколко секунди минаха, преди да оцени честността му. Той казваше истината. Щеше да му бъде лесно, на нея щеше да й бъде също толкова лесно да го вкара в леглото. А не беше ли решила, че това е лоша идея? Устните й докоснаха нежно страната му, когато му каза:

— И после ще се озова изоставена и наранена?

— Да. — Гласът му потрепери. — Мисля, че да.

Ели се дръпна назад.

— Прав си — въздъхна тя. — Трябва ти по-опитна жена, някоя, която знае какво прави. — Боже, той беше ужасно арогантен, но и толкова секси. С огромно усилие на волята се овладя, за да не се хвърли отново в прегръдката му. Но вместо това, отвори вратата. — Приятен полет.