Джули Гарууд
Идеалният мъж (16)

Шестнадесета глава

Бяха на третия рунд от спора си.

Макс си взе душ, облече чиста тениска и дънки, грабна дистанционното на телевизора и сега седеше на неудобното канапе, вдигнал босите си крака на табуретката, опитвайки да изгледа вечерните новини на телевизора, който не надвишаваше по размери кутия за хляб. Търпеливо изчакваше Ели да се успокои и да прояви здрав разум. Съмняваше се, че това ще се случи скоро.

Дистанционното постоянно се разпадаше в ръката му. Беше залепено с тиксо, но очевидно то бе доста старо. Мислено си поръча да купи едно универсално дистанционно на следващия ден или поне ролка тиксо. Беше направо първобитно да няма прилично дистанционно.

— Слушаш ли ме? — попита тя.

— Да — излъга той.

Боже, колко добре изглеждаше Ели. Видя я как закрачи отново напред-назад, не спирайки да говори. И тя си беше взела душ и сега бе облечена в нощница на розови и бели райета, която едва стигаше до коленете й, и дълъг халат от същия плат, стегнат на кръста. Халатът й беше прекалено голям и краят му се влачеше по пода, но в очите му тя изглеждаше по-секси, отколкото ако беше в някое оскъдно комбинезонче. Изглеждаше страхотно, както и да бе облечена, дори и в широкия хирургически гащеризон, в който я бе видял за пръв път.

Без да подозира къде витаят мислите му, Ели продължи тирадата си. Тя имаше пълно основание да бъде разстроена. Не беше казала нито дума, докато той й съобщаваше причината за идването си в Уинстън Фолс и намерението му да бъде нейна сянка, докато двамата не се върнеха в дома й, но когато завърши обясненията си, тя реагира остро. Все пак не му се нахвърли. Просто беше възмутена и той предпочиташе тази реакция. По-лесно можеше да се справи с гневен изблик, отколкото с ужас или плач.

— Няма да казваш нищо на баща ми или майка ми. — Бе толкова ядосана, че гласът й трепереше. Поне не пищеше и Макс беше благодарен за това.

— Напротив, ще им кажа — заяви спокойно той за шести или седми път. — Те трябва да са предупредени за опасността.

— Дори не си сигурен, че Ландри са наели някого, за да убие Шон или мен.

— Сигурен съм. Ели, вече говорихме за това. Ще остана с теб, докато не се прибереш невредима у дома.

— А после?

— Ако Уилис Когбърн не е заловен или убит, друг агент ще поеме охраната ти.

— Убит?

— Ако той опита да те нарани, със сигурност ще го убия. — Гневът изригна в него при мисълта, че някой може да я нарани.

— Трябва да го заловиш, не да го убиваш — каза тихо тя. — После можете да сключите сделка с него: да получи по-лека присъда, ако свидетелства срещу семейство Ландри.

— Ти си лекар, не адвокат — възрази той.

— Но това е логично, не мислиш ли? Попитай някой адвокат. Той ще се съгласи с мен. Уилис Когбърн трябва да остане жив, за да даде показания срещу Ландри.

— Аз съм адвокат — осведоми я той. — И ти казвам, че наемните убийци обикновено не свидетелстват срещу поръчителите си. И ако се наложи да го убия, ще го направя.

С ръце на кръста, тя го погледна сърдито.

— Кога пък стана адвокат?

Разговорът ставаше направо абсурден. Тя се държеше, сякаш той си бе измислил току-що, че е следвал право.

— Когато се дипломирах във „Вандербилт“.

— Къде?

Той се усмихна.

— Факултетът по право на университета „Вандербилт“ в Нашвил.

— А после си отишъл във ФБР?

— Да.

— Значи и ти си умник.

Той сви рамене. Уморена от краченето, Ели отиде в миниатюрната кухничка. Взе си диетична кола от хладилника, извади една и за Макс и се върна в дневната. Седна до него, подаде му напитката и вдигна краката си на табуретката до неговите.

— Видя изражението на баща ми, когато ти слезе от колата и той забеляза оръжието на кръста ти. На мига стана изплашено. — Остави неотворената кутийка на масата, облегна се назад и добави: — Покрай мен се е научил да очаква най-лошото.

Макс я прегърна през рамо и я придърпа към себе си.

— Ели, знаеш, че съм прав. Баща ти трябва да е наясно, длъжен съм да го информирам за опасността. Просто няма друг начин.

— През достатъчно изпитания е преминал заради мен.

— Заради теб? Ти не си направила нищо нередно. Не си отговорна за манията на Евън Патерсън по теб.

— В главата си знам, че е така, но в сърцето си чувствам, сякаш аз съм виновна по някакъв начин. Знам, че звучи откачено, но не мога да го променя.

— На колко години беше, когато историята с Патерсън започна?

— Току-що беше минал единайсетият ми рожден ден. — Изживях една пълна година в ада, помисли си тя, но не го изрече.

— Мисли рационално. Ти си била малко момиче. Не си направила или казала нищо, с което да го насърчиш.

— Не само аз бях засегната от странното му поведение. В някои дни, особено когато баща ми не си беше вкъщи, Патерсън се разхождаше напред-назад по нашата улица и се взираше в къщата ни, когато минаваше. Правеше го часове наред — каза тя. — Ани беше ужасена. Настояваше да оставим всички лампи в стаята й светнати по цяла нощ и я чувах как плаче под завивките. Затова е решила да стане адвокат. Накрая ще си намери работа, свързана с криминалното право. Ава отиде в другата крайност. Оплакваше се гръмогласно. Сърдеше се постоянно — сърдеше се на мен.

— Хайде. Знаеш, че изобщо не си била виновна.

— Това не променя начина, по който се чувства семейството ми. Бедният ми татко малко по малко се срива от напрежението, че никой не знае къде се намира Патерсън, а сега ти искаш да му кажа, че един наемен убиец е по петите ми.

Тя се изправи, грабна кутийката с кола и я върна в хладилника. В дъното на кухнята имаше врата, която водеше право в гаража. Ели се увери, че е заключена, после провери и другата врата, за да е абсолютно сигурна, че и двете брави са заключени, след което се отправи към спалнята.

Дори не се беше замислила кой къде ще спи, нито че Макс ще бъде в легло съвсем наблизо до нея, докато не отвори вратата на стаята, където бе спала предната нощ. В нея имаше огромно легло, което родителите й бяха купили от магазин за намалени стоки. В по-малката спалня имаше двойно легло, което пък бяха получили от леля й Елинор — жената, на която бе кръстена. Леглото бе стояло в стаята за гости на леля й, но когато старата дама се бе преместила в по-малко жилище, беше подарила леглото на родителите на Ели.

Замисли се, че вероятно тя трябва да спи на него, защото Макс беше много по-едър от нея.

Или можеше двамата да спят в голямото легло. Тази мисъл накара сърцето й да затупти лудешки. Не, това не може да стане, каза си. Искаше той да си тръгне, не да остане… нали?

И това ако не беше вътрешен конфликт. Когато се прибраха в дома й след вечерята, той я целува до безпаметност, а щом после си тръгна, тя съжали, че не бе спала с него. А сега? Макс беше само на няколко крачки от нея и точно в този момент тя не можеше да се сети за нито една причина да не се хвърли в обятията му.

Апартаментът изведнъж й се стори тесен. Климатикът се беше изключил и температурата се покачваше. Фантазиите как обвива ръце около стегнатото тяло на Макс също не й помагаха да се разхлади. Само една нощ. Какво толкова можеше да стане?

Ели отиде в банята и изми зъбите си още веднъж, просто за да си даде време да се вразуми. Да, желаеше го. Добре, нямаше нищо лошо в това да си го признае и да, преживяването би било удивително и наелектризиращо, но също така щеше да бъде и кратко физическо освобождение. Огромно помитащо освобождение, уточни тя.

Фантазиите я бомбардираха, но тя ги блокира в съзнанието си. Не можеше да позволи на хормоните или на животинските си инстинкти да поемат контрола. Освен това Макс щеше да бъде тук и сутринта, така че тя нямаше да може да се престори, че за кратко е загубила здравия си разум.

Взира се продължително в отражението си в огледалото и поклати глава. Искаше нещо повече от неангажиращ секс. Искаше любов. Почувства се глупаво, като го призна, макар че бе вярно. Беше работила толкова дълго и толкова усилено в името на кариерата си, че тя я бе обсебила напълно, без да й остави сили и време за фантазии или прищевки. Но дълбоко в нея това винаги бе съществувало. Тя беше романтичка по сърце. Нямаше нищо практично или разумно в това.

Добре, беше взела решение. Нямаше да скочи в леглото с някой мъж — който и да е той — без да има емоционална връзка с него преди това.

Докато отваряше вратата, изведнъж й хрумна, че всичките й колебания може да са били напразни. Макс не бе показал по никакъв начин, че има желание да си легне с нея. Все пак помежду им имаше осезаемо сексуално напрежение. Щом тя можеше да го долови, той също можеше.

Когато Ели влезе в дневната, Макс седеше на канапето и се беше навел напред, над разпилените върху табуретката парчета от дистанционното. Старото тиксо не беше удържало, а пластмасовият капак бе счупен на няколко места.

— Някой трябва да го е запокитил в някоя стена, и то няколко пъти — отбеляза той. — Тук да се намира тиксо?

— Ще проверя — каза тя и стегна колана на халата си. Докато вървеше към кухнята, усети, че краят му се влачи по пода, и й се прииска да го свали, защото в апартамента ставаше все по-задушно.

Намери ролка тиксо в едно от кухненските чекмеджета и два дебели ластика.

Макс бързо сглоби дистанционното и го стегна с ластиците, а после се облегна назад и започна да превключва каналите. Ели седна до него.

— Защо всички мъже толкова обичат дистанционните? — поклати глава тя.

— Защо всички жени толкова обичат онова нещо за косата? — не й остана длъжен той.

— Онова нещо за косата? — засмя се тя.

Той сви рамене.

— Нали се сещаш. Лака, който си пръскат на косата. Ти не — добави, — но много жени го използват.

— Какво имаш предвид, като казваш, че аз не го използвам?

Макс преметна ръка през раменете й и пръстите му се плъзнаха по косата й.

— Мека е, а не твърда, и пръстите ми не залепват.

— С какви жени си излизал?

Не й отговори. Обаче разтриваше тила й и усещането бе много приятно.

— Косата ти е толкова мека. И мирише хубаво. На ягоди.

— Откъде знаеш?

Той се усмихна.

— Имам добра памет.

Леле! Тя също. Помнеше усещането за устните му върху нейните, докосването на езика му до нейния, вкуса му, начина, по който я прегръщаше, мъжествения му аромат… да, и тя имаше добра памет.

Прокашля се.

— Тук е доста горещо.

— Така е — кимна той и отново се загледа в телевизора. — Засили ли климатика?

— Трябва да ти обясня как работи термостатът. Той се намира точно до вратата на спалнята ти. Получаваш по-голямото легло, защото си…

Уф! Само я погледна и тя си загуби мисълта. В очите му имаше някакъв мек блясък, който я пленяваше. И ставаше все по-привлекателен и по-привлекателен.

— Защото съм какво?

Тя нямаше никаква представа.

— Какво?

Макс се ухили.

— Каза, че получавам по-голямата спалня…

— Защото си по-едър от мен. Леглото обаче е със стандартна дължина, така че краката ти може и да висят малко.

— А термостатът?

— Какво за него? — Наистина трябваше да спре да го зяпа, за да успее да се концентрира.

— Какво трябва да знам за него?

Ели се насили да погледне към телевизора, докато му обясняваше:

— Има само две позиции, независимо накъде го въртиш. Горещо, както сега — само че ще стане още по-горещо — или студено, но не просто студено, а арктически студ. Ти избери.

— Изборът е между това да се изпотя и да замръзна?

— Да.

— Да замръзна.

Тя потупа коляното му.

— Тогава ще се надяваме на това.

Той се засмя.

— Изобщо ли не може да се контролира?

— Съжалявам, не.

Беше открила предната нощ колко безполезен е климатикът. Бе редувала цялата нощ топлинен удар и измръзване. Преживяването бе ужасно неприятно. Възнамеряваше да спомене на баща си за този проблем сутринта, но бе забравила за него допреди малко, а температурата бързо се покачваше.

Тя разхлаби халата около врата си и опита да си повее.

— Имаш ли нещо против да изгледаме „Спортен спектър“? Обобщението на новините от деня ще започне всеки момент.

Той й подаде дистанционното и попита:

— На колко години е климатикът?

— Чисто нов е.

— Тогава защо…

Ели откри канала, който търсеше, изключи звука на предаването, отиващо към края си, и се обърна към Макс.

— Татко го е купил на разпродажба — обясни му. — Той не купува нищо, освен ако не е сериозно намалено.

— Няма значение, че го е купил на половин цена, щом не работи…

— На половин цена не е достатъчно за баща ми. С осемдесет процента отстъпка може би, но не и с петдесет.

Той поклати глава.

— Все едно, трябва да го върне.

— Да, трябва — съгласи се тя. — Но няма. Ще извика човек да го поправи някой ден. Утре ще му спомена за проблема. Искаш ли една бира? Не можем да гледаме спортно предаване без бира.

— Скъпа, ти си сбъдната мечта. Красива жена, която си пада по спортните предавания и пие бира.

— Не съм чак такава рядкост.

Върна неотворената му кутийка кола в хладилника, извади две бутилки бира и бурканче с микс от ядки и се върна на канапето. Подаде на Макс едната бутилка, отвори другата, чукна я леко в неговата и отпи.

Постави ядките на масичката и седна до него.

— Тук става все по-горещо. — Ели допря студената бутилка до шията си. Няколко пъти се намества на канапето и накрая се облегна на Макс. — Бих се преместила, за да не ти преча, но тук има една буца, която е адски неудобна. Мисля, че пружината е изскочила.

— Харесва ми да се притискаш към мен.

— Не ти ли топля? — После притисна бутилката си до бузата му. — Така добре ли е?

— Ти ми действаш добре. Предаването започва.

Това бе едно от любимите й предавания и тази вечер темата беше за наближаващия футболен сезон. Името на Саймън беше споменато поне десетина пъти. Макс отговаряше на някакви есемеси, но Ели забеляза усмивката му, когато някой от коментаторите започваше да хвали брат му, ала не реагира по никакъв начин на критиките.

Към средата на предаването тя свали халата си. Не й пукаше дали е прилично или не. Изгаряше от жега.

— Можем да отворим прозорците на спалните, за да се получи течение. Те са единствените прозорци, които се отварят.

— Какво е времето навън?

Тя намери мобилния си телефон, провери температурите и изстена.

— Трийсет и два градуса и висока влажност. Май ще трябва да спим в къщата тази вечер. Жегата е по-непоносима от мириса на боя.

— Не мисля — каза той. — Не е толкова зле.

— Мога да го изтърпя, ако и ти можеш — съгласи се тя. — И е само за една нощ. Утре си тръгваме.

Макс кимна:

— Добре. Канех се да повдигна въпроса, ако ти не го беше направила. Не можем да останем тук. Ако стане пожар, ще бъдем в капан, а ако тръгнем надолу по външните стъпала, ще се превърнем в лесна мишена. Ще трябва да намерим по-добро място, някое, което не е толкова открито.

— Тук не сме в капан — възрази тя. — Можем да слезем по стълбите, които водят вътре в гаража, или дори да излезем през някой от задните прозорци. В гаража има въже, а ако се наложи, може и да скочим, не е толкова високо… — Спря, осъзнала, че няма нужда да спори. — Не си ме разбрал. Искам да си тръгна от Уинстън Фолс и да се прибера в Сейнт Луис. Ако остана тук, ще изложа семейството си на опасност.

Ели впери поглед в телевизора, но не следеше какво говорят в предаването. Отчаянието отново се надигаше в нея, защото нямаше никакъв контрол над това, което се случваше. Остави бирата си и отиде да провери термостата. Дори не беше го докоснала, когато усети повей студен въздух откъм коридора.

— Вече си имаме климатик — съобщи му тя.

— Радвам се да го чуя. — Той изключи телевизора и се изправи. — Сериозно ли искаш да се прибереш в Сейнт Луис?

Приближаваше се към нея и тя усети как отново й секва дъхът.

— Да, напълно сериозно.

— Как ще се почувства баща ти, ако си тръгнеш?

Ели обмисля въпроса няколко секунди и после каза:

— Ще бъде облекчен и това ще го накара да се почувства виновен.

— Кога смяташ да говориш с него?

— Веднага щом стана сутринта. — Облегна се на стената и той спря пред нея.

— А майка ти?

— О, боже, ще превърти. Няма да повярва, когато й кажа, че заминавам. Ще бъде грозна сцена — добави тя.

Беше й трудно да преглъща, като усещаше вперения му поглед. Искаше й се той да я прегърне. Желаеше го. Опита да прогони тези мисли, но не успя. Трябваше ли той да има толкова възбуждащ и хипнотизиращ ефект върху нея?

— Няма нужда да казвам защо си тръгваме — продължи Ели. — Става ли? Няма да обясняваш на баща ми за Уилис Когбърн.

— Не, скъпа, ще му кажа. Длъжен съм да го предупредя за евентуалната опасност.

— Но мен няма да ме има…

— Няма значение.

Тя го сръга в гърдите.

— Точно затова няма да спя с теб. Защото ще се чувстваш длъжен да кажеш.

Макс отметна косата й зад рамото и прокара пръсти по бузата й. Кожата й беше копринено мека и не се виждаше никакво несъвършенство.

— Не помня да съм те питал…

— Значи не искаш…

Той се наведе напред.

— Не съм казал такова нещо.

Тя се усмихна сладко.

— Мога да те вкарам в леглото за по-малко от десет минути.

Макс обожаваше усмивката й. Очите й грееха толкова дяволито. Боже, колко я желаеше. Наведе се още по-близо до нея, така че устните му бяха само на сантиметри от нейните, и прошепна:

— Пет минути, скъпа. Само толкова ще ми трябват, за да те вкарам в леглото.

Ели усети как решителността й се стапя. Наклони глава и затвори очи. Устните му докоснаха нежно нейните.

— Това не е добра идея. — Гласът й беше толкова тих, че едва се чуваше.

— Знам — отвърна той и покри устата й с нежни целувки.

— Тук си по работа и не трябва да позволяваме нищо да ти попречи — прошепна без дъх тя.

— Права си. — Устните му се преместиха върху ухото й.

— Трябва да спрем — въздъхна тя.

— Ъхъ. — Сега хапеше нежно ухото й.

Наложи се да впрегне цялата си воля, за да се отдръпне, но все пак го бутна леко и отстъпи назад.

— Лека нощ — каза Ели и влезе в стаята си. Да затвори вратата се оказа най-трудното нещо, което бе правила в живота си.