Джули Гарууд
Идеалният мъж (27)

Двадесет и седма глава

Кларк и Хърши бяха в апартамента с Ели. Макс не беше подготвен за това, което видя, когато влезе. Джон Хърши бе съблякъл ризата си и седеше на облегалката на канапето, докато Ели го разтриваше отстрани. Кларк седеше пред масичката за кафе и използваше лаптопа на лекарката.

— Какво, по… — започна Макс.

— О, върна се. — Тя потупа Хърши по рамото. — Добре, можеш да се обличаш. Това е от белега, няма нищо друго.

— Сигурна ли си? — попита Джон.

— Напълно. Всичко е наред.

Ели отиде до Макс и го целуна, преди да осъзнае какво прави. После отстъпи крачка назад и попита:

— Как се държаха Патерсънови?

— Никога няма да спечелят наградата „Родители на годината“.

Кларк затвори лаптопа.

— Говорих с твоя приятел, шериф Спайк Бенет — каза той. — Странно име, но е добър човек. Искаше да знаеш, че има магазин за оръжие близо до някакъв град Липтън и собственикът му не бил особено надежден. Спайк опитвал да му отнеме лиценза, но засега неуспешно. Каза, че там Патерсън би могъл да се сдобие с каквото пожелае, стига да плати нужната сума. Бенет тръгна натам, за да говори със собственика и да провери дали Патерсън е ходил там вчера.

— Дали ще му кажат, дори и да е ходил? — попита Хърши.

— Евън може да не е чувал за този магазин — предположи Ели.

— Шерифът иска все пак да го преслуша. След като приключи в Липтън, ще дойде тук, за да помогне за охраната.

— Няма нужда да се тревожиш за нищо тази вечер, Ели — увери я Джон, закопча ризата си и я запаса.

Младата жена погледна часовника си.

— Трябва да се приготвям. Благодаря, че ми бяхте бавачки.

Макс забеляза, че и двамата агенти й се усмихнаха като идиоти, но стига да си вършеха работата, не му пукаше дали са влюбени в нея.

— Тук не е ли малко студено? — попита Кларк.

Смехът на Ели проехтя откъм банята.

Трийсет минути по-късно тя бе готова за партито. Макс си беше облякъл костюм и вратовръзка и я донаместваше, когато Ели се появи от спалнята си. Изглеждаше зашеметяващо. Беше с бледорозова рокля и сандали с висок ток.

— Добре ли изглеждам? — попита тя. — Макс?

Той поклати глава, за да излезе от вцепенението.

— Да, изглеждаш супер.

Супер? Ели знаеше, че той не си пада по гръмките фрази… но супер?

— Благодаря. — Беше прекарала дълго време да навива косата си и дори си бе сложила грим. И всички тези усилия, за да е супер? — Ти изглеждаш много добре — продължи тя. — Но вратовръзката ти е накриво.

Прекоси стаята и застана пред него, за да намести възела на раираната му вратовръзка. Парфюмът й го обгърна и Макс изпита диво желание да разкъса роклята й и да правят любов.

— Мразя вратовръзките — каза вместо това.

— Мислех, че си свикнал да ги носиш. В Хонолулу не ходиш ли всеки ден на работа с костюм и вратовръзка?

— Не, ходим с шорти и голи до кръста.

Тя се засмя.

— А къде слагате значката и пистолета?

— На колана на шортите… или на банския. Трябва да сме подготвени за всичко.

— А жените агенти в Хонолулу какво носят?

— Бански от две части — отвърна й със сериозно изражение. — Не успяваме да свършим много работа.

— Не съм нервна заради довечера, така че няма нужда да ме разсмиваш.

Той я погледна със скептично изражение.

Тя го целуна по бузата.

— Добре де, малко съм нервна.

— Май се сещам за нещо, което може да ти подейства успокояващо.

— Какво например?

— Дай ми няколко минути.

Мобилният телефон на Ели иззвъня. Номерът бе непознат и тя се поколеба дали да отговори.

— Трябва да разбереш кой се обажда — настоя Макс.

Тя вдигна с обичайната фраза, която използваше от години:

— Доктор Съливан.

Гласът по телефона беше много плътен.

— Не, няма да премина в отбора на Индианаполис.

* * *

Ръцете на Ели още трепереха заради разговора със Саймън Даниълс, най-великия куотърбек на всички времена. О, боже, беше ли се сетила да му го каже? Не помнеше какво бе говорила в първите няколко минути, но знаеше, че беше напълно ошашавена, а после се осъзна и го засипа с въпроси за предстоящия сезон.

Оказа се, че Саймън е леко хипохондрик, и в следващия половин час двамата се редуваха с въпросите. Той отговаряше на един от нейните, после тя — на един от неговите. Някои от неговите въпроси бяха смешни, но тя не се засмя.

— Не, тази болест може да се причини единствено от паразит, който се намира във водите на Амазонка, и не е заразна.

Ели видя, че Макс прави гримаси, и поклати глава.

Най-после Макс взе телефона от ръката й, когато тя му го подаде.

— Саймън иска да говори със своя бял брат.

— Вече ходя въоръжен — напомни той на брат си. — Така че спри да ме наричаш така.

Ели изслуша разговора и бе шокирана какви обиди отправя Макс на брат си, но след малко се досети, че вероятно и получава същите. Братята бяха различни от сестрите. Съмняваше се, че неговите братя хленчеха като Ава.

О, боже, партито. Трябваше да е в къщата преди петнайсет минути.

Когато слезе по стълбите от апартамента, с радост установи, че времето е на тяхна страна. Тъмни облаци се бяха събрали на небето, въздухът беше задушен и горещ, но не валеше. Тя смяташе, че е глупаво да се планира парти на открито по това време на годината, но не би споделила мнението си с Ава или майка си.

Кларк и Хърши проверяваха задните дворове на съседните къщи, както и пространството зад двора. Беше шест часът, когато Ели и Макс влязоха в кухнята. Къщата беше украсена навсякъде с цветя и свещи, които очакваха да бъдат запалени. Дори износените мебели в дневната изглеждаха чисто нови заради розите на масичката за кафе. Родителите и лелите й бяха на горния етаж и се обличаха.

Макс се държеше много мило. Той стисна леко рамото й, за да я успокои, и отиде до хладилника, за да й налее чаша мляко. Гостите щяха да започнат да пристигат скоро и тя беше готова. Направи няколко крачки в дневната и спря да погледне през прозореца.

И там беше той… Евън Патерсън… крачеше на тротоара пред къщата й. Тя замръзна, той — също. Поне две или три секунди двамата се взираха един в друг.

После той се усмихна, а тя побягна.

— Той е тук. Той е тук. — Гласът й прозвуча като шепот, но Макс разбра какво се опитва да му каже.

— Къде?

— Отпред — прошепна тя. — Той е отпред.

Макс я грабна за ръката и я издърпа в дрешника до антрето. Бутна я вътре и нареди:

— Стой тук, докато не ти кажа, че можеш да излезеш.

Тя го видя как извади оръжието си и затръшна вратата след себе си. Ели вече трепереше силно и не можеше да си поеме дъх, всеки момент щеше да се строполи на пода от хипервентилиране.

Гневът я изпълни като внезапен прилив на адреналин. Искаше да се нахвърли на Патерсън, да го удря и рита, да го нарани така, както той я бе наранил. Осъзна, че това е лудост, но не й пукаше. Предпочиташе да е бясна, вместо скована от ужас.

Посегна към дръжката на вратата и в този момент се осъзна. Напрегна се да чуе някакъв шум, но единственото, което долови, беше шумът от течаща вода в банята на втория етаж.

Внимавай, Макс. Той е подъл, опасен и лукав.

Стори й се, че чака цял час, но знаеше, че това са трикове на съзнанието й. Би трябвало в дрешника да е горещо, но тя трепереше.

Макс най-после отвори вратата. Тя се хвърли в ръцете му.

— Залови ли го?

— Не — отвърна той. Усети, че тя трепери, и я прегърна. — Кларк и Хърши все още оглеждат района, но Патерсън изчезна. Сигурна ли си…

Тя опита да се отдръпне от него. Той не я пусна.

— Добре, сигурна си, че е бил той.

— Да. Беше с черен панталон и бяла риза.

— Къде бяха ръцете му?

— Не ги видях. Сигурно зад гърба му или в джобовете. Той ми се усмихна, Макс.

— Ще го пипнем — обеща й.

— И после какво? Какво можеш да направиш? Не е незаконно да се разхожда пред къщата ми. Вече нямам ограничителна заповед… не че тя свърши някаква работа. Засега Патерсън не е направил нищо нередно.

— Ако се е сдобил с оръжие, ще го арестувам.

— Първо трябва да го намериш.

— Ели, какво правиш в дрешника? — зададе въпрос баща й.

Макс я издърпа в коридора и я прегърна през рамо.

— Тате, работата е там, че… — Тя се опитваше да измисли някакъв по-деликатен начин да му съобщи за маниака.

Агентът на ФБР реши да говори направо:

— Патерсън беше на тротоара отпред.

Усмивката на баща й изчезна, моментално изместена от тревога.

— Тате, това е добре. Тук има трима агенти и ако Патерсън опита да направи нещо, те ще го заловят и този път ще го пратят в затвора. — Не спомена за възможността Евън да носи оръжие. — Покрили са целия район. Аз го видях, но Патерсън си тръгна, преди да успея да кажа на Макс. Той ще се върне.

— Може би трябва да отменим партито — предложи баща й.

Тя опита да разведри атмосферата.

— Шегуваш ли се? Повече се страхувам от Ава, отколкото от Патерсън.

— Да кажа ли на майка ти? — попита той и преди тя да отговори, поклати глава и каза: — Не, няма да я тревожим. — Уилям се обърна към Макс: — Ако онзи маниак се върне, ти ще го заловиш. Междувременно пази дъщеря ми.

Не след дълго хората от кетъринга и сервитьорите започнаха да влизат и излизат от къщата. Задният двор лесно можеше да побере гостите, но имаше места, където Патерсън можеше да се скрие, ако стигнеше дотам. Всеки вход щеше да бъде под наблюдение. Спайк беше предложил да наблюдава улицата отпред. Той щеше да пристигне всеки момент. Дотогава бащата на Ели застана на пост до входната врата. Кларк и Хърши щяха да наблюдават задния двор и двете страни на къщата, а Макс щеше да стои при Ели.

Бусовете на фирмата за кетъринг бяха паркирани на алеята отпред, така че гостите стигаха до задния двор по каменните пътеки от двете страни на къщата. Те минаваха под една ажурна арка и влизаха в градината между две високи вази, пълни със свежи цветя.

Някои от по-възрастните гости не желаеха да заобикалят къщата, затова минаваха напряко през нея. В крайна сметка Уилям се превърна в портиер. Той ги поздравяваше при вратата и после ги водеше през къщата до двора, където беше партито, като от време на време спираше в кухнята да си поговори с някого, преди звънецът отново да прозвучи. Колкото и да бе разтревожен, че Патерсън може да се появи на партито, той успя да се поуспокои, като знаеше, че Ели е в безопасност в компанията на Макс. Не се съмняваше, че агентът би дал живота си, за да я защити, въпреки че се молеше на Бог маниакът да бъде заловен и отведен тихо.

Докато баща й посрещаше гостите вътре, Ели стоеше на моравата отвън и приветстваше новодошлите. Имаше чувството, че е повторила „Толкова се радвам да ви видя!“ и „Много се радвам, че дойдохте!“ поне сто пъти. А ръката й беше стисната или потупана дори повече от това. Чу „Бедничката“ и „Тази раздяла сигурно е била ужасна за теб“ от някои от приятелките на майка си, както и „Ти си истински боец!“ или „Ти си смело момиче!“ от други. Очевидно всички в града бяха научили, че Ава е откраднала годеника й.

Макс стоеше до нея. Една близка потупа Ели по ръката и каза:

— Не се отказвай от любовта. — Младата жена чу как Макс кашля, очевидно, за да прикрие смеха си.

Майка й си прекарваше чудесно в компанията на толкова приятели. Ели не помнеше кога за последно я е виждала толкова сияеща и щастлива. Баща й се появи от задната врата на кухнята, хванат под ръка от госпожа Уебстър, възрастната им съседка. Той й помогна да слезе по стълбите и се усмихна от разстояние на жена си, преди отново да се върне вътре в къщата. Така би трябвало да е, помисли си Ели. Дъщеря им се женеше. Щастливо събитие.

След няколко минути Макс прошепна в ухото й:

— Спайк Бенет пристигна току-що. Той ще наглежда къщата отпред. Ще кажа на баща ти, че може да дойде на двора.

В седем и половина засвири цигулка. Леля Сесилия и леля Вивиан бяха заели централни места в шатрата и си прекарваха чудесно. Там беше много по-прохладно, защото фирмата, доставила шатрата, беше предвидила и инсталирала вътре два малки климатика. И двата бяха стратегически разположени близо до дъното на шатрата.

Щом потокът от гости започна да намалява значително, Ели обиколи моравата, поговори си с някои стари познати и провери дали всичко е наред с храната и напитките. Макс не се отделяше от нея. Ако се появеше възможност, тя го представяше като семеен приятел. Едва забелязваше Кларк и Хърши. От време на време ги зърваше да обикалят по периметъра на моравата, оглеждайки се за някакви евентуални опасности. Двамата бяха толкова незабележими, че никой не можеше да отгатне причината за присъствието им.

Леля Сесилия повика Ели и я помоли да й донесе шала. Беше й станало хладно от климатика, но се бе настанила прекалено удобно, за да помръдне.

— Просто иска да се изфука с новия си шал — обади се Вивиан.

Сесилия кимна.

— Красив е и рядко ми се удава шанс да го нося. На стола в спалнята ни е. Бъди така добра да ми го донесеш. Не ми се ходи дотам.

— Колко е часът? — попита Вивиан. — Не трябва ли Ава и Джон да са вече тук? И къде е Ани?

Ели погледна часовника.

— Като познавам Ава, тя ще се появи тук точно след пет минути.

— Тогава побързай, за да не изтървеш пристигането й.

Младата жена се зарадва на краткия отдих. Макс я последва в къщата. Когато тя изтича нагоре, той отиде да провери предната врата. Установи, доволен, че баща й я е заключил. Застана в основата на стълбите да я изчака, когато чу писъка.

Ели не стигна до спалнята. Вратата на дрешника за спално бельо беше широко отворена. Когато тя посегна да я затвори, Евън Патерсън скочи към нея иззад вратата. Тя видя пистолета в лявата му ръка и омразата в очите му. Изпищя и затръшна вратата с всичка сила в лицето му. Вратата го удари странично и това й даде секунда, за да опита да му се изплъзне.

Но той беше силен, ужасно силен. Когато тя се обърна, за да побегне, Евън сграбчи ръката й и дръпна Ели към себе си. Захватът му беше като менгеме, стискаше я толкова силно, че Ели си помисли, че може да й счупи костта. Беше невъзможно да се измъкне. Видя как юмрукът му лети към нея. Ритна го в пищяла с острия ток на сандала си, после още веднъж в бедрото. Това не го спря.

Той се прицели в челюстта й и щеше да я счупи, ако тя не беше навела глава точно в момента на удара. Страничната част на челото й пое удара, който я зашемети. Пръстенът, който Патерсън носеше, се отбеляза върху кожата й. Младата жена се присви от пронизващата болка.

Ели риташе и пищеше, когато Макс издърпа Патерсън от нея. Роклята й се скъса, защото Евън не я пускаше. Колкото и силен да беше нападателят, Макс с лекота го вдигна и го запрати към стената, но яростта даде на Патерсън нови сили.

Макс опитваше да измъкне оръжието от ръката му и в същото време да стои като щит пред Ели. Патерсън се претърколи, после полетя надолу по стълбите. Макс извади пистолета си и се прицели точно когато маниакът се обърна и стреля веднъж по тях, преди да се скрие зад ъгъла и да изчезне. Агентът се втурна надолу по стълбите след него, а Патерсън стреля отново. Куршумът беше изстрелян напосоки и уцели тавана, докато Евън изскочи навън през задната врата.

Макс се хвърли върху него, събори го на пода и го затисна с тялото си, но Патерсън успя да стреля още два пъти. От изстрелите една от саксиите се пръсна и във въздуха се разлетяха като осколки остри керамични парчета. Забил коляно в гърба на нападателя, Макс успя да изрита пистолета от ръката му. Кларк го грабна и помогна на колегата си да удържи Патерсън, докато Хърши изтича напред, вадейки белезници от задния си джоб.

Гостите на партито пищяха и търчаха във всички посоки в желанието си да се скрият.

Отвън, пред къщата, Ава току-що беше слязла от колата си, прекалено нетърпелива, за да изчака Джон да заобиколи и да й отвори вратата. Тя оправи полата си, разбуха косата си и пристъпи към тротоара.

Панически бягащите гости едва не я събориха на земята.