Джули Гарууд
Идеалният мъж (7)

Седма глава

Веднага щом сервитьорът записа поръчката им и се отдалечи, Макс каза:

— Мисля, че всички мъже в ресторанта те зяпат.

Този коментар я изненада и тя се огледа.

— Преувеличаваш.

Но той не преувеличаваше. Ели изглеждаше зашеметяващо и дори той, при цялото си цинично отношение, изпитваше известно страхопочитание към нея. Ала след като прекара известно време в компанията й, осъзна, че външността й не е най-важното.

Ели заговори:

— Знаеш ли, когато излязох от интензивното и те видях, подпрял се на стената, си помислих, че изглеждаш толкова спокоен и отпуснат. Почти ти завидях.

— Наистина бях отпуснат.

Тя не възрази, но изражението й показа, че не му вярва.

— Добре де, тревожех се за Гудман — призна той. — И бях ядосан.

— Заради стрелбата. — Бе по-скоро отбелязан факт, а не въпрос.

— Да, разбира се, заради стрелбата, но освен това бях бесен, че семейство Ландри успяха да се измъкнат. Трябваше да ги пипнем. — И то с железни доказателства срещу тях, помисли си.

— Каква е ролята на агент Хюс в това разследване? — За да поясни въпроса си, Ели добави: — Двамата с Бен говорихте за него, докато бяхте в апартамента ми.

— Хюс долетя от Омаха, за да поеме ръководството на операцията, щом научи, че са замесени Ландри. Той ги преследва от четири години.

— Ти не го харесваш особено, нали?

Той сви рамене.

— Просто действаме по различен начин.

Томи се приближи до масата им, допълни чашите им и подаде каната за студена вода на един сервитьор, който минаваше наблизо.

— Разказа ли на Макс за играчите на голф?

— Не съм.

— Хайде, историята си я бива. Тя скромничи — обърна се Томи към Макс. — Няма да ти разкаже цялата история, но аз ще го направя.

— Какво се случи?

И двамата мъже я погледнаха. Явно няма измъкване, осъзна тя.

— Оказа се, че съм малко избухлива, когато някой ме притиска да направя нещо, което не желая — започна тя. — Не се гордея с това.

— Не, ти успя да запазиш спокойствие — настоя Томи. — Онзи загубеняк, с когото беше на вечеря, се оказа избухлив. Егото му беше по-голямо от щата Невада. — Обясни на Макс: — А Ели само внимаваше той да не се почувства неловко.

— Говори по същество — прекъсна го тя.

— Добре, ето какво се случи — продължи Томи. — Имаше четирима мъже, всичките към петдесетгодишни, които седяха точно срещу масата на Ели и дърдоркото. Играчите на голф бяха доста шумни, но не се държаха грубо. Просто се веселяха и не пречеха на останалите ми клиенти. Бяха пийнали доста, преди да дойдат в ресторанта. Кой би ги обвинил? Целия ден беше адска жега, над трийсет градуса. — Обърна се към Ели: — Ще ми помогнеш ли с разказа?

Младата жена се засмя.

— Всички си поръчаха пържоли — обясни тя.

— Първокласно телешко. Което се топи в устата — допълни Томи. — Сервираме само най-доброто.

— Аз случайно погледнах към тях точно когато един от компанията им лапна парче от пържолата си.

— Половинкилограмов стек — прекъсна я Томи. — От любимите на клиентите ми.

— Мъжът натъпка в устата си толкова огромно парче, че не повярвах на очите си. Продължих да го гледам, за да се уверя, че ще успее да го сдъвче.

— Но той не го сдъвка — ухили се Томи.

— Явно не се е топяло в устата — отбеляза Макс.

— Наистина — потвърди Ели. — Той го преглътна и разбира се, се задави с него. Опита да се изправи, после се строполи на пода.

— Аз не видях нищо от това — поясни Томи. — Бях зает край входа, но чух как приятелите на мъжа викат за помощ и крещят, че приятелят им е получил сърдечен удар. Втурнах се да разбера какво става и го видях проснат на пода. Лицето му беше почервеняло. — Отново се обърна към Ели и я подкани: — Хайде, ти разкажи какво се случи след това. — Ентусиазмът му бе направо комичен.

— Моят приятел — доктор Дуайт Периш, каза: „Аз ще се погрижа“, и се втурна към мъжа, който се казваше Чък, както научихме по-късно.

— Чък Задавения — вметна Томи.

— Ти какво направи? — попита Макс Ели.

— Засякох времето в мига, когато Чък опита да преглътне парчето месо.

Той я прекъсна:

— Какво значи това, че си засякла времето?

— За да следя колко дълго е останал без кислород — обясни тя. — Разполагахме с достатъчно време, но винаги си отбелязвам точния час.

— Дърдоркото обяви, че е лекар — каза Томи, — коленичи до Чък и започна да натиска гърдите му и да му прави сърдечен масаж и изкуствено дишане. Той също повярва, че Чък е получил сърдечен удар. Държеше се, сякаш е на семинар за оказване на първа помощ, и говореше на тълпата, докато натискаше гърдите на Чък.

— И какво стана после? — попита Макс.

— Опитах да обясня на Дуайт, че мъжът се е задавил — отвърна Ели.

— Точно така — потвърди Томи. — Аз стоях до нея. Тя се държеше съвсем кротко, но многознайкото изобщо не я послуша, дори и след като тя му каза, че е видяла как Чък се задавя с месото. Доктор Дърдорко беше прекалено зает да прави демонстрации за тълпата, за да обърне внимание на думите й. А от сърдечния масаж парчето месо не помръдна ни най-малко.

— Да — кимна Ели.

— Аз гледах и започнах да се притеснявам. Много е зле за бизнеса някой да умре в ресторанта ти.

Макс се съгласи:

— Да, мога да си представя.

— Тогава не знаех, че детенцето е лекар — добави Томи. — Та тя опитваше да убеди дърдоркото, че Чък няма проблем със сърцето…

— Никой ли не се обади на Спешна помощ?

— О, бяха се обадили, разбира се. Хайде, ти му разкажи какво стана — подкани я Томи.

— Аз следях времето — започна тя. — И любезно помолих Дуайт да се дръпне.

Макс повдигна едната си вежда. Нещо в начина, по който Ели изрече последното, му подсказа, че не казва цялата истина.

— Любезно, а?

— Мисля, че да.

— Преди да продължиш, ще ми кажеш ли каква беше специалността на Дуайт?

— Тъкмо беше завършил специализацията си.

— И тя беше?

— Психиатрия.

— А! — подсмихна се той.

— Това е важна и трудна специалност — каза Ели. — Но Дуайт има комплекс, че е свръхчовек, и бе твърдо решен да спаси мъжа. Ако имаше подръка дефибрилатор, сигурно щеше да опита да го използва. Казвам „опита“, защото не бих му позволила.

— Като слушам, никак не бих го харесал.

Томи кимна енергично.

— Добре, продължи — каза Макс, завладян от историята, но преди тя да заговори, той отново попита: — А ти не се ли притесни? Ами ако се окажеше, че парчето не може да излезе?

— Все още имаше достатъчно време, а и имах резервен план. Чист, остър нож и алкохол. Ако се наложеше, щях да отворя трахеята му. Нямаше да го оставя да умре. Всичко, което двамата с Томи ти разказахме, се случи за по-малко от минута — добави тя. — Изглежда, сякаш са се случили куп неща, но всичко стана много бързо. Аз обясних, че мъжът се е задавил, но Дуайт продължи да спори, че греша и че става въпрос за сърдечен удар. Каза, че познава симптомите. Пак говореше повече на тълпата, отколкото на мен, и ми беше трудно да взема думата. Аз съм хирург в травматология — напомни тя на Макс. — Ние сме обучени как да поемаме контрол над критична ситуация. Можем да бъдем агресивни, когато се наложи. Опитах да обясня на Дуайт… но той не ме чуваше, така че направих това, което трябваше да направя…

Томи довърши вместо нея:

— Изрита Дуайт настрани. Той се приземи на пода на няколко метра разстояние.

— Томи ми помогна да изправя Чък на крака, после извадих парчето месо от гърлото му, като през цялото време следях часовника. Получи се лесно. Все още разполагах с достатъчно време.

— Аз исках да замеря Дуайт с парчето месо, но тя не ми позволи — оплака се Томи.

— А Чък? — попита Макс.

— Оправи се за нула време — отвърна Томи и се дръпна настрана, за да направи място на сервитьора, който донесе порциите им. — Вие, деца, си хапнете салатите, а аз ще отида да проверя как приготвят основните ви ястия.

Веднага щом Томи си тръгна, Макс я попита:

— Добрият стар Дуайт покани ли те някога отново на среща?

— Сякаш бих приела. — Тя поклати глава. — След като бях бъркала с пръсти в гърлото на Чък, отидох до тоалетната, за да си измия ръцете. Когато се върнах на масата, Дуайт вече си бе тръгнал.

— Какъв джентълмен.

Докато вечеряха, Макс задаваше въпроси за работата й. Беше очевидно, че тя влага истинска страст в това да помага на хората, и той се наслаждаваше на грейналите й очи, докато му разказваше за пациентите си.

— На моменти сигурно е много стресиращо — отбеляза той.

— Така е — съгласи се тя. — Ами при теб? Твоята работа сигурно е изпълнена със стрес.

— Понякога — потвърди той. После се усмихна и добави: — Има и престъпници, които едва ли не се залавят сами. В един от първите ми случаи като агент почти не ми се наложи да водя разследване.

— В какъв смисъл?

Макс остави вилицата си и се облегна назад.

— Беше обир в квартална банка, дело на един човек. Смятах, че крадецът не е имал опит. Когато влязъл в банката с нахлупена ниско шапка и пистолет, скрит в джоба си, открил, че салонът е пълен с клиенти. Бил толкова нервен, че решил да изчака хората да се разотидат, преди да се доближи до гишето и да заплаши касиера с оръжието си. Но не искал да изглежда подозрително, като се мотае из салона безцелно, така че отишъл до една маса, на която били оставени празни формуляри. На записите от камерите се виждаше как взема химикалка и започва да попълва един от формулярите. Явно е бил доста разсеян, защото, когато най-после се приближил до касиера и получил парите, не се сетил да си прибере попълнения формуляр.

— Какъв бе той? — попита Ели.

— Молба за постъпване на работа.

— Не може да бъде — възкликна младата жена невярващо.

— Може. Беше написал името си, адреса, всичко, от което се нуждаехме, за да отидем и да го арестуваме.

— Не мога да повярвам, че има толкова глупави хора.

Той кимна в съгласие.

— Един приятел от полицията в Хонолулу ми разказа за престъпление, по което работил, където един мъж влязъл в някакъв магазин, за да го обере. Взел парите от касата, после настоял продавачът да му даде и бутилка уиски. По навик продавачът поискал да види документ за самоличност, за да провери възрастта на купувача, и…

— Нападателят му показал личната си карта — довърши тя.

— Точно така.

— Разкажи ми още някоя история — помоли го тя, смеейки се.

— Знам поне сто, но ще ти разкажа само още една. Тя е любимата ми. Един мъж опитал да обере банка. Носел пазарска торбичка на главата, за да скрие лицето си. Хитрият му план бил да я нахлузи на главата си, после да нахлуе през вратата на банката. Изрязал дупки на торбичката, но очевидно не я изпробвал, защото, когато си я сложил, дупките се оказали на челото му. На записа се вижда как един човек нахлува в банката с торба на главата, размахва пистолет, върти се във всички посоки и казва на касиерите да му дадат всички пари. Само дето говори на едно цвете в саксия.

Макс наблюдаваше очаровано как искрят очите на Ели, докато тя се смееше. Сервитьорът се появи със сметката и агентът разбра, че е време да си тръгват. Съжаляваше, че вечерта е приключила.

— Ели, щом Дуайт те е изоставил тук, ти как се прибра до дома си?

— Щях да си взема такси, но жената на Томи — Мари, вече ме чакаше отпред и ме закара до къщи. Тя не е тук тази вечер, иначе Томи щеше да я доведе при нас, за да ти я представи. Той много се гордее с нея. Женени са от почти трийсет години.

— Значи са направо уникални.

— Звучиш цинично.

— По отношение на брака наистина съм циник. Имам приятели, чийто брак, уж „докато смъртта ги раздели“, трая едва три години.

— Моите родители са женени от дълги години и не са някаква аномалия.

Той не каза нищо.

— Готова ли си да тръгваме?

Макс я изненада, като я хвана за ръка, докато вървяха през ресторанта. Чак когато бяха в колата и пътуваха към апартамента й, тя се върна отново на темата за циничното му отношение към брака. Ели искаше да знае какво му се е случило, за да се чувства толкова огорчен.

— Да разбирам ли, че родителите ти са разведени?

— Не, не са. И те са женени от много отдавна.

— Но са нещастни заедно.

Той се засмя.

— Не, щастливи са си.

— Тогава обяснението трябва да си самият ти, освен…

— Освен какво?

— Колко бивши жени имаш?

— Николко — увери я той. — Не съм се женил.

— А имал ли си продължителни връзки?

Погледна я.

— Колко продължителни?

— Повече от три месеца.

Макс се замисли.

— Не. Харесвам жените, Ели, но тези, с които си лягам, знаят, че помежду ни няма да се получи нищо продължително.

Дали не си лягаше с различна жена всяка вечер? Не посмя да го попита.

— Ами ти? — попита я той. — Имаш ли връзка с някого?

— Не.

— Как така?

— Нямам време. — Нито желание, и то от доста време… поне докато не се появи ти — добави тя мислено.

— Това е извинение, не причина. Ами неангажиращи приятели… само за секс?

Въпросът я изненада.

— Не, не си падам по това. Имам приятели, които правят секс с други приятели, и са ми казвали, че така се освобождават от стреса и напрежението. Но на мен ми се струва прекалено студено и рационално.

През остатъка от пътуването двамата мълчаха, но Ели се чувстваше смутена от тази тишина. Продължаваше да мисли върху отговорите, които му бе дала. Не прави секс, няма приятели, нито случайни връзки. Боже, беше се представила като някаква фригидна досадница.

Макс паркира пред сградата й и влезе вътре с нея. Настоя да провери апартамента й, за да е сигурен, че е безопасен, и Ели оцени загрижеността му. Проверката приключи за нула време. Тя чакаше до вратата, а той огледа апартамента. Меката светлина на едничката лампа осветяваше дневната.

— Искаш ли нещо за пиене? — попита го, когато той се върна при нея.

— Не, благодаря.

Стоеше на сантиметри от нея. Тя преглътна трудно и промълви:

— Трябва да ти кажа…

— Какво? — попита той, като постави дланите си върху вратата, от двете страни на Ели.

— Тази част от вечерта, която беше като среща, ми хареса много повече, отколкото сериозният разговор.

— Тази част от вечерта, която беше като среща, още не е завършила.

След което се наведе и я целуна. Тя усети сладостта на устните му. Беше нежна целувка, която постепенно се задълбочи, и Ели се отпусна в обятията му. Докосването му й подейства като електричество.

И това беше само началото.

Макс я обгърна и я придърпа към себе си, без да отделя устни от нейните.

Тя обви ръце около врата му и пръстите й се заровиха в косата му. Беше се чудила какво ли щеше да е той да я целуне, но фантазиите й бледнееха пред реалността. Той я караше да лети и усещането беше прекрасно. Целуна я още веднъж, и то толкова страстно, че тя закопня за много повече, а после се отдръпна от нея и я остави замаяна.

— Да остана ли, или да си тръгна? — попита я.

Тя целуна основата на врата му.

— Май ще опитам това с неангажиращия секс — прошепна, шокирана колко дрезгав бе станал гласът й.

— Скъпа, ако остана, изобщо няма да бъде неангажиращо.

Повдигна брадичката й с палеца си, за да я погледне в очите и да чуе думите й, преди да започне да разкъсва своите и нейните дрехи.

Мобилният му телефон иззвъня секунда преди този на Ели да издаде звука за пристигнал есемес.

Макс си пое дълбоко дъх, после неохотно се дръпна настрани, за да отговори. Ели откри телефона си в чантата и прочете есемеса.

— Тръгвам веднага — каза той по телефона. Затвори и видя, че Ели вече отваря вратата. — Имало е стрелба в болницата.

В същото време тя заговори:

— Викат ме в хирургията.