Джули Гарууд
Идеалният мъж (20)

Двадесета глава

Булката чудовище пристигна в къщата в седем часа, заедно с годеника си и сестра им.

Макс видя през прозореца как Джон носи куфара на Ани и крачи между две впечатляващи жени. Близначките бяха напълно еднакви. И двете бяха средни на ръст, с дълги руси коси, един нюанс по-тъмни от на Ели, и деликатни черти. Според Макс, сестрите бяха много хубави, но по никакъв начин не можеха да съперничат на красотата на Ели.

Джон Ноубъл бе нещо друго. Той изглеждаше, сякаш работи на Уолстрийт или може би като манекен на витрината на универсален магазин. Беше висок, слаб и спретнат, в колосана светлосиня риза и изгладен бежов панталон. Всяко косъмче от косата му бе пригладено на мястото си. Все пак у него имаше нещо странно. Макс не можа да определи какво, докато мъжът не се приближи до къщата, и тогава осъзна, че челото на Джон не помръдваше, когато той се усмихваше. Сякаш кожата му беше замръзнала. Ботокс? Нима?

Ели се появи зад Макс и промълви:

— Лошата сестра е тази отляво.

Той се сдържа да не се усмихне.

— Опитай да не се държиш враждебно — прошепна й.

— Говориш точно като майка ми.

— Просто го направи, скъпа. Бъди мила.

Баща й се втурна покрай тях и отвори вратата.

Ани забеляза Ели.

— Не вярвах, че ще успееш да дойдеш! — извика тя. — Толкова се радвам, че си тук.

Сестрите забъбриха с бясна скорост, докато се прегръщаха. Въпреки че говореха едновременно, явно все пак успяваха да се чуят и разберат.

Ава стоеше до Ани и чакаше. Стискаше една тетрадка в ръцете си и Макс забеляза, че се дразни от това, че трябва да изчака за вниманието на Ели. Когато дойде нейният ред, тя целуна въздуха до бузата на сестра си.

— Радвам се, че си решила да се държиш като зрял човек и да си дойдеш за сватбата — каза Ава. После понижи глас: — И между другото, ти си шаферка.

— Не, не съм — отвърна Ели.

Тя се насили да се усмихне и представи Макс на сестрите си. Не каза нищо негативно за Ава, макар че с удоволствие би използвала няколко грижливо подбрани думи. После представи на Макс и Джон.

До този момент бившият й годеник стоеше до вратата, свел глава. Когато тя изрече името му, той вдигна глава, но не погледна към нея. Лицето му беше почервеняло и очите му се стрелкаха в различни посоки, сякаш се страхуваше да срещне погледа й. Джон пристъпи нервно напред и се ръкува с Макс, а в стаята настана тишина. Накрая все пак погледна Ели и каза:

— Ели, честито!

— Честито за какво? — попита тя.

— За наградата „Чапман“.

— Болницата е спечелила „Чапман“?

— Не, лично ти.

Тя поклати глава.

— Трябва да е някаква грешка, Джон. Щях да знам, ако съм я спечелила.

— О, доктор Уестфийлд сигурно иска сам да ти съобщи новината — каза той. От смущение лицето му почервеня още по-силно. — Май провалих изненадата му.

— Ти откъде научи? — попита тя, все още убедена, че това е грешка.

— Говорех със секретарката на Уестфийлд за едни документи, които още не са получени в тукашната болница, и тя ми спомена за новината. Всички в „Сейнт Винсънт“ са страшно развълнувани. Това е огромна чест, а върви и с парична награда и отваря възможности за допълнително финансиране. Сигурно Уестфийлд ще ти се обади всеки момент. Ти ще продължиш да работиш в „Сейнт Винсънт“, нали?

— Да — отвърна тя. — Но няма да подписвам договор. Обещах на Уестфийлд да помагам известно време, когато се нуждаят от мен.

— Наистина си я спечелила, Ели — увери я той.

След като първоначалните неловки моменти отминаха, Ава загуби интерес към разговора и отиде в кухнята да говори с майка си.

— Какво представлява наградата „Чапман“? — попита Ани.

Джон отговори бързо:

— Престижна награда, давана за изключителни постижения в областта на медицината. Тази година са присъдили наградата на Ели и съответно на цялото й отделение. Това е много желана награда — подчерта той. — Но освен това се дава изключително рядко. За последен път са я присъдили преди единайсет години на един старши специализант и отделението му в Мемфис.

— Ще има ли официална церемония? — попита Ани. — И ще дадат ли на Ели медал или нещо такова?

Джон се усмихна на Ани, доволен, че може да насочи вниманието си към някого другиго.

— Ще получи нещо повече от медал. Наградата върви с голяма парична сума. Половината пари отиват за отделението, а другата половина — лично за Ели. Дори няма да плаща данъци върху тях. Такива са условията.

— Това определено ще ти помогне за заемите, нали? — отбеляза Ани.

Ели още не можеше да повярва.

— Ако бях спечелила, доктор Уестфийлд щеше да ми се обади досега.

Баща й я целуна по челото.

— Дори и да не си я спечелила, знаеш, че двамата с майка ти много се гордеем с теб, нали? Макар да не можем да се хвалим с теб пред роднините и приятелите, както бихме искали, знаеш как се чувстваме.

— Да, татко, знам.

— Пилето ми ще стане съвсем сухо, ако не седнем да вечеряме скоро — извика майка й. — Джон, ако обичаш, ще занесеш ли куфара на Ани горе, в лавандуловата стая? Ани, напълни чашите с вода, моля те.

Телефонът на Макс иззвъня. Обаждаше се Бен. Макс се извини и се отправи към кабинета, за да може да говори необезпокоявано. Докато пресичаше коридора, чу как Ава попита Ели дали си носи дълга черна рокля за сватбата, или е решила да си купи оттук. Без да спира, младият мъж се обърна, хвана Ели за ръката и я издърпа със себе си в кабинета.

Тъй като той говореше по телефона, Ели изчака с избухването си, но това не й беше лесно. Искаше й се да хване Ава за раменете и да я разтърси така, че да изтрие самодоволното й изражение. Ани мина край кабинета и каза, че отива да вземе нещо от куфара си, а след минута Ели я чу да се смее. Знаеше защо. Ани беше видяла цвета на стените в стаята си. Поради някаква причина смехът на сестра й прогони гнева на Ели. Беше обещала на майка си да се постарае да не се кара с Ава и точно това щеше да направи. Нямаше да позволи на сестра си да я провокира.

Докато седеше на перваза на прозореца и чакаше Макс да довърши разговора си, получи есемес от Адисън Макбрайд с въпрос за витамините за бременни и за задържането на течности. На Ели й трябваха четири есемеса да отговори на всичките й въпроси и после Адисън я попита дали не се кани да намине към Хонолулу. Тя отговори, че с удоволствие би посетила Хонолулу, но не може да се обвърже с дата, защото в момента графикът й е много неустановен.

Това беше меко казано. Не знаеше какво ще прави през следващите два месеца, нито дори през следващите две седмици. Бъдещето й зависеше от това кога ФБР щяха да успеят да заловят мъжа, който бе нает, за да я убие. И то ако беше само един. Дали семейство Ландри не бяха възложили задачата на повече наемни убийци? И как точно се наемаше убиец? Не ставаше с обява във вестника. Всъщност обявите във вестниците и бездруго вече отмираха. Интернет, реши тя. Можеш да намериш всичко по интернет, ако знаеш къде да търсиш. Може Ландри да са използвали Гугъл. Например да са написали в търсачката „търся наемен убиец“ и да са щракнали на бутона за търсене.

Добре, отплесваше се и измисляше съвсем откачени версии. Макс бе отишъл в другия край на кабинета и слушаше напрегнато това, което Бен му обясняваше. Ели не искаше да го оставя, за да се върне при останалите, но тъкмо реши да стане и да отиде в кухнята, за да помогне, когато мобилният й телефон иззвъня.

Обади й се доктор Уестфийлд и й съобщи, че наистина е спечелила наградата „Чапман“. Тя беше шокирана и смутена. Благодари му многократно и после го изслуша как се превъзнася какво означава наградата за отделението. Никога не беше чувала Уестфийлд да говори толкова възторжено и се съмняваше, че това ще се случи отново.

Ели реши да изчака и да не казва на семейството си. Тази вечер бе посветена на Ава и сватбата. Обаче искаше веднага да съобщи новината на Макс.

След като той завърши разговора си и се обърна към нея, Ели видя мрачното му изражение и забрави за радостната новина.

— Какво се е случило?

— Някой се е добрал до Грег Роупър.

— Какво означава, че се е добрал? Ранен ли е?

Той поклати глава:

— Не знаем. Изчезнал е.

Майка й се появи на вратата.

— Вечерята е сервирана.

— Ще говорим за това по-късно — каза Макс.

Вечерята се оказа изпитание за издръжливостта на Ели. Родителите й опитаха да поддържат разговора приятен, но подводните течения от напрежение бяха готови да изригнат. След две чаши вино Ава вече не се преструваше, че се интересува от мнението на когото и да било. Тя искаше да говори за сватбата и за цялата работа, която бе свършила, за да направи събитието съвършено.

— Никой няма да го провали! — заяви Ава повече от веднъж и Ели не можеше да не забележи как сестра й се взира в нея всеки път, когато изрича това.

Ава направи още някаква хаплива забележка, този път за облеклото на Ели, и това преля чашата.

— Джон, оказа се прав — каза Ели. — Току-що ми се обади доктор Уестфийлд. Наистина съм получила наградата „Чапман“.

— Нали ти казах! — грейна Джон. — Изобщо не се изненадах, когато го чух. Винаги съм знаел, че си най-добрият хирург в болницата. Всички са възхитени от уменията ти. Трябва да чуеш какво говореха за теб колегите. Уестфийлд каза, че си гениална. Знаеше ли за това?

Тя поклати глава:

— Не.

— Истинско чудо е да го чуе човек да каже нещо положително за някого от хирурзите. Винаги си била много специална, Ели.

Ава не изрече нито дума, но прониза Джон със злобния си поглед. Видимо кипеше отвътре.

— Честито! — възкликна Ани. — Много се гордея с теб.

— Миличка, това е чудесна новина — обади се баща й.

— Да, прекрасна — съгласи се майка й.

— Винаги ли всичко трябва да се върти около теб? — процеди през зъби Ава.

Ели избухна в смях.

— О, Ава, ти просто никога няма да се промениш, нали?

Сестра й вирна брадичката си.

— Ще приема това за комплимент. И между другото, ти ще бъдеш шаферка на сватбата ми.

— Молиш ли ме?

— Не, съобщавам ти го.

Макс беше пленен от разговора между сестрите. Той беше живял с братя през по-голямата част от живота си и сега си даваше сметка колко невероятно различни са сестрите. В неговото семейство всеки по-сериозен спор се решаваше с два-три здрави юмрука, след което проблемът се считаше за приключен и всички го забравяха. Никой не таеше огорчения. Братята му не се сърдеха дълго. За разлика от Ели и Ава.

— Дори и да съм шаферка на сватбата ти, това няма да спре слуховете, Ава — възрази Ели.

Ани кимна:

— Тя е права, Ава. Просто покрай сватбата си станала параноична.

Баща им предложи на всички по чаша вино, но Ели отказа. След като Ава за трети или четвърти път започна да спори по въпроса за сватбата, Ели се извини и стана от трапезата. Отиде до кухнята и се върна с голяма кутия мляко и чаша. Стовари ги върху масата.

— Сипи си млякото в кана — нареди й Ава. — Не сме някакви диваци.

Ели не й обърна внимание, наля си една чаша и отпи.

— Не ми се слуша това — заяви баща й. — Хайде, Клер. Вие също, Макс и Джон. Да оставим момичетата да се разберат насаме.

Майка й погледна Ели и поклати леко глава, за да я предупреди, после излезе да седне на верандата при останалите. Ели нямаше да се изненада, ако я бе видяла да посочи с два пръста към очите си и после към Ели, за да й подскаже, че ще я наблюдава.

Веднага щом сестрите останаха сами, Ани се обърна към Ели.

— Защо не си ми казала за Макс? Много е секси — прошепна тя. — Нали? Мъж с пистолет и значка. В това има нещо възбуждащо, не мислиш ли?

— Той носи пистолет и значка, защото работи във ФБР, а освен това ми е приятел, затова го поканих да дойде с мен.

— Обзалагам се, че не е подозирал в какво се забърква — рече Ани и кимна леко към близначката си.

— На мен ми изглежда прекалено грубоват — сви рамене Ава. — Джон е много по-изтънчен.

— Само приятел ли ти е? — попита Ани.

— Да, и, Ава, няма да ти бъда шаферка.

— Ще бъдеш. Няма друг начин.

— Моля ви, спрете да спорите — намеси се Ани.

— Ани, добре ли си? Много си бледа — разтревожи се Ели.

— Уморена съм — отвърна Ани. — Станала съм в пет сутринта, а и снощи си легнах много късно.

Ели се обърна към Ава:

— Какво искаше да кажеш с това, че няма друг начин?

— Да, начин за какво? — попита Ани.

Ава обясни:

— Единственият начин да се сложи край на злобните слухове.

— Какви злобни слухове? — запита Ели, наля си още половин чаша мляко и отпи. Близкото общуване с Ава щеше да й причини язва. За щастие нямаше да се наложи да я търпи още дълго.

— Знаеш какви.

— Не, не знам. Обясни ми. Какви злобни слухове има?

Ава се изпъна на стола си и изгледа навъсено Ели.

— Добре. Хората говорят, че аз съм развалила годежа ти.

— Не разбирам откъде хората в града са научили това — обади се Ани. — Кой може да им е казал?

— Не се е налагало някой да им казва — обясни Ава. — Мама беше разпространила новината за Джон, преди Ели да го доведе вкъщи. Всичките й приятелки знаеха, че Ели ще го води, за да го запознае със семейството. Явно са се запитали защо изведнъж той е решил да се ожени за мен, а не за нея.

— Но това не е толкова ужасно — възрази Ани. — Не бих казала, че ще съсипе репутацията ти.

Ава изсумтя.

— Това не е всичко. Някой, не знам кой, но предполагам, че е била най-добрата приятелка на мама, госпожа Граймс — знаете, че мама има нужда да споделя с някого — както и да е, някой е пуснал слуха, че двамата с Джон сме били заловени в… компрометираща ситуация в деня, когато Ели го е довела у дома.

— А не се ли е случило точно това? — попита Ани. — Аз не бях тук, но мама каза…

— Ти на чия страна си? — ядоса се Ава.

— На ничия страна не съм. Просто питам дали се е случило наистина. Случи ли се или не?

— Това няма значение — сопна се Ава.

— Явно ще трябва да попитам Джон — каза Ани.

— Не го замесвай в това. Добре де, наистина правих секс с Джон, докато той беше сгоден за Ели, но не мисля, че някой трябва да научава за това.

— Значи е истина, а не слух. И ти можеш да направиш разликата — заключи Ани.

— Виж я ти! Току-що завърши право и вече раздава присъди. Защо ме подлагаш на разпит? — Гласът на Ава бе пропит от сарказъм.

— Просто те питам как можеш да наричаш истината слух — не отстъпи Ани.

— Защото така искам! — извика близначката й. — Твърдо съм решила да пресека тези злобни слухове, защото трябва да живея в този град и не искам хората да говорят зад гърба ми, да приказват ужасни неща за характера ми.

Ани погледна Ели и подбели очи.

— Ава, ти съжаляваш ли за това, което си причинила на Ели?

— Разбира се, че не. Защо да съжалявам? Било е писано да стане. Джон ме обича и аз го обичам. — Тя бутна стола си назад и стана. — Ще проверя задния двор, преди двамата с Джон да си тръгнем. Сигурно няма да идвам тук до градинското парти, но ако се нуждая от нещо, ще ви се обадя.

Ани и Ели изпратиха с поглед Ава, която изчезна в кухнята. Ани се разсмя първа, но Ели бързо я последва. Двете сестри се заеха да разчистват масата.

— Да помолим ли Ава да ни помогне с прибирането на чиниите? — попита невинно Ели.

И двете се разсмяха отново.

— Помниш ли, когато бяхме деца? Ава винаги имаше да прави нещо важно, когато беше време за някаква домакинска работа — каза Ани.

— Помня — кимна Ели. — След като заминах, цялата работа е останала за теб. Не разбирам защо мама не е карала и Ава да се включва.

— По-лесно й беше да не спори с нея.

Ели натрупа чиниите на купчина и ги отнесе в кухнята. Ани я последва с чашите.

— Още не съм те поздравила за дипломирането — вметна Ели.

— Още не съм адвокат. Трябва първо да видя дали съм издържала изпита. Казах на мама и татко, че ще празнуваме чак след това.

— Решила ли си какво искаш да правиш?

— Много ми харесаха лекциите по антитръстово право. Тази област ми е много интересна. Май съм на кръстопът. Винаги съм мислела, че бъдещето ми е предначертано, но сега всичко се промени.

Преди Ели да я подкани за обяснение, Ани се върна в трапезарията, за да довърши разчистването на масата. Ели застана на мивката и се зае да изплаква чиниите, преди да ги сложи в миялната.

— Не бих могла да правя това, което работиш ти. — Ани й подаде едно плато. — Да режа тела. Само като си помисля за кръвта, и ми прилошава.

— Знаеш ли какво ми се случи преди няколко седмици… — Ели се зае да разказва на сестра си една история, която й се струваше забавна, но Ани не беше на същото мнение.

— Погълнал е монети? Защо?

— Не можа да обясни защо. Единайсет долара и петнайсет цента.

— На монети?

— Да. — Ели се засмя на изражението на Ани. — Тежаха доста, но не бяха предизвикали разкъсване. А пък имаше един мъж, който беше пострадал в сбиване с нож. Тези рани са отвратителни — обясни тя и продължи да изплаква чиниите. — Феморалната му артерия беше срязана и кръвта започна да пръска във всички посоки. Запуших дупката с пръст, докато… — Замълча, като видя, че Ани се задави. — Капризен стомах? — подразни я тя.

— Не знам как го правиш. Не ти ли се гади?

— О, да. Постоянно повръщам върху пациентите. — Мислеше, че думите й ще прозвучат смешно, но Ани не се засмя.

— На мен ми се повдига от вида на кръв — обясни тя. — Къде държи мама пликовете, в които прибира останалата храна?

— В третото чекмедже от горе на долу.

Ани постави платото с останалото пиле на масата и потърси в чекмеджето. Вдигна един плик от хляб и се усмихна.

— Мама още ги събира. Едно време слагаше сандвичите ми за училище в такива.

— Мама събира всичко. Има цяло чекмедже с ластичета, кламери и телчета от опаковки.

Ани прибра пилето в хладилника и помоли:

— Разкажи ми за Макс.

Ели се облегна на плота и изтри ръцете си в кърпата за чинии.

— Какво искаш да знаеш? Че започвам да се паникьосвам, защото чувствам, че ме привлича все повече? И защото ще ми е трудно да се разделя с него?

— Тогава не се разделяй.

— Той живее в Хонолулу.

— О!

— Да, о! Трябва да измисля как да се дистанцирам от него. Ти си толкова прагматична, Ани. Имаш ли идея как и аз да стана такава?

— Ще помисля по въпроса — отвърна Ани и погледна през прозореца. — Внимание, Ава се завръща — прошепна тя.

— Прекарахме двайсет минути, без да слушаме за плановете й за сватбата. Благодарна съм и за това — отбеляза Ели.

Ава не спря при сестрите си. Направо прекоси къщата и излезе да седне на верандата при останалите.

Двете тъкмо довършиха с прибирането, когато майка им се появи в кухнята. Тя погледна Ани и веднага й каза:

— Иди да си легнеш. Изглеждаш изтощена. Само пожелай лека нощ на баща си — добави.

— Къде е Макс? — попита Ели.

— В кабинета на баща ти. Мисля, че разговорите за сватбата му досадиха. Виж, Ели…

— Да? — попита я тя подозрително.

— Искам да прегледаш списъка на гостите заедно с мен. Ужасно се тревожа да не съм пропуснала някой роднина. — Клер отиде до едно чекмедже и извади дебела тетрадка.

Ани излезе от кухнята, преди Ели да успее да я помоли да остане, за да помогне за тази работа.

Ели въздъхна, издърпа един стол и седна до майка си.

— Прекалено късно ли е да се добави някой допълнителен гост?

— Имам останали покани. Ако съм пропуснала някого, просто ще им кажа, че поканата им се е върнала недоставена. По-добре една малка лъжа, отколкото да засегна нечии чувства.

Това, което майка й очакваше от нея, изглеждаше абсолютно нелогично. Ели беше напуснала дома си, преди да навърши дванайсет. Дори не помнеше половината роднини. Реши все пак да угоди на майка си, защото знаеше колко я изтощава стресът, че всичко за сватбата на Ава трябва да бъде идеално.

Разговорът се оказа приятен. Ели прочиташе някое име и майка й го зачеркваше от списъка си. Ако дъщеря й не си спомняше хората, майка й разказваше някоя история за тях. Това помогна на Ели да се почувства по-свързана със семейството си, а когато успяваше да си спомни някоя леля, чичо или братовчед, майка й бе много доволна.

Седяха заедно почти до десет часа, когато Ава и Джон влязоха, за да си вземат довиждане. Клер и Уилям бяха видимо изтощени и се отправиха да си лягат. Ели отиде в дневната и почете списание, докато чакаше Макс. След минута се появи Ани.

— Мислех, че вече спиш — изненада се Ели.

Макс надникна в стаята и каза:

— Ела да ме извикаш, когато си готова да тръгваме.

— Добре — обеща Ели.

— Какво беше това? — попита Ани. Отпусна се на канапето до сестра си, изрита обувките си и сви крака под себе си.

— Дълга история.

— Имам достатъчно време и нямам друга работа, освен да се наспя.

— Ами утре?

— Утре трябва да отида на десет различни места с Ава. Хайде, разкажи ми дългата история.

— Но това да си остане между нас.

— Дадено.

— Пред болницата имаше инцидент със стрелба — започна тя и разказа на сестра си всичко, което се беше случило, и каква бе истинската причина Макс да е с нея.

Ани зададе много въпроси, но не изглеждаше разтревожена.

— Мама и татко знаят всичко и разбират, че трябва да си тръгна след градинското парти.

— Безопасно ли е за теб да останеш толкова дълго?

— Исках да замина веднага, но това е много важно за мама и ще остана поне за партито. Макс е уредил още агенти да дойдат и да помогнат за охраната — обясни тя. — И няма да се разхождам по улиците сама. Ще стоя близо до къщата по време на партито.

— Най-добре Ава да не научава за това. — Ани го изрече като факт, а не като въпрос.

— Разбира се.

Ели изрита обувките си и се облегна назад. Поговориха още малко за стрелбата, после Ани смени темата:

— Мислиш ли, че Ава ще се укроти, след като се омъжи?

— Не знам. Когато си на страната на злото, не е лесно да се завърнеш оттам.

Ани я сръга по рамото.

— Ти я обичаш. Знаеш, че е така. Тя ти е сестра. Не може да не я обичаш.

Ани с нейното позитивно мислене, помисли си Ели. Винаги, когато имаше някакво напрежение, Ани влизаше в ролята на миротворец. През годините и Ава, и Ели бяха предизвиквали кавги в семейството, но Ани — никога. Тя беше нежната, добра душа, която обединяваше всички. Беше идеалната дъщеря, която никога не причиняваше тревоги на родителите си.

Ели най-после отстъпи.

— Добре де, обичам я. Но не я харесвам.

— Ако тя научи за наемния убиец, ще превърти.

— Не, ще заяви, че аз съм виновна — уточни Ели. — Не всички хора имат някой маниак по петите си, а аз вече имам двама.

— Всъщност имаш маниак и наемен убиец. Има разлика.

— И двамата се опитват да ме убият — каза Ели. — Обзалагам се, че не можеш да ме засенчиш.

— Обзалагам се, че мога. — Ани отново я сръга. — Познай какво.

— Какво?

— Мисля, че съм бременна.