Матю Куик
Наръчник на оптимиста (8)

Официалната вечеря

Рони най-после идва да ме види в сутерена с думите:

— Имам само няколко минути, трябва да се прибирам.

Подсмихвам се, докато правя последните коремни преси, защото съм наясно какво значи това. Дошъл е да ме види без знанието на Вероника, затова трябва да бърза, ако не иска жена му да го хване, че прави нещо без позволението й — като например да поздрави най-добрия си приятел, когото отдавна не е виждал.

Изправям се и той възкликва:

— Какво ти има на лицето?

Докосвам челото си.

— Щангата ми се изплъзна от ръцете.

— От нея ли ти се поду бузата?

Свивам рамене — не искам да му призная, че баща ми ме е ударил.

— Човече, здраво си се напомпал. Харесва ми фитнес салона ти — той оглежда лежанката и „Стомах мастър 6000“ и ми подава ръка:

— Може ли да идвам да тренираме заедно?

Ставам, поемам ръката му и отговарям:

— Разбира се — защото съм убеден, че това просто е поредното празно обещание на Рони.

— Слушай, съжалявам, задето така и не ти дойдох на гости в Балтимор, но Емили се роди и знаеш как е. Но писмата, мисля, ни поддържаха близки. А щом сега си вкъщи, може постоянно да сме заедно, нали?

— Стига да… — сепвам се и си прибирам езика зад зъбите.

— Стига да какво?

— Нищо.

— Още ли смяташ, че Вероника те мрази?

Мълча си.

Той се усмихва и продължава:

— Ако те мрази, защо й е да те кани на вечеря утре?

Поглеждам Рони в опит да преценя дали говори сериозно.

— Вероника организира голяма вечеря в чест на завръщането ти. Нали ще дойдеш?

— Естествено — потвърждавам, макар все още да не мога да повярвам на ушите си, защото обещанията на Рони рядко идват с конкретни думи като „утре“.

— Супер. Заповядай в седем часа да пийнем. Вечерята е в осем. Ще бъде от официалните вечери на жена ми със свещи и три ястия, така че облечи нещо хубаво. Знаеш колко държи Вероника на тези неща — добавя той и после ме прегръща, както съм целият потен. Изтърпявам това само защото още съм в шок от поканата на Вероника.

Сложил ръка на рамото ми, Рони ме поглежда в очите:

— Радвам се, че се върна, Пат.

Гледам го как тича нагоре по стълбите и си мисля какви гадости щяхме да си говорим с Ники по адрес на Рони и Вероника, ако изпитателният срок беше приключил и Ники беше поканена на официалната вечеря.

— Официална вечеря! — щеше да каже Ники. — Да не сме в детската градина?

Боже, Ники така мрази Вероника.