Матю Куик
Наръчник на оптимиста (31)

Писмо №2, 15 ноември 2006 г.

Скъпи Пат,

Нека първо ти споделя колко се радвам да те чуя. Мина много време, което беше странно за мен. Искам да кажа, че когато си женен за някого години наред и после изведнъж спреш да го виждаш за почти още толкова години, е странно, нали? Не знам как да го обясня, особено след като бракът ни приключи толкова внезапно и скандално. Така и нямахме възможност да си поговорим очи в очи като цивилизовани възрастни хора. Затова понякога ме обзема чувство, че всъщност изобщо не са изминали няколко години без теб, а просто кратката раздяла ми се струва години. Подобно на самотно пътуване: трае само една нощ, а ти изглежда като цял един живот. Гледаш как маркировката на магистралата прелита край теб със сто километра в час и погледът ти се замъглява, и умът ти броди из спомените от цял един живот — минало и настояще, от детските ти спомени до мисли за собствената ти смърт — докато накрая цифрите на часовника пред теб вече не означават нищо. Но накрая слънцето изгрява и ти пристигаш, и пътуването се превръща в нещо нереално, защото сюрреалистичното чувство изчезва и времето пак добива значение.

Да се свържа най-после с теб е все едно да пристигна след дългото пътуване и да осъзная, че съм се озовала на грешно място — че някак съм се озовала в миналото, на мястото, откъдето съм тръгнала, а не там, накъдето съм тръгнала. Поне най-сетне имам възможност да ти го кажа, а това е важно. Сигурно звуча глупаво, но се надявам все пак да разбираш какво искам да кажа. Откакто те затвориха, частта от живота ми, заемана някога от теб, не бе нищо повече от пътна маркировка, затова се надявам кореспонденцията ни да ти помогне да затвориш тази страница, защото аз скоро ще се върна на мястото, където бях, преди Тифани да се свърже с мен, и ние с теб ще бъдем само спомен един за друг.

Направо не вярвам колко много си ми написал. Когато Тифани ми каза, че ми пишеш писмо, не очаквах да й дадеш двеста страници, копирани от дневника ти. Както вероятно се досещаш, нямаше как Тифани да ми прочете всичко по телефона, защото би отнело часове! Но ми прочете началото и ми преразказа накратко останалото, като често те цитираше. За твое сведение, коствало й е големи усилия да прочете целия ръкопис и да избере кои части да ми прочете. Моля те, заради Тифани, ограничи следващото си писмо — ако има такова — до пет страници. Дори те отнемат много време да се прочетат, а и Тифани пише на компютъра моите писма, които й диктувам по телефона. Искаме прекалено много от нея. (Тя е феноменално мила жена, не мислиш ли? Извадил си късмет, че Тифани е част от живота ти.) Навярно говори учителят по английски в мен, но намирам за уместно да въведем ограничение на дължината. Не се обиждай, но да опитаме да пишем сбито. Става ли?

Поздравления за танцовото изпълнение. Според Тифани си се справил безгрешно. Така се гордея с теб! Трудно ми е да си те представя как танцуваш, Пат. Както ми го описа Тифани, звучи много впечатляващо. Радвам се, че проявяваш интерес към нови неща. Това е хубаво. Иска ми се да беше танцувал с мен повече.

Положението в гимназия „Джеферсън“ е суперлайняно. От Организацията за сътрудничество между учители и родители ни изнасилиха за онлайн дневници и сега родителите имат достъп до оценките на децата си 24/7. Това би те накарало да намразиш работата си. Достатъчно е родителите само да седнат пред компютъра, да влязат в сайта на училището, да въведат идентификационен номер и парола и виждат дали детето им си е предало домашното в даден ден или дали има лоша оценка на теста и тем подобни. Разбира се, това означава, че ако изоставаме с оценяването, родителите ще разберат и по-агресивните ще се оплачат. Заради това се увеличиха и родителските срещи. Всеки път, когато някой не си предаде домашното, ми се обаждат родители. И спортните ни отбори хич ги няма. Липсваш и на треньора Ричи, и на треньора Малоун. Повярвай ми — не успяха да заемат мястото ти и децата не се справят без треньор Пипълс начело. Учителският живот е все така напрегнат и откачен — радвам се, че не ти се налага да се справяш с подобен стрес, докато се лекуваш.

Съжалявам, задето баща ти се държи така. Помня колко те разстройваше поведението му. Съжалявам и че Орлите играят на приливи и отливи, но поне миналия уикенд биха Червенокожите. Пък и имаш сезонни билети с Джейк, сигурно си на седмото небе.

Май все пак е най-добре да ти го кажа: омъжих се отново. Няма да навлизам в подробности, освен ако ти не поискаш, Пат. Сигурно сега си в шок — Тифани ми прочете много откъси от дневника ти, които показват, че още се надяваш да се съберем. Знай, това няма да стане. Всъщност още преди инцидента и преди да влезеш в психиатричното заведение, смятах да поискам развод. Не си подхождахме. Теб никога те нямаше. И да си го признаем — сексуалният ни живот не струваше. Ето защо ти изневерих (може би не си го спомняш). Не се опитвам да те нараня, Пат, напротив. Не се гордея с изневярата си. Съжалявам, че го направих. Бракът ни обаче беше приключил още преди това. Сега разсъдъкът ти не е добре, но разбрах, че терапевтът ти е един от най-добрите в Южен Джърси, лечението ти дава ефект и паметта ти скоро ще се възвърне; тогава ще си спомниш как те нараних и вече няма да искаш даже да ми пишеш, камо ли да се събереш с мен.

Съзнавам, грубият ми отговор на твоето много дълго и пламенно писмо навярно ще те разстрои, затова ако не искаш да ми пишеш повече, ще те разбера. Но исках да бъда откровена с теб. Какъв е смисълът да се лъжем сега?

Твоя Ники

 

 

П. П. Бях силно впечатлена, колко много книги от програмата ми по американска литература си прочел (най-сетне). Доста от учениците също се оплакаха, че романите са депресиращи. Пробвай Марк Твен. Хък Фин завършва щастливо. Сигурно ще ти хареса. Но ще ти кажа същото, което казвам на учениците, когато се оплачат от потискащата американска литература: животът не е оптимистичен филм. Истинският живот често завършва лошо, както стана и с нашия брак, Пат. А литературата се стреми да документира действителността, показвайки ни, че все пак е възможно човек да я понесе благородно. Според мен ти си я понесъл много благородно, откакто си се прибрал в Ню Джърси, и искам да знаеш колко ти се възхищавам за това. Надявам се да успееш да намериш себе си и да изживееш остатъка от живота си в тихо доволство, както се опитвам да го правя аз, откакто се разделихме.