Матю Куик
Наръчник на оптимиста (35)

Писмо №6, 13 декември 2006 г.

Скъпи Пат,

Съжалявам за самоубийството на героя от детството ти. Съжалявам за контузията на Макнаб. И много съжалявам, че баща ти все още позволява футболните резултати да влияят върху отношенията с най-близките му хора. Горката ти, нещастна майка.

Решението ти да разкриеш мнението на терапевта ти за Тифани доведе до неловък телефонен разговор. Очевидно Тифани държи на теб достатъчно, за да организира кореспонденцията ни. Надявам се да я предпазиш от ударите на закона, като се въздържаш от по-нататъшно обсъждане на кореспонденцията ни с терапевта ти, или с когото и да било. Изключено е да не съзнаваш, че показвайки писмата ми на Клиф, ме поставяш в опасно положение пред закона. Не ми е разрешено да контактувам с теб, нали помниш? Така че това ще бъде последното ми писмо. Съжалявам.

Колкото до Холдън Колфилд и златния пръстен, към който се протяга Фиби в края на романа, моля те, не мисли за мен като за твоя златен пръстен. Аз съм бившата ти съпруга. Желая ти всичко хубаво, но терапевтът ти е бил прав: не сме един за друг.

Ясно виждам, че не се движим към затваряне на тази страница, и това ме кара да съжалявам, задето изобщо започнах този диалог. Единствената ми надежда е един ден — когато психичното ти здраве се стабилизира — да намериш утеха във факта, че след всичко случило се все пак ти подадох ръка. Желая ти всичко най-хубаво на този свят, Пат.

Сбогом.

Ники