Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Рут Карингтън

Заглавие: Тайните на семейство Куин

Преводач: Правда Игнатова

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Гарант-21“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Атика“

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 954-754-019-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8236

История

  1. — Добавяне

25

Работникът, нает заедно с неколцина други за разчистване на старата постройка, бе облечен по традиционния начин. Тениската му бе с едър надпис отпред „Искаш ли едно бързо?“, а джинсите му бяха един размер по-малки от необходимото. Затова всеки път, когато се наведеше, те се смъкваха и оголваха мускулестите му хълбоци. Сградата, която трябваше да разрушат, преди е била бензиностанция. Беше изградена само преди осем години, но в момента не работеше поради банкрута на собственика й. Решено бе на нейно място да се построят пет къщи, но това си беше доста рисковано. Нищо чудно при тази рецесия и техният собственик скоро да обяви фалит. И тогава този дяволски терен можеше да си остане пуст доста време.

Но за Найджъл това беше без значение. Работеше като докер на пристанището в Ейвънмаунт, точно от другата страна на пътя, преди да го уволнят наскоро. Беше доволен, че намери тази работа за шест лири на час. Вече бяха съборили всичко над земята, като старателно подредиха здравите тухли на една купчина, а четвъртитите блокчета, от които бе изградена бензиностанцията — на друга. В момента разбиваха циментовия под на новата автомивка. Лично бе наблюдавал как някакви други типове работиха здраво преди по-малко от година, за да я построят. Дори за Найдж, който рядко прочиташе повече от спортната страница във вестника, това наистина изглеждаше доста глупаво.

Избърса с ръка потното си чело. Беше отвратително с този невъобразим прах наоколо. Тери направи с машината още една дупка в циментовия под и той се пропука. Найджъл тъкмо бе вдигнал кирката, за да продължи да разширява отвора, когато замръзна на мястото си. Лицето му силно пребледня.

— Тери, какво е това, по дяволите? — извика, като посочи към току-що отворилата се дупка.

Тери се наведе и започна да разчиства по-дребните камъчета.

— Господи! — погледна изнервено нагоре. — Та това е човешка ръка.

Като поразчистиха, вече ясно се виждаше, че това бе лява ръка, доста добре запазена в бетона, макар и счупена на няколко места, докато са разбивали отгоре. Цялата повърхност бе раздробена, така че не бе трудно да се открият и други части, достатъчни, за да не остава никакво съмнение, че в бетона е бил зазидан висок мъж, облечен в панталони и синкава горна дреха. Когато стигнаха до лицето, Найджъл се спря, а Тери отиде да потърси телефон.

 

 

Джордж беше разпитван за втори път от Манинг, но не в кабинета му, а в голата стая за срещи в централния затвор. На разговора присъстваше и една жена полицейски инспектор, на име Кързън. Разпитът се водеше в обстановка на ледена вежливост, всяка дума се записваше, но веднага се виждаше, че Манинг се отнася враждебно и скептично към онова, което чуваше. Той се облегна назад в стола си, като потропваше с молива по масата пред себе си и гледаше изпитателно Джордж.

— Вижте, господин Кристиянсен, ние с вас сме заети хора; вие си имате работа, аз — също. Сигурен съм, че се стараете да постигнете най-доброто за клиента си, но в какво всъщност се опитвате да ме накарате да повярвам? Твърдите, че в Хамонд Хаус е имало някаква оргия от римски тип, но когато моите полицаи са дошли до къщата заедно с вас, се е оказало, че тя е била празна и заключена. След проверката става ясно, че къщата е собственост на един тръст с регистрация на британските Вирджински острови. Обзаведена е само частично и е била давана под наем допреди три години, но след това наемателите са напуснали и оттогава е необитаема. Обявена е за продан. Вярвам на всички тези данни, тъй като съм ги проверил лично. Това са наистина реални факти. А вашите твърдения са такива, че просто не мога да им повярвам, защото не разполагате с никакви — повтарям, с абсолютно никакви — доказателства за тях.

— Не бих ви разказвал нещо, ако не съм напълно сигурен в истинността му.

Манинг си запали пура, като издуха гъстия дим към тавана.

— Но вие твърдите, че един бивш държавен министър и изтъкнат лекар в града, ако се спрем само на тях двамата, се занимават с търговия с наркотици, като ги използват преди всичко за разпалване на сексуални страсти. И всичко това се предлага на една подбрана група от богати хора? Нали такова е в общи линии обвинението ви?

— Да. Освен това смятам, че Джеванджи и Ланг са замесени също така в нелегална търговия с оръжия. Те са се опасявали, че Ники Куин може да разкаже за деянията им и затова са я убили, като са подредили нещата по такъв начин, че обвиненията да паднат върху съпруга й.

— Глупости, пълни глупости! — с отвращение извика Манинг. — Куин я е убил. И това е напълно логично. — Той вдигна очи, когато вратата се отвори и в стаята влезе една жена полицай, която му донесе някаква бележка. След като я прочете, Манинг веднага скочи и излезе навън.

Минаха петнайсетина минути, през които на Джордж не му оставаше нищо друго, освен да зяпа в стените. Кързън го наблюдаваше мълчаливо, а освен това още двама полицаи влязоха и застанаха до вратата, сякаш се опасяваха, че може да нападне полицейската инспекторка или да се опита да избяга. Когато Манинг се върна, на лицето му се забелязваше лека усмивка. Той се спря и изгледа изпитателно Джордж.

— Добре, господин Кристиянсен, вашата приятелка пристигна да ви спасява. Беше наистина доста убедителна — бихме могли да отправим срещу вас обвинение за губене времето на полицията, но няма да го направим. Можете да си вървите.

Джордж се изправи.

— Благодаря ви, господин началник.

— Просто тръгвайте, преди да съм променил решението си — подкани го Манинг, а когато Джордж стигна до вратата, извика след него: — Кажете на госпожица Хоуп, че днес следобед работници, разрушаващи някаква бензиностанция в Ейвънмаунт, са открили тялото на мъж. Оказа се, че това е Саймън Бонифейс. Според патолога той е мъртъв от около шест месеца, което означава почти веднага, след като е избягал от затвора. Все още е бил облечен със затворническите си дрехи. — Джордж го изгледа недоумяващо. Според мен това е доста логично. Платил е, за да го освободят. След това са обработили здравата копелето, докато им изпее номерата на задграничните си банкови сметки, а после са го ликвидирали. Мошениците в днешно време са лишени дори от елементарно чувство за почтеност.

— Благодаря — отвърна Джордж. — Ще й предам.

— Направете го. Можете също така да й кажете да забрави за теориите си за тайнствено отмъщение. А за мен това означава, че господин съдията Карсуел наистина е бил отвратителен стар перверзник, както и че доктор Куин съвсем скоро ще бъде осъден, след като го признаят за виновен в убийство. А сега изчезвайте.