Рут Карингтън
Тайните на семейство Куин (18)

18

Жената лежеше гола върху пластмасово легло до басейна. Но всъщност нямаше никакво слънце: четвъртитото странство, изпълнено със силно хлорирана вода, се намираше в приземния етаж на голяма къща в Бакуел, малко селце, разположено недалеч от града.

След като доста дълго бе измъчван от съмнения, Джордж в края на краищата се реши да провери предоставената му от Мар информация. Все още не се доверяваше напълно на този човек, но наистина повярва на Джина и на брилянтното й разследване. Беше твърдо решен да не се връща при Алисън с празни ръце. Тя със сигурност би побесняла, ако отправи обвинение срещу Ребека Сейърс и нещата след това се объркат, така че реши преди това да провери един друг човек от списъка. Беше паркирал пикапа си на някакъв полуселски път, скрит под сянката на дърветата, които се извисяваха от двете му страни и оформяха покрив, подобен на този на катедралите. Къщата не се отличаваше с особен стил, беше строена сигурно някъде през трийсетте. Имаше наклонен покрив, покрит с червени керемиди, и красиво обрасли в зеленина тухлени стени.

Когато натисна звънеца, установи, че всичко е грижливо поддържано и в идеален ред. Имотът със сигурност струваше някъде около половин милион. Почуди се какъв ли е този Денис, за да може да си позволи всичко това. Момчето на тийнейджърска възраст, което отвори вратата, имаше издължено, малко отнесено лице, което му се стори доста бледо: с жълтеникавата си коса и раздърпания пуловер приличаше на нещо средно между Христос и вехтошар от улицата.

— Кво?

— Мога ли да говоря с Денис, моля?

— А-ха — отвърна момчето и му посочи с небрежен жест към стълбите, като явно бързаше да се върне по-скоро в стаята си, откъдето гърмеше силна музика в стил хеви метъл. — Тя е там, долу.

Каменните стълби се извиваха покрай стени, боядисани в яркожълто. В края им подът преминаваше в синя мозайка, след което Джордж попадна под свод, обрасъл с цъфнало пълзящо растение. Неочаквано се почувства твърде облечен.

— Здрасти — усмихна му се тя така, сякаш мъже с каскети непрекъснато влизаха при нея, когато е напълно гола. — Ела насам и седни.

Джордж тъкмо се готвеше да се извини за неочакваното си посещение, но реши, че няма смисъл да си прави труда. Вместо това си свали каскета и се настани на един стол близо до пластмасовото легло за слънчеви бани. Тя се протегна като котка, като направи многозначителен жест с глава и изпъчи гърдите си, а след това се обърна по корем и бързо ги скри. Може би беше някъде около четирийсетгодишна, с класическо, но доста арогантно лице, опъната кожа с прекрасен тен, яркочервен лак на ноктите на краката. Дългата й руса коса всъщност беше боядисана. Тя отметна един кичур и отново му се усмихна.

— Съжалявам — шокирах ли ви? Децата ми непрекъснато пускат хора по този начин. С какво мога да ви услужа? Желаете ли питие или нещо друго?

Отоплението вътре бе доста силно, така че Джордж вече усещаше как се изпотява под анорака. Побърза да го съблече, като веднага нави и ръкавите на ризата си.

— Не, благодаря, засега не искам нищо. Младежът, който ми отвори вратата, ми съобщи, че мога да намеря Денис тук.

— Бил е Бенедикт, моят син — поясни тя, като махна с елегантната си с прекрасен тен ръка. — Тук няма никой друг, както виждате. Аз съм Денис.

— Тогава явно би трябвало да говоря с вас — каза Джордж, като извади визитната си картичка и й я подаде. — Както виждате, аз съм частен детектив.

Лицето й не издаваше никакви емоции, но ушите й леко порозовяха, а освен това ясно видя как мускулите на врата и раменете й се напрегнаха.

— Не съм сигурна, че разбирам съвсем ясно. Какво всъщност искате от мен?

— Нает съм от адвокатите, които защитават доктор Джефри Куин, обвинен в убийство, и доколкото разбрах, вие сте се срещали със съпругата му Ники Куин.

— Не е вярно — отвърна жената, като седна на леглото, издърпа някакъв халат на цветя от пода от другата страна и бързо се покри с него. Беше престанала да се усмихва.

— Предполагах, че може би сте се срещали с нея на някое празненство, организирано вероятно в подобна къща извън града?

Веднага си личеше, че е ужасно уплашена, макар че се стараеше да не го показва. Помълча известно време, сякаш се опитваше да си припомни, след това поклати глава.

— Не, съжалявам, но може би грешите. Не съм чувала за жена с подобно име.

— Сигурна ли сте, госпожо…

Тя се поколеба, но все пак си даде сметка, че името на стопанина на една голяма къща в малко селце лесно може да се научи.

— Ланг.

Джордж изведнъж направи двойно разкритие. Първо, Джина я бе записала под друга фамилия — фалшива, — а истинската в миг като че задейства някакъв тревожен сигнал в главата му.

— Ние действаме съвсем дискретно, госпожо Ланг. Просто бих искал да разбера подробности от последните няколко месеца от живота на госпожа Куин. Сигурна ли сте, че никога не сте се срещали?

Тя кимна отсечено, но по челото й с идеален тен се виждаха съвсем ситни капчици пот, а пръстите й несъзнателно барабаняха по книгата, която четеше, преди да се появи неканеният гост.

— Напълно. А сега, ако нямате никакви други въпроси към мен, ще трябва да вървя, тъй като е време да прибирам по-малкото си дете от училище.

Джордж беше наясно, че го лъже, но нямаше никакъв смисъл да я притиска повече. Позволи й да го придружи по стълбите и да го изпрати до входната врата, все така очарователна, все така засмяна и все така ужасно уплашена.

Веднага щом се качи в пикапа си, той побърза да се обади в агенцията си по мобилния телефон.

— Здравей, Джоан, Джордж е. Би ли потърсила за едно лице в справочника „Кой кой е“? — Само десет минути по-късно вече бе напълно наясно, че съвсем правилно се бе досетил. Добрият справочник сочеше като лейди Денис Ланг, дъщеря на виконт, високопоставено лице при торите, омъжена преди двайсетина години за Чарлс Ланг, който от дълго време бе член на парламента. Винаги бе представител на Уилтшир. След дългогодишна вярна служба бе получил мястото на държавен министър по обществените поръчки в областта на отбраната. Отговаряше преди всичко за купуването и продажбата на оръжие. След победата на Блеър бе освободен от тази длъжност поради подозрения за мръсни и нечестни сделки — тези подозрения още повече се потвърждаваха от факта, че веднага след освобождаването му от поста той е станал член на директорския съвет на един от оръжейните производители, като по този начин си е осигурил заплащане не по-ниско от депутатската заплата. Ланг бе доста подозрителен и уязвим, дяволски уязвим.

Докато раздрънканият пикап се включваше в движението към Бристол, на Джордж направо му се искаше да се обеси от яд. Бе попаднал в опасен капан. Ако съпругата на Чарлс Ланг беше доста разюздана, той, естествено, в никакъв случай не би искал това да получи публичност във вестниците. А ако се позамисли човек, дали и самият Ланг не бе член на този дяволски клуб? Явно бе попаднал на златна мина, но много по-умно бе да проучи най-внимателно списъка на Джина, преди да се появява пред някой от членовете на клуба. Сега не му оставаше нищо друго, освен да се опита бързо да действа, преди те да са успели да реагират.

 

 

Само час по-късно Джордж паркира близо до църквата в Абътс Лейг и пое енергично по алеята пред къщата на госпожа Сейърс. И точно тогава нещата съвсем се объркаха.

Тя сама отвори вратата.

— Да? — погледна го недоволно.

— Мога ли да вляза, госпожо Сейърс? Има нещо, което бих искал да обсъдя с вас.

Тя държеше вратата едва-едва открехната, като бе показала само лицето си през отвора.

— Кой сте вие, та да смятате, че имате да обсъждате нещо с мен?

— Аз съм частен детектив, госпожо Сейърс, смятам, че отлично си спомняте това от предишното ми посещение, а онова, което бих искал да ви кажа, ще бъде най-добре да го чуете само вие.

Тя не се помръдна, за да му направи път да влезе.

— Много съм заета, трябва да знаете това. А и изобщо не си спомням за вас. Обадете ми се предварително по телефона, за да уточним удобно време за среща.

Джордж въздъхна, бръкна в джоба си и измъкна плика с черно-белите фотографии. Показа й една от тях. Все едно че й удари силна плесница. Очите й се разшириха и тя пребледня толкова силно, че Джордж имаше чувството, че всеки момент ще припадне. Облегна се несигурно назад и му направи знак да влезе.

Във всекидневната едва се довлече до канапето и се отпусна в него, като затвори очи. Всичко това напомняше на Джордж на сцена от лоша телевизионна адаптация на роман от Джейн Остин — но само докато тя дойде на себе си и започна да му крещи:

— Откъде си взел това отвратително нещо? Копеле мръсно! Абсолютно копеле! — Очите й бяха изпълнени с омраза, но също и със страх. — Какво искаш от мен, дяволите да те вземат?

Джордж я гледаше строго. Показа й и останалите снимки, стискайки ги като колода карти.

— Не искате ли да ги разгледате всичките?

Тя започна да се възстановява, като трескаво се опитваше да преодолее обзелия я страх.

— Колко искаш за тях? — извика, останала почти без дъх, поради което й бе наистина трудно да говори. — А също за негативите?

— Значи признавате, че са истински?

Отпуснатите й в скута ръце силно трепереха.

— Нима това има значение за жалък изнудвач като теб?

— Не съм дошъл тук, за да ви изнудвам, госпожо Сейърс.

— А какво искаш? Какво искаш, по дяволите? — Ребека Сейърс поклати с ненавист глава. — Веднага ми кажи колко искаш за негативите.

— А, да. Негативите. — Джордж измъкна бележника си. — Идвах вече преди време у вас и съм сигурен, че добре си спомняте. Нает съм от адвокатите, които защитават доктор Куин, обвинен в убийство. Зададох ви някои въпроси, но вие не ми казахте истината. Не ми казахте какво знаете за убитата госпожа Куин. Пропуснахте да споменете, че заедно сте посещавали едни доста необичайни социални сбирки, както и че сте се познавали много добре.

Очите й се разшириха от страх, но явно беше и ужасно ядосана.

— Нима това има някакво значение, по дяволите! Тя е мъртва, нали? И той я е убил. Не знам нищо повече.

— Възможно е, но затова пък познавате доста добре Ники Куин, госпожо Сейърс, макар да разбирам колко неприятно е за вас да ви разпитвам за някои ваши действия, които сте вършили тайно от съпруга си и в нарушение на законите в тази страна.

Тя се отпусна и направо зарида.

— Никога не съм вършила нещо незаконно. Не можеш да отправиш абсолютно никакви обвинения срещу мен.

— Нищо, освен опит да се възпрепятства правосъдието може би, но все пак се надявам, че ще се решите да ми разкажете всичко, което знаете за Ники, нали?

— А как бих могла да ти се доверя?

— Едва ли имате особено голям избор. Ако откажете да говорите, тези снимки ще отидат направо в местните вестници. Още днес.

— Но нали след това ще ми дадеш негативите — както и всички извадени копия?

— Разбира се. Можете да разчитате на думата ми, госпожо Сейърс. В момента работя за известен представител на адвокатската колегия и кариерата и на двама ни ще бъде приключена, ако не държим на думата си. Изнудването е криминално деяние. — Джордж лекичко посегна към вътрешния джоб на сакото си, за да включи касетофона, който бе скрил там. Микрофонът бе прикрепен към карфицата на вратовръзката му. — Така че разкажете ми всичко от самото начало. Кога за пръв път се срещнахте с Ники?

Ребека Сейърс не отговори, сякаш все още преценяваше рисковете, на които би могла да се изложи. После неочаквано започна да разказва съвсем тихо, като гледаше през прозореца, сякаш Джордж изобщо не беше в стаята.

— Преди три години, струва ми се. И двете живеехме на това място вече от доста време, но до този момент изобщо не я бях забелязала. Преживявах криза с Артър, чувствах се изнервена и отегчена. Тя беше по-млада и толкова красива, но имах чувството, че е изправена точно пред същите проблеми.

 

 

В началото Ники Куин смяташе госпожа Сейърс за изключително неприятна. Тя преминаваше бързо по улицата облечена по последна мода с онова смешно кученце. Гледаше на децата, които крещяха и се караха в градината на Ники, с такова отвращение, сякаш бяха някакви опасни гадинки. Непрекъснато се представяше за нещо много повече от околните, за човек от висшата класа.

Но в същото време Ники тайничко й завиждаше за стила и за самочувствието й. Беше учудена и в същото време поласкана, когато един ден Ребека Сейърс я спря пред вратата и й се усмихна доста приятелски. През следващите няколко седмици често се спираше, за да си поприказват, дори отиде и още по-далеч.

— Поканила съм няколко приятели да пийнем по чашка преди вечеря в петък. Чудех се дали вие двамата със съпруга ви бихте искали да дойдете?

Джеф беше на работа до късно. Той бе непрекъснато зает с тази своя дяволска работа. Но Ники извика едно момиче, което да остане при децата, и отиде сама. След като сервира на децата чай, тя се отпусна в топлата ароматизирана вана за половин час, след това облече семпла, но доста скъпа къса черна рокля, сложи си и дълги сребърни обици. Вълнистата й тъмна коса се спускаше върху загорелите й рамене и ясно си даваше сметка, че изглежда прекрасно. Сигурно щеше да се окаже, че тези тъй наречени приятели са само някакви досадни стари дебелаци, които се облизват около онази стара мръсница, но Ники цяла вечност не бе излизала от къщи, така че бе готова да се забавлява с когото й падне.

Точно това и направи. Макар да бе само на неколкостотин метра от хаоса в собствената й кухня, това бе едно малко елегантно парти. Веднага разпозна някои лица, които доста често се появяваха в местните вестници: преуспели бизнесмени, местни политици, един бивш кмет, водещ по местния телевизионен канал. Всички се изсипаха през френските врати на красивата всекидневна направо навън в градината.

Ребека Сейърс бе внимателна домакиня, непрекъснато сновеше между групичките, които веднага се оформиха, запознаваше новите си приятели със старите, пълнеше чашите на гостите, непрекъснато се усмихваше. След като най-накрая си бе свалила този неизменен копринен шал, с който бе винаги, когато излизаше на улицата, сега тя се стори на Ники много по-привлекателна. Артър Сейърс бе доста по-възрастен, вече с посивяла коса, сигурно отдавна бе прехвърлил шейсетте. Той се появяваше само от време на време, сякаш гледаше телевизия в някоя стая в къщата. Несъмнено това бе празненство на Ребека, не негово. Тя хвана Ники под ръка и я отведе в дъното на градината.

— Толкова съжалявам, че съпругът ви не можа да дойде. Той сигурно работи до късно, след като е лекар?

Ники се усмихна.

— Да, така е. Понякога ми омръзва да стоя непрекъснато вкъщи само с Джесика и Том, макар да знам, че не съм права. Хората разчитат на него, а и освен това прекрасно знаех каква е професията му, когато се омъжвах.

— От колко години сте женени, Ники?

— От седем. Още от самото начало живеем тук. — В миг се почуди защо ли Ребека бе чакала цели седем години, за да я покани на гости в дома си. — Това е чудесно място за отглеждане на деца.

— Да, макар че моите вече са пораснали. — По-възрастната жена отново хвана по-младата под ръка. Това бе неочаквано вълнуващо преживяване, освен това я накара да се почувства по-привлекателна и ценена — бе изпълнявала толкова дълго време ролята на съпруга и майка, че направо бе забравила какво е това да се докосне до някоя друга жена. Ребека я поведе към една прекрасна леха, цялата в цъфнали рози; наоколо се носеше чудесен аромат. Намираха се доста далеч от останалите гости.

— Моите много обичаха да си играят в Лейг Уудс и да плуват, когато бяха по-малки, а вашите?

— О, да. Но със сигурност би ми било приятно да ходя понякога на басейна с още някой възрастен — и без това не им служа за нищо друго, освен за спасител.

— Аз обикновено посещавам басейна в спортния център. Плуването е прекрасен спорт. Но също предпочитам да бъда с приятел. Защо не дойдете с мен? Доведете и децата.

Двете отидоха на басейна два дни по-късно, след като децата свършиха училище. Дотогава Ники вече беше наясно, че единственото, което би могло да накара Ребека да я покани на тържеството, след като цели седем години преди това я бе пренебрегвала, е свързано с това, че я е видяла, докато Ники си е играела с децата по доста силно изрязани бикини в градината в някой от горещите дни. Вече не си правеше илюзии, че предложението за басейна е дошло спонтанно. Но изобщо не й пукаше. Ники отчаяно се нуждаеше от подкрепа и одобрение, от близка приятелка, след като Джеф вече почти не й обръщаше внимание. Освен това имаше нещо доста ласкателно във вниманието, което Ребека й оказваше.

Децата се смееха и викаха, докато подскачаха по изкуствените вълни, които се разбиваха в края на модерния басейн. След това се преместиха да си играят на дългата извита пързалка, като оставиха двете жени да лежат върху хавлиите си, постлани под сянката на една палма, издигаща се над песъчливата почва. Ники погледна към плоския си корем и дългите си крака, чудесният й тен ясно се открояваше на фона на белия бански. Съзнаваше, че изглежда прекрасно. За жена, която сигурно вече бе надхвърлила петдесетте, Ребека също имаше забележителна младежка фигура. Бе започнала малко да се позакръгля единствено около талията, но гърдите й бяха все още стегнати, а краката — дълги и стройни. Ники се изви настрана, за да погледне какво правят децата, и изведнъж се стегна, щом почувства нежно докосване по гърба. Отначало бе готова да се отдръпне рязко, но после само се изви и легна по корем, като прикри с ръце лицето си, изненадана от вълнението, което бе изпитала. Докосването от друга жена се оказа доста възбуждащо, то я изпълни с вълнение, каквото никога не бе очаквала. Внезапно й се прииска ръката да се смъкне по-надолу, да докосне хълбоците й, а след това да се спусне по бедрата, но нежните пръсти се придвижиха нагоре по раменете, а след това по ръцете й.

— Ти не си щастлива, нали, скъпа?

Ники се протегна силно като котка и въздъхна. Каква ли развратница беше тази Ребека? Колкото и странно да изглеждаше, това изобщо не я интересуваше — чувстваше се желана, без да бъде заплашена от каквото и да било, и това чувство беше прекрасно.

— Наистина съм доста самотна напоследък. Джеф през цялото време е на работа, а децата направо ме подлудяват. Бях свикнала доста да се забавлявам и да се наслаждавам на живота, преди да се оженим.

— Ще го превъзмогнеш, сигурна съм. Обожавам моите момчета, но не съжалявам, че изхвърчаха от гнездото. Артър също непрекъснато работеше, а да бъдеш майка е наистина доста изолиращо и самотно. Но когато човек си има няколко добри приятелки, нещата изглеждат съвсем различни.

Сега вече пръстите й наистина се спуснаха по-надолу, като преминаха по бедрата на по-младата жена. Ники потръпна и поразтвори лекичко краката си, като в същото време се надигна малко нагоре, най-безсрамно приканвайки Ребека да пъхне ръката си между тях. Тя веднага отвърна на поканата, прокара нежно пръсти навътре и Ники направо настръхна от обзелата я възбуда. Това беше истинска лудост — внезапното спиране на разговора, смелото настъпление, което недвусмислено показваше всичко. Но Ники изобщо не се безпокоеше — и Ребека като че бе очаквала, че ще бъде точно така. Струваше й се дори още по-вълнуващо, тъй като в момента бяха заобиколени от много хора, едва-едва прикрити зад мъглата от пара, надигаща се над топлата вода: струваше й се, че е както, когато правеха любов с Джеф преди много години сред скалите в Дорсет.

През следващите седмици двете ходиха няколко пъти на басейна; после пазаруваха заедно в Бристол. Като я опозна, Ребека започна да й се струва нежна и сърдечна. В очите й често проблясваше пламъче, което ясно подсказваше, че не води скучен живот. Беше някъде в началото на септември, когато предложи следващата стъпка. Двете обядваха в един мексикански ресторант недалеч от Парк Стрийт.

— Какво правиш през уикендите, скъпа?

— Ами често водя децата по магазините, за да им купувам дрехи. Джес например ми иска нови дънки от седмица. Каним техни приятели вкъщи. Водя ги при майка ми или някъде другаде — усмихна се тъжно Ники. — Общо взето, това е главното ми занимание през уикендите.

— Джефри често ли е на работа?

— Дежури в болницата всяка събота. А след това обикновено трябва да е на разположение при повикване. Телефонът непрекъснато звъни. Хората в днешно време очакват толкова много от личния си лекар — когато бях дете, никой не смееше да се обади, освен ако наистина не бе зле.

Ребека замълча и се замисли.

— В събота отивам на едно празненство, организирано от приятелките ми. Защо не намериш някое момиче да гледа децата и не дойдеш с мен?

— Джеф няма да може.

— Не, нямам предвид Джеф. Само ти.

Ники очакваше някаква лесбийска сбирка, затова бе доста нервна, когато роувърът на семейство Сейърс се появи пред къщата в осем часа в събота. Беше се облякла убийствено. Новата тясна рокля, идеално подчертаваше фигурата й. Беше дълга някъде малко над коленете, но тя се бе въртяла доста дълго пред огледалото, докато се убеди, че краката й са достатъчно хубави за тази дължина. Ребека й се усмихна, докато й отваряше предната врата на колата, за да седне до нея.

— Изглеждаш страхотно, скъпа.

Лицето на Ники грейна от удоволствие.

— Ти също, Ребека. Къде отиваме?