Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Toinette’s Philip, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Сесилия Джемисън

Заглавие: Филип и Деа

Преводач: Тотка Ненова

Година на превод: 41

Език, от който е преведено: руски (не е указано)

Издание: трето (не е указано)

Издател: Веда Словена

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Печатница: Полиграфия — Пловдив

Редактор: Венцеслав Бъчваров

Художник: Николай Бъчваров

Художник на илюстрациите: Дж. Бинч

ISBN: 954-544-001-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9881

История

  1. — Добавяне

XXX. Мадам Айнсуърт получава пакета с книжата

Измина повече от месец от началото на пътуването на Филип. Мисис Айнсуърт се топеше в тревога и се чувстваше дълбоко нещастна. Тя направи всичко, което беше възможно да търси момчето. Не едно писмо получи и изпрати тя до агента, но всичко бе напразно. Агентът, знаейки как Лилибел бе пристигнал в Ню Йорк, предполагаше, че негърчето, което било също изчезнало, е уговорило Филип да се скрият в някой от параходите, които пътуват на далечно плаване, и че вече са в Ню Орлиънс. Но разпита на всички капитани на параходи и в полицията го убедиха, че децата не са пътували по море и че в родния им град ги няма.

Мадам Айнсуърт беше убедена, че бегълците не са излезли от Ню Йорк и тайно се боеше, че момчето ще се върне, а главно — че ще бъде простено и прието обратно. Но с всяка измината седмица тя се успокояваше и все повече се дразнеше от снаха си, която вдигаше тревога и шум за нещо, което тя самата приемеше като неочаквано щастие. Бяха се избавили от храненика не по тяхна вина. Не те бяха го изпъдили! Той беше си отишъл по собствено желание и те никак не са отговорни за това. Съвсем излишно е да го търсят и да желаят да го върнат! Ако го намерят, той може би пак ще избяга, и ще започнат същите тревоги и разходи. Несъмнено, момчето има цигански произход. То порасна и в него се прояви духът на своеволието.

Но понякога, въпреки своята суровост и равнодушие, тя чувстваше угризения на съвестта. Ту виждаше пред себе си милото личице на момчето, ту си спомняше неговия заразителен смях, изящните му маниери. И даже спомена за малките му немирства я караше понякога да се усмихва и да въздъхва същевременно. Тя си спомняше деня, когато той тъй убедително защитаваше „децата“ на отец Жозеф, и трогателните нотки в гласа му, които я развълнуваха тогава като възкресиха в паметта й старата скръб. А тъкмо в последно време, преди бягството, той имаше болезнен вид. Понякога тя забелязваше, че страните му горят и очите му неестествено блестят. Може би студът и лишенията са го убили, и сега неговото телце лежи сиротно някъде в незнаен гроб! Такива мисли и спомени й идваха все по-често.

Една сутрин, като преглеждаше получените писма, мадам Айнсуърт обърна внимание на един голям странен пакет, надписан от непозната ръка.

Ръцете й неволно се разтрепериха, когато разчупи огромния печат. Първото нещо, което падна от плика и привлече погледа й, беше писмо, на което беше написан нейния адрес с твърде познат ней почерк — почерка на нейния син, нейния Филип, от когото цели десет години не бе получавала известие! Това беше като глас от отвъдното. С развълнувано лице тя отвори писмото и прочете съобщението на сина си за женитбата му и страстна, нежна молба към майка си за жена си и детето си.

Защо са крили от нея това писмо толкова години? Кой се е осмелил да направи това? И негодуванието се смесваше в душата й с мъка и изумление. Тя разгъваше и четеше едно след друго книжата, нежните писма на сина й до любимата му девойка, обяснителното писмо на отец Жозеф и най-после трогателната изповед на Тоанет.

Ето я цяла пред нея историята на тези два млади живота, техните радости и скърби, техните надежди и мечти, завършили с такава ужасна трагедия, която изглеждаше сега, след толкова години, почти невероятна и несъществуваща. Без нейно знание син й е бил женен повече от година преди смъртта си! Споменът за деня, когато й съобщиха за неговата смърт, отново прониза сърцето й с нетърпима болка. Той загина в разцвета на младостта и любовта си и младата жена бе го последвала, но детето къде е? Те говорят за детето Филип, за нейния внук, за най-старшия Айнсуърт. Защо са го крили от нея толкова години? Защо й изпращат тези писма сега?

Разсъдъкът й се помрачаваше. Тя прочете още веднъж внимателно и бавно писмата на Тоанет и отец Жозеф, и изведнъж истината й стана ясна. Тоанетиният Филип е същото момче, което бе осиновил другият й син! Малкият храненик, презреният, отхвърленият от нея беше дете на нейния син, неин внук! Кръвта, която течеше в неговите жили, беше нейна кръв, а тя го бе прогонила към гибел и смърт! Гордостта и самообладанието я напуснаха. Тя беше безпомощна и слаба в своята скръб. С отчаян вик, който привлече в стаята снаха й, тя се строполи в креслото и се разрида.

— Какво има, какво се е случило? — запита в ужас мисис Айнсуърт. Тя никога не бе виждала старата лейди да плаче.

— Лора, Лора, никога няма да си го простя! — извика мадам Айнсуърт, като видя наведеното над нея бледно лице, пълно със състрадание. — Какво да правя? Как да го намеря? Това момче, това дете, което аз пропъдих от къщи, е синът на Филип, сина на моя беден Филип!…

— Какво? Кой? — прекъсна я снаха й изплашено. Стори й се, че свекърва й внезапно е загубила ума си.

Но мадам Айнсуърт не забеляза ни възклицанието на снаха си, ни нейната уплаха.

— О, колко жестоко съм наказана! — продължи тя в изстъпление. — Ето всички документи, всички писма! Вижте ги, прочетете ги. Те всичко обясняват, сега е ясно като ден! Аз не послушах гласа на сърцето си. Това дете ме привличаше. Аз се борех с любовта си към него! Стари, нелепи предразсъдъци! Трябваше да бъда справедлива към него! О, чувствах го даже когато бивах жестока с него!

В това време мисис Айнсуърт четеше писмата.

— Да — продума тя най-после, — това изглежда да е истина. Филип вероятно е син на капитан Айнсуърт. Едуард почувства това, още когато го видя за пръв път. Сходството с брат му предизвика у нас любовта към детето, той ми го каза още в самото начало. Освен това то толкова прилича на нашето момче. Винаги съм се учудвала как не забелязвате приликата. — И мисис Айнсуърт избърса сълзите, които премрежваха очите й. — Но какво да правим? Как да го намерим? — И тя безпомощно погледна свекърва си, която правеше безплодни усилия да се овладее.

— Ще извикам веднага Едуард. Нека остави работата и се върне незабавно — отговори мадам Айнсуърт решително. — Може ли да мислим за пари, когато синът на Филип скита по света в нужда и лишения? Лора, докато аз пиша на Едуард, изпрати за онзи детектив. Трябва да му дадем повече пари, да употребим всички усилия. Детето може и трябва да бъде намерено! Докато не го видя отново, няма да имам ни минута спокойствие!