Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Toinette’s Philip, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Сесилия Джемисън

Заглавие: Филип и Деа

Преводач: Тотка Ненова

Година на превод: 41

Език, от който е преведено: руски (не е указано)

Издание: трето (не е указано)

Издател: Веда Словена

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Печатница: Полиграфия — Пловдив

Редактор: Венцеслав Бъчваров

Художник: Николай Бъчваров

Художник на илюстрациите: Дж. Бинч

ISBN: 954-544-001-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9881

История

  1. — Добавяне

XVI. Заминаването

Най-после всичко беше готово за заминаване. Всичко бе прибрано, всички препятствия отстранени. Мистър Айнсуърт лесно успя да убеди Филип да остави цялото „семейство“ от животни у Деа. На Лилибел бе поръчано да занесе кошницата в новата квартира, където Деа радостно ги посрещна и настани в къщицата си. По този начин въпросът се разреши за удоволствие на всички. Филип охотно оставяше своите любимци у Деа, а Деа с радост приемаше да се грижи за нещо, което принадлежи на Филип.

— Уверена съм, че Хомо ще бъде любезен с тях — успокои го тя.

Що се отнася до гардероба на Филип, мисис Айнсуърт го убеди, че късите костюми, които той винаги носеше, не подхождат за техния студен климат, а докато се върне, те ще му стенат малки. Затова най-добре е да ги подари на Лилибел, за когото щяха да бъдат точно по мярка.

Филип охотно се съгласи. Той се чувстваше задължен към Селин за безбройните й услуги, а освен това, въпреки неприятния характер на Лилибел, той го обичаше в дъното на душата си. И така, торбата с дрехите на Филип се предаде на негърчето, което ги понесе гордо на главата си като трофей.

Сутринта пред заминаването всички стояха в изпразнената стая в очакване на колите. Мистър Айнсуърт в пътен костюм развълнувано се разхождаше из стаята. Мисис Айнсуърт седеше уморена и тъжна, а Филип, облечен в изящен нов костюм, изглежда, се чувстваше неловко и не беше тъй подвижен и свободен, както в старите си прости дрешки. Деа беше също тук. Тя прекара с него целия последен ден и бяха я поканили да дойде до гарата. Тя седеше до Филип бледна, но спокойна. От време на време го гледаше с любов и тъга. Сега тя не го чувстваше така близък, както преди и в отношението й към него се чувстваше някаква церемониалност.

Най-после колата дойде. Всички въздъхнаха с облекчение и тръгнаха за гарата. Първото нещо, което видяха там, беше дебелата Селин и Лилибел, които ги чакаха нетърпеливо.

Доброто черно лице на Селин беше възбудено, очите й бяха червени. Лилибел, облечен с най-хубавия костюм на Филип, се усмихваше и въртеше очите си, държейки на главата си голяма картонена кутия.

Като видя Филип, Селин се завтече към него и го затвори в силните си обятия цял, заедно с клетката с „децата“ на отец Жозеф.

— О, ох! — разплака се тя, — ти наистина заминаваш! Ах, дете мое, нека се надяваме, че ние с Деа пак ще те видим.

— Скоро ще се върна, Селин — бодро отговори Филип, като се освободи от прегръдките й и избърса от лицето си нейните сълзи. — Ние скоро ще се върнем, нали? — и той въпросително погледна към Айнсуъртови.

Те кимнаха утвърдително.

— Ние ще се върнем през зимата, ако не ни попречи нещо.

— Ето, мое дете — продължи Селин, успокоена от това обещание, — направих ти торта за път. Тя ще се запази дълго време. А тук в този пакет има захаросани плодове.

— О, благодаря ви, Селин! — каза Филип, трогнат от тези веществени доказателства за нейните добри чувства.

— Дай всичко това на носача, Лилибел — каза Селин. — И вие, сър — обърна се тя към мистър Айнсуърт, — не се отказвайте с вашата съпруга да опитате моя сладкиш.

Мистър и мисис Айнсуърт поблагодариха на Селин и й пожелаха всичко най-хубаво. След това се простиха с Деа. Като я прегърнаха и целунаха, й пошепнаха:

— Не ни забравяй, дете, ние скоро пак ще доведем Филип.

Настъпя мига на раздялата. Влакът беше готов да тръгне, оставаше да си кажат последно „сбогом“. Филип взе ръката на Деа и се усмихна с треперещи устни, със сухи ридания в гърлото. Той не можеше сега да плаче. Сълзите дойдоха по-късно.

— Трябва вече да се качвам във вагона, Деа, остани тук, за да мога да те гледам. И не плачи, когато замина, скоро ще се върна — каза той бързо и настойчиво. — Довиждане, Деа! — и нежно я целуна. — Довиждане, Селин! Довиждане, Лилибел!

Без да се обръща, бледен и развълнуван, той скочи във вагона. Селин сложи кърпичка до очите си и заплака, Деа закри лицето си с ръце, а Лилибел сумтеше и бършеше очите си с края на престилката на Селин. Тази картина отнесе със себе си Филип, когато влакът тръгна.

Когато влакът почти се скри, Деа повдигна глава и улови последния поглед на Филип. Той беше се навел през прозореца на вагона и с развети къдри се усмихваше и махаше с ръка. Още миг, и лицето на момчето стана неясно.

Тъй Тоанетиният Филип се скри от очите на Деа и замина в нова, непозната страна.