Руби Диксън
Пленница на звездния пират (3)

Глава 3

Кивиан

Моят контакт ооли водеше със себе си робиня.

Човешка робиня.

Опитах се да не я зяпам, докато Джут’Хнай си проправяше път към масата, грубо и тромаво, като всички от неговата раса, на космическа станция с нормална гравитация. Очаквах да видя слузестата му физиономия и разчекнатата му муцуна. И преди бях имал вземане-даване с хора от расата ооли и трябваше да призная, че не ми бяха любимци, макар да бях виждал и по-странни неща от тях.

Подготвях се за тази среща с дни. Преговорих няколкократно плана с екипажа си. Въоръжих се, напълних резервоарите на Глупака и дори скрих допълнителни оръжия из станцията. Облякох се в най-добрия си костюм от панталон и палто направени от бродиран Сашим плат, който казваше „Имам пари и знам най-тъпите начини, по които да ги изхарча“. На почти всеки пръст имах пръстен, а краищата на рогата си бях украсил с гравиран безценен метал. Приличах повече на новобогаташ, отколкото на пират и това бе намерението ми. Освен това се бях нагълтал с всевъзможни антидоти, в случай че някой реши да отрови питието ми.

Бях готов за тази среща.

Но нищо не можеше да ме подготви да видя човешката жена, вървяща след търговеца ооли, която толкова много приличаше на жената на Джутари, Клоуи, че ми се наложи да я погледна още няколко пъти, за да се убедя, че не е тя. Ооли се заклати и се настани на масата срещу мен, в далечния край на бара. Знаех, че не биваше да я зяпам, но просто не можех да се сдържа. Все пак, това бе едва вторият човек, който виждах от близо.

Тя бе очарователна. Като първо, почти напълно бе гола. Очевидно за Джут’Хнай не бе приоритет да я облече както трябва. Парцалите, които й бе дал, за да прикрие тялото си, щяха да нарушат законите на доста планети, което бе причината и останалите клиенти на клуба да я зяпат. Не ги винях. Кожата й бе копринено нежна, с един нюанс по-тъмна от розовата плът на Клоуи, и нямаше нито една люспа или каквото и да е, за да се защити. Тя изглежда толкова… гладка. Така фина.

Създадена за нежно докосване. Пръстите ме заболяха от желание да я докосна.

Косата й изглеждаше мека, блестяща и тъмна. Гърдите й бяха изненадващо забележими и изпъкнали изпод герданите със символите на клана ооли. Те подскачаха и се притискаха към бижутата, привличайки погледите към себе си. И тя го осъзнаваше много добре, имайки предвид как буташе косата си напред върху гърдите, за да ги прикрие. Около шията й имаше широка яка с прикрепена към нея верига.

— Видя ли домашния ми любимец? — измуча Джут’Хнай към мен. Той дръпна веригата на робинята си, принуждавайки я да пристъпи по-близо — Нова е. От последната пратка, измъкнах я преди някой да успее да я зърне. Доста кредити се изръсих за нея. Виждаш ли какво може да ти купи успеха, Кивиан?

— Виждам — промърморих аз. Знаех, че не биваше да гледам, но не можех да се спра. Външният й вид бе напълно странен и все пак я намирах за невероятно красива. Чертите й бяха деликатни, костите крехки и въпреки всичко в очите й имаше такава ярост, каквато не бях виждал в погледа на Клоуи. Половинката на брат ми изглеждаше сладка и нежна. Тази тук можеше да те изпепели с поглед и когато Джут’Хнай дръпна каишката й, тя позволи в изражението й да се прочете какво изпитва.

Бях очарован от нея. И знаех, че не може да позволя на този ооли да си тръгне с нея.

Тя е моя.

Като раса, мессакаш сме собственически настроени. Не сме добри в споделянето на културата си, не разбираме добре концепцията „отворени сърца“ или разни други термини, които съм чувал да се използват. Що се отнася до жените ни, ние сме егоисти. Обикновено един поглед ни е достатъчен, за да разпознаем половинката си, а щом решим, че тази жена е наша, я преследваме до край, и бихме умрели, преди да се предадем. Половинките на мессакаш са за цял живот, затова ние сме много, много собственически настроени към жената, щом я направим своя. Не казвам, че мъжете не водим в леглата си други жени. Но това се случва, преди да открием половинката си. След като я открием нещата стават съвсем различни. На мига разбираш, че животът ти се е променил и че никога няма да желаеш жена така, както желаеш нея.

И точно така се чувствах в този момент.

Тази жена бе моя, а не на този ооли.

Всеки път, щом дръпне веригата, трябваше да влагам цялата си воля, за да не се пресегна през масата и да го удуша. Но знаех достатъчно за него… и за тази дупка, в която се намирахме… за да съм наясно колко кофти идея щеше да бъде да го убия публично. Това щеше да привлече доста внимание към нас, а в този случай, все едно съм си нарисувал мишена на гърба. Тълпата тук бе въоръжена до зъби и настроена за убийство също като мен, и щеше да се обърне на мига срещу мен, като нито аз, нито Джут’Хнай щяхме да успеем да се измъкнем живи от това място.

А това значеше смърт и за моята малка, крехка човешка жена.

Трябва да бъда хладнокръвен, въпреки че всяка кост в тялото ми крещеше да я освободя, да сграбча главата на шибаняка от ооли и да я блъскам в някоя стена, докато не се извини, че дори е докосвал прелестната й кожа. Плъзнах ръце под масата и потърках длани в скъпите си панталони, чувствайки ги запотени. Преди той да влезе с нея, всичко това днес бе заради кристалите.

Сега не стига, че трябваше да си тръгна с двойно количество кристали, но трябваше да взема и жената със себе си.

Нямаше друга алтернатива.

За Джут’Хнай не бе никакъв късмет, че умея да очаровам всеки, който се изпречи на пътя ми, дори той да е ооли глупак. Ще взема и жената и кристалите, и когато свърша с него, ще си мисли, че всичко е било по негова идея.

— Виждам, че си довел компания — казах му, усмихнах се и се наведох напред, преструвайки се само на дружелюбно заинтересован. — Очарователно. Коя е малката ти приятелка?

Той стисна отново веригата, дърпайки жената напред, и тя издаде лек давещ се звук, вдигайки ръце към яката около шията си. Стиснах с ръце колана си, защото желанието да убия Джут’Хнай вече излизаше извън всякакви граници.

— Тя е моя, подмолен пирате, затова не си въобразявай нищо погрешно.

Насилих се да вдигна ръце и да се засмея, все едно не е голяма работа.

— Нищо не си въобразявам. Просто съм любопитен. Не е често срещано да видиш човешка жена в тази част на галактиката.

— Така е защото са редки — похвали се ооли търговецът. — Много редки. Трябва да знаеш точните хора и да имаш достатъчно кредити, че да си позволиш подобен лукс.

— И какво смяташ да правиш с този лукс? — не се сдържах да не попитам.

— Каквото си поискам — каза той и след това се разсмя, все едно е казал най-забавното нещо на света.

Жената само го погледна убийствено. Тя подръпна веригата, привързана към яката й, но бе ясно, че ооли, макар дебел и разплут, бе доста по-силен от нея. Той нямаше да бъде внимателен със съкровище като нея. Тя трябва да бъде почитана и защитавана, а не влачена в това гнездо на крадци и отрепки, за да парадира с нея. Дори сега можех да видя как различни гнусни същества от далечни планети я гледаха с прекалено голям интерес. И защо да не го правят? Тя не бе покрита с почти нищо, кожата й бе разголена, за да бъде докосвана и галена.

Непрестанно покрай масата ни минаваха мъж след мъж, и всеки посягаше, за да я помилва. И тя мразеше всеки един от тях, можех да го прочета по лицето й. Никога не съм се чувствал така горд и същевременно така безпомощен през целия си живот.

Тя нямаше да си тръгне от тук с него. Дори ако се наложи ще дам живота си, за да я спася от подобна съдба.

— Тези дни колко върви на черния пазар едно такова същество? — попитах лениво и натиснах с пръст бутона за питието, все едно съм дошъл единствено за това. Може да се наложи да купя и жената от него, ако чарът не помогне.

— Повече отколкото можеш да изкараш с дузина сделки с кристали, пирате — подсмихна ми се той.

— Е, сега, това звучи като че се хвалиш — заявих весело и насочих балончето с питие към устата си, преди да размисля и да го хвана в ръка, карайки го да се пръсне във въздуха. Жената подскочи изненадано и ми се прииска да я уверя, че няма от какво да се бои, но вместо това се насилих да я игнорирам. — Пиратството се плаща много добре, скъпи ми приятелю, стига да знаеш как да се справяш.

— И предполагам, че ти мислиш, че знаеш? — скептично попита търговецът ооли.

Аз само се засмях.

— Справям се. — Постарах се да не поглеждам към жената. — Значи се интересуваш от роби? Боя се, че това е пазар, на който Танцуващият глупак никога не е стъпвал.

— Да, вероятно робите са различен вид товар. Крехки същества, особено хората. — Той се пресегна и сграбчи голата ръка на жената със силните си пръсти. — Виж тази. Малко е слаба. — Джут’Хнай се засмя и раздвижи глава напред и назад, имитирайки свиване на рамене, тъй като нямаха рамене, че да го направят истински. — Но докато влагалището й е мокро и тясно, друго не ме интересува.

Стиснах зъби. Докато дишах, той нямаше да се доближи дори на метри от нейното влагалище.

Жената се дръпна рязко назад.

— Мога да те чуя — изсъска тя на странния си език и за пръв път осъзнах, че има евтин преводач на ухото. В началото реших, че е просто грозна декорация.

Това ме накара да се почувствам нелогично разярен. Чиповете за превод не струваха кой знае колко и се инжектираха под кожата зад ухото. Беше безболезнено и можеше да се постави на борда на абсолютно всеки космически кораб. Преводач като този, който висеше върху малкото й ухо, бе евтин боклук, но освен това бе болезнен и неудобен за носене, показващ точно колко са се „грижили“ за нея, след като са я отвлекли. Трябваше да впрегна цялата си воля, за да се концентрирам върху балончетата с питиета, летящи от моята страна на масата, иначе въпреки здравия разум просто щях да се пресегна и да удуша Джут’Хнай.

Тук си за кристалите, напомних си аз. Може да вземеш жената, но ще ти струва малко състояние да си набавиш кристалите, които ти трябват. Добрият пират винаги остава спокоен. Баща ми го казваше много често и винаги си мислех, че просто ми изнася лекции. Може би през цялото това време, той просто си го е напомнял, докато винаги бе зает с работата си и трябваше да се оправя с глупостите, които вършехме с Джутари.

Задържах изражението си безизразно, докато ооли търговецът пълнеше муцуната си с балони с напитки и се хвалеше колко пари има. Как този идиот е успял да остане жив и да натрупа пари с такава голяма уста, бе наистина изненадващо. Дори останалите около нас, които го слушаха внимателно, ме караха да се напрягам. Време бе да сменим посоката на разговора и това се случи, когато ново устройство за напитки бе донесено на масата ни.

Той веднага грабна и двете дюзи, от които излизаха балоните, и ги засмука, без дори да си направи труда да предложи на робинята си. Беше трудно да гледам как я игнорира, но се насилих да се усмихна.

— Двойно?

— Беше дълго пътуване — заяви Джут’Хнай между глътките. — И след като ти плащаш, защо не?

— Защо не, наистина — казах спокойно, приглаждайки ръкава на палтото си — Моля те, чувствай се свободен да си поръчаш каквото желаеш. — Моят апетит отдавна изчезна, но не се изненадах, когато той взе още няколко устройства за напитки, преди механизираната масичка да се върне отново на бара. — Тогава да започнем ли с бизнеса? Кристалите?

— На сигурно място — каза ми той. — Кредитите ми?

— Готови да ти бъдат предадени. — Облегнах се на стола и се отпуснах, потупвайки джоба си, за да му покажа, че имах парите. Разбира се, това не бе истина, но не се налагаше той да го знае. Престорих се, че оглеждам тълпата, но истината е, че търсех Тарекх. И да, той стоеше и ни наблюдаваше от далеч, преструвайки се, че е част от тълпата в средата на заведението. Той ми кимна, показвайки, че е готов. Обърнах се отново, тъй като от мен не се очакваше да дам сигнал. Все още не. Наведох глава настрани, гледайки Джут’Хнай.

— Нека поговорим за… придобивки.

Не се стърпях и погледнах към жената, казвайки това.

Тя ме гледаше, тъмните й очи се присвиха и на челото й се образува малка бръчица, опитвайки се да разгадае какъв съм. Беше великолепна. Членът ми реагира в мига, в който погледът й се стрелна в моята посока. Обичах това. Обичах, че тя все още е безстрашна, въпреки че животът й е изложен на риск.

Тя беше точно мой тип жена.

— Какви придобивки? — отегчено попита Джут’Хнай — Не се интересувам от нищо, освен от кредити.

Разглезено лайно.

— Точно за кредити искам да говорим — казах му спокойно. Наведох се, позволявайки на езика на тялото си да му каже, че имам да му споделя нещо тайно. — Купувачите ми се интересуват от повече кристали.

Той поспря за миг с лапането на балоните и задъвка бавно.

— Колко повече?

Свих рамене. Не можех да поискам цялото количество. Все още не. Трябваше да се правя на нехаен. Затова се ухилих и наклоних глава.

— Колко още имаш?

Ооли ме изгледа за един дълъг миг и след това дръпна жената към себе си, галейки косата й по начин, по който накара вътрешностите ми да пламнат от гняв, въпреки спокойната усмивка на лицето ми.

Зарадвах се, че тя плесна ръцете му, показвайки, че няма толкова търпение към него, колкото проявявах аз.

— Лайно гнусно, не ме докосвай — промърмори и думите й дойдоха високо и ясно през преводача ми. Престорих се, че оглеждам едно от балончетата с питиета. Беше или това, или да избухна в смях.

— Имам още кристали — каза след малко Джут’Хнай. — Но ще ти струва кредити.

Разтворих широко ръце.

— Знаеш, че нямам проблем с кредитите.

— Но ще ти струва повече — каза ми той, гледайки ме внимателно в лицето.

— Колко повече?

— Двойно.

— Двойно за двойно количество кристали? — кимнах спокойно — Няма проблем.

Той поклати глава.

— Двойно за кристал.

Проклет ооли. Това беше направо обир и той го знаеше. Престорих се, че обмислям предложението му, потърквайки брадичката си, преди да поклатя леко глава.

— Това е малко прекалено скъпо за мен — казах оклюмало. — Освен ако… не знам, не искаш да играем за тях.

Джут’Хнай се върза на мига. Знаех си, че ще се върже.

— Пръчки?

Потърках челото си и излъгах.

— Не знам. Доста съм зле на пръчки.

Истината е, че съм адски добър. Дяволски добър. Това беше златният стандарт за комарджиите и измамниците в галактиката. Един добър играч знае точно как да извие китката си, за да е сигурен, че пръчката ще се приземи така, че да обере точките на противника и все пак да изглежда така, все едно е станало случайно.

Но последният път, когато срещнах Джут’Хнай за сделка, играхме на пръчки и загубих най-позорно и напълно умишлено. Никога не знаеш кога ще ти се наложи да изработиш някой ооли в бъдещето и тогава го сметнах за инвестиция.

Освен това, миналият път така или иначе не играех със собствените си пари.

Преструвах се, че се колебая дори като Джут’Хнай натискаше бутоните на масата, и от скритото отделение се появи игралната дъска. Той избра комплект обикновени пръчки и започна да ги раздава през масата.

— Ще играем, аз и ти. Може би, ще спечелиш достатъчно от парите ми, че да си купиш допълнително кристали, хм?

Простенах страдалчески.

— Не знам…

— Хайде, не се колебай — каза ооли жизнерадостно. Той очакваше да прибере всичко, като последния път, и можех да видя алчния блясък в малките му очички. — Играй с мен. Нека да видим дали късметът днес ще е на твоя страна.

— Може би само една игра — съгласих се колебливо, тайно радвайки се, че всичко се развива точно както исках да стане.