Руби Диксън
Пленница на звездния пират (14)

Глава 14

Фран

Да споделям каюта с грамаден син извънземен се оказа по-тясно, отколкото мислех в началото. Корабът бе доста малък, а капитанската каюта не бе точно огромна, затова на практика постоянно или се блъскахме един в друг, или си пречехме.

Една нощ, докато се приготвях за лягане, се прозях и протегнах. Кивиан, който разглеждаше нещо на устройство, подобно на таблет, в близост до мен, изведнъж скочи на крака, изчезвайки във водната стая. Докато вървеше, видях предната част на панталоните му и бе напълно очевидно, че се опитва да скрие ерекцията си.

Преглътнах, чудейки се дали трябва да кажа нещо. Дали трябва да направя нещо? Да го игнорирам ли? Да се престоря ли, че не съм видяла? Или да говоря с него за това? Спомних си за онзи път, в който минах покрай него и без да искам се отърках в тялото му, усещайки ерекцията му да се опира в дупето ми. Той се бе държал, все едно няма нищо нередно, затова сметнах, че съм се объркала.

Но нямаше как да объркам огромната издутина в предната част на панталона му този път.

Затова да кажа ли нещо? В момента балансът, който бяхме открили, бе доста крехък. Той се отнасяше с мен като с добре дошъл гост и макар да усещах леко напрежение, той се държеше като идеалния джентълмен.

И все пак…

Захапах нокътя си, докато обмислях възможностите. Любопитството успя да ме надвие и пристъпих тихо към вратата, подобно на някоя психарка, опитвайки се да чуя нещо. Не долових нито звук. Естествено. Вероятно вратата е шумоизолирана, Уф, Фран, колко си загубена.

Но тогава го чух. Нямаше как да сбъркам звука от кожа търкаща се в кожа. Нито пък лекия стон. Чух някакъв шум, все едно голямото му тяло се обляга на плота.

Цялата пламнах. Да не би той… да се докосва там вътре? Мислейки за мен? Само защото се протегнах?

Издишах шумно при тази мисъл, представяйки си какво прави той. Ръката се плъзна по предната част на блузата, която използвах за рокля. Можех точно сега да се докосна, да мастурбирам, също като него…

Какво ми ставаше? Той не бе показал никакъв интерес към мен, освен като към приятел. Ами ако това е нещо съвсем нормално за синята му раса? Ами ако е просто обикновена телесна функция, а аз го подслушвах като някаква перверзница, представяйки си как грамадното му синьо тяло покрива моето? Представяйки си как се навежда, захапвайки зърното на гърдата ми и обвивайки около него тези свои перфектни устни…

Не би трябвало да мисля за секс. Не и след всичко, през което преминах. Може би след всичко, което се случи, се бях побъркала. Тази мисъл ме отрезви и се върнах обратно до леглото, мушвайки се под завивките и вдигайки ги до брадичката си, преди да затворя очи.

Ако е искал да ме докосне, досега щеше да го е направил… нали?