Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звездни пирати (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Corsair’s Captive, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 65 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Пленница на звездния пират

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10165

История

  1. — Добавяне

Глава 18

Кивиан

Да имаме човек на борда представляваше малък проблем и щяхме да го имаме, докато Фран бе с нас.

Огледах четирите фалшиви идентификационни картона на екипажа на „Танцуващият глупак“, сега за кратко прекръстен на „Късмета на глупака“. Всички имахме нови имена, но не бях напълно сигурен какво да правя с Фран. Тя не можеше да има официален документ, но ако ни претърсят, трябваше да имаме някаква информация за нея. В крайна сметка реших да я впиша като „товар“ и „домашен любимец“. Сигурен бях, че като научи, ще ми надуе главата от оплаквания и нямаше да я виня за това.

И на мен не ми допадаше да я поставям в подобна категория.

Зачудих се дали брат ми Джутари някога е имал подобен проблем с половинката си, Клоуи? Дали другите се отнасят с нея така, все едно е животно, а не мислещо рационално същество? Едновременно беше дразнещо и вбесяващо. За краткото време, през което бяхме заедно, научих достатъчно за нея, за да знам, че хората не са примитивните същества, както ни бе казвано. Те експериментираха с пътуването в космоса, да му се не знае. След няколкостотин години, може би хиляда, те ще са готови да се присъединят към останалата част от галактиката.

Това време не бе много дълго. Всички трябваше да се отнасят с нея като с разумно същество. Несправедливостта на тази ситуация ме изкарваше извън нерви. Можехме да скрием Фран в товарното отделение по време на проверка, но това не ни правеше различни от останалите, които я третираха като парче собственост, а не като личност. Това не ме тревожеше особено, когато на борда бе Клоуи и сега се чувствах гузен, че се наложи да изгубя сърцето си по една землянка, за да осъзная колко грешно бе поведението ми тогава. Всички ние се бяхме държали много, много лошо. Колко човека бях виждал да бъдат продавани на черния пазар и съм минавал покрай тях без дори да се замисля? Колко ли жени са били откъсвани от всичко, което познават, подобно на моята Фран, принуждавани да живеят в този нов за тях ужасен свят?

Тя не бе поискала нищо, освен да я върна обратно на Земята… и аз й бях отказал. Защото бе опасно за нас. Без да се замисля дори за миг за нея.

Объркан, се оттласнах от бюрото си и се насочих навън от каютата.

Исках да отида да открия Фран, но дългите години като капитан ме принудиха да се заема първо със задълженията си.

Насочих се към мостика и към капитанското си място, за да проверя позицията ни и данните от последните няколко часа. Нищо ново. Нищо, освен тишина. Почти бе прекалено тихо. Очаквах онези ооли да тръгнат след нас, преди няколко дни, но тях ги нямаше и не разбирах какво се случва. Какво чакаха? Сигурен бях, че имат план, но не можех да измисля какъв може да бъде. От една страна, това бе добре. Колкото по-дълго останем скрити в астероидния пръстен, толкова по-малък бе шансът да ни открият. Но екипажът започваше малко да се изнервя, заобиколен от тази тъмнина, и не ги винях. Да стоиш на едно място със седмици, чакайки, не беше лесно.

Вероятно аз бях единственият, който няма нищо против. Всеки следващ ден бе още един ден прекаран с Фран. Приятно беше да се намираме заедно в едно толкова малко пространство, каквото бе корабът. Това значеше, че без значение какво правим, по цял ден сме един до друг… всеки ден. Никога не съм си представял, че ще е приятно да си залепен така за друг човек, но ето ме, чаках с нетърпение да видя Фран, усмивките й, смеха й и дори гримасите. Обикновено последните бяха насочени към мен или към нещо, което бях казал, но така или иначе им се наслаждавах.

Тя обаче все още не осъзнаваше, че е моята жена.

Адски трудно ми бе да държа ръцете си далеч от нея, особено, когато е толкова близо. Но в началото, когато я доведох на кораба, тъкмо я бях откъснал от една стресираща ситуация и не исках да я хвърля в друга. Не исках да си мисли, че трябва да си разтвори краката за мен, само за да е в безопасност. Дори самата мисъл ме вбесяваше до крайност. Чаках, правейки всичко по силите си да бъда търпелив, и се надявах, че ще започне да се наслаждава на закачките ми и някоя нощ ще се обърне към мен, вместо от страх да стои в най-далечния край на леглото.

Отне време, но тя вече нямаше онова изплашено изражение. Не подскачаше при най-малкия шум и не се мръщеше на всеки в кораба. Дори мисля, че харесваше екипажа ми.

За мен обаче, не бях толкова сигурен. Понякога се смееше на шегите ми. Понякога клатеше глава към мен, все едно бяха идиот, който й се налага да търпи. Флиртувах с нея, докато играем на пръчки. Докосвах я при всяка възможност, която намеря.

Дори спях гол до нея.

Фран не забеляза нищо. Никога не е посягала да ме докосне. Флиртуваше с мен, само когато аз флиртувах с нея, но в мига, в който станехме от масата за пръчки, тя спираше, все едно и това е игра. Понякога не ми обръщаше никакво внимание, дори и когато заставах толкова близо до нея, че членът ми реагираше болезнено и очевидно на близостта й.

Ако се интересуваше от нещо повече от приятелство, досега не ми е дала никакъв знак. Затова ми трябваше още време.

До известна степен се радвах, че заточението ни тук продължава, за да мога да я спечеля, докато сме далеч от всички останали. Това значи да висим тук между тези космически отломки повече време… и повече време Фран да осъзнае, че съм доста чаровен компаньон.

Устните ми се извиха в усмивка, като си представих как Фран би изсумтяла, ако чуе тази моя мисъл.

— Изглеждаш доста весел — коментира Тарекх, поглеждайки ме от стола на Аливос.

Свих рамене и се престорих, че гледам навигационните данни, макар да можех да мисля само за Фран. Фран и хубавата й усмивка и страстния начин, по който се движеше тялото й. Фран и нейната мека, мека кожа, която бе така странна… и все очарователна… на цвят.

— Просто съм в добро настроение. Защо да не съм?

— Защото тридесет и трети ден няма никакъв знак от ооли? Знам, че това е достатъчно да скапе настроението на Аливос. — Той скръсти ръце на гърдите си и ме погледна от мястото си, без да става. — Както и мен. Не знам дали си забелязал, но корабът в момента е в топ форма и дори малките поправки в кухнята са направени. Няма нищо друго, което един механик да може да направи. Или пък един лекар. Който и да е, всички нямаме нищо за правене.

Ухилих се срещу него.

— Искаш ли да си порежа пръста и да ти дам да ме закърпиш, за да има какво да правиш? — попитах, навивайки ръкава на ризата си. — Само да внимаваме да не си изцапам дрехите с кръв. Тази риза ми е от новите и е една от любимите ми.

Тарекх просто поклати глава.

— Непоносим си.

— Казвали са ми го и преди. — Махнах с ръка към станцията пред него. — Аливос в каютата си ли се върна?

— Писна му да зяпа едно и също проклето нещо ден след ден. Чувството ми е познато. Единственото интересно нещо за гледане на този кораб е Фран.

Очите ми се присвиха и можех да усетя как в мен се надига вълна от ревност.

— Хм? — Опитах да задържа гласа си неутрален.

— Успокой се — каза лениво Тарекх. — Никога не съм заглеждал чужди половинки. Очевидно е, че си решил, че е твоя. Вече ни го обяви, не помниш ли? Това лице може да е грозно, но ушите чуват достатъчно добре. — Той повдигна една вежда и ми се подсмихна. — Само съм любопитен кога мислиш да й го кажеш.

— Не и преди да се почувства удобно и в безопасност. И не преди да ми даде знак, че е готова. — Ухилих се на медика с най-добрата си, порочна усмивка. — Не можех още като я кача на кораба, спасявайки я от робство, да я обявя за своя, нали? Не мисля, че щеше да го приеме добре.

— Преди това не те е спирало.

— Тогава тя още не ми вярваше. Сега не знам как би реагирала.

— Доста си търпелив — призна Тарекх. — Не е привично за теб.

— Мисля, че това е комплимент. Приемам го.

— Трябва да призная, че съм впечатлен. — Огромна усмивка изкриви твърдите черти на лицето му. — Ето защо се чувствам удобно да споделя с теб за разговора си с една точно определена жена, който проведох наскоро.

Онази вълна от гняв отново се надигна в мен, два пъти по-мощно. Опитах се да я потуша, защото бе пълна глупост. Тарекх знаеше, че тя е моя. На нея й е позволено да говори с него. Дори се радвах, че се разбира толкова добре с екипажа ми. Но животинските инстинкти вътре в мен не искаха да се успокоят. Исках да изръмжа и да наредя никой друг, освен мен дори да не я поглежда. Останах мълчалив за миг, за да се успокоя, преди да попитам.

— Говорил си с Фран? За какво?

— Медицинско състояние — спокойно отвърна той.

Стиснах толкова силно конзолата пред себе си, че металът изпука под пръстите ми.

— Болна ли е?

— Мислеше, че е. Мислеше, че има умствено заболяване, което я кара да изпитва чувства към похитителя си. Поговорих с нея и й помогнах да осъзнае, че няма никакъв проблем. Позволила си е да фантазира за някой, с който още не е установила физическа връзка.

Бях удивен. И отново сляп от ревност.

— За кого си фантазира? — Сенторр? Тя прекарва доста време с него. Аливос?

— Сериозно ли ме питаш това? — Тарекх поклати глава. — Ти си този, който непрестанно се върти около жената, нали?

— Аз? — Можех да усетя огромната усмивка, която разтегна устните ми. — Е, това наистина е добра новина.

— И аз си помислих, че ще оцениш информацията ми.

— Какво ти каза тя? — Чувствах се като нетърпеливо дете, чакащо лакомство.

Изражението на лицето му бе развеселено. Той се обърна с лице към монитора си, преди да подхвърли през рамо.

— Каза ми, че има чувства към теб, но не е сигурна дали са истински. Сподели, че се бои да действа. Казах й, че това е мъдро решение.

Скочих толкова бързо от стола си, че металът под краката ми изскърца.

— Какво си й казал?

Той се засмя.

— Всъщност, не помня какво й казах. Но ще ти дам един съвет. Знаеш как да си чаровен, когато имаш работа с ооли или с някой, който смятаме да ограбим. Може би няма да е зле да приложиш чара си и върху нея.

— Разбира се, че ще го направя. — Възмутих се от думите му. Не бях ли търпелив през всичките тези седмици? Бях толкова търпелив, че чак беше обидно.

— Наистина ли? Изглеждаш като нетърпелив хлапак, който смята да намокри члена си за пръв път.

Намръщих му се и прокарах ръка по лицето си. Разбира се, хилех се като лудия глупак, на който бе кръстен кораба. Прав бе и наистина трябваше да се успокоя, а не веднага да хуквам към Фран с признанието колко много се нуждая от нея и колко силно я желая. Ще бъда спокоен и уравновесен, като по време на игра с пръчки, където половината от предизвикателството е да накараш опонента ти да мисли точно това, което искаш да мисли, за да можеш да го изиграеш.

Можех да действам по същия начин и с прелестната Фран.