Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звездни пирати (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Corsair’s Captive, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 65 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Пленница на звездния пират

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10165

История

  1. — Добавяне

Епилог

Фран

Няколко месеца по-късно

Клоуи не беше такава, каквато си я представях. Когато Кивиан ми каза, че брат му е женен за човешка жена и живее като фермер на отдалечена земеделска планета, си представях висока силна блондинка, която може да пребори коза и да се справи с някой грамаден (и заплашителен) мъж мессакаш. Момичето пред мен обаче бе дребно, тъмнокосо и едва ли бе по-възрастно от мен самата.

Освен това бе супер развълнувана да се срещне с мен.

— Кивиан не ми каза, че се е оженил! — Тя ме стисна в силна прегръдка — Толкова съм развълнувана да се запозная с теб! Цяла вечност не съм виждала човешко лице!

— И аз се вълнувам, че те виждам — казах й и наистина го мислех. Не защото беше човек… бяхме заети да освобождаваме роби и вече бях видяла няколко човешки жени… но защото бе моя сестра по брак и защото бе бременна с бебе, което бе наполовина човек, наполовина мессакаш.

Това беше нещо, за което с Кивиан говорехме напоследък. Още не бяхме готови да увеличим семейството си, най-вече защото на борда на Глупакът нямаше достатъчно място, но обмисляхме възможността и исках да чуя мнението на Клоуи.

— Нося ти пратка. Надявам се да ти хареса.

Очите й се разшириха и тя направи крачка назад, слагайки ръка на устата си.

— Храна от Земята?

Направих гримаса.

— Не точно. Но опитах от всичко, отделяйки точните неща, които могат да минат за сладко или солено. Да знаеш, ако зависеше от Кивиан, той просто щеше да метне купчина блокчета за закуска в сандъка и да реши, че е готов.

Клоуи се изкиска и плесна с ръце.

— Колко мило от твоя страна. Благодаря ти!

— На кораба е. Ще отида да го донеса. — Усмихнах й се, опитвайки да не зяпам мъничката къща. Приличаше на човешка юрта, като се започне от грубите тъкани гоблени по стените до почти примитивната кухня. Беше чисто и подредено, но определено по-различно от това, с което бях свикнала на кораба.

— Ще дойда с теб — заяви развълнувано Клоуи и хвана ръката ми.

Нямаше как да не се засмя на ентусиазма й.

— Знаеш ли, Кивиан те описа като срамежлива и тиха.

Тя се изкикоти отново.

— Така ли? Може би трябва да остане малко по-дълго, за да ме опознае. Не съм сигурна, че Джутари ще се съгласи с това негово описание.

Което бе забавно, защото в мига, в който излязохме от къщата, видяхме двамата братя да стоят до едно от полетата. Джутари размахваше ръка към посевите, които се полюшваха леко от бриза на Рисда 3, докато Кивиан стоеше с ръце на кръста си, гледайки внимателно брат си. Имаха идентични стойки, но само единият бе облечен в най-скъпите и най-добре скроените дрехи в галактиката. Моят Кивиан имаше слабост към хубавите дрехи, макар да се преструваше, че е само за заблуда. Обаче го познавах прекалено добре и не му се подигравах за това.

Мислех, че е някак сладко.

Беше интересно да гледаш така двамата братя, един до друг. Кожата им беше един и същ нюанс на синьото, телата им имаха еднаква структура, но Джутари бе по-тежък и по-мускулест, а косата му бе по-дълга. Имаше повече татуировки от моя Кивиан и изглеждаше по-брутален и див. Всъщност бе леко плашещ, докато моят пират бе флиртуващ и с него се общуваше лесно.

— Ще останете ли дълго? — попита Клоуи, прекъсвайки мислите ми.

— Мисля, че поне седмица — казах й. — Кив иска да помогне на Джутари с някакви провизии, а останалата част от екипажа ще си почине на най-близката станция. Ще сме с вас само няколко дни, преди да направим още един набег.

— Набег? — попита тя, докато се качвахме на Глупака.

— Най-добре не питай — казах й аз. — Може да ти донесе неприятност по-късно.

Очите й се разшириха.

— Пиратствате ли? Кивиан не обърна ли нова страница, след като се оженихте?

— Не. Не съм искала това от него. Поисках пистолет и начин, по който да им помагам, без да оставам сама на кораба.

Клоуи изглеждаше шокирана.

— Ти помагаш?

Кимнах и я поведох към товарния док, вкарвайки кода си в охранителната система, за да влезем в склада, където държах пратката. Наложи се да я заключа, защото вечно гладният Тарекх щеше да ги омете, преди да стигнем до тук.

— Харесва ми. Освен това е някак яко да знаеш, че никой дори не би заподозрял, че една човешка жена може да бъде въоръжена и опасна.

Благодарение на мен няколко от задачите даже бяха минали по-леко. Маскирана като „домашен любимец“, можех да се накича с няколко вида оръжия. Бях помагала неведнъж и вече пиратството ме вълнуваше толкова, колко и Кивиан. Сексът, когато се носиш на вълната от адреналин след успешен обир, беше невероятен.

— Уау. Ами, аз просто… надявах се, че ще останете тук за известно време. Когато чух, че Кивиан се е оженил, помислих, че ще искаш да се установите тук на Рисда 3. Да си направите ферма в съседство — Тя ме погледна обнадеждена.

Пристъпих напред взимайки кутия от трентии бисквити от един от рафтовете ми. Знаех си, че ще попита това. Кивиан ме попита същото, преди да пристигнем тук. Дали искам да се откажа от живота, който имаме, за един по-безопасен? Да се установим на едно място, като брат му? Да имаме спокоен и мирен живот, да отглеждаме посеви и каквито животни се гледат на тази планета?

Но аз обичах своя пират. Обичах глупавите му, флиртуващи усмивки. Обичах това колко лесен бе характерът му. Обичах начина, по който ограбваше някой само миг след като му е стиснал ръката. Той бе порочен и забавен, и имаше тайна страна, която обичаше богатите материи и орнаментираните дрехи, и все пак успяваше да изглежда мъжествен и секси. Обичах това, че не му дреме какво мислят останалите… интересуваше се само какво мисля аз.

Не бих променила нищо в него.

— Омъжих се за пират — казах й със симпатия. — Не мисля, че това е животът, който би искал да води.

Нито бе животът, който исках да водя аз. Мястото ми беше при Кивиан, до него, да му бъда партньор в абсолютно всичко. Щяхме да останем за кратко при Джутари и Клоуи, преди да се върнем обратно към живота си, в който нарушаваме законите и поемаме рискове. Ограбвахме някои, взимахме парите им, от други крадяхме стоката и я продавахме на някой друг, след което се прибирахме в стаите си, играехме на пръчки, докато стояхме голи и правехме любов по цяла нощ.

Не бих променила нищо от това. Защото сега аз също бях пират. Бях много повече от „домашния любимец“ на Кивиан. Бях негова съпруга и негова любовница. Бях негов партньор.

И бях повече от щастлива да бъда именно това.