Дейвид Линдзи
Без светлина (80)

80.

Ремберто и Мъри бързо се вмъкнаха в хангара с Редън и се придвижиха зад камионетката, където Ласт пазеше Ландроун и клиента, летял с него.

Грейвър прибра спусъка на своя „Зиг-Зауер“, пъхна го в кобура и зачака край крилото на „Пилат“. Ако това беше Калатис, Грейвър нямаше намерение да позволи престрелка между двете групи мъже. Вече имаше твърде много трупове и не желаеше той да бъде причината за още. Калатис можеше да си вземе парите — но Грейвър искаше първо да говори с него.

Огромният хеликоптер „Бел Лонг Рейнджър“ се поклащаше леко, спускайки се от тъмнината, а после кацна на земята. Реактивните му ротори промениха височината на звука след намаляването на скоростта и те постепенно започнаха виещо и свистящо да заглъхват.

В хеликоптера нищо не се случи за известно време, докато роторите вече се въртяха доста бавно, движейки се плавно и накрая изсвистяха и спряха. Грейвър остана на мястото си. Вратите се отвориха. Грейвър навярно нямаше да се изненада, ако видеше как се появява косматото, черно тяло на сатаната, с копита и рога, смърдящ от вонята на собственото си разложение и на смъртта, над която той винаги царуваше, дори и тази нощ.

Вместо това стълбата се разгъна и от хеликоптера слезе само един невисок мъж на средна възраст. Носеше бежов костюм без вратовръзка и се запъти направо към Грейвър. Докато се приближаваше, Грейвър забеляза, че е оплешивял, че костюмът му е измачкан и небрежно носен, а когато Грейвър тръгна да го пресрещне, осъзна, че е виждал лицето му. Когато бяха на трийсет фута един от друг, Грейвър го позна и се спря.

— Гайс — каза Грейвър.

Мъжът също се спря. Погледна Грейвър спокойно, ала сериозно.

— Много добре — рече той. — Това е похвално.

Снимките край фонтана изплуваха в съзнанието на Грейвър. Мъжът при фонтана. Гайс. Както Арнет бе изтъкнала, този Гайс пред него беше с незабележителна външност. Леко заобленият нос беше съвсем обикновен. Този мъж не излъчваше нищо. Беше толкова банален на вид, че би могъл да бъде почти невидим, ако човек го срещнеше на улицата или седнеше до него в някой автобус. Изглеждаше невзрачен във всяко едно отношение.

— Какво правите тук? — попита Грейвър.

— Законни имуществени права, Грейвър. Законни права. — Той кимна на собствените си думи. Каза ги уморено, сякаш беше прекарал тежък ден, но нямаше намерение да се оплаква. — Какво, ъ… Тук ли са всички пари?

Грейвър се колебаеше, сам не знаеше защо. По всяка вероятност Гайс прекрасно знаеше къде са парите.

— Всички са тук — каза Грейвър.

— Ами Панос Калатис?

— Не знам нищо за Калатис.

Гайс въздъхна и кимна.

— Знаете ли, че къщата му експлодира преди един час?

— Не знаех това.

— Страхотно. Гръмна до шушка.

Гайс кимна на собственото си описание за силата на експлозията и после леко се наклони встрани да огледа около входа на хангара. Евтиният му, провиснал костюм подчертаваше заоблените рамене и тантурестата му фигура. Грейвър забеляза, че ръкавите на сакото му бяха прекалено дълги и стигаха до пръстите му.

— Предполагам, че имате хора там вътре с оръжие — отбеляза любезно Гайс. Все едно че го питаше дали се прибира вкъщи.

Грейвър нищо не каза.

— Ами, вижте какво — рече Гайс и се поизправи, пъхайки пухкавите си ръце в джобовете на безформените си панталони, — аз, такова, ще трябва да прибера парите.

— Къде?

— Ами при мене.

— Мисля, че няма да стане — каза Грейвър.

Мълчание.

— Те всички са там в хангара, в камионетката, нали?

Грейвър нищо не отвърна.

— Мисля, че не всички са в камионетката — рече Гайс почти на себе си. — Не сте имали време да разтоварите „Пилат“.

Мълчание.

Грейвър се извърна към хангара и извика над рамото си:

— Обадете се по радиотелефона на Уестрейт — каза той. — Да докара отряд за бързо реагиране. Кажете му кой се намира тук.

— Не правете това — рече Гайс бързо, но не особено настойчиво. — Всъщност ще бъдем доста далече, преди някои да пристигне тук, но ако си тръгнем без парите, ще бъде много, много лошо. Просто им кажете да отложат това обаждане. Ще ви покажа какво имам предвид.

Имаше нещо особено в тази невъзмутимост на Гайс при наличието на толкова смърт и то накара Грейвър да приеме думите му сериозно. Той вдигна ръка и се обърна към хангара.

— Почакайте — извика той. Погледна Гайс. — Ако сте от ЦРУ, представете някакво доказателство. Няма да ви позволя да вземете тези пари без убедителни пълномощия. — Той се поколеба само за миг. — Говоря сериозно.

Гайс помаха към хеликоптера, без да се обръща.

— Ще ви покажа — повтори той.

Вратата на хеликоптера отново се отвори, появи се един мъж с телефон в ръка и притича до тях. Подаде телефона на Гайс и отстъпи, изчаквайки, малко назад. Гайс натисна бутон на черния апарат, заслуша се за момент и после каза: „Свържи го“ След това подаде телефона на Грейвър.

Грейвър го взе и вдигна до ухото си.

— Ало — каза той.

— Капитане, тук е Нюман.

— Кейси? Къде си?

— Не знам точно.

— Какво искаш да кажеш? Какво става?

— Ами, те ни държат на едно място.

— Тебе и Ледет ли?

— Да. — Последва пауза. — Също и Лара и Джинет Бъртъл.

Грейвър едва не изпусна телефона. Мускулите му се отпуснаха безпомощно, сякаш с часове беше плувал и абсолютно нищо не бе останало в него, никаква силица, а само потръпващи мускули.

— Искам да говоря с Лара — каза Грейвър.

— Ще видя…

Пауза.

— Ало? — Чувстваше се уплаха в гласа на Лара. Беше съвсем явно, дори от една кратка дума.

— Лара, добре ли си? — попита Грейвър, втренчил поглед в Гайс.

— Да. Да, добре сме. Те нахлуха в къщата… — Тя започна да плаче, после спря и гласът й се съвзе. — Съжалявам… Господи…

Нахлули са в къщата ли? Гърлото на Грейвър се стегна. Нюман отново се обади.

— Добре сме — увери го Нюман.

— Никой ли не е пострадал…?

— Не, не, всичко е наред, няма такова нещо.

— Добре — рече Грейвър. — Не се безпокой. Ще се уреди. Действаме по това. Разбра ли?

— Да. Капитане… „Гайс“ е Страсър… — Линията бе прекъсната.

Страсър.

Тантурестият мъж взе телефона от Грейвър и го върна на човека, който го бе донесъл от хеликоптера.

— Вие сте Брод Страсър? — Грейвър се почувства като същински глупак. В този кошмар той беше проявил почти детска наивност. Изненадата беше съкрушителна. Нещо повече, той знаеше, че Страсър ще убие всички задържани, ако сметнеше това за наложително.

— Тук стават много неща, които не разбирате, Грейвър — каза Страсър.

— Не се и съмнявам в това. — Грейвър почти се засрами от собствената си глупост. Беше рискувал живота на всички. Някъде по пътя се бе оставил да го погълне водовъртежът на самозаблудата. Застанал там, пред този могъщ, раздърпан дребен човек, Грейвър изведнъж осъзна колко ужасни грешки беше допуснал. Сега това банално, ала опасно човече заплашваше със смърт още четирима души. Грейвър се ужаси от това, което беше направил.

— Знаете ли какво искаше да направи Калатис? — попита Страсър. Гласът му върна Грейвър към настоящето.

— Мисля, че вие двамата смятахте да ограбите още нечий гроб.

— Всъщност в това е проблемът. Точно заради него сега сме тук. Ние не правехме нищо. Панос прибираше всичко това само за себе си. Най-вероятно повече никога няма да видя Панос Калатис. Тук има общо четирийсет милиона долара. Малко повече. Това беше последното „събиране“ от цяла серия такива сборове, които Панос организираше зад гърба ми. Той вече се е измъкнал с повече от — Страсър направи пауза и се наклони към Грейвър, за да го подчертае — сто милиона от тази сделка. Всъщност с „нашите“ пари.

Страсър се изправи.

— Но той щеше да има сто и четирийсет милиона, ако не бях спрял изтичането. Имам хора, които обслужват интересите ми по целия свят, Грейвър. Понякога успяват дълго време да ме ограбват, преди да ги заловя. В това отношение Панос беше по-добър от останалите. Глупаво копеле.

— Значи той си отрязваше всички пътища назад? Затова ли всички загинаха?

— Е, не всички. Тислър и Безъм, да, разбира се. Както и Фийбър и Гилбърт Хорман. Но Бъртъл работеше за мене, и той започна да схваща, че… е използван и мамен.

— Че не сте от ЦРУ.

Страсър сби рамене.

— Ами Шек?

— О, Шек просто се оказа… нали разбирате, на неподходящо място, в неподходящо бреме. Случва се с хора като Шек. Ако не беше там снощи, това щеше да стане някъде другаде в някоя друга нощ.

— Боже мой. — Грейвър не можеше да повярва на ушите си.

— Калатис — каза Страсър, поклащайки глава. — Нещата започнаха да се разнищват. Това е много лошо. Има едно такова разбиране — буржоазно схващане, срещащо се и при съвсем небуржоазни хора, като например Калатис, че човек не е длъжен да работи цял живот. Това схващане е просто фантастично. Откъде ли е произлязло? Заради него Калатис си навлече сума неприятности. Той искаше тези пачки като за „пенсия“. Просто му се искаше да се излежава и да чука млади момичета до края на живота си.

— Страсър. Страсър. — Това беше Виктор Ласт, приближавайки се отзад откъм хангара, където би трябвало да стои при пилотите и двамата останали клиенти. Когато чу Ласт да вика името на Страсър, Грейвър почувства как сякаш го шибна леден вятър. Моментално разбра. Предателството беше повсеместен грях.

— Две трети от парите са все още в самолетите — задъхано рече Ласт, притичвайки до тях, като неловко хвърли поглед към Грейвър.

Страсър се усмихна благо, за първи път лицето му показваше изобщо някакво изражение.

— Добре, вик, тогава да ги сваляме всички оттам — каза той. Погледна Грейвър. — Предполагам, че това е изненада — рече той, кимайки към Ласт.

— Да, изненада е. — Грейвър се обърна към Ласт. — Откога работиш за него, Виктор? От самото начало?

Ласт не знаеше как да реагира, поне в него имаше достатъчно останали скрупули, за да се засрами. Той измърмори нещо неубедително, че било „просто бизнес“.

— Нямаше да знаем къде се намирате тази вечер, ако не беше вик — обясни Страсър. — Той носеше две предавателчета със специална честота. Държеше включено едното от тях през цялото време, затова знаехме къде се намирате. После, когато се увери къде ще бъдат парите, включи и второто. Ние просто бяхме точно насочени.

Страсър се обърна и махна пак към хеликоптера. Слезе друг мъж. Страсър отново се извърна към Ласт.

— Къде е другият самолет?

— Ей там зад хангара. Избутаха го дотам. — Ласт се държеше прекалено любезно и услужливо. Не погледна повече към Грейвър. Като дресирано кученце той следеше всяка реакция на пълничкия Страсър. Ласт щеше добре да се възползва от своята услужливост в тази афера, осигурявайки собственото си буржоазно пенсиониране.

— Заведи там тези момчета — каза Страсър на Ласт, когато и вторият мъж притича до другия с радиотелефона.

Грейвър се обърна и махна към Ремберто и Мъри да се приближат. Погледна Страсър.

— Трябва да им кажа какво става тук.

Страсър кимна разбиращо.

Когато Ремберто и Мъри дойдоха при тях, беше ясно, че също са познали „Гайс“.

— Това е Брод Страсър — рече Грейвър. Ремберто и Мъри преместиха поглед от Грейвър към Страсър, който си стоеше спокойно, с ръце в джобовете, сякаш чакаше да пристигне асансьора. — Калатис бил „откраднал“ тези пари от него. Очевидно той вече е отмъкнал повече от сто милиона. Има четирийсет милиона ей там — каза той, кимайки към хангара. — Хората на Страсър са отвлекли Нюман, Ледет, моята асистентка от службата и Джинет Бъртъл. Той иска парите.

— Дяволска работа — изруга Мъри.

Ремберто гледаше Страсър така, сякаш беше виждал всичко това преди. Така беше в наркобизнеса.

— Мистър Страсър — извика един от помощниците на Ласт. — Ще бъде по-лесно да избутаме самолета там. Това е малък „Муни“. Можем да използваме прожектора от хеликоптера.

Страсър отиде до хеликоптера и каза на пилота да включи прожектора.

— Говори ли с Нюман? — бързо попита Ремберто, когато Страсър се отдалечи.

— Да. И с моята асистентка. Тя пазеше Джинет Бъртъл в моя дом.

— Значи хората на Страсър наистина са ги отвлекли? — каза Мъри.

Грейвър кимна.

— Боя се, че е така.

Когато Страсър тръгна обратно към тях, те всички се бяха обърнали, загледани в светлата пътека от прожектора между двата хангара и видяха как тримата мъже обръщат „Муни“ и започват да го бутат към тях.

— Виждам някакви тела ей там — каза между другото Страсър. — Пазачите?

— Да — рече Грейвър. — Един от тях уби…

Експлозията беше двойна: първо бомбата, а после резервоарът на „Муни“, и двете се съединиха в малък гъбовиден облак, изгаряйки самолета, двамата души на Страсър и Ласт, във флуоресциращ оранжев пламък. Взривът вдигна и тринайсетте милиона долара високо в нощното небе, така че когато гъбата угасна само след няколко секунди, единственият огън в небето беше един друг облак, в който летяха, въртяха се и се носеха рояци от горящи пари, отделни банкноти, разхвърчали се на всички страни като падащи, пламнали листа, същинска есен от горящи милиони банкноти.

Всички зяпнаха от изумление при това превръщащо се в пепел богатство, което бавно се сипеше отгоре като пръскащи се фойерверки.

И тогава Страсър се развика:

— Боже всемогъщи! Да бъде проклета душата му! Този кучи син…

В следващия миг на всички мина една и съща мисъл: пазачите на Калатис навярно са оставили бомби на всички самолети. Всички пилоти са били обречени в момента, в който разтоварят самолетите и отлетят. Така Калатис се отърваваше от вече ненужните му хора.

— „Пилат“ — дрезгаво извика Страсър. Когато гръмнеше „Пилат“, щеше да увлече и камионетката със себе си. Четирийсет милиона в пламъци.

Ремберто, Мъри и Грейвър хукнаха към самолета на Редън, вдигнаха опашката му и го извлякоха далече от вратата на хангара. Тъй като Ласт и хората на Страсър само бяха започнали да бутат „Муни“, самолетът все още беше до задната част на хангара, когато гръмна и огненият удар взриви задната стена на хангара чак до канцеларията. Редън, Ландроун, вторият пилот на Ландроун и двамата клиенти не биха могли да оцелеят след този взрив.

Ремберто вече се катереше в камионетката, преди някой друг да стигне до нея. Включвайки на задна скорост, той изфуча навън от хангара чак до хеликоптера, който вече се готвеше да потегли. Докато Мъри и Грейвър тичаха далеч от „Пилат“, други двама мъже изскочиха от хеликоптера на Страсър и хукнаха към „Пилат“, докато Страсър им крещеше своите команди. Те изтичаха край Грейвър и Мъри, които рязко се обърнаха, невярващи на очите си, и с ужас гледаха как двамата мъже се катерят във все още отворената пилотска кабина, както им бе наредил Страсър. Самият Страсър наблюдаваше без всякаква видима емоция как двамата мъже застават пред почти сигурна смърт заради него. Сякаш участваше в хазартна игра, където животът и смъртта не играеха никаква роля при залагането.

Перката на „Пилат“ се завъртя и почти в същия миг един от мъжете се смъкна от вратата на пилотската кабина с едно куфарче, с което той изчезна в тъмнината, докато „Пилат“ запали, форсирайки, и се отдели от горящия хангар, придвижвайки се по пистата към хеликоптера и камионетката.

След миг мъжът се върна тичешком откъм тъмнината вече без куфарчето, тичайки с всички сили и вече беше стигнал до пистата, когато бомбата избухна. Още една червена гъба освети летището и макар да чувстваха горещината от експлозията, тя беше доста далече от хангарите и не причини никакви повреди. Огненото кълбо се разсея бързо и тъмнината отново погълна мястото, откъдето беше изгонена за кратко време.

Едва в този момент Грейвър осъзна, че и двата хангара се бяха запалили от първоначалната експлозия и че техните коли горяха във втория хангар.