Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
An Absence of Light, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Линдзи

Заглавие: Без светлина

Преводач: Росица Германова

Издание: първо

Издател: ИК „Епсилон“

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ АД, Враца

Художник: Силвия Артамонцева

Коректор: Росица Николова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4549

История

  1. — Добавяне

24.

Той ги повика в кабинета си поотделно. Първо Пола, защото тя още не знаеше за снощния му разговор с Нюман. Когато Грейвър й разказа за откритието на Нюман, тя стана необичайно тиха. Подобно на много кабинетни учени, Пола възприемаше живота, въпреки че бе блестящ аналитик, по-скоро посредством теории и образци, отколкото чрез своя опит, затова тя съвсем осезателно бе разтревожена от това грубо и объркано нахълтване на суровата действителност. Едно нещо е да четеш и да пишеш за притворство и измяна, а съвсем друго е да се потиш пред жестоката истина.

Тя стана сериозна, ала не и уплашена. Веднага прие да работи с Грейвър без знанието на по-висшите началници. Грейвър се почувства малко неловко, че тя с такава готовност се съгласи да навлезе с него в подобна тъмна територия. Но от друга страна, характерна черта на Пола бе да не се отдръпва пред трудностите, което я правеше особено подходяща за предстоящата задача.

След Пола той повика Кейси Нюман.

— В момента само ние тримата знаем — каза Грейвър. — Ще остане така, защото не знам накъде ще ни изведе тази дяволска работа.

Бяха само двамата в кабинета късно следобед. Всички си бяха тръгнали. Нюман седеше пред бюрото, кръстосал крака и отпуснал лявата си ръка над облегалката на стола. Докато Грейвър говореше, Нюман гледаше надолу към лист хартия, който сгъваше и разгъваше.

— Сега трябва да имаш предвид — продължи Грейвър, — преди да се съгласиш да работим заедно, че подобно нещо може да тръгне в две посоки. В определен момент, следващия месец или догодина, ако се справим успешно, има вероятност да даваме показания за съдебно преследване. Добре. От друга страна, това би могло да ни гръмне като бомба. Да речем, че сме открили измяната, но сме оплискали разследването. А възможно е и да ни обвинят, че сме водили примитивно разследване, което е трябвало да бъде разрешено и ръководено от по-висше началство.

Нюман все още слушаше с наведена глава и Грейвър вече започна да се пита дали не се е престарал и навярно дори е успял да го уговори да не приема. Всъщност нямаше значение. Не искаше да го въвлича в нещо, което Нюман не е премислил докрай.

— Трябва да предположиш — подчерта Грейвър, — че ще се наложи да се защитаваш пред съда, във вестниците, по телевизията. Представи си как някой ден това ще стигне до медиите и тогава твоите действия ще бъдат оспорвани… публично. Трябва да го обмислиш и ако решиш да останеш, трябва да мислиш за това и утре, и вдругиден, и всеки ден, докато се приключи. Отсега ти казвам, ако не можеш да се примириш след някое свое действие, за което аз съм настоявал, тогава по-добре имай волята да ми откажеш.

Грейвър се бе облегнал върху бюрото си, въртейки облия камък над купчина материали. После взе камъка и почука по бюрото с него. Нюман вдигна поглед.

— Не съм господар на душата ти, Кейси — тихо подчерта Грейвър. — Ти сам отговаряш за своите решения и дела пред съвестта си. Имам си достатъчно грижи в това отношение.

Нюман се втренчи в него и Грейвър не видя признаци на тревога, на несигурност, не видя страх пред неизвестното. Той не знаеше дали това е утешително или не.

— Разбирам правилата — каза Нюман. — Разбирам също така, че според теб аз мога да се справя, иначе би ме изключил и този разговор нямаше да го има.

— Точно така.

— Тогава съм готов да работя.

Грейвър го погледна и остави камъка. Боже мой.

— Добре. — Той вдигна телефона и набра номер.

— Пола — каза той, — донеси материалите.

* * *

На връщане от Арнет Кепнър той трескаво обмисляше кои са непосредствените му задачи. Искаше да запази разследването колкото се може по-компактно и ограничено. Тъй като сега Бъртъл щеше да отсъства две седмици, за Грейвър щеше да бъде сравнително лесно да контактува с Нюман и Пола, за да следи техния напредък. Щеше да каже на останалите аналитици, с които Нюман работеше по други случаи, че го изтегля за две седмици. Установеното разделение на малки групички в разузнавателните отдели донякъде улесняваше налагащите се прикрити ходове. Служителите от всички нива на разузнаването бяха свикнали с отсъствието на обяснения. То бе част от професията и много често се превръщаше в предимство. Точно това изискване за мълчание, поради необходимостта от сигурност, дразнеше външните хора и им се струваше като излишна надменност.

Грейвър вече се бе договорил с Мат Ростов за Пола и макар да предаваше доклада за Тислър на следващата сутрин, всеки щеше да предположи, че навярно има доста неща за доизясняване. А Рей Безъм все още отсъстваше от града. Така Нюман и Пола имаха възможност да работят самостоятелно и Грейвър можеше да се среща редовно с тях през целия ден, без да прави особено впечатление.

Най-напред трябваше да довърши доклада за Уестрейт. Ако е имало и други от Криминалното разузнаване, замесени с Бъртъл, Безъм и Тислър, те щяха да научат, че случаят наистина е приключен.

Сега, докато пиеха кафето, направено малко преди това от Нюман, Грейвър обясни как ще действа спрямо Бъртъл.

— Намерил съм външни хора за наблюдението — заяви направо той. И Пола, и Нюман изглеждаха шокирани. — Нямаше начин да използвам някой от полицейските служители в града. Бъртъл е в бранша от доста време, познава твърде много хора. Освен това, щом е неофициално, няма да рискувам с изтичане на информация.

— А тези хора — попита Пола — от друга агенция ли са?

— Не.

— Частен детектив ли?

— Не — твърдо отвърна Грейвър. Нямаше намерение да обяснява и не искаше никакви въпроси. Веднага продължи: — веднага щом получим резултат от наблюдението, ще поемем нещата колкото се може по-скоро. Междувременно имаме много работа.

Той отвори папка, в която беше насъбрал записки още от събота вечер след посещението на Уестрейт.

— Първо — каза той, — трябва да установим какви са източниците, посочени в досиетата на Тислър за случаите Пробст и Фрийл. Дали Тислър и/или Дийн просто са откраднали имената на истински хора и дали тези хора действително познават Пробст и Фрийл? Пола, ти вече си открила, че повечето от тях не могат да бъдат открити. За Брус Шек не знаем. Колийн Сайнър, може би. Нека стигнем до самата същност на тази афера. Но бъдете страшно внимателни. Всъщност работим срещу нашите хора тук. На ония всички номера са им познати; могат да ни усетят. А и ни очакват.

— Ако ги открием, искаш ли направо да действаме и да говорим с тях по телефона? — попита Пола.

Грейвър се поколеба.

— Не. Не правете нищо. Само узнайте къде можем да ги намерим.

— Ами случая Селдън? — попита Нюман. Грейвър очакваше този въпрос. В края на краищата и двамата не знаеха какво бе станало, когато сутринта излязоха от офиса му и го оставиха с Бъртъл. Той им предаде разказа на Бъртъл за случилото се.

— Боже мой, Маркъс. — Пола не можеше да го асимилира. — Просто не го вярвам. Нима е очаквал, че ще се хванеш на тази въдица?

— Не знам. Може би. Надявам се да е така.

— Кучи син. — Пола разтърси глава. — Отвратително. Това означава, че разследването е само вятър и мъгла. — Тя бе отворила широко очи. — Безъм. Ами Безъм? Какво ще правим с него? Поне да прегледаме кабинета му. Също и на Дийн, дявол да го вземе.

Нюман поклати глава.

— Не, това ще бъде грешка. Те не биха оставили веществени доказателства на работните си места, Пола. А и сигурно ще разберат, че сме влизали вътре. Не бива да се издаваме.

— Но когато е заминал на риболов, той не е знаел, че Тислър ще се самоубие — обърна се Пола към Грейвър. — Както ти каза, те са вършили това от толкова време, че е ставало като по вода. И вероятно са станали самодоволни и може би малко небрежни. — Тя погледна Нюман. — Спомни си как Дийн е объркал папките ти, Кейси.

Грейвър се изправи и отиде до прозорците. Късният следобед отново бе смекчил цветовете навън. Започваше да мрази този кабинет. Вече твърде много бе стоял в него и се ужасяваше още колко му предстои да бъде тук, преди всичко това да приключи.

— Не, и аз си мислех да прегледаме кабинетите им — каза той, полуобърнат към тях, — но ми се струва, че Кейси е прав. Освен това не ми се вярва да са оставили нещо уличаващо, докато отсъстват за по-дълго време.

— Но Дийн…

— Разбирам те, Пола, но мисля, че той е работил по тия материали, преди да излезе във ваканция. Да, наистина е оставил ония записки там… дори в погрешни папки, но тогава е бил излязъл само за един час. Вярно, бил е небрежен, може би дори самонадеян. Но не би направил такова нещо, оставяйки го до следващия ден или за две седмици, докато е на почивка. Особено сега, след случилото се. Струва ми се, Кейси е прав. Не си заслужава риска.

Той се върна при бюрото и прелисти нова страница.

— Кейси, ти каза, че Тислър е имал къща за даване под наем.

— Да. В Шарпстаун.

— Ти провери ли я? Видя ли дали има наематели?

— Не.

Грейвър седна и се изви към компютъра си.

— Какъв е адресът?

— Улица „Лийтър“ 623.

Грейвър намери индекса на улицата в градския указател.

— Луис О. Фелдбърг, 555–2133.

Той въведе името.

— Има четирима Фелдбърг рече той. — Луис О. Фелдбърг, на номер 623, „Лийтър“… е пенсионер.

Грейвър почука по клавиатурата още малко и получи данните на Отдела по водоснабдяване.

— Този старец не е ползвал много комунални услуги. Има минимални сметки. И явно се е нанесъл в къщата скоро след като Тислър я е купил, Фелдбърг е започнал да плаща сметките само няколко седмици по-късно.

Той продължаваше да търси.

— Мистър Фелдбърг никога не е имал пътно нарушение.

— Просто невероятно — рече Пола.

Грейвър продължи да почуква по клавиатурата.

— Мистър Фелдбърг е гласувал за последен път през 1956 година — каза той.

— Това е невероятно — повтори Пола. — Погледни при жизнения статус.

Грейвър въведе още няколко справки и зачака. Когато екранът спря да проблясва, той прочете следната информация:

— Луис О. Фелдбърг, христ., починал във Форт Уърт на 3 август, 1958 година.