Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
An Absence of Light, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Линдзи

Заглавие: Без светлина

Преводач: Росица Германова

Издание: първо

Издател: ИК „Епсилон“

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ АД, Враца

Художник: Силвия Артамонцева

Коректор: Росица Николова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4549

История

  1. — Добавяне

Вторник
Третият ден

20.

Твърде много беше случилото се, сънят се превърна в рядкост и Грейвър вече нямаше душевното равновесие, за да го постигне. След тръгването на Ласт му останаха само няколко часа, през които се мяташе между чаршафите, опитвайки се да не мисли. Когато най-после будилникът звънна, той беше изтощен, но и благодарен, измъквайки се от леглото с главоболие. Взе душ, облече се и излезе, без дори да помисли да си приготви някаква закуска. Вместо това се отби в едно кафене по пътя към центъра и седна на маса до прозореца, изпивайки няколко чаши силно кафе с пържения бекон с яйца, докато гледаше навън как градът бавно се събужда.

Тъй като веднага беше станал и не си приготви закуска, той изпревари Лара в службата почти с цял час. Това беше добре, трябваше му време да си организира нещата. Остави куфарчето на бюрото, отиде в коридора и се залови да прави кафе. Докато чакаше да заври, влезе в офиса на Лара и остави бележка на бюрото й да съобщи на Пола, Нюман и Бъртъл да бъдат готови за съвещание в девет часа в неговия офис. Написа й също така да не го безпокои. После наля чаша кафе, отиде в кабинета си и затвори вратата.

Имаше много неща за обмисляне и още докато беше закусвал, взе някои решения. Първото беше непременно да свърши доклада за Уестрейт до края на деня.

Той включи компютъра си и изписа регистрационния номер, който бе видял на мерцедеса на Ласт. Колата принадлежеше на Камила Рийдър, с адрес в западен район на Хюстън. Госпожица Рийдър беше трийсет и една годишна и като занятие беше посочила, че е козметичен представител на „Лоръл Козметикс“. Нямаше криминално досие. Може би Ласт се бе запознал с порядъчна жена — или поне така изглеждаше, което за него беше напредък.

После Грейвър се зае с компютърни справки в друга насока. Изписа името на Ласт за Националната информационна служба по криминалистика, за да получи сведения за най-новите проявления на Ласт. Не бе следил кариерата му вече повече от десет години или във всеки случай, не с подробности. След това направи кратко запитване, което щеше да бъде изпратено в по-важните разузнавателни служби, с молба за анализ на криминалното поведение и предмета на дейност на Виктор Ласт. Време беше да разбере дали Ласт се е връщал към предишните си методи.

След като предаде молбата, Грейвър се залови да нахвърли бележки по всичко това, както и съществените моменти от разговорите му с Пола и Нюман.

В девет без пет той отвори вратата и каза „добро утро“ на Пола. Даде й списък със задачите, които тя трябваше да свърши, накратко й ги разясни и се върна в кабинета си.

Отново прегледа записките си и добавяше последни бележки, когато чу гласа на Пола в коридора и смеха на Лара. Вратата се отвори и те влязоха един след друг. Пола, Бъртъл и Нюман, като всички носеха бележници, папки и нещо за пиене. Поздравиха, наместиха столовете си и седнаха.

Грейвър се стараеше да прикрие смущението си от присъствието на Бъртъл, затова рязко започна да говори по същество. Знаеше, че Пола и Нюман ще следят внимателно как се справя с положението.

— Първо — каза той. — Вчера късно следобед Джек Уестрейт ми се обади, че отдел „Убийства“ и СВО са се съгласили да приемат смъртта на Тислър като самоубийство. Нищо злонамерено около това.

Кейси Нюман отпиваше от кутията си с безалкохолно питие, а Пола се бе втренчила право в Грейвър без всякакъв коментар. Бъртъл се извърна и погледна през прозорците. Папките с досиетата по петте случая на Тислър бяха в скута му, а върху тях държеше чаша с кафе. Всъщност Грейвър не можеше да определи как той приема новината. Не искаше да се спира повече на този въпрос и бе доволен, че Бъртъл го отмина без някаква забележка.

— Това, разбира се, е голям шанс за нас — продължи той. — Не знам дали сте открили нещо, но това официално решение засега е в наша полза. Ала все още предстои да предам кратко изложение, някакъв „изряден“ документ, който да се приложи към делото. Затова нека се заемем именно с тази работа. Открихте ли нещо в материалите на Тислър, което да повдига някакви въпроси? — Той се обърна директно към Бъртъл. — Дийн, какво ще кажеш? Забеляза ли нещо особено в прегледаните от тебе документи?

Бъртъл откъсна очи от прозорците и поклати глава. Погледна папките в скута си.

— Не, тук нищо не виждам — каза той. — Няма абсолютно нищо интересно. Арт редовно ги е допълвал, както е според изискванията, но повече от година не е имало някакви значителни промени. Нищо особено, почти във всяко отношение.

Грейвър изчака още миг, гледайки Бъртъл, който видимо се бе възстановил след вчерашния ден. Изглежда си беше отспал, емоционално се бе постегнал, макар че нямаше настроение поради самата ситуация. Но Грейвър търсеше да открие в него нещо друго, може би неестествено безгрижие, някаква преструвка, макар и незначителна.

— Добре — рече Грейвър. Той се обърна към Пола.

— Не, тук също нищо — каза тя. — Но неофициално искам да подчертая, че имах само един ден, за да разгледам тези папки. Не мога да твърдя, че това представлява подробно проучване. Беше достатъчно само за един… бегъл преглед. Но в този повърхностен преглед не открих нищо нередовно при събирането на сведения.

Бъртъл се бе втренчил в някаква неопределена точка върху бюрото на Грейвър и си пиеше кафето.

— Смяташ, че ти е необходимо още време, така ли? — попита Грейвър. Трябваше да я попита. Пола фактически бе заявила, че не е имала достатъчно време.

— Не знам дали това би било оправдано, имайки предвид решението на отдел „Убийства“ — каза Пола. — Просто не искам да се отбелязва, че тук съм извършила сериозна проверка.

— Добре, ясно — рече Грейвър.

Пола, както винаги, упорито си играеше ролята докрай. Дери заблуждавайки Бъртъл, не й се искаше той да си мисли, че би могъл нещо да й хързулне. Ако наистина има какво да се разкрие, загатваше Пола, тя непременно ще го намери, при условие че разполага с нужното време да проучи документите. Боже мой. На Грейвър му идеше да я убие, но всъщност поведението й вероятно беше най-правдоподобно. Бъртъл можеше да усети нещо фалшиво, ако и тримата претупваха набързо нещата. В края на краищата, Пола си беше Пола.

— Кейси?

Нюман повтори в основни линии това, което бе казал на Грейвър предишната вечер за досието на Тислър, макар че сега навлезе в повече подробности. Подобно на Пола, той заяви, че е можел да свърши много повече работа, а не само бегла проверка на документите за някакви евентуални финансови трудности от страна на Тислър, и даде да се разбере, че няма какво повече да говори по въпроса.

Грейвър кимна, почуквайки с гумичката на молива си по облия камък. За момент всички млъкнаха. Нюман пак заразглежда кутията със своето питие, Пола все се взираше право в Грейвър, а Бъртъл бе вдигнал чашата си и оправяше някакъв документ в една от папките.

— Добре. Ако никой няма какво да добави, тогава ще напиша в резюмето, че след проверката си не сме открили нищо подозрително и смятаме да приложим тяхната преценка, че Тислър е умрял от самонанесен изстрел от пистолет, към досието му. Край на проучването.

Той пак погледна Бъртъл.

— Дийн, ще довършиш ли нещата с Пеги Тислър? Лара ще разбере точно кога семейството може да прибере тялото. Уговори се с нея, преди да излезеш. Тя ще се погрижи и за събирането на необходимата документация във връзка със заключението за самоубийство. Застрахователната компания на Тислър ще го поиска. А има и някои други неща… приготовления за погребална служба… или нещо такова.

Бъртъл кимна.

— Да, разбира се, ще го направя.

— Сега, следващото, което трябва да решим, е как най-добре да продължим с разследването Селдън.

Нещо бързо шавна в очите на Бъртъл.

— Изглежда беше доста потръгнало, и то бързо — каза Грейвър.

— Е, да — Бъртъл се поизправи на стола, опитвайки се да замаскира своето слисване. — Така беше. Но Арт… този път източникът му беше най-съществената част от случая. Всъщност е разполагал само с него.

— Добре, тогава става още по-наложително да се заемем веднага с този въпрос. Ти ли си заместник-ръководителя?

Бъртъл кимна, но като че ли колебливо.

— Така — рече Грейвър. — Бих искал Кейси да работи с тебе. Знам, че обикновено не го правим, но при тези обстоятелства предпочитам да не продължаваш случая сам. — Грейвър бе застанал твърде близо до Бъртъл. Нямаше представа как се е справил, дали невероятното напрежение, което чувстваше, не се е проявило под маската му. — Както изглежда, има вероятност случаят да се разрасне и мисля, че трябва да работите по него в екип. Смяташ ли, че онзи тип ще приеме?

Бъртъл неволно метна поглед към Нюман и после отново към Грейвър. Размърда се на стола.

— Боже мой, аз, ами, не зная, Маркъс. Той вече страда от параноя и на Арт се налагаше да го котка, да го придумва. Когато разбере, че Арт е мъртъв… просто не зная. Наистина не виждам как ще успеем.

Грейвър погледна Бъртъл и се поколеба, сякаш се опитваше да разбере какво точно цели той.

Бъртъл продължи с възможно най-невъзмутим вид.

— Този тип… доста време не вярваше, че ще можем да запазим самоличността му в тайна. Знам, тази тревога е нещо обикновено, но… той не е обикновен източник.

Последва кратко мълчание.

— Какво искаш да кажеш? — попита Грейвър, не съвсем сигурен дали тонът му изразява това, което възнамеряваше.

Бъртъл огледа колегите си. Дали Грейвър неволно не се бе издал? Пола и Нюман посрещнаха погледа на Бъртъл. После сякаш всичко се завъртя и изглежда в този момент Бъртъл разбра, че не ще съумее да извърти нещата. Грейвър усети промяната. Както беше предвидил, Бъртъл щеше да захапе въдицата.

— Това трябва да го обсъдим, Маркъс — каза Бъртъл. Изведнъж тонът му стана тих и равен. — Само ние двамата.

Не се наложи Нюман и Пола дори да бъдат помолени. Те просто станаха и излязоха от офиса.