Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
An Absence of Light, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Линдзи

Заглавие: Без светлина

Преводач: Росица Германова

Издание: първо

Издател: ИК „Епсилон“

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ АД, Враца

Художник: Силвия Артамонцева

Коректор: Росица Николова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4549

История

  1. — Добавяне

18.

Грейвър седеше в колата и гледаше как задните светлини от колата на Нюман се сливат с останалите светлини на града. Тези разкрития, уличаващи Дийн Бъртъл, доста го засегнаха. Ала щеше да бъде глупаво да търси невинни обяснения. Нямаше да има такива.

Вместо да потегли, той слезе от колата и отиде до телефонния автомат пред ресторанта. Извади листче от портфейла си и набра записания там номер.

— Ало?

Това беше същият женски глас, обадил се предишната вечер.

— Бих искал да говоря с Виктор, моля.

— Кой?

— Кеми ли е на телефона?

Мълчание.

— Да.

— Виктор ми каза, че може би вие ще отговаряте на телефона. Обажда се Грейвър. Трябва да говоря с Виктор.

— О, той не е тук.

— Бихте ли му предали нещо?

— Добре.

— Кажете му, че трябва да говоря с него колкото се може по-скоро. Той има няколко мои номера. Нека да звъни на тях, докато ме намери. Ще бъда на домашния си номер след половин час.

— Добре.

Кой знае защо, стори му се, че не е схванала молбата му.

— Разбрахте ли? — попита той.

— Да, естествено, разбрах.

— Благодаря — каза той.

Върна се пак в колата и затвори вратата. Щеше да бъде мъчително да започне разследване на Бъртъл, не по-малко болезнено от преживяното с Дор. Боже мой. Професията му се занимаваше именно с измамата, беше я виждал от най-различен ъгъл, беше я изследвал, анализирал, чел, писал и мислил за нея, беше я наблюдавал, слушал и преживял, сам я беше вършил и все още изглеждаше също толкова податлив към нея, както и в началото. Наистина Дор доказа това в личен план. Сега Бъртъл го доказваше и в професионално отношение.

Но всъщност никой не е застрахован против това. Ако искаш да имаш някакво душевно спокойствие, ако не искаш да живееш самотно и в мизантропичен мрак, трябва да вярваш на хората. Трябва да им дадеш свобода да изберат дали да бъдем като Юда. И няма смисъл да се отдаваш на философско възмущение, защото в такъв случай — и ако си честен към себе си — накрая ще трябва да преглътнеш тази си философия заедно със своята обида. Измамата е едно твърде достъпно човешко оръдие, което рано или късно можеш и самият ти да използваш.

Но както при всичко останало, измамата имаше и своите измерения. Съществуваха огромни измами и малки измами, имаше обикновени измами и страшни измами, имаше такива, които нараняваха за кратко време, и такива, които направо опустошаваха. Тази вечер, седнал сам в колата, пред почти празното ресторантче, Грейвър вече не бе сигурен дали разликите между тях са чак толкова големи. Струваше му се, че когато мъжете и жените се решаваха да се възползват от тези най-стар занаят на Сатаната, те безрезервно се съгласяваха да жертват малка частица от себе си в този процес. Може би в началото е само лека драскотина, която лесно изтърпяват, без особено да пострадат, и тя почти не се забелязва. Но тя никога не изчезва и всяка нова измама се прибавя към нея и раната все повече се влошава, докато стане голяма и гноясала и започне да ги разяжда отвътре. Колко гнилост може човек да понесе, питаше се той, преди съвсем да се слее с нея?

Грейвър прекара пръсти през косата си, запали колата и се отдалечи от ресторантчето.