Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
An Absence of Light, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Линдзи

Заглавие: Без светлина

Преводач: Росица Германова

Издание: първо

Издател: ИК „Епсилон“

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полипринт“ АД, Враца

Художник: Силвия Артамонцева

Коректор: Росица Николова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4549

История

  1. — Добавяне

13.

Той отмести поглед от прозореца и придърпа досиетата на сътрудниците на Тислър пред себе си. „Сътрудник“ беше най-общ термин за лица, снабдяващи Отдела по криминално разузнаване с информация за престъпна дейност. Те бяха основната суровина за разузнавателната работа и се деляха на две категории. „Източниците“ бяха сътрудници без криминални връзки. Към тях спадаха полицаи, федерални агенти, свидетели и частни лица, предимно хора, чувстващи за свой морален дълг да споделят информация или подозрения за престъпна дейност.

В другата категория бяха „осведомителите“, хора с криминално минало, затворници, с условни присъди, пуснати временно от затвора, освободени под гаранция, арестанти или заподозрени. Най-често осведомителите споделяха информацията по съвсем различни подбуди в сравнение с предишната категория. Обикновено предлагаха сведения просто за пари. Понякога осведомяваха заради отмъщение, от ревност, или за да бъде отстранен някой „конкурент“, а и като „отплата“ за някоя стара услуга в тяхна полза от страна на прилагащите закона. Причините бяха най-различни, често сложни и обикновено с емоционален заряд.

Самоличността на сътрудниците беше строго поверителна информация и тяхната дълготрайна анонимност беше въпрос от огромно значение. Всеки сътрудник имаше определен контролен номер, който се използваше в документите вместо истинското му име. Грейвър отиде до централната индексна картотека, до която достъпът ставаше единствено чрез автономна компютърна система и изведе името на Тислър. После изтегли неговия файл със сътрудници и се появи колонка с четирицифрени контролни номера. След това отиде до сейфа с поверителни документи и извади досиетата, носещи същите контролни номера.

Отвори първата папка навярно със същото чувство, което са имали Пола и Дийн Бъртъл при отварянето на папките, връчени им от Грейвър тази сутрин: какво всъщност трябва да търси?

— Грейвър.

Стресна се, но не се изненада да чуе гласа на Пола.

— Мислех, че съм единствената тук — рече тя, облегната на вратата, а в ръката си държеше кафяви папки.

— Влез — каза той и се облегна назад. Беше му приятно да я види, да има някой, с когото да поговори. — Седни.

Пола се настани на един стол пред бюрото му, кръстоса дългите си крака и погледна през прозореца. Откъм отсрещната страна на реката залязващото слънце сякаш беше подпалило небостъргачите и те приличаха на разтопени колони на фона на кобалтовосиньото небе.

Пола бе сбърчила чело към ярко осветените стъкла, потънала в мисли, които, предполагаше той, навярно бяха толкова различни от мислите на другите, толкова индивидуално построени, че ако ги срещнеше описани в някоя антология на мислите, той веднага би разпознал техния стил. Обикновено у Пола язвителното чувство за хумор доста се набиваше в очи и нейното поведение и приказки бяха изпъстрени със саркастично остроумие. Не беше лъжица за всяка уста. Но Грейвър я харесваше; харесваше и жената, която се криеше в нея. В момента обаче той разбра, че е доста сериозно настроена.

— Какво мислиш за всичко това? — попита тя, повдигайки папките в ръката си и гривните й дръннаха около китката.

— Има нещо ново — рече Грейвър. Каза й за обаждането на Уестрейт.

— Хайде де? — Тя се намръщи.

— Изненадана ли си?

— Не знам. Просто… — Пола сви рамене. — Значи тогава напрежението спада.

— Така е, но във всеки случай трябва да напишем доклад с нашата преценка. — Той потърка очите си и после подпря лакти на бюрото. — Какво мисля ли? Попрегледах на компютъра разследванията на Тислър. Повечето от тях ми се сториха доста претрупани. Освен началото по случая Алън Селдън. Всичко останало изглежда незначително в сравнение с него.

Пола кимна и макар нищо да не каза, той разбра, че нещо се върти в ума й.

— А при тебе как е?

Тя наклони глава назад и вдигна очи нагоре. Непринудеността й понякога я караше да изглежда десетина години по-млада. Беше приковала поглед в облицовката на тавана. Преглътна и адамовата й ябълка се задвижи по дългата й шия. Накрая се изправи на стола и се обърна точно срещу него.

— Нали знаеш, преди пет години, когато постъпих тук на работа, Тислър беше посредствен детектив — без всякакви церемонии рече тя. — Всъщност по-лош от посредствен. Постиженията му бяха направи отчайващи. Но преди около осемнайсет месеца нещата се промениха. Той имаше две последователни по-дълги разследвания — Пробст и Фрийл. Спомняш ли си ги?

— Разбира се. Бяха хубави операции.

— О, да — рече Пола. — И двата случая дадоха страхотни резултати, когато ги превърнахме в операции. Сега, с това разследване на Селдън, изглежда, той пак е попаднал на нещо голямо. — Тя млъкна и открито погледна Грейвър. — Знам, че трябваше да прегледам само петте незавършени разследвания, по които Тислър е работил с Дийн, но случайно се сетих за ония два случая, затова отидох в архива и ги извадих. Докато ги преглеждах, както и началото на делото Селдън — един въпрос не ми излизаше от ума: как така изведнъж той е станал толкова добър?

Грейвър се бе облегнал назад, отпуснал лакти на страничните облегалки.

— Не съм разбрал, че изведнъж е станал чак толкова добър — рече той. — Пробст и Фрийл бяха наистина забележителни постижения, няма съмнение, но Тислър работеше по още осем или десет други обекти, по които почти не напредваше.

— Добре, чудесно, но според мен това прави случаите Пробст, Фрийл и Селдън още… по-странни — упорстваше Пола. — Те са очебиещо нетипични.

Грейвър съсредоточено я гледаше.

— Цял ден преглеждах докладите по тези три разследвания — продължи Пола. — В тях се повтарят някои интересни общи черти: необичайно сух и методичен план за работа, големи резултати, Дийн е аналитикът и… всички сътрудници са били „източници“.

— До един ли?

— Всички по-съществени — каза тя. — Между тях имаше и двама-трима осведомители, но те бяха нещо случайно. Помисли си само. В тая работа сме изгубени без осведомителите, нали? Въпреки всичките им отрицателни страни. Но всъщност бихме искали да имаме „източници“. Те нямат криминално минало, което адвокатите да размахват, с цел да компрометират свидетеля. Източниците не се договарят за избягване на съдебно преследване в замяна на своите показания. Източниците не са с объркана престъпна психика, за която да се безпокоим и да полагаме грижи. Те просто са добре осведомени, съзнателни граждани, чистички, лъхащи на сапун, готови да помогнат в прилагането на закона със своите безценни информацийки. Така ли е?

Грейвър кимна.

— Е, изглежда, че в тези три случая Тислър е попаднал на невероятно съкровище. Изведнъж той започва да разполага единствено с пълноценни, солидни източници. Това е само при тези три от разследванията му за цялото време, откакто е в Криминалното разузнаване. Останалото време се е налагало да се възползва от доста посредствени осведомители.

Тя направи пауза за по-голяма убедителност, а после започна да люлее кръстосания си крак. Изражението й също се промени, помръдна леко устни, присви очи. Като че ли се колебаеше, преди да изрази следващата си мисъл. Но продължи.

— Първоначалната инициатива и в трите случая може да е била на Тислър — каза Пола, потупвайки с показалец по папките в скута си. — Но оттам нататък той трябва да е работил в тясно сътрудничество с Дийн. Обзалагам се, че Дийн е ръководил разследванията и е съставял схемата за събиране на информацията. А Безъм, разбира се, като групов отговорник на Тислър, навярно е проследявал всичко това стъпка по стъпка.

Грейвър се размърда на стола си. Надвеси се над бюрото, взе молив и започна с гумичката му да потупва стария излъскан речен камък. Беше заинтригуван.

Пола се извърна и придърпа друг стол пред себе си. Свали обувките и подпря крака на долната пръчка, използвайки скута си за поставка. Прелисти първите страници на своя бележник.

— Първо, само един бърз преглед на двата случая, където източниците на Тислър са му свършили такава чудесна работа. Съгласен ли си?

Грейвър кимна. Пола беше в състояние да се вживее докрай в дадено разследване. Това беше една от особеностите й, които я правеха превъзходен аналитик.

— Случаят Пробст — каза тя, поглеждайки бележките си. — Рей Пробст е притежавал служба за временна работа, специализирала се в осигуряване на временни служители за банки и застрахователни компании. Той използвал временните си служители, за да шпионират и събират информация за лица със значителни лични доходи. Използвайки своите компютри, тези служители набелязвали домовете и дори отделните вещи, които лесно можели да бъдат откраднати, определени марки компютри, телевизори, бижута, произведения на изкуството, сребро, абсолютно всичко. След кражбите всички вещи се складирали в малки, странични летища и по-късно прекарвани със самолети до Мексико и други места на юг, за да бъдат препродавани на черния пазар.

— Два „източника“ и един „осведомител“. Полученото от осведомителя е дребно. Двата източника са решили случая, но изобщо не се наложило да свидетелстват пред съда, защото Тислър и Дийн предали толкова много потвърждаващи материали, че те са били достатъчни и без показанията на източниците. Ръководейки събирането на информация, Бъртъл като че ли е надушвал точно каква информация е нужна, за да се открие по някоя нова страна от разследването. Още по-удивително е, че източниците на Тислър са успявали винаги да му я осигурят. Съвсем чисто. Образцово разследване.

Грейвър бе завъртял стола си настрани до бюрото. Облегнат назад, той си играеше със заобления камък, обръщайки го ту насам, ту натам.

Пола прелисти нова страница и гривните й задрънчаха.

— Случаят Фрийл. Лорънс Фрийл се занимавал с превоз на незаконни наркотици. Той не купувал, нито продавал, просто закарвал стоката от едно място до следващото. Чрез своя компютър се включил в компютризираните графици на фирми, превозващи с камиони, които тръгват от Хюстън. Неговите хора натоварвали наркотиците в специално направени магнитни кутии, които закрепвали някъде по шасито на камиона. От този момент нататък хората на Фрийл повече не се докосвали до стоката. Те проследявали камионите с друга кола и когато продуктът достигнел крайното си местоназначение, те се свързвали с получаващата страна и наблюдавали как разтоварват стоката на някоя спирка, в склад или гараж. После хората на Фрийл прибирали парите.

— И отново, операцията бързо се разбила, сякаш Дийн и Тислър са работили под индиго. Два „източника“, никакви „осведомители“. Отново не се налагало източниците да свидетелстват, защото нашите момчета предлагат небивал урожай от потвърждаващи материали, поради което това е било излишно.

Тя изгледа Грейвър и прелисти още една страница от бележника. По изражението й личеше, че не е уверена дали той схваща накъде го води. Нямаше смисъл да се безпокои. Той съвсем добре следеше мисълта й.

— А сега стигаме до настоящия случай Селдън. До момента има един източник — тя протегна ръка и потупа двете папки, встрани от другите, върху бюрото на Грейвър, — който все още се разработва. Според източника на Тислър Алън Селдън притежава бизнес, занимаващ се с изхвърляне на химични отпадъци. Той твърди, че разполага с доказателства за подкупване от страна на Селдън на инспектори от Управлението по опазване на околната среда. Селдън изхвърлял боклуците върху фермерска земя в окръг Стар в Южен Тексас, в едно забутано място близо до границата. Според източника собственикът на фермата е човек, прикриващ група контрабандисти на наркотици, дали парите за фермата. Източникът съобщава на Тислър, че може да цитира точни данни как става всичко това, но все още не може да назове по име участниците, с изключение на Селдън. Но този тип е свръхчувствителен. Много внимава.

— Боже мой… — рече Грейвър.

— Почакай малко — прекъсна го Пола и метна бележника на бюрото. — Има още, но преди да кажеш нещо, трябва да се изчишкам, да си наплискам лицето. Жадна съм. — Тя се изправи. — Връщам се след секунда — рече тя и излезе от офиса му.