Делиа Фиало
Право на любов (14)

Епилог

— Не знам коя е по-хубава. — Лицето на Лусиана сияеше, докато наблюдаваше играта на двете момиченца в градината на къщата.

— И двете са прекрасни — съгласи се Андрес. — И двете са ни внучки. Никога няма да правим разлика между тях.

— Имелда — дочу се гласът на Лизбет от терасата. — Донеси дъщеря ми, за да я преоблека.

Когато Имелда доведе малката Лусиана, Лизбет се намръщи и въздъхна. Дъщеря й беше палаво и щастливо дете.

— Ох, Имелда, трябваше да й сменим роклята.

— Не се притеснявай, Лизбет. Дъщеря ти и така е хубава.

— О, побързай, Имелда, моля те, закъсняваме — възбудено започна да говори тя.

— Толкова си изнервена — отбеляза Имелда, — сякаш ти си булката.

— Хм… права си, Имелда, много съм възбудена — въздъхна Лизбет. — Брат ми най-после ще бъде щастлив. Впрочем, къде е Виктор?

— С твоя съпруг. Всичко е както преди, само че сега Артемио помага на Виктор да оправят леглото.

Лизбет се придвижи до вратата на спалнята и се заслуша.

— Добре е, човече — чу се гласът на Артемио. — Престани да се мотаеш.

— Хм… Толкова съм притеснен — призна Виктор Мануел.

— Зетко — шеговито започна Артемио. — Ако някой ти беше казал преди година, че твоят градинар ще ти помага да оправяш леглото за венчавката, щеше ли да му повярваш?

— Моят градинар… моят зет… моят доктор — започна да изрежда Виктор Мануел.

— И твоят педиатър, нали така?

— Как се разбирате с дъщеря ти? — попита Виктор Мануел.

— Както ти с Виктория. Абсолютно същото — отвърна Артемио.

— Извинявай, не исках да те обидя, но тя не е от твоята кръв.

— Да, ще бъда откровен с теб — започна Артемио. — В началото бях против идеята за осиновяването, но разбрах, че това ще направи Лизбет щастлива. Повече не се замислих. А виж ме сега, направо съм луд по малката Лусиана.

Виктор Мануел се доближи и сложи ръка на рамото му.

— Благодаря ти, че направи сестра ми щастлива.

Трябваше да побързат, защото Андрес и Лусиана ги чакаха.

— Майката на младоженката изглежда чудесно — гледаше я с възхищение Андрес. — Щастлива ли си Лусиана?

— Да, много. Най-вече защото дъщеря ми се омъжва за човек, който прилича на теб.

Всички се събраха заедно в дневната на семейство Дювал. Артемио, Имелда, Лусиана, Андрес, Лизбет в инвалидната си количка с малката Лусиана на ръце, доктор Давила, Макловия, Лоренса… Очите им бяха приковани към стаята, от която трябваше да излезе Кристина. След малко се появи чудно видение, обгърнато в бял тюл и коприна. Никой от присъстващите не успя да скрие удивлението си. Кристина беше прекрасна. Щастието я разхубавяваше още повече. Докато слизаше по стълбите, къщата се изпълни от звуците на любовна песен.

— Изглеждаш чудесно, скъпа — приближи се до нея Андрес, гледайки я с възхищение. Подаде й ръка и й помогна да слезе по стълбата. — Толкова съм горд, че ще се омъжиш за моя син.

— Благодаря — изрече тя и го целуна по двете страни, а после се обърна към Лусиана. — Мамо, благослови ме.

Лусиана събра ръце за, молитва и вдигна поглед към небето.

— Богородице, помагай на дъщеря ми и я защитавай. Нека бъде щастлива. Нека душата й остане чиста, а сърцето й изпълнено с любов. В името на Отца и Сина и Светия дух. Амин.

Кристина се доближи, взе ръката й и я целуна.

— Амин! — повториха всички в един глас. След това потеглиха към църквата, където ги очакваха останалите гости. Естествено, Хуан де ла Крус водеше сватбената церемония. След като младоженците казаха „да“ и се целунаха, той се обърна към тях:

— Всички ние говорим за любов, но единствената истинска любов е тази, която изпитваме към Бога. Когато говорим за друг вид любов, не мислим за последствията. Тогава можем да създадем нов живот — дете, на което са му нужни любов, грижи и защита. Трябва да бъдем силни, за да приемем истината, независимо колко горчива е тя, но е по-добре да се изправим пред нея, отколкото да живеем в лъжа. Винаги трябва отново да посяваме семето на любовта, а не да плачем за онова, което сме изгубили. Животът е пълен с радост, но и със страдание. Болката е най-голямата житейска школа. Когато извърнем лице към Бога, разбираме защо истината е толкова важна. Слава на Бога, че виждаме изгрева на слънцето всяка сутрин. Животът е кратък, пълен с илюзии, но трябва да запазим душите си чисти. Изживявайте пълноценно всеки ден от живота си, сякаш той е последен. Имате право на любов — използвайте го. Обичайте се и се наслаждавайте на онова, което Бог ви е дарил. Но никога не забравяйте за Него…