Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Travels with Charley, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Пътепис
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2018)

Издание:

Автор: Джон Стайнбек

Заглавие: Пътешествия с Чарли

Преводач: Кръстан Дянков

Език, от който е преведено: английски

Издател: Държавно издателство — Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1965

Тип: пътепис

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 10.IV.1965 г.

Редактор: Лиляна Александрова

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Георги Иванов

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9056

История

  1. — Добавяне

Трета част

1

Чикаго беше отдих в пътешествието, възстановяване на моето име и самоличност, на щастливото ми семейно положение. Жена ми пристигна на кратко посещение със самолет от изток. Бях доволен от промяната, върнах се към предишния познат и сигурен живот. Ала тук се натъкнах на литературно затруднение.

Чикаго прекъсна повествованието ми. В живота това е допустимо, но в литературата не е. Ето защо за Чикаго няма да пиша — той е вън от сюжета, вън от описанието. За пътешествието ми той бе приятен и хубав, но в книгата ще внесе само разнозвучие.

И когато малкото време изтече и си казахме „довиждане“, отново трябваше да изпитам същото чувство на изоставеност — не по-малко мъчително, отколкото първия път. Както изглежда, най-добрият лек срещу самотата е да бъдеш сам.

Чарли бе разкъсан на три страни — беше ми сърдит, дето съм го пренебрегнал, зарадва се при вида на „Росинант“ и се надуваше с неподправена гордост от външния си вид. Когато Чарли е измит, подстриган и сресан, той е тъй доволен от себе си, че ми прилича на човек, който излиза от добър шивач, или на жена, току-що патинирана в някой разкрасителен салон — всички вярват, че тъкмо такъв е естественият им вид. Сресаните колони на Чарли, т.е. краката му, представляваха благородна гледка, шапката му от сребристосинкава козина беше бухнала, а помпонът на опашката се поклащаше като жезъла на капелмайстор. Разкошните подрязани и сресани мустаци му придаваха вид на френски развратник от XIX век и по някаква случайност прикриваха кривите му зъби. Случвало се е да го виждам и без тия декорации. Едно лято, когато козината му се беше сплъстила и заприличала на лишеи, взех, че го остригах до голо. Под тези солидни стълбове, т.е. краката му, се криеха вретеновидни пищялки, слаби и не много прави; без кожуха на гърдите му човек можеше да види хлътналия стомах, свойствен на средната възраст. Но дори и да съзнаваше дълбоко скритата си непълноценност, Чарли с нищо не я издаваше. Ако приемем, че обноските правят човека, трябва да се съгласим, че обноските и гримът правят и пулела. Благородно изпънат, той седна на мястото си в „Росинант“ и сякаш искаше да ми даде да разбера, че макар и възможна, прошката му ще трябва да се извоюва с пот.

Чарли е стар измамник, знам го. Веднъж, когато синовете ни бяха още малки, ги изпратихме на летен лагер и след време ги удостоихме с гибелното си родителско посещение. Вече щяхме да си тръгваме. Тогава налетяхме на една майка, от която разбрахме, че бързала час по-скоро да си отиде, защото детето й щяло да се поболее. С разтреперани устни, ала все пак храбро, тя избяга, за да скрие чувствата си и да спаси отрочето си. Синът я изпрати с поглед и после, безкрайно облекчен, се върна при бандата другарчета с ясното съзнание, че също е изиграл ролята докрай. И аз с положителност знаех, че само пет минути след като го бях оставил, Чарли си бе намерил нови приятели и всичко необходимо за пълното си удобство. Но не успя да фалшифицира едно: беше доволен, че отново е на път. Няколко дни наред той бе живото украшение на камиона.