Иван Попов
Хакери на човешките души (6) (хуманитарен киберпънк)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Езиково инженерство (2)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

6. Делфийски експертен оракул

Масата е зелена и продълговата. С форма на силно ексцентрична кометна орбита. Във фокуса, на мястото на слънцето, е забит изящен организаторски пулт. На най-близкия до фокуса стол, значи в перихелия, седи ясно кой. Началникът на отдела седи, Асанович. На една ръка разстояние от пулта. Всички други са на повече от ръка разстояние. Дизайнът ненатрапчиво напомня кой къде е в йерархията. От двете страни на Асанович са заместниците му — Макилрой и Харис. Нататък — Бярнесен и Де Йонг, и двамата русоляви и с добре поддържани брадички. Като правени от един и същи генен инженер. Макар че Бярнесен е наблюдаващ офицер на „Дженерал Лингвистикс“, а Де Йонг — на противника, тоест на „Оракул“. Още по-нататък е Барбара Уест. Защо ли присъства пък тя, чуди се Сидорчук. Може би следи дискусията да не премине границата на психичното?… Самият Сидорчук е почти в афелия на масата. Как казваха там туземците, коя дупка на кавала? Ако Балабан е прав и последната дупка е наистина адски важна за акустиката, значи Сидорчук е предпоследна дупка на кавала.

— …Успях да построя ЛСИ-конструкт върху съвкупен материал от медиите на територията — говори той с убедителна интонация. — Резултатите, честно да призная, са силно подозрителни. Дори само интегралните параметри. Асоциираната размерност в пространството на Кохонен е средно пет цяло и девет. Припомням, че прагът на устойчивост се оценява на четири и три…

…На стената срещу Асанович светят два огромни екрана. На единия е застинал в очакване очилат азиатец на име Шимомура. Експерт от източния отдел на Комитета. От втория екран гледа непознато лице, кръгло, гладко, лъскаво и неизразително. Типичен федерален бюрократ, някакъв инспектиращ от Хуманитарния департамент. Хумдепът обича да инспектира — откритите доклади, кой знае защо. Макар че всички знаят — отживелица са тези доклади. Ритуал, останал още от безмашинния интелект. Само ядат работното време. Но за лош късмет на Сидорчук баш на неговия доклад се натресе инспектиращ. Така и не му запомни името, макар че онзи го каза няколко пъти… Другите два екрана пустеят. Макар че Сидорчук специално настоя във видеоконференцията да се включи Сингх от полето. Интелигентът обеща, че непременно ще е на линия. Но го няма никакъв…

— …ключовият момент е — Сидорчук продължава механично да повтаря течащия в зъркелите текст, — че контентът е прекаран през автоматичен преводач до стандартен английски. След което конструктът се сравнява със стандартна английска база. Това по принцип не се препоръчва от никоя теория. И въобще е в разрез със СТЛО[1]. Но за този език няма разработени машинни семантични бази. Такива са обстоятелствата. И изобщо ако имаше туземна база, нямаше да съществува проблемът, който решавам…

„…и нямаше да съм нужен в качеството на теоретик.“ Това, естествено, Сидорчук не го казва на глас. Но все пак си го помисля. Строго погледнато, това са камъни в градината на хумтех-компаниите — нали те правят лингвистичен софтуер. Но за малките езици това е икономически неизгодно. Семантичните бази се изграждат бавно, трябват маса специалисти. И ако обхватът е прекалено малък, а брутният продукт на калпак — още по-малък…

— …очевидно има проблем с преводимостта. Софтуерът, който съм използвал, на територията се счита уж за най-добър. Но има явна културна пропаст, несъвместимост, която се вижда дори от макропараметрите…

— Защо пропаст? Сидорчук, тази твоята… територия не е ли все пак културно европейска? — пита Харис, без въобще да е искал думата.

— Европейска е. — Текстът в зъркелите на Сидорчук мигом се сменя. Нектопът[2] престроява изложението съобразно зададените въпроси. — Но е от четвърти-пети функционален тип. Има си цял куп особености…

На стената отсреща на Сидорчук виси графика. Стил — класически. Гол старец с дълга брада стои пред черна дъска с показалка в ръка. Обяснява нещо на групата изкопаеми рептилии пред него. Рептилиите го зяпат хипнотизиращо. Такъв значи доклад. Само дето отдалеч не се вижда названието…

— …аномално високата размерност на модела донякъде може да се обясни с несъвършения превод. Облаците от смисъл на понятията не съвпадат. Нещо, което за тях е езиков шаблон, на нас ни изглежда като счупване на шаблона…

— Но речникът би трябвало да се справя с това — възразява хумтешкият офицер Бярнесен, също без да е искал думата. — Чия разработка е той?

— На някаква местна фирма. „Исирма“. И реално не се справя със сложни облаци от смисъл, макар че уж би трябвало. Синонимната база е остаряла. Може би затова компютърът отчита такава висока концентрация на оксиморони — три и половина пъти над нормалната. В никоя стабилна култура няма такова нещо, освен може би в зен-будизма, но той пък се отличава по други параметри… Но най-важният резултат от изследването въобще не може да се обясни с превода. Какъв е този резултат? Ако се направи разслояване на ЛСИ-данните във времето, ще се види, че до един момент асоциираната размерност е една, а после отчетливо тръгва да расте. Пак тогава почва да расте и концентрацията на оксиморони. Изглежда сякаш в този момент езикът започва бързо да се променя, шаблоните се разпадат…

…Непроницаеми са лицата на колегите, скрити зад зъркелите. Всички явно са вързани към базата знания за хуманитарни теории. И точно сега базата данни яростно им заговаря нещо, ако се съди по рязкото раздвижване. Асанович увлечено търкаля топчесто псевдомишле. Останалите просто шават с пръсти. Да, стандартният невроинтерфейс се слага на дясната китка. И през него можеш да си командваш машината направо с мърдане на пръсти…

— …погледнете на графиката — Сидорчук дава команда и третият екран светва. — До юни месец параметрите са постоянни, кривите са хоризонтални. Асоциирана размерност — пет и едно. Концентрация на оксиморони — едно цяло и седем от нормалното. И това е много, но не чак толкова. А от юни нататък параметрите тръгват нагоре. Първо плавно, после рязко, после пак отново плавно…

…но присаждането на невроинтерфейс струва много скъпо. Хирурзите са алчни. Фондацията „Лукач“ уж е заделила пари за служебни невроинтерфейси, но засега са ощастливени само началствата. И заместник-началствата. Макар че Асанович, да речем, не ще да си туря такова нещо. Не бил паднал, казва, толкова ниско, че да го бърникат разни доктори. И си кара по старому. Със Сидорчук е обратното. Той е голям мераклия за неврокуплунг, но отделът го е предвидил чак за след три години, и то само ако го повишат. Макар че ако го повишат, той ще може да си плати сам операцията. Трикът е да плати Комитетът, и то сега… Ето, офицерите от хумтеха нямат такива проблеми. Техните корпорации не се стискат, богати са. То не че бащицата Лукач е беден…

— …При целия контент ли е така или само за някои медии? — пита Бярнесен. Хумтеците явно са заинтригувани.

— Ето данните от конструкта, разслоени по източници. При две медийни групировки параметрите тръгват да растат още в края на май. При другите — по-късно, но в рамките на следващите два месеца.

— И как обяснявате този скок? — това е Де Йонг, другият хумтек.

— Обяснявам го с местно въвеждане на нова хуманитарна технология — изплюва камъчето Сидорчук. — Нищо естествено според мен не може да бъде причина. Вие знаете ли технология за генериране на текст с такъв антишаблонен уклон?

Офицерите от хумтеха размърдват пръсти още по-яростно. Явно преравят базата знания.

— Може би стимулирано подгрято изображение на Кохонен — казва Де Йонг. — Или креативен алгоритъм, но пуснат с антикорелационни параметри. Обратно на нормалното.

— Точно така — великодушно се съгласява Сидорчук. Нали е преровил базата предварително. — Технологии има. Въпросът е кой ги продава и най-вече — кой ги е разрешил за употреба. Защото сами разбирате, това ниво на оксиморони е федерална норма. Пределно допустима норма. И международна също…

— А защо на тия не са им наложени санкции? — обажда се неочаквано гнусен глас от високоговорителя в ъгъла. Намесил се е хумдепският бюрократ. — За систематично разрушаване на шаблоните трябва да отнемат медийния лиценз…

— Там още нямат такъв закон — уточнява Сидорчук. — За да приемат закон, им трябва точна методика за измерване. А още нямат лицензирана семантична база. Моите резултати, казах вече, са по много спорна методика.

— Но тогава… ако нямат машинна база, как генерират текст? — чуди се бюрократът.

„Ех, федерален плъх — мисли си Сидорчук, — ти май си забравил, че текст може да се пише и ръчно… тоест измислен от човек, а не от софт…“ Но това само си го мисли, а на глас повтаря думите, течащи в зъркелите.

— В страни от четвърти и пети функционален тип — фризира изреченията нектопът — хуманитарните технологии са в зачатъчно състояние, а машинни текст-генератори се използват рядко.

— И отскоро — вметва Асанович.

— Но тук има една въпросителна — продължава да диктува нектопът. — Ако използват примитивни технологии, не може параметрите да скочат така рязко. Физически не могат да накарат всичките, как бяха там… журналисти да си сменят стила на писане. Значи все пак има нещо модерно, нещо машинно. Но първо трябва да попитам нещо представителите на компаниите-производители. Наистина ли не сте продавали никакви езикови технологии на тази територия? Може ли да декларирате официално?

Хумтеците отново шават с пръсти.

— Официално — казва накрая Бярнесен. — Да, никакви продажби на езикови технологии нямаме там.

— И при нас е същото — повтаря Де Йонг. — Проверих базата данни на отдела за продажби.

— Така. Това е много важно. Защото излиза, че на територията ползват не ваши технологии, а някакви чужди. Или може би дори свои…

— Изключено! — вика Де Йонг. — Там е пълен примитивизъм. Не могат да направят пълноценен ЛСИ-конструкт. Нямат специалисти. А и много пари са нужни, откъде да ги съберат?

— Как оценявате, че не могат да съберат парите? — пита Асанович. Той се е излегнал назад в шефското кресло и следи дискусията с незаинтересован вид. Сякаш не вярва на нищо от казаното, но няма желание да спори, понеже смята темата за безсмислена.

— По рекламния пазар — отговаря Де Йонг. — Нали той формира бюджета на медийните групировки. Много е мизерен обаче той в тази дупка. Разработката на пълноценна семантична база струва колкото целия годишен рекламен оборот.

Асанович недоверчиво хъмка, но не казва нищо. Този довод май не му се вижда убедителен. Но пак не проявява волевия си характер и не удря по масата, а маха с ръка да продължават.

— Ако това е езикова технология — идва си на мисълта нектопът, — трябва да се търси кой я е въвел. Технологии от този тип се използват при управление на общественото мнение. Но се използват много внимателно, тъй като са опасни. Кой на територията се занимава с общественото мнение? Първо — местните власти и групировки. Тях отхвърляме, тъй като са им малко ресурсите и нямат технологии. После — глобални организации и радикални секти от списъка на ценностните врагове. Но засега на територията не е засичана тяхна дейност. Остава това да е страничен ефект от някоя операция на Програмата…

— Коя, нашата? — учудва се физиономията на инспектиращия.

— Нашата, коя друга! — намесва се Харис. — Нещо са прекултивирали общественото мнение. Поредната издънка…

…А Харис доста мрази Програмата. Повече от целия останал отдел, взет заедно. В борда на директорите на Програмата има някакъв негов роднина, който навремето му е съсипал кариерата. Харис има много роднини и всичките влиятелни. Предците му са дошли на континента още с кораба „Майска роза“ и впоследствие процъфтели. Заседават все в директорски бордове, с кратки командировки във висшия федерален апарат. Родата е разклонена, могъща и от типа на благородна. Само Харис, отлъчен от нея заради някаква кавга, се е утаил чак на ниво низш управленец…

— …това не е достатъчен аргумент — твърди инспектиращият.

„Откъде се е взел такъв защитник на Програмата? — чуди се Сидорчук. — Обикновено инспектиращите само слушат, без да се намесват…“

— И освен това — допълва Де Йонг — Програмата работи с наши технологии. А ние не сме разработвали за този език никакъв софтуер.

— И ние — казва печално Бярнесен.

— Но може — настоява Харис — да са взели софт от друга фирма. Или да са финансирали собствена разработка.

— Изключено! — вика Бярнесен. — Имаме с тях подписан партньорски договор. Също като с вас. Ние сме ексклузивен доставчик на езиков софт. И на Програмата е забранено да развива нашите алгоритми. Те са интелектуална собственост…

— А ако Програмата е платила на съвсем друга фирма, за да развие съвсем други алгоритми?

Бярнесен маха с пръсти във въздуха.

— Не. Нашите наблюдаващи офицери там не са докладвали такова нещо.

— „Оракул“ също ли не са информирани?

— Не — казва Де Йонг. Настъпва кратка тишина.

— Но все пак — взема си обратно думата Сидорчук — нова технология е развита. За това имаме и второ доказателство, много по-сериозно. Преди седмица постъпи материал от полевия ни интелигент. Тъй като е секретен, не мога да го обявя на открит доклад.

— Как е категоризиран този… полевият материал? — пита де Йонг. — И вкаран ли е в секретната база?

„Да бе, чакай да ти кажат!“ — негодува мислено Сидорчук. Той знае: ако е даден категоризиращият профил, същността на материала може да бъде измъкната от секретния конструкт. С десетина итерации на сложно търсене и диференциален синтез. Защото материалите от секретната база са недостъпни като пълен текст, но са индексирани заради служебните ЛСИ-търсачки на Комитета. Поне така твърди Балабан, той бил пробвал някога нещо…

— В секретната база е вкаран — завърта се със стола Асанович. — Но не е профилиран. За експертиза на доклада на Сингх привлякох господин Шимомура от източния отдел.

Японецът скланя глава на широкия екран.

— И фактите в доклада — казва, — и изводите на интелигента са правдоподобни и извънредно интересни за теорията. Впрочем и за практиката също.

И млъква.

— Това ли беше експертизата? — въси се Де Йонг.

— Материалът е секретен — казва Шимомура. — Разширеният текст на експертизата е с ограничен достъп.

— А защо интелигентът не е на линия?

— Трябваше да бъде — казва Сидорчук. — Но го няма.

— Но при това положение какво становище можем да вземем? — недоумява Макилрой. — Всичко е скрито, всичко е секретно. А младият колега Сидорчук иска… какво? Отваряне на нова полева тема, така ли?

— Искам го не аз, а Сингх — уточнява Сидорчук.

— А аз — извисява мощен глас Асанович — искам междуведомствена експертиза. На дейността на Програмата в целия този сектор! Молбата вече съм я написал, сега само ви уведомявам. Ще я пратя във Фондацията още днес следобед. Докладът на Сингх е сериозен. Там става нещо нередно. А аз отговарям за територията. И за целия как беше… функционален тип. Мръсни странични ефекти от Програмата — дал бог по целия свят. Още един такъв на моя територия не възнамерявам да допусна…

— Ако поискаме експертиза обаче, от Фондацията ще се ровят и в нашите разработки — напомня Макилрой. — Там правят ревизиите винаги двойни — едновременно и при тях, и при нас.

— Нека. Да се рови комисия от Хумдепа е пак по-добре, отколкото да се рови контраинтелигенцията на Програмата…

— И този доклад на Сингх ще го разсекретят — напомня Де Йонг.

— Ами тяхна си работа. Впрочем… ще ви кажа за какво става дума. По същото време, когато са тръгнали да скачат езиковите параметри, на територията е отбелязана странна серия от непознати психични заболявания. Непознати дори за теорията, нали, Шимомура?

Шимомура кима съгласно. Всички останали мълчат. Никой не се решава да доразпитва. И правилно. Асанович ще ги отреже. Макар че явно са заинтригувани…

— Сидорчук, имаш ли още нещо? Нямаш, добре. Приключваме. Докладът на Сингх ще се проучва. От Шимомура като консултант и още от някой. Плюс един полеви агент да дублира Сингх… Ще уточня хората до седмица. Това е.

Офицерите се надигат от столовете. Оправят ръбовете на панталоните. Де Йонг нещо мърмори на Макилрой. Недоволни са явно. Екраните на стената гаснат.

— А, Сидорчук! — вика шефът тъкмо когато излиза от залата. — Ела за малко в кабинета ми.

Бърлогата на Асанович е съвсем близко — отсрещната врата. Сидорчук търпеливо изчаква началника да си доприказва с Барбара Уест. Накрая токчетата на психоложката изчаткват към стълбите, а Асанович отключва кабинета. Вътре е полутъмно, завесите са спуснати и лъха на цигарен дим. Шефът обича да си трови дробовете напук на медицинската комисия. На Сидорчук е предложен диванът — кожен и широк като креват тип „полов тепих“. Той присяда на края. Гледа как шефът се суети гърбом към него.

— Ще пиеш ли едно? — Асанович е извадил от шкафа звездна бутилка коняк и чаши. Сидорчук се колебае като Буридановото магаре.

— Хайде, какво се чудиш?

— Чудя се — набира смелост Сидорчук — дали да откажа от учтивост или да приема от учтивост.

Асанович се смее добродушно.

— От учтивост трябва да се приема — казва. Налива две чашки. — Но да не се злоупотребява. Да се пази черния дроб.

Двамата отпиват. Звездната течност дразни несвикналото небце на Сидорчук.

— Знаеш ли — говори шефът, — май не трябваше да те набърквам в тая история. Докладът на Сингх не беше за тебе. Въобще той е от компетенцията само на контраинтелигентския отдел. Но трябваше експертиза от нас. Като уж най-добре запознати с обстановката. А при нас няма теоретици. Освен тебе. Ти си ни единствен… И сега трябва да летиш.

— Къде да летя? — стряска се Сидорчук.

— На територията. Експерт по темата „Морфей“. Макар че заглавието не ми харесва. Как ги наричаше ти онези психясалите?

— Болни мозъци.

— Да. Темата „Болни мозъци“ е по-друго. Съгласен ли си?… Макар че какво те питам? Нямам други хора, Сидорчук. Шимомура е вързан в тамошния отдел, не искат да го пускат, имал някаква много важна програма. Той ще ни консултира онлайн. Иначе е голям експерт по подсъзнанието… Но трябва и човек на полето.

— Аз също имам програма — възразява Сидорчук. — Сега тъкмо смятам разни поправки към ЛСИ-конструктите. Уточнявам модела.

— Къде го уточняваш? — прекъсва го Асанович. — На голямата машина ли? Нея можеш и по мрежата да я командваш. От територията.

Шефът допива чашата си. Последната останала капка милостиво изсипва в саксията до стената. Растението в саксията е криво, хилаво и позавехнало. Балабан казва, че било див фикус. По-скоро е пропил се фикус, решава Сидорчук.

— Ще получиш после удължен отпуск — обещава шефът. — На Канарските, Хавайските, Курилските… Където решиш. Усещам аз, Сидорчук, че има нещо гнило в тая територия. И честно казано, не вярвам да е виновна Програмата. Тук Сингх малко се е изхвърлил. На всички ни се ще да им натрием носовете на програмаджиите. Но трябва да гледаме и реалността. А реалността е, че подценяваме туземците. Страшно ги подценяваме. А аз ги знам! Като кътните си зъби ги знам! Там са страшни дяволи. Оправят се с всякаква техника. Ти не им гледай брутния продукт, че бил малък уж. Това компютърът го казва, че щом им е малък брутният, значи нищо не разбират. Но компютърът не е ходил, не е видял. А аз съм видял и патил. Ония хитреци, Сидорчук, могат не хуманитарна, ами и трансхуманитарна технология да скалъпят! Да…

— Ако ще ме пращате на територията, ми се полага и невроинтерфейс — сеща се Сидорчук. — На всички полеви работници се полага.

— Не знам дали ще има време да ти го присадят. След операцията трябва време за тренировка на новите рефлекси. Ако Сингх поиска да те пращам веднага…

Меко бипва шефският мобилник. Асанович лепва слушалка до ухото. Нещо му говорят. Той кима: „Да, да…“ После изведнъж лицето му се вкаменява. Погледът посърва. „Кога? Ужас… Да, непременно инспекция…“ Прибира слушалката. Ръката потреперва.

— От Хумдепа се обадиха — казва. — Сингх е загинал. Катастрофа. Преди няколко часа.

Бележки

[1] СТЛО — специална теория на лингвистичната относителност. Може да съществува и ОТЛО (обща ТЛО). Принципът на лингвистичната относителност се нарича още хипотеза на Сепир-Уорф (Sapir-Whorf).

[2] нектоп (neck-top) — малък компютър, който се закача отстрани за яката и се връзва към очилата.