Иван Попов
Хакери на човешките души (3) (хуманитарен киберпънк)

3. Болни мозъци

„Този материал — пише Сингх — е събран в по-голямата си част от журналист-следователя Р.Й., а хипотезите върху него е направил някой си Д.Л., физик по образование и с неопределена професия (сам той причислява себе си към т.нар. «техническа лумпенинтелигенция»). Публикуван е в местната преса (оригиналът е даден в приложение А). Натъкнах се на него при рутинно сканиране на мрежата. Отнася се за прилагане, вероятно тайно, на нова, неизвестна за мен хуманитарна технология със сериозни негативни ефекти. Доколко са негативни говори фактът, че разследването се базира върху случаи на психични заболявания…“

 

Сидорчук се чеше по тила. От психиатрия той не разбира абсолютно нищо. Добре, интелигентът е надушил нещо, но защо са го пренасочили точно към него, специалиста в съвсем друга област?…

 

„Случай първи. Е.К., 41 г., финансист. През месец април предната година започва да го мъчи натрапчив сън: върху дълги стелажи, в правилни редици стоят яйца, или нещо подобно на яйца, които… продават и купуват. Те имат ръчички, с които си разменят различни жестове — също като брокерите на борсата, — но нямат лица. «Стоките» са всичко на всичко пет — зелен триъгълник, син квадрат, яркооранжева пентаграма, раиран като мишена кръг и еврейска звезда. Насън Е.К. знае това, но никога не вижда тези «стоки», а само обозначенията в ценовите листи. Не знае нито откъде се взимат, нито кой ги консумира в крайна сметка. Е.К. може да се концентрира върху всяко от яйцата-брокери, да види какво и с кого търгува в момента. Но не може да разговаря с тях. Те са мъртви абстракции, зъбни колелца, безсмислено въртящи се в борсовата машина. Никаква жива душа, въобще нищо не нарушава хода на търговията… След такива сънища Е.К. се мъчи с остро главоболие и отпадналост, като след особено силен махмурлук. Обръща се към терапевт около месец след началото на сънищата. Терапевтът предписва успокоителни, които не помагат. Една сутрин Е.К. не успява да се събуди от съня. Любовницата му вика бърза помощ, свестяват го с електрошок. Лежи в болница, лекуват го медикаментозно. След болницата не се е връщал на работа, отива в планински санаториум. Сънищата продължават по-рядко, навярно заради успокоителните.

Друг случай. П.О., 36 г., инженер. Сънува натрапчив сън от пролетта на предишната година. В него той вижда само повърхността на огромна вафла, в чиято квадратна мрежа са вдлъбнати тъмни петна. По мрежата се носят шарени бликове; те потъват във вдлъбнатите петна, променят големината им и продължават, но в друга посока и с изменен цвят. Насън П.О. сякаш знае правилата, по които тече тази странна игра, но наяве не може да ги формулира. Не може да направи никакви предположения за размера на «вафлата», но може, сякаш прелитайки над нея, съзнателно да мести гледната си точка. След съня го тормози силна мигрена. П.О. опитва сам да премахне съня с успокоителни, после се запива. Веднъж не успява да се събуди. Свестява го лекарят, извикан от жена му. По негов съвет отива на психиатър. Психиатърът не успява да направи нищо, здравето на П.О. се влошава все повече заради съня и успокоителните.

Още един случай. Д.Б., дизайнер-художник, 51 г. жена. Натрапчив сън от месец юни. В съня вижда повърхност на вода или някаква друга течност, в която са потопени множество конусовидни тела. Конусите спорадично присветнат, това поражда вълни по повърхността на водата, но не кръгови, а със сложни къдрави фронтове, при това оцветени. Цялата повърхност се гърчи от причудливите вълни. И нищо друго. Д.Б. първо решава, че вижда послания от космоса. Неприятните усещания (главоболие, гадене) приема спокойно, като естествена умора от «предаването». На психоаналитик я завежда нейната дъщеря, която се страхува, че е «мръднала». Психоаналитикът е фройдист, не вижда смисъл в съня и решава, че Д.Б. е здрава. Повлияна от съня, жената рисува няколко серии картини (прилагат се снимки)…“

 

„Така, така — язвително отбелязва Сидорчук. — Ето какви неща сънуват сега жените. И хората. А не като по Фройдово време — здрав, прав, корав и толкоз. Психоаналитиците ряпа да ядат…“ После прехвърля на екрана поредното досие.

 

„С.С., студент, 22 г. Натрапчиво сънува огромен площад, покрит с квадратни плочки. По тях пълзят същества, подобни на черни амеби, но много странно: движенията стават на тактове, полетата се заемат и освобождават изведнъж. Амебите са различни по размер, най-често заемат няколко плочи, а формата им се мени при движение. Повечето пълзят по диагонал; като се сблъскат, излитат различни по-малки амеби-“осколки„, а на мястото на удара закипява хаотична активност — полетата сменят цвета си, от хаоса понякога излизат нови амеби и тръгват по пътя си. Сънят се натрапва на С.С. по време на летните изпити. Студентът мисли, че е от напрежение, макар да е държал само два изпита. Страничен симптом — главоболие и умора. На лекар отива, тъй като сънят продължава и през ваканцията. Лекуван е с медикаменти, с частичен успех: сега сънят го навестява по-рядко. На няколко пъти има проблеми със събуждането, но съквартирантът му успешно го свестява с шамари.

М.П., програмист, 30 г. Натрапчиви сънища. Картината: черупки, подобни на костенурски, отделни плочки от които се издигат като цветни стълбчета. С такива черупки, свързани помежду си с нещо като кабели, е осеяно цялото полезрение на сънуващия. Стълбчетата постоянно се вдигат и падат, по «кабелите» като по черва се местят розови удебеления. М.П. твърди, че този сън идвал от пренапрягане в работата: преди да го сънува за пръв път, бил правил някаква система за визуализация, чиито елементи наподобявали черупката със стълбчетата. Сънят обаче не престава. М.П. известно време гълта хапчета за нерви, отива на психиатър, по негов съвет зарязва програмирането и се връща на село да гледа с баща си телета (или поне така твърди). Оттогава не е посещавал психиатъра и изобщо не се е появявал сред бившите си колеги и съседи.“

 

Според Сидорчук с преумора може да се обясни всичко. Но какъв смисъл намира Сингх в цялата тая работа?…

 

„Р.Й., 27 г., журналист, ляв радикал и наркоман, вижда подобен сън само веднъж при твърде любопитни обстоятелства…“

 

Аха! Това е онзи разследващият! Значи и той е пипнал тая болест, душевната…

 

„…разказва, че седял една вечер на пейка зад паметника на бойната слава и пушел трева. Затворил очи и се озовал сред множество виолетови бутилковидни тела с разклоняващи се нишки, излизащи от гърлото и стигащи до дъното на някоя друга бутилка. Всичко това светело и пулсирало необичайно красиво. Р.Й. така се унесъл, че не усетил кога го спипали двама полицаи. От протокола в участъка се знае и точната дата на произшествието — 29 юни. Р.Й. излежал няколко часа в ареста, платил глоба и го пуснали. Но след няколко дни разказал случая и видението на свой познат — Д.Л., 31 г. (вероятно също наркоман). Разказът буквално покъртил Д.Л., защото той — по чисто съвпадение — бил вече сънувал нещо подобно и имал определена хипотеза по въпроса. Той успял да убеди Р.Й. да направи разследване по темата. Своя сън и обяснението си за него Д.Л. описва във файл, който дава на журналиста, за да подготви той публикация…“

 

„Да видим — казва си Сидорчук — как ще се разплете чорапът.“

 

„Нееднократно — това вече беше файлът на Д.Л. — тази пролет сънувах следното нещо: футболен стадион, върху него наредени хора с червени и бели флагове. Строени по твърде сложна система, те вдигат и свалят флаговете в зависимост от сигналите, които получават. Сигналите са или от съседите им, или от куриери, които търчат между хората с табели в ръце. Всичко това ме озадачаваше, но от друга страна ми се струваше познато отнякъде. И веднъж се сетих откъде: от един фантастичен разказ. Там по същия начин бяха строили за експеримент няколко хиляди човека, като всеки от тях изпълняваше функцията на отделен логически елемент в компютърен процесор. И живият компютър, състоящ се от хора с флагчета, успя да реши някаква задача… (Не са посочени нито разказът, нито писателят. — бел. М. Сингх.) Реших, че в мозъка ми се проиграва нещо подобно. Че умът ми е впрегнат да решава някаква задача в подсъзнателен режим и процесът само понякога нахлува в съня. От друга страна този режим на подсъзнанието е абсолютно неестествен. Отначало мислех, че съм се побъркал от четене на фантастика. Чудех се колко още време ми остава да се мъча на тоя свят. Но когато Р… (името на журналиста изтрих от съображения за сигурност — бел. М. Сингх) ми разказа своя трип, в бутилките и нишките между тях веднага познах модел на невронна мрежа. А невронната мрежа също е изчислително устройство, макар на друг принцип. Значи мозъкът на Р. също е реорганизиран да решава някаква задача. Оптимизационна задача, каквито най-общо решават невронните мрежи.

Но дали ние двамата сме някакво невероятно изключение? От самото начало бях убеден в обратното. Затова накарах Р. да направи разследване сред практикуващите психиатри. Реших, че ако други хора сънуват такива неща, би трябвало да са потърсили помощ от лекари. Въпросът беше да обясним на психиатрите какви пациенти търсим. Аз го формулирах така: натрапчиви сънища, в които човек вижда множество повтарящи се елементи, свързани като сложно функционираща система. Защото спонтанни изчислителни свойства се наблюдават в най-различни системи. И действително психиатрите ни съобщиха за няколко случая… (Имената на психиатрите съм изтрил от съображения за сигурност — бел. М. Сингх.) Те могат да се интерпретират като клетъчни автомати (С.С., П.О.), агорична система (Е.К.), мрежа от сложни неврони (М.П.) и дори химичен компютър (Д.Б.).

Голямата загадка е как мозъкът е вкаран в това състояние. Изглежда сякаш чрез хипноза (или нещо друго — тук не съм сигурен) в подсъзнанието са «сглобени» отделните елементи и са свързани в система. Самите психиатри не са склонни да приемат моята хипотеза — или пък Р. не им я е обяснил достатъчно добре (аз не съм говорил лично с тях). Явно я смятат за фантасмагория. Затова нямам никаква идея за причинителите на тези сънища — освен една. Преди време се бях натъкнал в мрежата на материал за някакъв «Проект 96», правен по поръчка на военните от Пакта и касаещ нови методи за управление на подсъзнанието (за интензивно обучение и др.). Това предложих на Р. като основна хипотеза за материала, който публикува.“

 

Заинтригуван, Сидорчук вади на екрана приложението, тоест самата публикация. Основно място заемат показанията на психиатрите (твърде разкрасени стилистично) и усукваниците относно този „Проект 96“, разредени с яростни филипики по адрес на военните от Пакта. Да, Сингх е отбелязал, че журналистът е някакъв радикален… или май беше киселинен? Материалът е подписан с псевдоним „А. Казандзакис-Шапиро“, а вестникът се казва „Психофеномен“. Сидорчук се закача към сайта му в мрежата и прехвърля съдържанието. Булеварден окултизъм, булевардна екстрасензорика и също булевардна уфология. Да-а-а… Мнението му за Сингх и неговия доклад рязко се разваля. Но от друга страна кое нормално списание ще пусне такива работи? Хем психарски, хем срещу Пакта… Сидорчук цъка с мишката и изкарва последната част от доклада.

 

„Не съм разговарял лично с Д.Л. — написал е интелигентът. — Малко след публикацията, на 19 септември, той загива — блъснат от камион, докато карал велосипед някъде около столицата. Данните на психиатрите са потвърдени от мой агент, който повторно ги е интервюирал. Сканирах медиите в метрополията за подобни материали, но паякът не откри нищо. (Заб.: Може просто да съм избрал неподходящ ключ или филтър. Използвал съм ЛСИ-конструкт на «Оракул». Затова е полезно да се направи повторно сканиране с друг конструкт или с по-сложен филтър.) Контент-анализът на местните източници също не откри сходни публикации.

С голяма вероятност т.нар. «проект 96» е дезинформация. Споменаването му в глобалните източници точно съвпада по време с една кампания, водена от имиджкилъри^[1] на фонда «Духовно и друго наследство» срещу бившия шеф на Пакта Ваалтерс. (Справка — анализаторите на отдел «Демократични състояния от първи и втори функционален тип».) Затова хипотезата на Д.Л. трябва да се признае за несъстоятелна.

Ако приемем, че си имаме работа с опасна хуманитарна технология, то с много голяма вероятност тя не е местна разработка. Тукашните военни са подчинени на Пакта, а граждански хумтех-сектор отсъства напълно. Също така няма хумтехска традиция в местния университет — поради липса на кадри, а и поради общото изостанало състояние на територията. Възможно е в дъното да стои някоя тоталитарна секта или радикална групировка. Но чисто местни подобни организации тук в момента няма. Технологичните корени на станалите инциденти според мен трябва да се търсят в развития свят.

По мое мнение инцидентът е сериозен и изисква най-основно разследване. Във връзка с това предлагам:

— да се открие нова полева разработка (предполагаем код — «Морфей») със статут на особено важна за хуманитарната сигурност;

— да се изиска от ФБР лиценз, задължаващ туземните власти доброволно да сътрудничат в рамките на операцията;

— други мерки (по съображения на планиращия отдел).

 

30.02.т.г.

Интелигент Майкъл Сингх.“

 

Финалът изглежда на Сидорчук абсолютно неубедителен. Практически без никакви изводи — нещо необичайно за Сингх, славещ се като доста приличен аналитик. Твърди се само, че това е външна работа. И дори не се обосновава важността на инцидента — а защо Сингх смята, че тук в комитета разсъждават като него там на полето?… И изведнъж — искане за ново дело, на всичкото отгоре особено важно. Може би му се иска на резидента да стане началник на разработка „Морфей“? Морфеист номер едно?… Сидорчук смътно усеща, че в доклада има нещо недоизказано. Някакво съображение, което е невъзможно да набуташ в колосаните понятия на бюрократичния език… Той гледа таймера. Тук е следобед, а колко е часът на територията? Късничко е. Но трябва да се опита. Сидорчук набира във викачката кода на Сингх.

Интелигентът се оказва на линия — комдемоните^[2] се здрависват и отсреща предлагат дори визуална връзка. Сидорчук включва камерата си. На екрана изскача месесто мургаво лице. Ризата е снежнобяла, вратовръзката — строга, защипана със стилно крокодилче. Сингх се върти със стола си на фона на умопомрачителна панорама от блестящи небостъргачи. В долния десен край на зрителното поле в панорамата е забит пирон, на който виси бързоварче. Сингх се усмихва, горд с блясъка около себе си.

— Здравей, колега — казва той. — Какво ново там в централата?

— Здравей. Тук днес дойде от теб един доклад…

— Аха. Криптирай обаче връзката.

— С личния или със служебния ключ?

— Давай със служебния.

Екранът за кратко избухва в хаотични снежинки, след което отново се връща старата картина.

— Значи на теб са прехвърлили доклада? — пита Сингх. — Аз го бях насочил към Асанович.

Сидорчук изкарва челото на доклада в страничен прозорец. Наистина, шефът е вмъкнал свой маркер. „Да се даде становище до понеделник!“ — нарежда маркерът. Или Асанович също не е разбрал нищо, или просто не е отварял материала. По-вероятно е второто.

— Имам някои въпроси тук — казва Сидорчук. — Случаят е интересен. Как попадна на него? Тук пише — при рутинно сканиране…

— Спуснаха циркулярна задача наскоро — да следим пропагандата на разни радикални групировки. Явно е обща задача, за всички територии. При мен опасните материали бяха малко, но този и няколко други излизаха от стандартните схеми на конструкта. Затова седнах да ги чета. Изобщо — чиста случайност…

— Да, май днес интересните работи се откриват само по случайност. Търсиш ли ги нарочно — никакъв шанс.

— Точно така. Тия ЛСИ-конструкти само броят думите. И нищо друго. А ако оня използва други думи, или ако някой там е кръстил нещо не така, както ти си мислиш…

— Значи това не е технология на Пакта, така ли? — Сидорчук връща разговора към темата.

— Не ми се вярва. Когато Пактът се захване с нова технология, спуска дезинформационна завеса. Тя може много лесно да се открие с контент-анализ. Следиш една определена категория медии и щом почнат да говорят много глупости около дадения въпрос, значи по него наистина се работи нещо. Това е информационна стратегия на Пакта. Традиция от бог знае коя световна война. Но никакви завеси не са спускани за хуманитарни технологии, работещи с подсъзнанието. Ако искаш резултатите от сканирането, ще ти ги пратя. Затова смятам, че не е Пактът. Според мен това е операция на Програмата.

„Ха така — мисли си Сидорчук. — Рече и отсече. Без никакво усукване. Ето каква била работата…“

— Но Програмата не развива свои технологии — напомня той. — Те ползват продукти на хумтех-монополите.

— Това може да са тестове — възразява Сингх. — Хумтеците използват някой път операции на Програмата, за да настроят нещо в технологията.

— Не ми се вижда убедително…

В този момент нещо при Сингх бипва противно. Той скача от стола си; в полето на камерата се намърдва рус женски тил, щампован — в естествен размер — върху чаталната област на отровнозелените бермуди на интелигента. Краката на Сингх под бермудите са неприлично космати. Позната картинка: онези, които работят вкъщи и искат да изглеждат делови по видеото, седят изтупани и колосани по офисному — но само докъдето ги хваща камерата. А от кръста надолу се разпасват колкото си искат. Вярно, трябва да внимават — да не стават от стола, докато са във видеовръзка… Впрочем Сидорчук мисли, че Сингх просто се мъчи да изглежда циничен и изпразнен от предразсъдъци.

— Та за какво говорехме? — пита Сингх, като се връща на мястото си.

— Говорехме, че това за Програмата не е убедително. Аз не мога да добавя към доклада такъв извод, ако ти не си го направил. Защото имам само твоите данни и нищо друго. Просто няма никаква логика. Освен че искаме да изкараме виновни програмниците, за да ги омекотяваме по-късно при нужда…

Сингх се замисля за кратко, рови с пръсти в черния си перчем.

— В края на краищата ние сме хуманитарен комитет — казва. — И имаме проблеми с тази територия — нашият отдел и персонално ти. Какво беше там… ЛСИ-конструктите излизаха от рамките, нали?

— Да. Или по-точно — рамките не са там, където трябва да бъдат.

— Така. Значи може да свържем това с нерегламентирана дейност на Програмата в нашия ареал. И да прехвърлим проблема на тяхната глава.

— Но тук трябва квалифицирана експертиза. А ние в отдела нямаме психиатри. Всички са хумтеци-приложници. Знаят да работят с по някой пакет на „GL“ и… — Сидорчук замълчава. Самият той не е приложник, но не бива да натяква на другите колко са ограничени. На Сингх — също.

— Аз виждам два изхода — казва интелигентът. — Единият е да разсекретим моя доклад и да го пратим на някой психологически отдел, ако има такъв в Комитета. Макар че ако и там са тесни приложници, няма никакъв смисъл… Вторият начин е да намерим формално някоя голяма нередност на територията и да искаме експертиза на дейността на Програмата при нас.

— Експертиза от Хуманитарния департамент?

— Да. Ако я назначат, трябва да получим достъп до материалите на Програмата. Макар че и те до нашите също… Значи така: опитай да свържеш проблемите на твоите конструкти с тези инциденти. Кога по график докладваш за работата си?

— На 12-и. Но шефът иска становище по твоя доклад до понеделник.

— Така ли? Тогава вкарай въпроса за конструктите в становището. Трябва да заинтересуваме шефа. Той може да пробута въпроса нагоре…

Сидорчук усеща как изведнъж го заболява главата. Гледа таймера. Работното време е към края си.

— Нещо друго за мен имаш ли? — пита.

— Като че ли не.

— Е, тогава до чуване.

— До скоро. — Сингх прекъсва връзката. Мургавата физиономия и фототапетът с небостъргачите се стопяват сред сивия фон.

Сидорчук се протяга на стола. Обясненията на резидента само са доразбъркали кашата в ума му. Абсолютно неясна работа. Защо Програмата да е виновна? Вярно, тя им е ведомствен противник. Антагонист. Но все пак… Неприятно.