Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sittaford Mystery, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
maskara (2018)

Издание:

Автор: Агата Кристи

Заглавие: Загадката от Ситафорд

Преводач: Кристиян Георгиев

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: „Народна култура“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: ДФ „Балканпрес“ — София

Редактор: Александър Донев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Грета Петрова, Евгения Джамбазова

ISBN: 954-04-0100-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4420

История

  1. — Добавяне

5
Евънс

Намериха Евънс да чака в трапезарията. Той се изправи почтително при влизането им.

Беше нисък, въздебел човек. Имаше дълги ръце и държеше дланите си стиснати в юмрук. Беше гладко избръснат, с малки свински очички, но въпреки това излъчваше будност и трудоспособност, което компенсираше вида му на булдог.

Инспектор Наракот подреди впечатленията си: Интелигентен. Проницателен и практичен. Изглежда уплашен. После попита:

— Вие ли сте Евънс?

— Да, сър.

— Малкото име?

— Робърт Хенри.

— Хм! Така… Какво знаете за случилото се?

— Абсолютно нищо, сър. Потресен съм. При мисълта, че капитанът е очистен!

— Кога го видяхте за последен път?

— Мисля, че беше около два часа, сър. Разчистих нещата, останали от обеда, и подредих, както виждате, масата за вечеря. Капитанът каза, че няма нужда да се връщам.

— А обикновено какво правите?

— Обикновено се връщам отново около седем и оставам няколко часа. Невинаги, понякога капитанът казва, че няма нужда.

— Тогава вие не сте били изненадан, когато вчера ви е наредил да не идвате вечерта?

— Не, сър. И предишната вечер не дойдох заради времето. Внимателен човек беше капитанът, стига да не се опитваш да кръшкаш. Познавах добре и него, и навиците му.

— Какво точно ви каза?

— Ами погледна през прозореца и рече: „Няма надежда Бърнаби да се появи днес. Не би трябвало да се учудвам. Пътищата към Ситафорд сигурно са изцяло отрязани. Не си спомням такава зима от времето, когато бях момче.“ Ставаше дума за приятеля му, майор Бърнаби от Ситафорд. Винаги идва в петък да играят шах и да решават ребуси. А във вторник капитанът ходи у Бърнаби. Беше човек с установени навици. И тогава ми каза: „Можеш да си вървиш вече, Евънс, и ела пак утре сутринта.“

— Освен майор Бърнаби не спомена ли, че очаква някого същия следобед?

— Не, сър, нито дума.

— Нямаше ли нещо странно и различно в поведението му?

Не, сър, поне не дотолкова, че да забележа.

— Хм, Евънс, разбрах, че сте се оженили наскоро.

— Да, сър. За дъщерята на мисис Белинг от „Трите корони“. Преди два месеца.

— И капитан Тревелян не се зарадва много на това?

Хитра усмивчица се появи за миг върху устните на Евънс.

— Капитанът здраво ме накастри. Моята Ребека е хубаво момиче, сър, и много добра готвачка. Аз се надявах, че ще можем и двамата да работим за капитана, но той не искаше и да чуе. Каза, че няма да допусне жена прислужница в дома си. Всъщност нещата стигнаха до задънена улица, когато тази дама от Южна Африка дойде и поиска да наеме дома в Ситафорд за зимата. Капитанът взе под наем това място и аз започнах да идвам всеки ден, пък да ви кажа честно, сър, надявах се до края на зимата капитанът да склони аз и Ребека да се върнем в Ситафорд с него. Ами той дори не би разбрал, че тя е в къщата. Щеше да си стои в кухнята и да внимава никога да не му се мярка пред очите.

— Имате ли представа какво се крие зад омразата му към жените?

— Не зная, сър. Просто привичка, сър, това е всичко. Виждал съм много такива мъже. Ако питате мен, вероятно на младини е бил срамежлив. Но ако една или друга млада дама ги е отрязала на младини, той се е озлобил.

— Капитан Тревелян не беше ли женен?

— Не, сър, никога не е бил.

— Имаше ли някакви роднини?

— Доколкото си спомням, има сестра, която живее в Ексетър, сър, и май съм го чувал да споменава за племенник или племенница.

— От тях никой ли не го посещаваше?

— Не, сър. Май беше в лоши отношения със сестра си.

— Знаете ли името й?

— Гарднър, сър, но не съм съвсем сигурен.

— Не знаете ли адреса й?

— Боя се, че не.

— Добре, несъмнено ще го открием, когато прегледаме документите на капитана. Сега, Евънс, какво правихте самият вие след четири часа следобед?

— Бях у дома, сър.

— Къде е домът ви?

— Точно зад ъгъла, сър. На улица Фор осемдесет и пет.

— Въобще ли не сте излизали?

— Съвсем не, сър. Ами че снегът се сипеше здравата.

— Да, да. Има ли някой, който може да потвърди твърдението ви?

— Моля, сър?

— Някой знаеше ли, че по това време сте били вкъщи?

— Жена ми, сър.

— И двамата си бяхте сами вкъщи?

— Да, сър.

— Добре, добре. Не се съмнявам, че е било така. Това е всичко засега, Евънс.

Бившият моряк се поколеба. Пристъпваше от крак на крак.

— Има ли нещо, което бих могъл да свърша тук, сър? Да разтребя например?

— Не. Всичко трябва да остане точно така, както си е.

— Разбирам.

— Всъщност изчакайте да огледам наоколо — каза Наракот. — В случай че възникне някакъв въпрос.

— Добре, сър.

Инспектор Наракот премести поглед от Евънс към стаята.

Разпитът се бе провел в трапезарията. На масата беше сервирана вечеря. Студен език, туршия, стилтънско сирене и бисквити, а на газовия котлон — тенджера със супа. На бюфета имаше поставка за бутилки, сифон за газирана вода и две бутилки бира. Също така огромна редица сребърни чаши и до тях, твърде не на място — три съвсем новички книги. Инспектор Наракот взе две чаши и прочете надписите по тях.

— Капитан Тревелян е спортувал — отбеляза той.

— Да, наистина, сър — потвърди Евънс. — През целия си живот.

Инспектор Наракот прочете заглавията на книгите: „Любовта преминава“, „Веселяците от Линкълн“, „Пленник на любовта“.

— Хм! — отбеляза той. — Вкусът на капитана към литературата изглежда донякъде странен.

— О, сър, това ли? — засмя се Евънс. — Не са за четене. Това са наградите, които той спечели в състезанията за имена на железници. Изпрати десет решения под различни имена, включително и моето, като каза, че улица Фор осемдесет и пет е адрес, на който може да се очаква награда. Колкото по-обикновени са името и адресът ти, толкова по-голяма е вероятността да вземеш наградата, смяташе капитанът. И, разбира се, получих, но не тази от две хиляди фунта, а само три нови романчета от ония, които никой не би си купил.

Наракот се усмихна и след като отново заръча на Евънс да изчака, се зае с огледа. В ъгъла на стаята забеляза голям шкаф. Беше пълен: небрежно захвърлени два чифта ски, чифт дълги весла, десет-дванайсет бивника от хипопотам, въдици и риболовни принадлежности, дори книга за мухите, чанта със стикове за голф, ракета за тенис, слонски крак, натъпкан със слама, и тигрова кожа. Ясно бе, че капитан Тревелян беше дал дома си в Ситафорд напълно обзаведен. Тук бе преместил най-ценното си имущество, опасявайки се от женското влияние.

— Странна е идеята да докара всичко това със себе си — каза инспекторът. — Къщата е дадена под наем само за няколко месеца, нали?

— Така е, сър.

— Тези неща биха могли да бъдат заключени в къщата в Ситафорд.

За втори път по време на разговора Евънс се ухили.

— Това би било най-доброто решение на въпроса — съгласи се той. — Не че има много шкафове в къщата. Капитанът и архитектът я проектираха заедно, но жената е тази, която би оценила предимството на стая с шкафове. Все пак, както вие казахте, най-добре щеше да бъде тези вещи да се оставят там. Мен питайте какъв труд ми костваше пренасянето им с количка! Но капитанът не можеше да понесе мисълта, че някой ще му бърника в нещата. „И да ги заключиш — заръча ми той, — жената винаги ще намери начин да се добере до тях — толкова е любопитна. По-добре да не ги заключваш изобщо, ако искаш тя да не ги пипа. Но най-добре ги вземи със себе си и тогава със сигурност ще бъдат в безопасност.“ Така и направихме и както ви казвам, много труд хвърлихме, а пък ни излезе и скъпо. Но на тези неща капитанът държеше като на свои деца. — Евънс замълча, за да си поеме дъх.

Инспектор Наракот кимна замислено. Искаше да се осведоми и по друг въпрос и сметна момента за подходящ.

— Тази мисис Уилет — попита той небрежно, — беше ли позната или приятелка на капитана преди това?

— Не, сър, изобщо не я познаваше.

— Сигурен ли сте? — остро реагира инспекторът.

— Е… — Резкият тон стресна бившия моряк. — Капитанът никога не ми го е казвал, но, о… да, сигурен съм.

— Питам — обясни инспекторът, — защото времето е доста необичайно за такива сделки. От друга страна, ако тази мисис Уилет се е познавала с него и е знаела за къщата, би могла да му пише и да съобщи, че иска да я наеме.

Евънс поклати глава.

— Агентите Уилямсън му писаха, че имат предложение от някаква жена.

Инспектор Наракот се намръщи. Смяташе работата около наемането на къщата за твърде странна.

— Капитан Тревелян и мисис Уилет са се срещнали, предполагам? — попита той.

— О, да. Тя дойде, за да види къщата, и капитанът я разведе навсякъде.

— И категорично смятате, че не са се срещали преди това?

— О, напълно, сър.

— Бяха ли… ааа… — Инспекторът умишлено замълча, сякаш се опитваше да придаде на въпроса по-естествено звучене. — Добре ли се разбираха тогава? Бяха ли приятелски настроени?

— Жената беше. — Лека усмивка плъзна по устните на Евънс. — Отрупа го с комплименти. Възхити се от къщата и попита по негов проект ли е построена. Изобщо ласкаеше го открито, както се казва.

— А капитанът?

Усмивката му се разшири.

— Такава склонна към излияния жена едва ли би му направила впечатление. Беше учтив, но нищо повече. И отклоняваше поканите й.

— Покани?

— Да, да счита дома за свой и да се отбива по всяко време. Така каза — да се отбива. Сякаш можеш да се „отбиваш“ някъде, ако живееш на шест мили оттам.

— Тя, изглежда, доста е искала да го вижда?

Наракот се чудеше дали това не е било причината жената да наеме къщата. Дали не е било просто прелюдия към запознанството й с капитан Тревелян? Такава ли бе всъщност играта? Вероятно не й е минало през ума, че капитанът ще отиде да живее чак в Ексхамптън. Може да е сметнала, че той ще се премести в едно от малките бунгала, в това на майор Бърнаби например.

Отговорът на Евънс не му помогна особено:

— Тя е много гостоприемна по думите на всички. Не минава ден, без някой да е поканен на обед или вечеря.

Наракот кимна. Нямаше какво повече да научи тук. Но реши да потърси тази мисис Уилет и да я разпита по-скоро. Внезапното й пристигане трябваше да се проучи.

— Хайде, Полък, да се качим горе.

Оставиха Евънс в трапезарията и се качиха на горния етаж.

— Чист ли е, как мислите? — попита тихо сержантът, посочвайки с глава назад към затворената врата на трапезарията.

— Така изглежда — каза инспекторът. — Но човек никога не знае. Какъвто и да е този приятел, не е глупак.

— Не, той е умно момче.

— Разказът му изглежда достатъчно искрен — продължи инспекторът. — Съвършено ясен и открит. Все пак, както казвам, човек никога не знае.

И с това заключение, типично за неговия недоверчив ум, пристъпи към претърсване на първия етаж.

Имаше три стаи и баня. Две от стаите бяха празни и си личеше, че в тях не е влизано няколко седмици. Третата, на капитан Тревелян, беше идеално подредена.

Инспектор Наракот се разходи из нея, като отваряше шкафове и чекмеджета. Всичко бе на мястото си. Личеше, че е стая на маниак в подреждането, човек с определени навици. Наракот приключи с огледа и надникна в близката баня. Тук също всичко беше изрядно. Хвърли последен поглед и към опънатото легло и грижливо сгънатата пижама.

Поклати глава и каза:

— Тук няма нищо.

— Да, всичко изглежда в пълен ред.

— Има документи в бюрото в кабинета. Разгледайте ги, Полък. Ще кажа на Евънс, че може да си върви. Вероятно по-късно ще му се обадя и ще го посетя.

— Чудесно, сър.

— Тялото може да се изнесе. Ще мина да видя и Уорън. Той живее наблизо, нали?

— Да, сър.

— От тази страна на „Трите корони“ или от другата?

— От другата, сър.

— В такъв случай ще мина първо през „Трите корони“. Вие, сержанте, продължавайте.

Полък отиде в трапезарията, за да отпрати Евънс. Инспекторът излезе и забърза към „Трите корони“.