Агата Кристи
Загадката от Ситафорд (13)

13
Ситафорд

Когато пред нея се откри Ситафорд, Емили беше очарована. На три километра от Ексхамптън отбиха от главното шосе и поеха нагоре по неравен планински път, докато стигнаха селце, разположено на самия ръб на възвишението. Състоеше се от ковачница и поща със сладкарница. Оттам пътят ги отведе до редица малки къщи, построени от гранит. Колата спря пред втората и шофьорът ги осведоми, че тук живее мисис Къртис.

Мисис Къртис беше ниска слаба жена, с прошарена коса, енергична и със заядлив нрав. Беше трескаво възбудена от новината за убийството, достигнала до Ситафорд едва тази сутрин.

— Да, мога да ви настаня при мен заедно с братовчед ви, но нека само оправя неразборията. Предполагам, няма да имате нищо против да се храните с нас. Кой би повярвал! Капитан Тревелян убит, провежда се разследване и какво ли още не! От петък сме откъснати от света и когато тази сутрин научихме, краката ми се подкосиха. „Капитанът е мъртъв — казах му на Къртис, — още едно доказателство в какъв коварен свят живеем.“ Но какво съм се разприказвала и ви държа на вратата. Влизайте. Сложила съм чай и веднага ще ви налея, защото сигурно сте умрели от студ, докато се изкачите с колата, макар днес да е по-топло в сравнение с предишните дни. Снегът наоколо достигна почти три метра.

Удавени в нейния поток от думи, Емили и Чарлс Ендърби бяха настанени в новите си квартири. Емили зае малка квадратна стая с изрядна чистота и с гледка към склона под ситафордската сигнална кула. Стаята на Чарлс представляваше тесен процеп с лице към предната част на къщата, обзаведен с микроскопичен скрин, легло и умивалник.

„Най-хубавото е — каза си той, след като шофьорът беше оставил куфара му на леглото и бе приел парите и благодарностите, най-хубавото е, че въобще сме тук. Ако в следващия половин час не знаем всичко за всеки жител на Ситафорд, ще си изям шапката.“

Десет минути по-късно те седяха в уютната стая, където ги представиха на господин Къртис, възрастен мъж с прошарена коса и сърдит вид, и ги гостиха със силен чай, хляб и масло, девънширска сметана и твърдо сварени яйца. Докато се хранеха и пиеха, те слушаха. След половин час знаеха всичко за жителите на малкото селце.

Първо за мис Пърсихаус, която живееше в номер четири от бунгалата, стара мома с неизвестна възраст и нестабилен характер, която бе дошла тук преди шест години, за да умре, по думите на мисис Къртис.

— Ако искате, вярвайте, мис, но въздухът в Ситафорд е толкова здравословен, че тя се възстанови още същия ден, в който дойде. Тукашният въздух действа благотворно на белите дробове. Мис Пърсихаус има племенник, който от време на време идва да я види — продължи тя. — Сега отново е при нея. Грижи се парите да не излизат извън кръга на семейството, ето с какво се занимава. Вероятно е много скучно по това време на годината за един млад джентълмен. Но начините да се забавляваш не са един и два и идването му беше като дар Божи за младата дама от дома Ситафорд. Горкичката, що за идея да я доведе в тази пустош посред зима. Някои майки мислят само за себе си. А е хубава млада дама. Мистър Гарфийлд ходи на гости там толкова често, колкото може, без да пренебрегва мис Пърсихаус.

Чарлс Ендърби и Емили си размениха погледи. Чарлс си спомни, че Роналд Гарфийлд беше споменат като един от присъствалите на спиритическия сеанс.

— Къща номер шест, от тази страна, беше наета съвсем наскоро от някакъв джентълмен на име Дюк. Разбира се, ако решите да го наречете джентълмен. Може да е, но може и да не е. В наши дни хората не са така придирчиви, както някога. Срамежлив човек е той — най-вероятно военен, доколкото мога да съдя по вида му, но някак си му липсват характерните маниери. Не е като майор Бърнаби, за когото ще разберете, че е военен още в мига, в който го видите. В номер три живее мистър Райкрофт. Джентълмен на възраст. Казват, че е ловил птици по далечни краища за Британския музей. Наричат го естественик. Винаги когато времето позволява, е навън и броди из планината. Има много хубава библиотека. Цялата му къща е претъпкана с шкафове за книги. В номер две живее един джентълмен инвалид капитан Уайът, със своя слуга индиец. Горкият човек, зле му понася студът, много зле. Слугата имам предвид, не капитана. И не е чудно, след като идва от далечни топли места. Температурата, която поддържат вътре, може да ви изплаши. Все едно влизате във фурна. Номер едно е къщата на майор Бърнаби. Живее сам и рано сутрин ходя при него да наглеждам домакинството му. Много спретнат джентълмен и доста взискателен. Той и капитан Тревелян бяха неразделни. Приятели за цял живот. И двамата имаха едни и същи ловни трофеи, окачени по стените. Колкото до мисис и мис Уилет, тях никой не може да ги разбере. Пълни са с пари. Амос Паркър от Ексхамптън, от когото пазаруват, ми каза, че седмичната им сметка далеч надхвърля осем-десет фунта. Няма да повярвате на количеството яйца, което влиза в тази къща! Доведоха домашните си прислужници от Ексетър, но на тях не им харесва и искат да напуснат. Не ги обвинявам. Мисис Уилет ги изпраща с колата си до Ексетър два пъти седмично и едва ли могат да се оплачат от живота, но ако питате мен, странна работа е да се забуташ в подобно село, и то за такава светска дама. Е, май трябва вече да разчистя приборите от чая.

Тя си пое дълбоко дъх, след нея същото направиха Чарлс и Емили. Пороят от думи, изречени с такава лекота, ги беше залял.

Чарлс се осмели да попита:

— Майор Бърнаби върна ли се вече?

С поднос в ръка, мисис Къртис спря.

— Да, сър, прибра се както винаги пеша, около половин час, преди да пристигнете вие, „Но защо, сър? — викам му аз. — Никога не сте извървявали целия път от Ексхамптън пеша.“ А той ми отвръща по неговия строг начин: „Защо не? Ако човек има два крака, няма нужда от четири колела. Както знаете, мисис Къртис, правя го веднъж седмично.“ — „Но сега е различно, сър. След този шок от ужасното убийство и разследването… Чудесно е, че имате сили да го сторите.“ А той само изсумтя, или нещо подобно, и продължи. Чудо е, че успя да слезе до Ексхамптън в петък вечерта. Това е истинска храброст на неговата възраст. Да бъхти толкова, а последните пет километра направо в снежната виелица. Мислете си каквото искате, но младите джентълмени днес не представляват нищо в сравнение със старите. Този мистър Роналд Гарфийлд никога не би го направил и моето мнение, както и на мистър Хибърт от пощата и мистър Паунд ковача, е, че мистър Гарфийлд не е трябвало да го пуска да тръгне сам, както е направил. Трябвало е да го придружи. Ако майор Бърнаби беше хлътнал в някоя преспа, всички щяха да обвинят мистър Гарфийлд. И щеше да е съвсем заслужено.

Тя излезе победоносно и се скри в помещението за миене на съдове сред дрънченето на приборите.

Мистър Къртис замислено премести лулата си от десния край на устата в левия.

— Жените — каза той — говорят прекалено.

Млъкна за известно време, после продължи да мърмори:

— И в повечето случаи не са сигурни дали онова, което казват, е истина.

Чарлс и Емили посрещнаха това изявление с мълчание. Виждайки, че няма да последва нова реплика, Чарлс закима одобрително.

— Това е много вярно, да, много вярно.

— Хм — обади се мистър Къртис и отново потъна в любимото си съзерцателно мълчание.

Чарлс се изправи.

— Ще намина да видя стария Бърнаби — съобщи той. — И да му кажа, че утре сутринта ще отида да направя снимките.

— Ще дойда с теб. — Емили също стана. — Искам да знам какво мисли за Джим и какво е мнението му за убийството изобщо.

— Имаш ли високи обувки или нещо подобно? Ужасна киша е.

— Купих си в Ексхамптън — каза Емили.

— Колко практично момиче си. Мислиш за всичко.

— Но за съжаление не ти е от голяма полза, когато търсиш човека, извършил убийството. Може да ти помогне само когато ти си тръгнал да убиваш.

— Моля те, не ме убивай — каза мистър Ендърби.

Излязоха заедно. Мисис Къртис се върна веднага.

— Отидоха при майора — осведоми я мистър Къртис.

— Как мислиш, милички са, нали? Казват, че женитбата между братовчеди води до някои увреждания у децата им. Глухи, неми, ненормални и какви ли не нещастия. Той много я харесва, лесно може да се види. Колкото до нея, тя е истинска хитруша, като пралеля ми Сара-Белинда. Има подход към мъжете. Чудя се какво ли цели. Знаеш ли какво мисля, Къртис?

Мистър Къртис изсумтя.

— Младият джентълмен, когото полицията е задържала за убийството, по мое мнение е този, с когото тя свързва бъдещето си. И пристигна, за да се опита да разбере нещо повече. Помни ми думите! — Мисис Къртис потракваше с порцелановите съдове. — Ако има нещо, което може да бъде открито, тя ще го открие!