Хю Лофтинг
Циркът на доктор Дулитъл (32)

Шеста глава
Докторът става директор на цирка

Странно било да се види как, щом атлетът споменал за нов директор, очите на всички във фургона се насочили към Джон Дулитъл.

— Докторе — заявил Херкулес, — май ти ще ни станеш новия шеф. И ако ме питат, ще кажа, че си само за това. Е, момчета?

— Да! Да! — викнали всички. — Само докторът и никой друг!

— Щом е така — продължил Херкулес, — от името на състава на „най-големия цирк в света“ предавам ти, докторе, цирка на непрежалимия Александър Блосъм. От днес нататък за нас думата ти е закон.

— Но как, мили боже! — заекнал докторът. — Аз нищо не разбирам от управление на цирк и освен това аз…

— Как да не разбираш — прекъснал го Херкулес. — Че нали твоят номер с Бепо ни оправи в Бриджтън? Нали само заради теб отидохме в Манчестър? Та ти разговаряш с животните! Не се боим. Аз самият съм убеден, че с теб ще печелим повече, отколкото спечелихме — искам да кажа, загубихме — при Блосъм. Давай напред и ни води!

— Да — намесил се Хоп. — Така е, докторе. Кой знае какво ще ни сполети, ако не ни поведеш. С двата крака сме в кашата — напълно разорени. Само ти ще ни измъкнеш.

Цяла минута докторът не отговорил — останал да седи замислен върху дървения сандък. Накрая огледал окаяната смълчана групичка и казал:

— Добре. Дойдох уж за кратко в цирка. Но сега не мога да напусна не само заради вас, а и заради моите животни и отговорността ми към тях. Защото и аз, хм, съм разорен. Щом искате, ще се опитам. Но ще ви ръководя малко по-различно от Блосъм. Смятам да управлявам цирка на оперативни начала — в смисъл че вместо заплати, всеки ще получава своя дял от спечелените пари, след като сме си платили разноските. То означава, че не върви ли работата, ще вземате малко, понякога дори ще плащате, но има ли работа, ще печелите. Освен това държа на правото да уволнявам когото пожелая, без никакво предупреждение.

— Точно така! Така се ръководи цирк — всички да са съдружници, един да го управлява.

— Но да сме наясно — вдигнал ръка докторът. — В началото много работим, малко ще печелим. Нямаме ни стотинка и докато не престане дъждът, няма да вземем грош. По-лошо, ще задлъжнеем за известно време, дори ако намерим хора, готови да ни дават на кредит. Приемате ли?

— И как още!… С теб сме, докторе!… Никой няма да мрънка! Ти си само за шеф! — викнали всички. И тозчас угрижените им лица разцъфнали в усмивки и въодушевление.

В същия момент се появил Матю Мъг, придружаван от господин Белами.

— Много съжалявам за станалото — обърнал се Белами към доктора. — Наброих на този негодник Блосъм две хиляди фунта. А той, изглежда, се е измъкнал с всичките пари — не си е платил задълженията и на търговците в града. Когато се появиха при мен, това ми отвори очите и разбрах, че е мошеник, а после дойде господин Мъг. Съобщих на полицията, но не вярвам да го заловят. Най-добре се върнете в Манчестър — ще ви оставя в парка на Амфитеатъра, докато съберете достатъчно, за да продължите.

— Урааа! — извикал Хоп. — А ето че и дъждът спря! Щастието ни се усмихна. Ура за Цирк Дулитъл!

— Извинете! — чул се тих, учтив глас откъм вратата. — Тук ли е доктор Дулитъл?

Всички се извърнали — на прага стоял дребен мъж. Зад него слънцето сияело.

— Аз съм Джон Дулитъл — представил се докторът.

— Добър ден, много ми е приятно — казал дребният човек. — Изпратен съм с нарочна заръка от една театрална фирма. Наредено ми е да ви направя предложение. Канят ви с трупата ви в Лондон идния месец, ако нямате други ангажименти.

— Ха! — възкликнал Херкулес. — Какво ви казах, момчета? В мига, в който стана директор, получава предложение от Манчестър, а сега пък го канят в Лондон. Три пъти ура за доктора!

Всички — и животните, и хората — били доволни, че докторът поема ръководството. Щом научили, работници, коняри, изпълнители — всъщност всички, които били в състава на цирка — отишли при доктора да го поздравят и да му изразят радостта си. Когато спрял дъждът, настъпило всеобщо веселие и суетня. А първото, което сторили, било да смъкнат надписа „Гигантски цирк на Блосъм“, закачен над главния вход, и да вдигнат на негово място табелата „Цирк Дулитъл“ — название много по-скромно, което обаче щяло да се прочуе повече и по-заслужено от предишното.

Белами се оказал извънредно сърдечен. Като разбрал, че докторът и всички останали са без пукната пара, предложил да подпомогне новото ръководство с паричен заем или по друг начин. Но Джон Дулитъл не желаел да натоварва цирка с още задължения — поискал само от Белами да посетят заедно някои търговци от този град и да ги помолят за кредит — да го поизчакат. Естествено Белами бил известен в цялата околност на Манчестър. Затова търговецът на зърнени храни, зарзаватчията, месарят и останалите с готовност откликнали на молбата му да снабдяват доктора с продукти и да си получат парите, когато циркът събере средства да им плати.

По същата причина, за да не задлъжняват, докторът решил да не се връщат в Манчестър, а да останат там, където били. Времето се оправило и публиката се появила. Пристигането на Белами и посещението при градските търговци било реклама за „Цирк Дулитъл“. Другата още по-убедителна реклама, колкото и да е странно, дошла от кражбата и бягството на Блосъм. Щом в Манчестър научили, че директорът е изчезнал с парите, вестниците подели новината и описали надълго и нашироко как славната „Пантомима Пъдълби“ е ограбена и захвърлена без средства в близкия малък градец. Историята била препечатана от местните вестници. Изведнъж населението на градеца осъзнало, че „Пантомима Пъдълби“ е при тях, а те не са я и забелязали (поради дъжда), докато не го научили от пресата. След това, то се знае, всички заговорили за обира и пожелали да видят пантомимата, доктора и прочутите животни-актьори, които предизвикали голямата сензация в Манчестър. Целият град се втурнал към вратите на „Цирк Дулитъл“.

Както вече казах, градът не бил голям, но за три дни имало достатъчно публика, та докторът си платил задълженията, а и купил продукти за по-нататък. Дори останали малко пари и всеки получил по мъничко.

Ту-Ту, заклетият експерт-счетоводител, бил по-зает от всякога. Защото не само държал сметка за припечеленото от Бутни-Дръпни, ами правел и счетоводството на целия цирк. А това, с новата „кооперативна“ разпоредба на доктора, не било лесна работа. Трябвало да се вписват до стотинка разноските за търговците, както и да се разпределят печалбите между хората според свършената от всекиго работа. Така например общите работници и кочияшите били заети само ден-два на седмица и не получавали толкова, колкото артистите от страничните павилиони, които се трудели през цялото време. Но всеки вземал повече, когато седмицата била печеливша, и по-малко, когато нямало публика.

Макар че почти всички се радвали да имат за директор доктора и охотно останали в цирка дори при неблагополучното начало, при което поел ръководството, намерили се един-двама недоволници да искат големи заплати, преди още да са изплатени задълженията и сметките. Те впрочем били хора, от които докторът на драго сърце се отървал. И още щом събрал пари, за да им се издължи, пратил ги да си гледат работата. Вследствие на това „Цирк Дулитъл“ започнал с по-малко изпълнители, отколкото приключил циркът на Блосъм, но пък отношенията били почтени, а хората и животните — единни, изпълнени с надежди и доволни от новото начало.