Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Доктор Дулитъл (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Doctor Dolittle’s Circus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2018)
Корекция и форматиране
taliezin (2018)

Издание:

Автор: Хю Лофтинг

Заглавие: Циркът на доктор Дулитъл

Преводач: Жени Божилова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2007

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: Полиграфюг АД, Хасково

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 978-954-26-0572-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4065

История

  1. — Добавяне

Седма глава
Мечтаното пасбище

Междувременно Джон Дулитъл изисквал от Блосъм да изпълнява другите си обещания. Наскоро, след като циркът се установил в Бриджтън, слонът изпратил Джип да му доведе доктора, защото получил остър пристъп на ревматизъм от страшно влажния и мръсен обор.

Нещастното същество имало силни болки. След прегледа докторът препоръчал масаж. Извикал Блосъм и му наредил да купи буре със специален и скъп мехлем. Ако било преди няколко седмици, директорът като нищо щял да откаже да хвърли толкова пари за някакво болно животно. Ала сега, когато Джон Дулитъл носел невиждани печалби на неговия цирк, готов бил на всичко, за да му угоди. Пратили за мехлема, а докторът поискал шестима яки мъжаги да му помогнат.

Да се масажира слон не е лека работа. Много зрители се струпали в менажерията да наблюдават как шестимата работници и докторът пълзят по слона, втриват и размазват мехлема по кожата му, а от челата им се лее пот.

masaj.png

После докторът поръчал да се построи нов обор за огромното същество, с настилка от дъски, под нея дренаж и някои други модерни приспособления. Макар че и те били скъпи, веднага повикали дърводелци и работата се свършила за три часа. Благодарение на това слонът се възстановил само след няколко дни.

Докторът написал правила и за гледача, които подобрили състоянието на всички останали животни. Наистина работникът мърморел, че зоологическата градина се превърнала в салон за разхубавяване, но Блосъм ясно му дал да разбере: не спазва ли точно нарежданията на доктора, ще го уволни начаса.

Горкият Нино все още боледувал. Подобрявал се, но оздравяването му вървяло бавно. Докторът го посещавал по два пъти на ден. Ала за Блосъм вече било ясно, че номерът на дебелото конче, който винаги се изпълнявал под негово ръководство, не можел да се сравни с далеч по-изисканото представление на Бепо и доктора. Бепо, макар стар и неугледен, бил много по-умен от Нино.

И ето, седмицата отивала към своя край. Джон Дулитъл се уговорил с Блосъм, че в събота след последното представление той и Бепо ще заминат и ще отидат при фермера, който бил приел да извежда стария кон на хубава паша до края на живота му. Щял да му дава колкото овес иска и бели репички (любимото лакомство на Бепо) по два пъти на ден. Докторът и Бепо щели да разгледат стопанството му и ако не останат доволни, Блосъм щял да потърси друго, по-хубаво.

Завършило последното представление, разтурили голямата шатра и докторът и Бепо вече се канели да тръгват. Багажът на стария кон се състоял от едно покривало (съвсем ново, купено от Блосъм по искане на доктора, за спомен при раздялата), с което бил наметнат. Докторът носел черната си чантичка и един малък вързоп, натоварени също на Беповия гръб. Джон Дулитъл стоял край портата с юздата на Бепо в ръка и чакал Матю, който прескочил до фургона да вземе сандвичите, приготвяни от Даб-Даб.

В това време забелязал Блосъм да тича силно възбуден през цирковата площ. Зад него вървял нисък, много издокаран мъж.

— Слушай, докторе — запъхтяно викнал Блосъм. — Ей сега получих най-голямото предложение в моя живот. Този елегантен господин е собственикът на Манчестърския амфитеатър. Иска през по-другата седмица моят състав да изнесе представления в неговия театър — един от най-големите в страната! Иска най-вече Бепо. И какво ни предлага? По сто фунта на ден! Че дори и повече, ако…

— Не! — отсякъл докторът рязко и вдигнал ръка. — На Бепо може да не му остават години, но колкото му остават, ще ги изживее в мир. Кажи това на твоя менажер. Бепо се оттегля от цирка още днес — и завинаги.

Без да дочака сандвичите, той извел стария кон от цирка и забързал надолу по пътя.

Скоро след като тръгнали, Бепо и докторът били настигнати от Ту-Ту.

— Докторе — викнал бухалът, — последвах те, за да ти кажа за парите.

— Ту-Ту — отвърнал Джон Дулитъл, — в сегашния момент темата пари ми е по-неприятна от всякога. Бепо и аз се опитваме да избягаме дори от миризмата им.

— Да, но помисли си какво може да се направи с пари, докторе! — възразил Ту-Ту.

— Така е, и това им е най-отвратителното. Тяхната власт ги превръща в истинско проклятие.

— Даб-Даб ме помоли да те догоня и да ти съобщя колко е събрал Бутни-Дръпни през тази седмица в Бриджтън, защото сметна, че като научиш, може би ще решиш да се връщаме в Пъдълби. Току-що ги изчислих — без частта на Блосъм и без онова, което дължим на търговците. Голямо смятане му хвърлих, уверявам те. Очаквах къде-къде по-малко. А вместо шестнайсет, събрали сме двайсет и шест фунта, тринайсет шилинга и десет пенса чиста печалба.

— Хм — промълвил докторът. — Доста са, но не ни стигат, за да се оттеглим от работа, Ту-Ту. Трябват ни много повече. Кажи на Даб-Даб да ми ги пази и като се върна, ще приказваме. Връщам се утре. А сега довиждане и много ти благодаря, че дойде да ми съобщиш.

Докторът носел в джоба си адреса на фермера, при когото отивали. Каква била изненадата му, когато, щом стигнали, разбрал, че това е фермата на стария му приятел, впрегатния кон!

Какви поздрави, какво удивление и каква радост изживели от тази среща! Старият впрегатен кон, с очи, искрящи зад зелените очила, бил представен на Бепо, Бепо бил представен на впрегатния кон. Докторът познавал очилатия кон отдавна, но не знаел как му е името. Едва сега го чул за пръв път. Казвал се Тогъл.

zapoznavane.png

— Знаеш ли — казал впрегатният кон, — страшно се радвам да видя и двама ви, но малко ми е мъчно, че Блосъм праща Бепо в това стопанство. Самият фермер е много свестен човек, обаче пасбището не е от най-хубавите.

— Но ние не сме задължени да останем тук — обяснил докторът. — Разбрах се с Блосъм — ако Бепо не го одобри, ще му потърси друго. Какво му е лошото на това място? Тревата ли не струва?

— Не — обяснил Тогъл, — тревата е чудесна. През август, ако вали, е малко по-водниста, но иначе през цялата година е много вкусна. Обаче пасбището е с лош наклон. Разбираш ли, могилата се скланя към североизток. Слънчево е само в най-топлите месеци. А през останалите слънцето изобщо не се вдига над хребета. Вятърът е предимно студен, североизточен и няма как да се опазиш от него освен зад живия плет оттатък, а тревата край него пък е оскъдна и скоро свършва.

— Я ми кажи — обърнал се докторът към Бепо — как си представяш ти идеалното, мечтаното място за конско старопиталище?

— Мястото, за което цял живот съм мечтал — започнал Бепо и старите му очи обходили околността с копнеж, — мечтаното от мен място е такова: едната му част е хълмиста, другата — равна. Склонът е чудесно нещо, тревата ти е под носа, а пък на равното си отпочиваш подир високото. И дървета има, огромни клонести дървета, с дебели стъбла, под тях конете обичат да стоят и да мъдруват след хубаво похапване. Има и горчилка, обрасла с билки и диви корени, каквито си поскубваме понякога просто ей тъй, особено див джоджен, защото много облекчава след преяждане. Има и бистра вода, не някаква разкаляна локва, а истински, искрящ и чист поток. В долчинката се гуши хубав стар навес, подът му е сух, а обраслите с лишеи плочи на покрива не пускат дъжда. Пасбището е разнообразно: на някои места е сплъстен торф с къса тревица, на други има висока тучна трева, нашарена с жълтурче и уханни диви цветя. От върха на хълма се наблюдават залезите, има гледка и на юг. А пък на билото е побит як, хубав кол, на който да си чешеш врата. Много обичам да наблюдавам как слънцето залязва и в същото време да си чеша врата. Цялата местност е оградена със здрава, сигурна ограда, която пази от зли кучета и от проклети хора. Тихо е. Цари спокойствие. Ето такова е, Джон Дулитъл, мястото, в което мечтая да прекарам своите старини.

— Хм! — казал докторът, след като Бепо свършил. — Описанието е прекрасно, в подобно място и аз бих желал да си дочакам края, макар че ще ми трябват повечко мебели, не само прът за чесане. Тогъл, знаеш ли някое пасбище като мечтаното от Бепо?

— Да, знам, докторе — отвърнал Тогъл. — Елате да ви го покажа.

Старият впрегатен кон ги превел през челото на хълма по пътя от другата му страна. И там, като погледнали към слънчевия юг през портата на някаква ферма, те видели прелестна ливада. Сякаш приказна фея била изпълнила мечтата на Бепо, защото точно такова било убежището, описано от него: там била китката от брястове, там били горичката и разискреният поток, имало го закътания навес в долчинката, а на хребета на могилата срещу червеното сияние на залязващото слънце стърчал колът, на който Бепо мечтаел да си чеше врата.

livada.png

— Ето го, докторе — тихо промълвил Бепо. — Ето го, също както си го представях. Никой кон не може да иска по-добро място за старините си.

— Прекрасно е — възкликнал докторът, сам пленен от чудесната гледка. — Тази ливада има нещо много свое. На твоя стопанин ли е, Тогъл?

— Не — отвърнал впрегатният кон. — Знаеш ли колко пъти съм искал да вляза и да попаса? Сторих го веднъж-дваж, ала собственикът ме изпъди. Тя е на фермера, който живее в онази къщичка с червения покрив.

— Аха — казал докторът. — Колко ли може да струва това парче земя?

— Не вярвам да е много скъпо — поклатил глава Тогъл. — Голямо е наистина, но фермерът го държи само за сено.

— Но, докторе — намесил се Бепо, — защо да се купува? Нали ти каза, че Блосъм ще ми плаща издръжката?

— Да — обяснил докторът. — Ще плаща, обаче само за храна и квартира. А пък аз отдавна се каня да открия „Старопиталище за впрегатни и товарни коне“. Това място е толкова хубаво за изнемощели коне, че си помислих дали не мога да го купя? После ще основем „Сдружение на остарели впрегнати и товарни коне“ и ти ще си живееш тук завинаги.

— Каква прекрасна идея! — извикали едновременно двата коня.

— А имаш ли толкова пари, докторе? — запитал Бепо. — Джип неведнъж ми е казвал, че си беден като църковна мишка.

— Така е горе-долу — признал си докторът. — Открай време съм все така с парите. Но нали чу какво дойде да ми каже Ту-Ту, като тръгвахме от цирка? Че имаме двайсет и шест фунта. Дължа на един моряк доста за корабчето му, но той не се нуждае като вас — пратих едно птиче да го попита, та зная. По-късно ще припечеля и ще му ги върна. Естествено двайсет и шест фунта не стигат да се плати нацяло това голямо парче земя. Но ако фермерът склони да му дам първо тях, после ще го изплащам на годишни вноски. Приеме ли, веднага става ваше, освен ако не удържа на уговорката. Сега ме почакайте тук — отивам да го питам.

Докторът оставил конете пред портата и се отправил към къщичката с червения покрив, показана му от Тогъл.