Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Доктор Дулитъл (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Doctor Dolittle’s Circus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2018)
Корекция и форматиране
taliezin (2018)

Издание:

Автор: Хю Лофтинг

Заглавие: Циркът на доктор Дулитъл

Преводач: Жени Божилова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2007

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: Полиграфюг АД, Хасково

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 978-954-26-0572-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4065

История

  1. — Добавяне

Пета глава
Загадъчното изчезване на Блосъм

От думите на Джип по лицето на доктора се изписало удивление. Той бавно наложил шапка и тръгнал след кучето в дъжда.

Във фургона на Блосъм било така, както го описал Джип. Нямало никой. Всичко ценно било изнесено. На пода се търкаляли ненужни хартийки. Във вътрешната стаичка — будоара на госпожа Блосъм — не било по-различно. Фургонът изглеждал така, сякаш обитателите му са го изоставили набързо за дълго време.

Докато Джон Дулитъл се оглеждал объркано, някой го докоснал отзад по рамото. Бил Матю Мъг.

— Лоша работа, а? — казал Матю. — За да изтегли парите от банката! Блосъм не е трябвало да изнася сандъка и цялата покъщнина. Ако ме питаш, нещо ми подсказва, че вече няма да видим нашия добър, любезен директор. Как мислиш?

— Хайде, Матю, да не прибързваме. Каза, че ще се върне. Нещо го е забавило. А пък сандъкът и вещите, те са негови. Може да прави с тях каквото си иска. Несправедливо е да го съдим без доказателства.

— Пфу! — ядосал се Матю. — Ти, разбира се, смяташ всички за светци! Аз пък мисля, че трябва да се простиш с парите от Манчестър.

— Нямаме доказателства, Матю — упорствал докторът. — Слушай, ако излезеш прав, това ще е беда за всички в цирка. Моля те, дръж в тайна подозренията си, чу ли? Да не притесняваме хората, докато не се уверим. А сега оседлай един кон и тайно иди в Манчестър вместо мене. Срещни се с Белами и го запитай знае ли къде се е дянал Блосъм. А сетне се върни колкото може по-скоро и ми кажи, може ли?

— Добре — казал Матю. — Но не ми се вярва Белами да знае повече от теб. В туй време оня вече е запрашил към Европа.

Джип, след като изслушал разговора, набързо се измъкнал и се върнал във фургона.

— Приятели — заявил той, като отърсвал мократа си козина, — Александър Блосъм се е изнизал.

— Небеса! — възкликнал Ту-Ту. — С парите ли?

— Да, с парите, да го вземат мътните! — изръмжал Джип. — А докторът имаше да взема толкова, че до края на живота си щяхме да живеем в охолство.

— Знаех си! — изохкала Даб-Даб, като разперила отчаяно криле. — Казах на доктора да не му вярва. Още от началото разбрах, че е мошеник. А сега той се къпе в пари, докато ние отделяме от залъка си да му плащаме борчовете.

— Е, голяма работа! — изквичал Гъб-Гъб. — Щом се е махнал, толкова по-добре. Сега ще имаме истински цирк — за какъвто животните мечтаят. Много му здраве на Блосъм, вагабонтина! Радвам се, че се е махнал.

— С нещата, които не знаеш — скочила върху му Даб-Даб, — ще се напълни цяла библиотека. Може ли докторът да ръководи цирка без пукната пара? Как ще плаща заплати и наеми? Как ще храни животните и себе си? Стотици фунтове на ден трябват, за да се поддържа един цирк, кренвирш такъв! Ами дъждът — тече, сякаш никога няма да спре! Целият цирк седи — без ни един посетител! Десетки животни изяждат килограми пари на ден! Заплатите на десетки хора се трупат всяка минута. „Радвам се, че се е махнал!“ Ах ти, ти, сурова наденица!

След като Матю тръгнал, докторът останал под завета на Блосъмовия фургон, замислено вгледан в поройния дъжд, който плющял в калните локви. После седнал върху един празен сандък и запалил лула. От време на време смръщено си измъквал часовника.

Като изминал половин час, съзрял през прозореца Херкулес в ежедневно облекло да бърза към фургона. Подтичвал, за да се опази от дъжда. Когато стигнал, скочил вътре, а сетне изтърсил връхното си палто през вратата.

— Разбрах, че шефът се е измъкнал — казал той. — Вярно ли е?

— Нямам представа — отвърнал докторът. — Закъсня да се върне от Манчестър. Но може нещо да го е забавило.

— А, дано скоро се върне — умислил се Херкулес. — Дължи ми една седмична заплата. А ми трябват пари.

Атлетът седнал до доктора и двамата започнали разговор за времето и как се предсказва времето.

След малко дошъл и клоунът Хоп с кучето Суизъл. Лошите вести се разнасят бързо. И той чул, че Блосъм е избягал. Докторът отново се опитал да оневини директора и настоял да не го подозират, докато нямат явни доказателства.

А после, смутени и без желание, продължили разговора за времето.

Подир това дошли братята Пинто, акробати на трапец, с мушами, наметнати върху ярките трика. И те искали да разберат къде се е дянал Блосъм и защо не са получили заплатите, които им обещал за тази сутрин.

bratqta.png

Докторът, все по-разколебан, очаквал Блосъм да се появи всеки миг и с мъка отклонявал разговора от загадъчното изчезване на директора.

Накрая пристигнал ръководителят на общите работници.

— Много съмнително ми се струва — умърлушил се той, след като му разказали всичко, — а пък имам три деца и жена, трябва да ги храня. Как ще живеят, ако съм без заплата? Жена ми каза, че нямаме нищо за ядене.

— Да — обадил се един от братята Пинто, — а ние пък сме с малко бебе. Ако Блосъм е избягал с парите, трябва да обадим на полицията.

— Но нямаме доказателство, че е избягал — извикал докторът. — Всеки миг може да се върне.

— А може и да не се върне, докторе — намесил се Херкулес. — Ако е мошеник, докато си намериш доказателствата, той ще е вече в Китай — където никой не може да го хване. Братята са прави. Какво сме седнали тук да гадаем и да се чудим? Поне да пратим някой до Манчестър да разбере каквото може.

— Аз вече изпратих — обяснил докторът. — Матю Мъг, помощникът ми, тръгна нататък.

— Охо — казал единият от акробатите, — значи и ти си се усъмнил, докторе, а? Кога го изпрати?

Докторът отново си погледнал часовника.

— Преди четири часа.

— Време му е да се връща — измърморил Херкулес. — Обзалагам се, че и следата му няма да хване. Момчета, май наистина е офейкал… Божичко! Ах, да мога да го пипна! Ще го размажа този Блосъм като мръсна муха! И атлетът с лопатестите си ръце направил движение, сякаш сплесква нещо.

— Но той остави голямо имущество — обадил се ръководителят на общите работници. — Не разбирам защо бяга в такъв момент.

— Каквото е оставил освен неплатените сметки, е нищо в сравнение с онова, което е завлякъл — рекъл Херкулес. — Един господ знае какво е получил от Белами за представлението на доктора — повече пари никога не са му падали. И непрестанно се измъкваше — от три седмици насам все отлага плащането ту за това, ту за онова. Според мен още от началото си е намислил да офейка, решил го е още щом е видял, че ще паднат пари.

— Е, и сега какво ще правим? — попитал Хоп.

— Да, това е въпросът — подкрепили го братята Пинто. — А сега какво ще правим?

— Трябва да си намерим нов директор — викнал Херкулес. — Някой да поеме ръководството и да ни измъкне от тази беда.