Юлиан Семьонов
17 мига от пролетта (8)

Разположение на силите

Щирлиц изобщо не мислеше да завързва някаква комбинация с пастор Шлаг, когато доведоха пастора на първия разпит, просто изпълни заповедта на Шеленберг. Като поговори с него в продължение на три дни, старецът го заинтересува с удивителното си достойнство и с детската си наивност.

Докато разговаряше с пастора и се запознаваше с досието му, което вече беше събрано, той все по-често се замисляше как би могъл да използва пастора в своята бъдеща работа.

Щом разбра, че пасторът не само ненавижда нацизма, но е готов да помага на нелегалните, в което се убеди напълно след прослушването на разговора му с провокатора Клаус, Щирлиц реши да отреди специална роля за Шлаг, макар лично за себе си да не беше решил още как най-целесъобразно да го използва.

Щирлиц никога не гадаеше как точно ще се развият събитията занапред. Често си спомняше един епизод от живота на Пушкин, който беше прочел във влака, прекосявайки Европа, на път за Анкара. Епизодът се запечата в паметта му за цял живот. Веднъж попитали Пушкин, какво ще стане по-нататък с прелестната Татяна. „За това питайте нея, аз не зная“ — раздразнено отговорил Пушкин. Щирлиц беше разговарял с математици и физици, особено след като Гестапо арестува физика Рунге, който се занимаваше с проблема на атомната енергия. Интересуваше се до каква степен теоретиците планират предварително научните открития. „Това е невъзможно — отговаряха му те. — Ние само определяме общото направление на изследването, а всичко останало идва в процеса на експеримента.“

И в разузнаването е така. Когато операцията предварително се разработва до най-малките подробности, може много лесно да се провали, защото нарушението, макар и само на една предварително уточнена връзка, може да повлече провалянето на главното. Изясняването на възможностите, съсредоточаването върху една или друга възлова задача, особено когато се налага да се работи самостоятелно, е много по-вероятно да доведе до желания успех.

„И така — каза си Щирлиц. — Трябва да се заема с пастора. Сега, след като е ликвидиран Клаус, практически е предоставен на моето безконтролно подчинение. Докладвах на Шеленберг, че откакто е емигрирал ексканцлерът Брюнинг, старецът не е имал никаква връзка с него и той, съдейки по всичко, загуби всякакъв интерес към стареца. Затова пък моят интерес към него се засили, особено след заповедта на Центъра.“

16.2.1945 (04 часа и 45 минути)

(Из партийната характеристика на члена на НСДАП от 1939 година Айсман, оберщурмбанфюрер от СС (IV отдел на РСХА): „Чистокръвен ариец. Характер — приближаващ се до северен, твърд. С колегите си поддържа добри отношения. Безупречно изпълнява служебния си дълг. Безпощаден е към враговете на Райха. Спортист, удостояван е с награди от състезания по стрелба. Безупречен съпруг. Връзки, които да го компрометират, не е имал. Удостояван е с награди от райхсфюрера на СС…“)

Мюлер извика оберщурмбанфюрера Айсман в три часа през нощта. Той поспа след коняка на Калтенбрунер и сега се чувствуваше отпочинал.

„Действително този коняк е по-особен — помисли той, докато масажираше тила си с показалеца и големия пръст на дясната си ръка. — От нашия главата ти се цепи, а този ободрява. Сега леко ме стяга в тила, но това е от кръвното налягане, иначе всичко е наред…“

Айсман погледна Мюлер със зачервените си очи и се усмихна със своята обезоръжаваща детска усмивка.

— И моят череп се пръска — каза той — мечтая за седемчасов сън като за манна небесна. Никога не съм предполагал, че безсънието е най-страшното изтезание.

— На мене един наш руски агент, в миналото свиреп бандит, ми разказваше, че те в лагера варели някаква хитра напитка от чай — „чефир“. Тя и опиянявала, и ободрявала. Дали да не я пробваме и ние? — Мюлер неочаквано се разсмя: — Все едно, може да ни се наложи да пием тази напитка в техните лагери, така че не е ли време отрано да усвоим технологията й?

Мюлер вярваше на Айсман и затова се шегуваше с него злобно и искрено, така и разговаряше.

— Слушайте — продължи той — тук някаква каша се е забъркала. Днес ме вика шефът. Те всички са фантазьори, нашите шефове… Те могат да фантазират — нали си нямат друга работа, а да дава ръководни указания умее дори шимпанзето в цирка… Разбирате ли, той нещо има зъб на Щирлиц…

— На кого?!

— Да, да, на Щирлиц. Единственият човек от разузнаването на Шеленберг, към когото изпитвам симпатии. Не е блюдолизец, уравновесен мъж, не прави истерии, не удря токове. Не вярвам много на онези, които се увъртат около началството и се пъчат по нашите митинги… А този е мълчалив. Обичам мълчаливите… Ако другарят ти е мълчаливец — това се казва другар. Е, ако е враг — това се казва враг. Уважавам такива врагове. От тях има какво да се научи.

— Познавам Щирлиц от осем години — каза Айсман — бяхме заедно с него под бомбите край Смоленск. Той е изсечен от кремък и стомана.

Мюлер се намръщи.

— Вие на метафори ли го ударихте? Изморен ли сте? Оставете метафорите за нашите партийни главатари. Ние, детективите, сме длъжни да мислим само със съществителни и глаголи: „той се срещна“, „тя каза“, „той предаде…“ Вие не допускате изобщо, така ли?

— Не — отговори бързо Айсман. — Не мога да повярвам в нечестността на Щирлиц.

— Аз също.

— Изглежда, трябва тактично да убедим в това Калтенбрунер.

— Защо? — след малка пауза попита Мюлер. — А ако той иска Щирлиц да бъде нечестен? Защо да го разубеждаваме? В края на краищата нали Щирлиц не е от нашия отдел. Той е от шесто управление. Нека Шеленберг се поразшета…

— Шеленберг ще поиска доказателства… И вие знаете, че го поддържа райхсфюрерът.

— Защо впрочем не заминахте с него със самолета за Краков миналата есен?

— Аз не мога да летя, групенфюрер. Страхувам се да летя… Извинете ме за тази моя слабост… Смятам за нечестно да го крия.

— А аз не умея да плувам, боя се от водата — усмихна се Мюлер.

Той отново започна да масажира тила си с палеца и показалеца на дясната си ръка.

— Е, какво да правим с Щирлиц?

Айсман повдигна рамене:

— Лично аз смятам, че трябва да бъдем докрай честни пред самите себе си — това определя всички по-нататъшни действия и постъпки.

— Действията и постъпките са едно и също — забеляза Мюлер. — Как завиждам на онези, които само изпълняват заповеди — и толкоз! Как ми се иска и аз да изпълнявам само заповеди. „Да бъдем честни!“ Може да се помисли, че аз непрекъснато мисля как да бъда нечестен. Заповядайте, ще ви предоставя пълната възможност да се покажете честен. Вземете тези материали — Мюлер подаде на Айсман няколко папки с машинописен текст — и направете вашето заключение. Честно докрай. Аз ще се опра на него, когато ще докладвам на шефа за резултатите от проверката.

— Защо точно аз трябва да направя това, обергрупенфюрер? — попита Айсман.

Мюлер се засмя:

— А къде е вашата честност, приятелю мой? Къде е тя? Винаги е по-лесно да се съветват другите — бъдете честни. А всеки поотделно си мисли как своята нечестност да представи за честност… Как да оправдае себе си и своите постъпки. Нима не съм прав?

— Готов съм да напиша рапорт!

— Какъв?

— Ще напиша в рапорта, че познавам Щирлиц от много години и мога да дам за него всякаква гаранция.

Мюлер помълча, повъртя се в креслото си, а после подаде на Айсман лист хартия:

— Пишете — каза той. — От мен да мине…

Айсман извади писалката си, дълго обмисля първата фраза, а после написа със своя калиграфски почерк:

До началника на IV управление, обергрупенфюрера от СС Мюлер

Убеден съм, че щандартенфюрер от СС Фон Щирлиц е чистокръвен ариец, предан на идеалите на фюрера и НСДАП. Моля да ми разрешите да не се занимавам с инспекцията по неговия въпрос.

Оберщурмбанфюрер от СС Айсман

Мюлер взе листа, прочете два пъти написаното и каза:

— Ами хубаво… Браво на вас… Аз винаги съм се отнасял към вас с уважение и пълно доверие. Сега имах възможността да се убедя още веднъж във вашата голяма порядъчност, Айсман.

— Благодаря ви.

— Вие няма за какво да благодарите на мене. Аз съм ви благодарен на вас. Добре. Ето ви тези три папки, направете ми по тях рапорт за работата на Щирлиц в благоприятна за него светлина. Няма защо аз да ви уча: изкуството му на разузнавач, прецизността му на изследовател, мъжеството му, присъщо на истински националсоциалист. Колко време ви е необходимо за това?

Айсман прелисти папките и каза:

— За да бъде всичко добре оформено и документирано, моля ви да ми дадете на разположение една седмица.

— Пет дни най-много.

— Добре.

— И се постарайте особено добре да покажете Щирлиц в неговата работа с пастора — Мюлер посочи с пръст една от папките. — Калтенбрунер смята, че чрез свещениците някой сега се опитва да установи контакт със Запада, с Ватикана и прочие…

— Добре.

— Е, всичко хубаво. Идете най-напред сладко да си отспите.

Когато Айсман си отиде, Мюлер сложи неговия рапорт в отделна папка и дълго стоя замислен. После извика друг сътрудник — оберщурмбанфюрер Холтоф.

— Слушайте — каза той, без да му предложи дори да седне — Холтоф беше от младите. — Възлагам ви извънредно секретна и важна задача.

— Слушам, обергрупенфюрер…

„Този земята ще изрови — помисли си Мюлер. — Нашите игри още му харесват, още му се виждат по мед и масло. Ще ти ги скалъпи едни, та и дявол да си — няма да се познаеш… и добре… Ще имам коз да се пазаря с Шеленберг.“

— Ето какво — продължи Мюлер. — Трябва да проучите това дело. Тук е описана работата на щандартенфюрер Фон Щирлиц през последната година. Това дело се отнася до оръжието на възмездието… тоест до атомното оръжие. До физика Рунге… Въобще работата намирисва, ама де да видим… Поровете се повечко… Идвайте при мене винаги щом възникнат въпроси.

Когато Холтоф, малко обезкуражен, но стараейки се да скрие своя смут, напускаше кабинета на шефа на Гестапо, Мюлер го спря на вратата и допълни:

— Поровете се в досието му за още няколко години назад, когато е бил на фронта, и вижте дали някъде не са се пресичали пътищата на Щирлиц и Айсман.