Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Щирлиц/Исаев (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Семнадцать мгновений весны, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2018)

Издание:

Автор: Юлиан Семьонов

Заглавие: 17 мига от пролетта

Преводач: Стефан Чотоклиев

Година на превод: 1971

Език, от който е преведено: руски

Издание: Трето

Издател: Партиздат

Град на издателя: София

Година на издаване: 1984

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: ДП „Д. Благоев“

Излязла от печат: м. януари 1984 г.

Редактор: Доля Петринска

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Борис Въжаров

Художник: Александър Хачатурян

Коректор: Мая Христова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4540

История

  1. — Добавяне

Информация за размишление

(Гьобелс)

Щирлиц отмести листа с изображението на дебелата фигура на Гьоринг и придърпа към себе си следващия лист с профила на Гьобелс. Заради неговите похождения в Бабелсберг, където беше киностудията на Райха и където живееха всички киноартистки, го нарекоха „бабелсбергското биче“. В неговото досие се съхраняваше запис от разговора на фрау Гьобелс с Гьоринг, когато райхсминистърът на пропагандата се беше увлякъл по чешката актриса Лида Барова. Гьоринг тогава каза на жена му:

— Той ще си строши главата с тези жени. Човекът, който отговаря за нашата идеология, сам се петни със случайни връзки с тази мръсна чехкиня.

Лично фюрерът препоръча на фрау Гьобелс да се разведе.

— Аз ще ви подкрепя — каза той — а на вашия съпруг дотогава, докато не се научи да се държи, както подобава на истински националсоциалист — човек с висок морал и свято съблюдаване на дълга към семейството, аз отказвам всякакви лични срещи с мене…

Сега всичко това мина на заден план, през януари тази година Хитлер дойде у дома на Гьобелс на рожден ден. Той донесе на фрау Гьобелс букет цветя и каза:

— Моля да ме извините за закъснението, но обиколих целия Берлин, докато намеря цветя — гаулайтерът на Берлин партайгеносе Гьобелс е затворил всички цветарски магазини: на тоталната война не са необходими цветя…

Когато след четиридесет минути Хитлер си замина, щастливата Магда Гьобелс каза:

— У Гьоринг фюрерът никога не би отишъл…

Берлин лежеше в развалини, фронтовата линия минаваше на сто километра от столицата на хилядолетния Райх, а Магда Гьобелс тържествуваше. Съпругът й седеше до нея с лице, пребледняло от щастие: след шест години фюрерът отново дойде в неговия дом…

Щирлиц нарисува голям кръг и започна да го защрихова с дебели и равни черти. Спомни си всичко, което се отнасяше до дневниците на Гьобелс. Знаеше, че от тях се интересуваше и райхсфюрерът, като полагаше големи усилия да се запознае със съдържанието им. На Щирлиц се удаде да види фотокопията на няколко страници. Паметта му беше феноменална зрително фотографираше текста, запомняше го почти механически, без особени усилия.

„В Англия има епидемия от грип — пишеше Гьобелс. — Даже и кралят е болен. Добре би било тази епидемия да имаше за Англия фатални последици, но това е твърде хубаво, за да бъде истина.“

„2 март 1943 г. Не мога си отдъхна, докато всички евреи от Берлин не бъдат прибрани. След разговора си с Шпеер в Оберзалцберг отидох при Гьоринг. Той беше облечен в туника с такъв цвят, че очите ме заболяха и ми се зави свят. Но какво да се прави: налага се да го възприемем такъв, какъвто е.“

Щирлиц си спомни как същите думи просто дословно Химлер беше казал по адрес на Гьобелс. Това беше през четиридесет и втора година. Тогава Гьобелс още живееше отделно от семейството си в малка вила, построена „за работа“. Вилата се намираше на брега на едно езеро и оградата й можеше да се заобиколи през камъша, където водата достигаше едва до глезените, а постът от охраната на СС беше малко по-встрани. Тук при него идваха актриси. Качваха се на електрическия влак в града, а през гората вървяха пеша. Гьобелс смяташе за прекален лукс, недостоен за един националсоциалист, да превозва с лека кола жените, които идваха при него. Сам ги превеждаше през камъша, а после, рано сутрин, докато постът на СС спеше, ги изпращаше обратно. Химлер, разбира се, научи за това. Ето тогава той каза: „Налага се да го възприемем такъв, какъвто е…“

Точно в тази вила Гьобелс подписа указа, изпратен му от канцеларията на Гьоринг, който задължаваше берлинското Гестапо да унищожи в тридневен срок шестдесет хиляди евреи, работещи в промишлеността, точно тук той написа писмо на Адолф Розенберг, в което му предлагаше да унищожи три милиона чехи — вместо милион и половина, както беше планирано, точно тук той изготви плана на пропагандната кампания за унищожаването на Ленинград.

„Гьоринг ми казваше — продължаваше Гьобелс в своите дневници — че Африка не ни е нужна. Ние трябва да мислим за силата на англо-американците. Така или иначе, ще загубим Африка.“ Той изпрати там своя заместник по Луфтвафе фелдмаршал Алберт Кеселринг. И ме питаше отново и отново откъде болшевиките вземат резерви войници и оръжие. Недоумяваше как британската плутокрация може да сътрудничи на болшевиките, като особено изтъкваше приветствието на Чърчил по случай двадесет и пет годишнината на Червената армия. Много ласкаво се изказа за антиболшевишката пропаганда. Бяха го впечатлили по-нататъшните им планове в тази насока. Вярно, че е апатичен. Трябва да бъде поободрен. Ръководството без него е невъзможно.

Гьоринг казва: „Нашите поражения на Изток тези мръсни генерали обясняват с условията на руската зима, а това е лъжа! Паулус — герой?! Че той твърде скоро ще говори по Московското радио! Защо лъжем народа, че е загинал като герой? Фюрерът не си е почивал три години. Живее като спартанец в тоя бункер, не знае какво е чист въздух. Трите военни години са по-страшни за него, отколкото петдесет обикновени години. Но той не желае да ме послуша. Фюрера трябва да го освободим от командуването на армиите. Както винаги по време на кризи в партията, неговите най-близки сътрудници трябва да се сплотят около него и да го спасят!“

„Гьоринг не се заблуждава с илюзии, какво ще стане с нас, ако загубим войната: само еврейският въпрос колко ще ни струва!“

— Войната ще свърши с политически крах — съгласих се аз с него.

Тогава му предложих вместо „комитета на тримата“ да се създаде съвет по отбраната на Райха начело, с човека, който помагаше на фюрера в революцията. Гьоринг беше потресен, дълго се колеба, но накрая по принцип се съгласи. Гьоринг иска да надвие Химлер. Функ и Лей аз ги победих. Шпеер изобщо е мой човек. Гьоринг реши да дойде в Берлин веднага след полета си до Италия. Там ще се срещнем. Шпеер предварително ще поговори с фюрера. Аз също. Въпросът за назначаванията ще решим по-късно.

9 март 1943 г. Долетях във Виница. Срещнах Шпеер. Той каза, че фюрерът се чувствува добре, но е много озлобен срещу Гьоринг заради бомбардировките над Германия. Аз бях приет от фюрера и бях щастлив, че прекарах с него целия ден. Подробно му докладвах за въздушните нападения над Берлин. Той ме слушаше внимателно и доста руга Гьоринг. По повод на Гьоринг говори и за генералите. Каза, че не вярва на нито един от тях и само заради това лично командува армията.

12 март 1943 г. Заповядах да напечатат в нашата преса английските искания за репарации към германския народ в случай на наше поражение. Това потресе немците. Два часа се карах с Рибентроп, който иска Франция да се третира като суверенна страна и да не се разпространява срещу нея партийната пропаганда. Слава богу, че Гьоринг започна по-често да се появява сред хората. Неговият авторитет трябва да се укрепва.

12 април 1943 г. Отидох на конференция, свикана от Гьоринг във връзка с въпроса за кризата в ръководството. Ние с Функ пристигнахме във Фройласинг и тук, у дома, получих пристъп. Повиках професор Морели и той ми забрани да продължа пътя си. На конференцията Заукел се нахвърлил срещу Шпеер.

20 април 1943 г. Има демонстрация по случай 54-тата годишнина на фюрера. Посети ме Лей и ми разказа за конференцията в Оберзалцберг. На него не му се понравила атмосферата на тази конференция. Той не вярва, че Гьоринг би могъл да ръководи работите на Райха, тъй като той се е компрометирал вече с авиацията и бомбардировките. Фюрерът се радвал, че с Гьоринг сме си подобрили отношенията. Той смята, че когато партийните авторитети са обединени в името и за благото на родината, от това печелят само той и партията. Дойде и Шпеер. Той смята, че Гьоринг е уморен, а Заукел е болен от параноя. Ширах, както казал фюрерът, е попаднал под влиянието на реакционерите от Виена и затова в своите изказвания торпилира идеята за тоталната война.

 

 

Щирлиц смачка листчетата с изображенията на Гьоринг и Гьобелс, запали ги от пламъка на свещта и ги хвърли в камината. Разбърка пепелта с чугунения ръжен, отново се върна до бюрото и запуши.

„Гьобелс явно е провокирал Гьоринг. А в дневника е писал за себе си и за потомството твърде хитро. И всичко излезе наяве. Той е истерик и не е могъл да го направи съвсем ловко. Изглежда излишно е проявил своята любов към фюрера. А не е ли имал разговор с Химлер, когато той тъй дипломатично заболява и не отива в Оберзалцберг на конференцията, идеята, за която той лично е подхвърлил на Гьоринг?“

Щирлиц приближи към себе си останалите две листчета: Химлер и Борман.

„Изключвам Гьобелс и Гьоринг. Гьоринг вероятно би се съгласил на преговори, но той е в немилост и на никого не вярва, отнета му е политическата сила. Гьобелс? Не. Този не би се съгласил. Той е фанатик и ще държи докрай. Тогава един от двамата: Химлер или Борман. Но на кого от тях да заложа? На Химлер? Явно той сам никога няма да подеме преговори, защото знае с каква ненавист се отнасят към неговото име… Да, на Химлер…“

 

 

Точно в това време Гьоринг, изнурен и бледен, със силно главоболие, се връщаше у дома си, в Каринхале, от „бункера“ на фюрера. Тая сутрин беше ходил с кола на предните позиции на фронта, до онова място, където руските танкове си пробиваха път. Оттам той веднага се втурна към Хитлер.

— На фронта няма никаква организация — каза той — пълно безредие. Очите на войниците гледат тъпо. Видях пияни офицери. Настъплението на болшевиките всява ужас в армията, животински страх… Аз мисля…

Хитлер го слушаше с полузатворени очи, придържайки с дясната си ръка лакътя на лявата, която през цялото време се тресеше.

— Аз смятам… — повтори Гьоринг.

Но Хитлер не го остави да довърши. Тежко се надигна, зачервените му очи широко се разтвориха, мустачките му трепнаха в презрителна гримаса.

— Аз ви забранявам повече да ходите на фронта! — каза той със своя все така силен, както преди, глас. Забранявам ви да всявате паника!

— Това не е паника, а истината — за първи път в живота си възрази Гьоринг на фюрера и веднага почувствува как изстинаха пръстите на ръцете и краката му. — Това е истината, мой фюрер, и мой дълг е да ви го кажа!

— Млъкнете! По-добре се заемете с авиацията, Гьоринг! И не се навирайте там, където човек трябва да има бистра глава, провидение и сила. Това, както се вижда, не е за вас. Забранявам ви да ходите на фронта отсега нататък и завинаги!

Гьоринг беше съсипан и унижен. Той чувствуваше зад гърба си злорадите усмивки на онези нищожества, адютантите на фюрера.

В Каринхале вече го очакваха щабните офицери от „Луфтвафе“. На излизане от „бункера“ беше заповядал да съберат неговите хора. Но съвещанието не можа да се състои, защото адютантът му доложи, че е пристигнал райхсфюрерът от СС Химлер.

— Той моли за разговор насаме — му каза адютантът с оная многозначителност, която прави неговата служба доста загадъчна за окръжаващите го.

Гьоринг покани райхсфюрера в библиотеката си. Химлер, както винаги, беше усмихнат, спокоен. Седна в креслото, свали очилата си, дълго изтрива стъклата с велурена кърпичка, а после без всякакво предисловие каза:

— Фюрерът повече не може да бъде вожд на нацията!

— А какво да правим? — машинално запита Гьоринг, преди да е успял да се изплаши дори от думите, изречени от лидера на СС.

— „Бункерът“ се охранява от войски на СС — съвсем спокойно, с равен глас продължи Химлер — но не е там работата. Волята на фюрера е парализирана, той не може да взема решения. Ние сме длъжни да е обърнем към народа.

Гьоринг погледна към дебелата черна чанта, която лежеше на коленете на Химлер. Той си спомни как през четиридесет и четвърта година жена му, като разговаряше с приятелката си по телефона, каза: „По-добре ела у нас, рисковано е да се говори по телефона: подслушват ни“. Тогава Гьоринг почука с пръст по масата и даде знак на жена си: „Не говори така, това безумие“. Сега той гледаше чантата и си мислеше, е там може би да има скрит диктофон и след два часа този разговор ще бъде възпроизведен пред фюрера. И тогава — край!

„Той може да говори всичко, което иска — мислеше Гьоринг за Химлер. — Бащата на провокаторите не може да бъде честен човек. Той сигурно вече знае за днешния ми позор при фюрера. Решил е да доведе докрай своята партия.“

Химлер на свой ред разбираше какво мисли „наци №2“. Ето защо въздъхна и реши да му помогне. Той каза:

— Вие сте приемникът, следователно вие сте президентът. А аз — райхсканцлер.

Той разбираше, че нацията няма да тръгне след него, вожда на СС. Необходима му беше фигура за прикритие.

Гьоринг отговори също механично:

— Това е невъзможно… — Замълча малко, а след това добави твърде тихо, като разчиташе, че шепотът не може да бъде записан от диктофон, ако има скрит в чантата: — Това е невъзможно. Едно лице трябва да бъде и президент, и канцлер.

Химлер едва-едва се усмихна, поседя няколко минути мълчаливо, а след това отривисто стана, размени с Гьоринг партийно приветствие и тихо излезе от библиотеката.

15.2.1945 (23 часа и 54 минути)

Щирлиц се спусна от кабинета си в гаража. Както по-рано бомбардираха, но сега някъде в района на Цосен, поне така му се стори. Отвори вратата, седна на волана и запали мотора. Подсиленият двигател на неговия хорх заработи равномерно, мощно.

„Да тръгваме, количке — каза си мислено на руски и пусна радиото. Предаваха забавна музика. По време на въздушните нападения обикновено предаваха весели песнички. Това стана традиция — когато биеха здраво на фронта или силно бомбардираха от въздуха, радиото предаваше весели, дори хумористични програми. — Е, да вървим, количке. Бързо да вървим, да не попаднем под някоя бомба. Да вървим със скорост седемдесет километра, което ще рече, че вероятността от попадение върху нас намалява седемдесет пъти.“

… Неговите радисти — Ервин и Кет — живееха в Кьопеник, на брега на Шпрее. Те вече спяха. В последно време си лягаха твърде рано, защото Кет очакваше дете.

— Ти изглеждаш прекрасно — каза Щирлиц — ти си от онези рядко срещани жени, които бременността разхубавява.

— Бременността прави красива всяка жена — отговори Кет. — Просто не си имал възможност да забележиш това…

— Не съм имал възможност — усмихна се Щирлиц — това е вярно.

— Искаш ли кафе с мляко? — попита го Кет.

— Откъде мляко? Аз забравих да ви донеса… Дявол…

— Продадох си костюма… На нея й е необходимо поне малко мляко — отговори Ервин.

Щирлиц погали Кет по бузата и я попита:

— Ще ни посвириш ли нещо?

Кет седна на рояла, прелисти нотите и се спря на Бах. Щирлиц приближи до прозореца и тихо запита Ервин:

— Проверява ли да не би да са ти поставили нещо в отдушника?

— Проверявах. Според мене няма нищо. Защо? Да не би твоите братя от СД да са изобретили някоя нова гадост?

— Дявол ги знае.

— Е? — запита Ервин. — Какво има?

Щирлиц изхъмка и поклати глава.

— Разбираш ли — бавно започна той — получих задание… Трябва да взема под наблюдение онези от висшите персони, които са склонни да водят сепаративни преговори със Запада. Нашите имат предвид някои от сподвижниците на Хитлер, не по-долу. Как ти се струва тази задача, а? Там, изглежда, смятат, че щом не съм се провалил за тези двадесет години, значи съм всесилен. Нямаше да бъде зле да станех заместник на Хитлер. Или въобще да се издигна до фюрер? Хайл Щирлиц, а? Не забелязваш ли, че ставам заядлив мърморко?

— Това ти отива — отговори Ервин.

— Как мислиш да раждаш, а, момиче? — попита Щирлиц, когато Кет спря да свири.

— Струва ми се нов начин още не са измислили — усмихна се жената.

— Завчера говорих с един лекар гинеколог… Не искам да ви плаша, но… — Той приближи до Кет и помоли: — Свири, малката ми, свири… Не искам да ви плаша, макар аз да се изплаших. Този стар лекар ми каза, че по време на раждането можел да определи националността на всяка жена.

— Не разбирам — каза Ервин.

Кет прекъсна свиренето.

— Не се плаши. Най-напред ме изслушайте, а после ще помислим как да излезем от това положение. Разбираш ли, като раждат, жените крещят.

— Благодаря — усмихна се Кет — аз пък мислех, че песнички пеят.

Щирлиц поклати глава и въздъхна:

— Разбираш ли, момиче, те викат на родния си език. На диалекта на мястото, където са се родили. Значи на тебе ти предстои да викаш „мамичко“ по рязански…

Кет продължи да свири, но Щирлиц видя как в очите й бликнаха сълзи.

— Какво ще правим? — попита Ервин.

— Да ви изпратя в Швеция. Смятам, че мога да направя това.

— И да останеш и без последната си връзка? — попита Кет.

— Аз ще остана тук — каза Ервин.

Щирлиц поклати отрицателно глава.

— Самичка няма да те пуснат. Само заедно с него: той като инвалид от войната има нужда от лечение в санаториум, има покана от роднини немци от Стокхолм… Сама няма да те пуснат. Нали неговият чичо се води при нас като шведски нацист, а не твоят…

— Ние и двамата ще останем тук — каза Кет. — Нищо. Ще крещя по немски.

— Можеш да пуснеш и по някоя руска ругатня, но непременно с берлински акцент — пошегува се Щирлиц. — Това ще решим утре: ще помислим, без да бързаме и без героични емоции. Да вървим, Ервин, че скоро трябва да излизаме в ефира. А решението ще вземем в зависимост от това, което ще ми отговорят утре.

 

 

След пет минути те излязоха от къщи. Ервин държеше в ръцете си куфара, в който се намираше радиостанцията. Изминаха около петнадесет километра по посока на Рансдорф и там, в гората, Щирлиц изгаси мотора. Бомбардировките продължаваха. Ервин погледна часовника си и каза:

— Започваме ли?

— Започваме.

До Алекс. Както по-рано и сега съм убеден, че нито един от сериозните политици на Запада няма да предприеме преговори със СС. Но щом ми е дадено поръчение, пристъпвам към неговото изпълнение.

Смятам, че то може да бъде изпълнено, ако съобщя част от сведенията, получени от вас, на Химлер. Като се опирам на неговата подкрепа, ще имам по-нататък възможност пряко да наблюдавам тези, които, според вас, търсят канали за евентуални преговори. Моят „донос“ до Химлер — подробностите ще измисля тук на място, без да се консултирам с вас — ще ми помогне да ви информирам за всички новини както по потвърждаването на вашата хипотеза, така и за опровергаването й. Друг път засега не виждам. В случай че одобрите моя план, предайте чрез Ервин „добре“.

Юстас

 

 

Тази радиограма имаше в Москва ефект на избухнала бомба.

— Той е на границата на провала! — каза ръководителят на Центъра. — Ако реши да играе с открити карти с Химлер, веднага ще се провали и нищо не ще го спаси. Дори да предположим, че Химлер реши да го изиграе… Но едва ли той е фигурата за играта на райхсфюрера на СС. Предайте му още утре сутринта, че категорично забранявам.

Това, което знаеше Центърът, Щирлиц не можеше да знае, защото сведенията, които беше събрал Центърът през последните няколко месеца, представяха Химлер в друга съвсем неочаквана светлина.