Джоузеф Хелър
Игра на въображението (8)

Осма глава

За Аристотел, съзерцаващ бюста на Омир, непрекъснатата ангажираност на света с правенето на пари си оставаше загадка, която се съмняваше, че изобщо би могъл да разгадае. Той все още не можеше да разбере стойността на парите сами по себе си. За него те бяха просто разменно средство. И не можеше да проумее кое е онова в тях, което прави преследването им по-съблазнително от един здрав нощен сън.

Сложен ум като Аристотеловия вижда неразрешими дилеми там, където за обикновените хора всичко е ясно.

— Човек не може да очаква да прави пари на гърба на обществото и в същото време да е почитан от него — написа уверено той в Атина, в своята „Никомахова етика“.

В Сицилия категоричността му се разколеба.

В Лондон и Париж го налегнаха съмнения.

В Ню Йорк беше убеден, че греши, тъй като всички хора, съдействали за попадането на неговата картина в „Метрополитън“, правеха много пари на гърба на обществото и при все това бяха широко уважавани, особено след покупката. И на металната табелка на стената в музея наред с имената на Аристотел, Омир и Рембранд, се нареждаха и тези на Айзък Д. Флечър, Хенри Дж. Кийсби, Стивън С. Кларк, Чарлз В. Къртис, Харис Б. Дик, Мария ДеУит Джесъп, Хенри Дж. Маркуонд, Джоузеф Пулицър, Алфред Н. Пънит, Джейкъб С. Роджърс, както и на Робърт Лейман, г-жа Чарлз Пейзън и Чарлз Б. Райтсман.

Омир е просил, Рембранд банкрутира. Аристотел, който имаше пари за книги, за школата си и за своя музей, не би могъл да си позволи картината, на която е изобразен самият той.

Рембранд не можеше да си позволи Рембранд.