Джоузеф Хелър
Игра на въображението (30)

Тридесета глава

Всъщност Аристотел бе почти сигурен, че Александър вероятно няма много общо с убийството на баща си. За майката, Олимпиада, не можеше да бъде категоричен.

В паузата между двамата отпорът на идеята Александър да заеме престола не устоя дълго.

Отне му едва няколко дни — със стабилна помощ от страна на майка му — за да реализира нужните убийства и екзекуции на благородници, противопоставящи се на идеята той да се възкачи на бащиния трон. И още няколко месеца, за да потуши бунтовете в онези гръцки градове, които с неохота — отпърво — приемаха идеята за продължаване на македонската хегемония.

Самата Олимпиада се зае лично с най-сериозния му конкурент — невръстния син на най-новата млада любимка на Филип — Клеопатра (да не се бърка с известната сластолюбка от делтата на Нил, която триста години по-късно стана любовница първо на Юлий Цезар, а после и на Марк Антоний). Олимпиада уби детето в скута на майка му. След което принуди младата кралица да се обеси.

Името Клеопатра е гръцко и достатъчно древно в елинската памет, за да се появи у Омир, а също и в легендата за Язон и Аргонавтите, и достатъчно традиционно в македонската култура, за да просъществува в Египет през всичките поколения на първия Птолемей, Александровия приятел и военачалник, и да достигне до Клеопатра VII — въпросната любовница на Цезар и Антоний.

Погрешно е да се мисли за която и да е Клеопатра, че е друго освен гъркиня.

В съгласие с египетската традиция, Клеопатрите имаха навика да се омъжват за братята си, приемащи името и ролята на Птолемей, след което младоженците обикновено незабавно се залавяха за работа — да си изтрепят един другиму децата, да посегнат един на друг, на общите си деца, а също и на родителите си.

След смъртта на брат си овдовялата Клеопатра II остана със син от него. Омъжи се за друг свой брат, Птолемей VIII, след обещанието му да управлява наравно с момчето и да осигурява защита на него и майка му. Птолемей уби момчето в деня на сватбата си.

След това на свой ред се ожени за дъщерята на жена си — Клеопатра III, негова племенница, към която изпитваше огромно влечение в този кръвосмесителен ménage à trois^[1].

Когато Клеопатра II се противопостави на това и обяви първородния си син от него за цар, бащата уби сина си, разчлени трупа му и изпрати на майката главата и ръцете.

Най-накрая се помириха.

Клеопатра III наследи трона по всеобщо съгласие и бе убита от един от синовете си, който искаше да й го отнеме.

Една Клеопатра Теа уби един от синовете си, когато установи, че той е неподатлив на опитите й да го държи под контрол, и бе отровена от друг свой син, докато се готвеше да го отрови.

Законните наследници на този род свършиха с Клеопатра Береника и Птолемей XI. Той уби Клеопатра Береника и на свой ред бе убит от александрийците.

На трона се възкачи един незаконен син, Птолемей XII, чиито синове се наричаха Птолемей XIII и Птолемей XIV и чиято дъщеря бе Клеопатра VII, същата Клеопатра, която познаваме от Плутарх и Шекспир, понесена на своята баржа като връз полиран трон.

Когато на сцената се появи Цезар, тя бе омъжена за един от братята си, убит в междуособната война между двамата, а щом Цезар си отиде, тя се омъжи за другия брат, с чието убийство вече се бе заела, когато дойде Антоний.

Ето как наследниците на Птолемеите задържаха властта в семейството.

Майката на Александър открито парадираше с версията, че синът й Александър не е потомък на македонския цар Филип, а на мъж доста по-знаменит: твърдеше, че бил незаконен син на великия бог Зевс, който дошъл в леглото й преобразен като змия. Олимпиада злобно се хвалеше, че Филип е изгубил зрението на едното си око, докато надзъртал през ключалката да види как жена му се съвкупява с бога.

Аристотел не й вярваше.

Александър й вярваше.

Търканията между баща и син станаха по-сериозни, след като Филип отстрани Олимпиада и това доведе до пречки в наследяването на трона.

Те често се караха по време на разгулните пиянски пиршества, обичайни за двора в Пела. На тържеството по случай сватбата на Филип и Клеопатра Александър реагира войнствено на една наздравица, вдигната от чичото на булката. Разяреният Филип се затътрузи, клатушкайки се към сина си с изваден меч, спъна се в острието и се строполи на пода.

Александър се изсмя:

— Ето, вижте — подигравателно погледна той баща си — как човекът, който се готви да прекоси цяла Европа и да завладее Азия, не може да прекоси една стая.

Александър бе на деветнадесет.

Докато стане на двадесет и две, вече бе потушавал бунтове на север чак до Дунава, бе разрушил Тива и принудил Коринтската федерация да го провъзгласи за владетел на цяла Гърция. Бе събрал тридесет и две хиляди пехотинци и петхилядна кавалерия, подкрепяни от флот от сто и шестдесет кораба, и вече бе прекосил Хелеспонта и преминал в Персия за далечните си завоевателни походи, на които щеше да посвети оставащите му единадесет години живот.

Аристотел не го придружи. Това си решение по-късно отчиташе като едно от най-проницателните в цялата си кариера. Препоръча на Александър племенника си Калистен.

Със същата експедиция заминаха и редица млади учени от обкръжението на Аристотел, които прилежно му изпращаха исторически сведения, както и описания, рисунки и дори образци, когато е възможно, от флората и фауната на новите земи, непознати в Гърция. Аристотел събираше всичко в своя музей на естествената история и добавяше новата информация в каталозите си с класове, родове и видове, биологически класификации, измислени от самия него, докато в същото време бе погълнат от разработването и разрастването на Ликейона си, ревизирайки по-ранните си виждания върху теорията на музиката и безспирно усъвършенствайки идеите си за „Поетика“, „Логика“, „Метафизика“, „Политика“, „Втора Аналитика“, „Първа Аналитика“ и „Никомахова“ и „Евдемова Етика“. А вероятно (макар да не разполагаме с конкретни документи за това) и за „Magna Moralia“, заедно с по-кратките „Теми“ и „Софистически опровержения“, към които непрекъснато се връщаше. Както и, разбира се, върху „Поетиката“.

Племенникът му Калистен — философ и историк — бе досаден педант, имащ навика да се намесва във всичко, неспособен да слуша събеседника си и неотстъпчив в споровете. Александър заповяда да бъде екзекутиран.

Олимпиада непрестанно пишеше на Александър укорителни писма, изпълнени с вечни оплаквания, главно от регента му Антипатър, и касаещи поставените й ограничения в двореца.

Александър бе неестествено привързан към майка си и затова хич не искаше и да я види.

Тя потърси твърде висока цена за деветте месеца, през които го бе приютявала в утробата си, оплака се веднъж той на близкия си другар Клит Черния, спасил го от смърт в ранната битка при Граник и когото Александър, в пиянска ярост, за която горчиво се разкайваше, скоро щеше да прониже отблизо в гърдите с меча си.

— Нима никога няма да се отърва от тази досада майка ми? — гласно се вайкаше Александър.

Клит Черния поклати глава:

— В това може да ти помогне само друга Олимпиада.

Когато в Гърция пристигна вестта за Александровата смърт, сред няколкото стъпки, предприети от майка му за завземане на властта, бе убийството на малоумния му полубрат — последния оцелял син на Филип.

Отпразнува краткия си триумф, продължил близо година, с унищожителна оргия и самата тя бе убита от роднини на жертвите си.