Аристотел, докато съзерцаваше бюста на Омир, често потъваше в мисли за Сократ, а четката на Рембранд го обличаше в бял ренесансов стихар и средновековна черна роба и го затваряше в мрак.

— Критоне, дължим петел на Асклепий — казва Платоновият Сократ, след като е погълнал чашата си с отрова и вече усеща сковаващия й дъх да пропълзява през слабините към сърцето му. — Дайте му го, не забравяйте!^[1]

Е, Сократ, разбира се, не е дължал петел на бога на медицината Асклепий.

Търговецът на кожи Асклепий, както ще откриете написано тук, син на лекаря Евриминед, бил смаян не по-малко от всички останали, когато научил за този завет на Сократ от роба, появил се на следващата сутрин на прага на дома му с жив петел в ръце. Властите също проявили любопитство към случая и задържали въпросния роб за разпит. И тъй като той продължавал да мълчи и упорито отказвал да им разкрие целта на тайната си мисия, бил осъден на смърт.

Бележки

[1] Последните думи на Сократ според Платоновия диалог „Федон“. Цитирано по превода на Б. Богданов, Платон, „Диалози“, т. 2, Наука и изкуство, С, 1982. Според бележката на проф. Богданов „измежду тълкуванията, които се правят на последните думи на Сократ, най-вероятно е следното: Сократ смята смъртта си за оздравяване и затова моли Критон да принесе благодарствена жертва на божеството лечител Асклепий един петел, неговото жертвено животно. Освен това според народното вярване петелът, който пее на развиделяване, е символ на добра вест и надежда“. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Джоузеф Хелър Игра на въображението (1)

Метаданни

Данни

Игра на въображението

Информация

История

Сваляне / Връзки

I

Първа глава

Джоузеф Хелър
Игра на въображението (1)