Джоузеф Хелър
Игра на въображението (28)

Двадесет и осма глава

Мнозинството, гласувало за смъртната присъда на Сократ, не се отнесе благосклонно към пледоарията на табака Асклепий на неговия процес месец по-късно. Вотът на атинянина е една от неговите безценни свободи, гълчеше Анит на предварителното следствие.

Асклепий на два пъти загуби своя вот, като се оказа в малцинството, гласувайки за реабилитирането на престъпник, когото болшинството от неговите съграждани призна за виновен и след това прати на екзекуция.

Доколкото Асклепий можеше да прецени, нищо на процеса не потвърждаваше, че Сократ е виновен в кое да е от престъпленията, в които го обвиняваха.

И какво от това? Анит щеше да ги изпепели с поглед. Важното беше, че повечето хора го смятаха за виновен, искаха да бъде виновен и го признаха за виновен. Докато Асклепий не. Тук ставаше въпрос за целостта на системата, а не за живота на един седемдесетгодишен човек.

И системата надделя.

Асклепий призна под клетва, че никога не е заемал на Сократ нито петел, нито каквато и да била друга домашна птица. Нито пък му е осигурявал стоки и услуги на подобна стойност.

Да поддържа тезата за невинността си, при положение че съществуват толкова много доказателства за обратното — за обвинителите му това бе доказателство за нежеланието му да признае вината си.

Защо Сократ ще твърди, че дължи петел на Асклепий, ако не е така?

— Може би — колебливо се осмели да предположи Асклепий — е имал предвид бога на медицината и е говорил за жертвоприношение.

Самият заподозрян май не вярваше много-много на това.

— Възможно ли е да се е шегувал? — неубедително запита той.

— След като е изпил отровата?!

Табакът се оказа в задънена улица.

Мержелееше му се, че на процеса Сократ бе казал, че не се страхува от смъртта, и следователно не е изключено да се е шегувал. Никой друг не помнеше подобно нещо.

Нищо не бе документирано.

Платон още не бе написал своята „Апология“.

Съществуват данни, че Платон и останалите, за които се знае, че са били от обкръжението на Сократ, веднага след екзекуцията благоразумно са се оттеглили за известно време от Атина. Вероятно поради страх от кървава разправа.

Асклепий обаче бе останал, предизвиквайки любопитство с безучастието си. Сякаш не неговото име споменаваше в предсмъртните си думи един затворник.

Асклепий отвърна, че след като не е сторил нищо лошо, е приел за даденост, че няма от какво да се страхува.

В Атина имаше престъпни типове, които вършеха престъпления всеки ден и бяха убедени, че няма да бъдат подведени под отговорност.

Какво право има един невинен да мисли, че е защитен от закона?

Исканата присъда бе смърт.