Джоузеф Хелър
Игра на въображението (19)

Деветнадесета глава

Горе-долу по същото време защитниците на демократична Платея, понеже вече не издържаха на обсадата без военната помощ, която Клеонова Атина не можеше да им осигури, се предадоха на Спарта с уговорката, че само виновните ще бъдат наказани.

Обещанието на лакедемонец тогава бе като думата на преговарящ холандски бизнесмен от друга епоха.

Лакедемонските съдии наистина извикваха платейците един по един и всекиму задаваха един и същ въпрос:

— По време на настоящата война извършил ли си нещо полезно за лакедемонците и съюзниците им?

Подсъдимите бяха отведени един по един и изтребени до крак.

По този начин намериха смъртта си повече от двеста платейци и двадесет и пет атиняни, които бяха обсадени заедно с тях. Жените бяха продадени в робство. Малкият град, демократичен съюзник на Атина деветдесет и три години, бе сринат до основи и заличен от лицето на земята през годината, в която се роди Платон^[1].