Джоузеф Хелър
Игра на въображението (18)

Осемнадесета глава

Никой сред жителите на Атина или Спарта не можеше да даде задоволително обяснение защо изобщо се стигна до война между тези две велики сили. Те не бяха нито търговски, нито териториални съперници. Нито пък имаха завоевателски намерения една спрямо друга. Спарта не търсеше пристанище в Атика, Атина нямаше нужда от обработваема земя в Пелопонес. Никоя от двете не желаеше да обитава територията на другата. Когато всичко свърши, Спарта се прибра у дома^[1].

И въпреки това, веднъж започнала, войната изглеждаше напълно в реда на нещата, а след като така и така вече беше факт, някак бе нормално да продължи. Атина задели пари за военни цели и прие закон, според който всеки, направил предложение те да бъдат използвани за нещо друго, подлежеше на смъртно наказание. Платоновото поколение не познаваше друго съществуване освен живота във време на война, нито друго правителство освен военното командване.

Войната изглеждаше естествена като самата природа.

През лятото на четвъртата година пелопонесците и техните съюзници отново навлязоха в Атика. Задържаха се по-дълго отпреди и корабите им кръстосваха безспир, понеже олигарсите в Митилена — най-големия град на остров Лесбос, съюзник на Спарта — се разбунтуваха и искаха да се отделят от Атинския съюз.

Атина изпрати в отговор хиляда хоплити. Те слязоха на брега и обкръжиха Митилена с единична стена и тя се оказа напълно откъсната и по море, и по суша.

Местните олигарси, предвождани от спартански военен съветник^[2], въоръжиха народа с тежко оръжие. А митиленците, след като взеха оръжието, престанаха да се подчиняват на управниците си и поставиха искане да им бъде предоставено право на глас във вземането на решения, ако ли не, ще предадат града. Взели думите им на сериозно, олигарсите сами се предадоха на атиняните с условието да им бъде позволено да изпратят в Атина пратеници, които да се застъпят за тях. Искаха още и уверение, че нито един митиленски гражданин няма да бъде вкаран в затвора, продаден в робство или убит, докато пратениците не се върнат с решението на атиняните.

Решението бе да бъдат избити всички — мъжете, подлежащи на военно задължение, включително и предизвикалите капитулацията на града демократи. Жените и децата щяха да бъдат поробени. Още същия ден към Митилена пое кораб с горните нареждания.

Атина прие с гняв бунта на Митилена, която не бе на нейно подчинение и имаше свободата да запази автономията си.

За атиняните в това нямаше противоречие.

Но когато на другия ден се събудиха, мнозина изпитаха чувство на разкаяние и взеха да си мислят, че решението им да изтребят до крак цял един град, вместо да накажат само виновните, е жестоко и чудовищно. Понеже се надигнаха подобни съмнения, отново, бе свикано Народното събрание, за да бъде преразгледан този въпрос.

Клеон изпадна в ярост, тъй като именно негово бе предложението за всеобща екзекуция на митиленците.

— Вие на чия страна сте? — избухна той пред онези, които искаха преразглеждане на въпроса. — Не за пръв път — занарежда той изпод вежди пред Народното събрание — се убеждавам, че е невъзможно една демокрация да управлява цяла империя! С мекушавото си отношение към Митилена вие проявявате опасна слабост, която няма да ви спечели благодарността на съюзниците и на подчинените ви градове, нито пък ще засили обичта им към вас.

С подигравателна привързаност той повтори пред множеството тезата на Перикъл за умерената тактика на изчакването, която не приемаше.

— Вие не можете да разберете, че демократичната власт, която държите в ръцете си, е всъщност тирания, деспотизъм спрямо поданиците ви. Те не харесват този начин на управление и го приемат единствено защото нямат друг избор. Ние управляваме от позицията на силата, а не защото сме приети с добра воля.

Човешката природа, настояваше той, се ръководи от едно общо правило — хората презират управниците, които се държат добре с тях, и се възхищават от безмилостните.

— Днес за пореден път се убеждавам, че от по-обикновените хора стават по-добри граждани, отколкото от по-умните, и че държавите се управляват по-добре от управници със средни възможности, отколкото от интелектуалци, претендиращи за мъдрост.

Последните винаги са се стремели да докажат, че са по-мъдри от законите и от водачите. Те използват важни държавни дела, за да демонстрират богатия си речник, сякаш няма нищо по-важно от собствените им речи и мнения.

— Вследствие на това си поведение те обикновено водят държавите си към гибел.

Най-доброто отмъщение е незабавното.

— Защото, когато едно отмъщение бъде забавено с приказки, както става сега, гневът се уталожва.

С презрителна усмивка на лице той запита кой сред присъстващите би се осмелил да не се съгласи с него и кой би се противопоставил на тези тъй очевидни истини. Това би бил човек, тъй замаян от ораторските си качества, за да си мисли, че може да подлъже хората да повярват в истинността на онова, което е доказана неистина. Или пък такъв, който е взел подкуп и е минал тайно на страната на врага, и затова се опитва да ги заблуди с изящна словесност.

Що се отнася до него:

— Аз не съм променил мнението си и ме удивлява поведението на онези, които поискаха преразглеждане на въпроса за Митилена. Не прехвърляйте вината на аристократите и оневинете народа, тъй като всички те действаха заедно и се разбунтуваха. Ако на митиленците бъде признато правото да се отделят, това означава, че не би трябвало да ги управлявате. Но ако искате да запазите властта си, тогава забравете кое е право и кое не и ги накажете справедливо според интереса си. В противен случай би следвало да се откажете от властта си и да продължите благоразумно да спазвате онези възвишени добродетели, които проповядвате.

Той предупреди всеки, който би се осмелил да издигне глас срещу него: понеже дебатът им не е за забавление и те не са зрители на състезание между софисти, а са граждани, в чиито ръце е благополучието на държавата.

Диодот бе името на човека, дръзнал да му опонира:

— Най-опасните измежду всички нас — започна той — са хората като Клеон, които предварително отправят обвинения срещу онези, за които знаят, че ще им се противопоставят, че го правят само защото са били подкупени или не ги е грижа за интересите на Атина. Истинският гражданин трябва да докаже, че е по-талантлив оратор чрез добра аргументация, а не с удари под кръста, отправени към онези, които ще му опонират. Хората като Клеон си дават сметка, че понеже няма как да говорят умни приказки за фалшива кауза, поне могат да хвърлят кал и по този начин да унижат и опонентите, и слушателите си. Всичко това е само във вреда на демократичната държава, която бива лишавана чрез страх от своите съветници.

Диодот продължи, че е в интерес на Атина да бъдат наказани само онези, които имат вина за бунта, и че е редно който няма пръст в това, да бъде оставен на мира.

— При всяка война опозицията отначало е на страната на нашествениците. Ако сега изтребим митиленците, това ще означава, че сме заявили пред света, че за нас няма значение дали човек е виновен, или невинен — наказанието винаги е едно и също. Тоест, че всеки път, когато някой се опълчи срещу нас, зад него трябва задължително да застанат всички — а това определено ще се понрави на враговете ни. Напротив, дори част от населението да има вина, е по-добре да се правиш, че не го забелязваш до последния момент, за да може да не обърнеш срещу себе си и онези, които все още са приятелски настроени към теб.

След тези думи, макар и с минимална разлика в гласовете, Клеон загуби.

Атина незабавно изпрати на драматична милосърдна мисия нова трирема.

Натоварена със заповедите, отменящи първоначалните, тя пътува цяла нощ и екипажът се сменяше непрекъснато за храна, спане и вахта, за да не се налага да спират. И тъй като първият кораб, натоварен с ужасната си мисия, не бързаше кой знае колко, а вторият се носеше с всичка сила на крилата на надеждата, двата пристигнаха сравнително скоро един след друг и вторият успя да акостира, преди заповедите да бъдат разпратени за изпълнение.

Толкова близо бе Митилена до гибелта.

Блокадата бе вдигната и атиняните завзеха митиленския флот. Земята бе разделена и разпределена чрез жребий между атинските колонисти в Лесбос, които я дадоха под аренда на митиленците да я обработват.

Жените и децата не бяха продадени в робство. Виновните мъже бяха екзекутирани в Атина по настояване на Клеон. Бяха повече от хиляда.