Серия
Новите видове (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 60 гласа)

Глава 7

Зенди си призна, че Тайгър я караше да се чувства малка и сексапилна в люлката на ръцете му, сякаш той бе най-силният мъж на света, а тя — най-крехката, нежна жена. Това я привлече още повече към него.

— Минах през много трудности. Виж — каза той с дрезгав глас, когато спря на полянката.

Тя обърна глава и ахна. Сълзи напълниха очите й, докато се взираше в картината, разкрила се пред нея — беше дълбоко трогната. Надуваем дюшек бе поставен под сянката на дърво, до ромолящата вода. Дебели и комфортни завивки акуратно бяха постлани отгоре, превръщайки дюшека в романтично легло, което да споделят. До него имаше одеяло с голяма кошница за пикник. В непосредствена близост до храната беше поставена кофа с лед, в която се изстудяваха шампанско и вино. Дори бе донесъл истински чинии, сребърни прибори и чаши. Купчина меки хавлии и къмпинг фенер.

— Какво ще кажеш?

Зенди се обърна към него и погледна в прекрасните му очи. Беше невъзможно да не забележи тревогата в тях, сякаш се съмняваше, че романтичния жест ще й хареса.

— Не мога да повярвам, че си направил всичко това за мен.

Тайгър мрачно изви устни.

— Накарах те да плачеш? Виждам сълзите ти. Не ти ли харесва?

— Обожавам го! Това е най-хубавата изненада в живота ми, Тайгър. Никой никога не е правил нещо подобно за мен. — В очите й бликнаха още сълзи. — Благодаря ти!

Изражението му се разведри.

— Ти заслужаваш цялото време, което прекарах в подготовка на това.

Занесе я до одеялото и я остави да стъпи на крака.

Младата жена седна, внимателно оправи полата и събу обувките си. Той се настани до нея, взе бузата й в шепа и погали устните й с върха на палеца си.

Зенди почувства разочарование, когато се отдръпна и съсредоточи вниманието си върху кошницата. Миризмата на пържено пиле подразни носа й, щом той я отвори и започна да вади храната. Беше донесъл още картофено пюре, сос и царевица. Кутията с понички я накара да се усмихне. Той взе от кофата с лед бутилка, извади тапата и тя успя да зърне етикета. Беше донесъл плодово вино. Внимателно напълни двете чаши, преди да го върне обратно в леда. Тя прие чашата, която й предложи.

— За нас и за това, че сме заедно тази вечер!

Зенди чукна леко чашата си в неговата.

— Фантастично е, Тайгър! Много ти благодаря!

В отговор Новия вид сви широките си рамене и младата жена можеше да се закълне, че видя лека руменина по бузите му, когато той сведе поглед и започна съсредоточено да разглежда ястията върху покривката.

— Надявам се, че обичаш пържено пиле. Знам, че това е любимата храна за пикник на човеците.

— Обожавам го. — Тя отпи от виното и остави чашата си. — Наистина, надминал си себе си и аз го оценявам. Всичко е идеално.

— Дреболия. — Отново я погледна. — Исках да те насърча да прекараш повече време с мен.

— И успя.

Тайгър се усмихна и се отпусна.

— Яж. След това искам да те измъкна от тези дрехи.

Зенди се засмя. Мъжът беше прям и това й харесваше.

— Чудесен план!

Полянката беше красива и след обилната вечеря Зенди беше в състояние да оцени напълно околния пейзаж. Нагоре по течението на потока имаше малък водопад. Птички пееха в клоните на дърветата, времето бе топло и оставаха още няколко часа преди слънцето да залезе. Всички съмнения, които имаше относно срещата си с Тайгър, изчезнаха.

Количеството храна, което бе донесъл, малко я изненада, но щом плъзна поглед по едрото му тяло, реши, че вероятно му трябват много калории, за да поддържа тази огромна мускулна маса. Накрая Новия вид отвори кутията с понички и я протегна към нея. Взе си една и забеляза, че той избягва онези, покрити с шоколад. Поклати глава, когато й предложи да напълни за втори път чашата й.

— По-късно ще шофирам до вкъщи. Една чаша ми е достатъчна.

Той се поколеба.

— Можеш да спиш тук, с мен. Безопасно е. Не бих позволил нищо да ти се случи. Освен това проверих прогнозата за времето. Нощта ще бъде хубава.

Идеята да спи с Тайгър бе твърде изкушаваща, за да може да й устои.

— Добре. Само че ще трябва да стана рано, за да имам време да ида до вкъщи да се изкъпя и да се преоблека. Изглежда твоите хора имат свръхчувствително обоняние. Сега знам, че могат да подушат всичко, което човек е правил, ако доближат достатъчно до него.

— Да. Бях решил да те предупредя за това.

— Вече научих този урок днес.

— Какво се случи? Някой те информира какъв шампоан използваш? Мирише много хубаво.

— Това нямаше да е толкова неудобно от онова, което се случи.

Тайгър се намръщи и се взря в нея.

— Някой те е притеснявал? Кой?

Сега тази ситуация й изглеждаше забавна.

— По време на обяда те гледах и си спомних за вчерашната ни среща. Предполагам, че малко се възбудих. Нямах представа, че Новите видове могат да го подушат. — Усмихна се. — Ти си много сексапилен мъж.

Той не й се усмихна в отговор.

— Какво стана? Какво ти казаха?

— Нищо особено. Крийк спомена за състоянието ми пред Ричард и предложи да ме запознае с онзи, който ми харесва. Ричард сметна, че това е много смешно. После нашият ескорт усети миризмата ми и ме попита дали го намирам за привлекателен. Това беше ценен урок, ако мога така да кажа. Беше неудобен момент, но вече го преодолях.

Тайгър тихо изръмжа, не изглеждаше ни най-малко развеселен.

— Вашият ескорт те е помолил да споделите секс? Докосна ли те?

Това я изненада. Нима беше ревнив?

— Не.

— Добре. — Той се отпусна. — Кой беше? Не мога да си спомня кой ви беше назначен за днес?

— Сноу. Той е много мил.

— Сноу харесва човешките жени. Ще се погрижа да не бъде назначаван повече за ваш ескорт.

Зенди едва не зяпна от изумление. Гневът пламна в очите му, докато се взираше в нея, и тя преглътна протеста си. Тайгър ревнуваше.

— Всичко е наред. Сноу не ме нападна или нещо подобно. Просто си помисли, че го харесвам и че той е причината да съм възбудена. Обясних му всичко.

— Каза ли му, че аз съм те възбудил?

— Не.

Един мускул на челюстта му заигра и той изскърца със зъби.

— Трябва да казваш на всеки мъж, който те приближи, че аз съм този, който те възбужда. Миришеш невероятно, когато си в това състояние, и мнозина от тях ще поискат да споделят секс с теб.

Зенди бе леко развеселена и много любопитна.

— Мириша, а? На какво мириша?

Той се наведе по-близо и си пое дълбоко дъх.

— Трудно е да се обясни, но ароматът ти ме кара да те желая. Искам да заровя езика си в розовата ти сърцевина и да те вкуся, преди да те обладая.

Отговорът му я зашемети. Не беше срещала мъж, който да е толкова откровен. Тайгър се изправи, преди тя да успее да измисли някакъв отговор и й подаде ръка.

— Сваляй дрехите. Ще се изкъпем.

Погледът й се стрелна нервно към водата.

— Малко ще е студено.

— Ще те стопля. Имам планове.

— Досега планът ти много ми харесва — призна тя и двамата се съблякоха.

Тайгър я хвана за ръка и я поведе към потока. Зенди затаи дъх, когато нагази в хладната вода, но не бе толкова зле, колкото си мислеше. Той влезе в по-дълбокото, водейки я след себе си, докато стигнаха близо до отсрещния бряг, където седна на един подводен камък. Силните му ръце я обърнаха с гръб и я дръпнаха да седне в скута му. Постави краката й отстрани на своите, раздалечи коленете й с едната си ръка, като в същото време плъзна другата върху голата й открита женственост.

Младата жена притисна гръб към топлите му гърди, когато пръстите му намериха клитора й и се заиграха с него. Мекото му ръмжене засили удоволствието, което изпитваше от докосването му. Водата беше студена, а тялото на Тайгър горещо.

— Толкова си мокра — изръмжа той, целувайки рамото й. Свободната му ръка се обви около кръста й и я повдигна.

Зенди изстена, когато я спусна направо върху твърдия си член. Усещането да е изпълнена от него, беше невероятно. Той продължи да търка клитора й, като повдигаше бедра, бавно тласкайки в нея. Тя го стисна за бицепсите, защото трябваше да се държи за нещо, а той лесно я движеше с ръка нагоре-надолу по твърдата си мъжественост. Единственото, което можеше да направи, бе да се облегне назад и да се наслаждава на чукането.

— Толкова ми харесва да бъда вътре в теб, Зенди. Колкото повече се възбуждаш, толкова по-силно ме притискаш и стискаш в себе си, и си много, много гореща и влажна. Ние сме във водата, но аз чувствам само твоята влага.

Водата бе на едно ниво със зърната й и всеки път, когато я вдигнеше, те щръкваха във въздуха и се стягаха болезнено. Цялото й тяло се напрегна, преди да дойде момента на кулминацията, но изглежда Тайгър го усети. Той спря да дразни клитора й и притисна силно пръст върху снопчето от нерви. Това беше мъчение.

— Тайгър, моля те!

Той разтвори краката си по-широко и се облегна на скалата зад тях. Ръката му около кръста й се стегна и движението на бедрата му стана отсечено и бързо, влизаше в нея докрай, до самата основа на пениса си. Притисна пръста си върху клитора й и започна да го търка бързо-бързо. Тласъците му станаха яростни. Заля я див екстаз. Зенди стенеше все по-силно, опита се да залюлее бедра, за да получи някакъв контрол над ситуацията, но с Тайгър това бе невъзможно. Той продължаваше да тласка все по-яростно, все по-силно, а пръстът му върху клитора й четкаше с бясна скорост.

В момента на кулминацията Зенди отметна глава назад върху рамото му и изкрещя името му. Вагиналните й мускули вибрираха от силата на оргазма. Тялото на Тайгър се напрегна, всеки мускул сякаш се превърна в камък там, където телата им се докосваха, и той също отметна глава назад. Животинският рев, изпълнил гората, беше изключително силен.

Горещи струи сперма я изпълниха, докато тялото му потръпваше под нейното. Когато ревът утихна, ръката му остави слабините й и се уви около гърдите й. Прегърна я с двете си ръце и я притисна здраво към себе си.

— Зенди — изръмжа той.

— Тайгър — простена тя.

Устата му се сгуши в извивката на шията й и горещият му език облиза кожата й. Това я накара да затрепери от удоволствие, увеличавайки блаженството след секса. Водата действаше съвсем добре на прегрелите им тела, докато и двамата се отпуснаха.

— Мислиш ли, че някой от Резервата ще дойде да разузнае какво става? Бяхме доста шумни.

Тайгър поклати глава.

— Достатъчно сме далеч от стената, за да могат да ни чуят патрулиращите офицери.

— Добре. — Мисълта за офицерите, претърсващи района за източника на шума, я накара да се свие вътрешно, но увереността на Тайгър й донесе облекчение.

— Мога да остана в теб завинаги.

— Не бих се оплаквала — усмихна се тя.

— Скоро трябва да излезем от водата. Ти си по-податлива на влиянието на околната среда от мен — Ръцете му изследваха кожата й. — Не искам да се простудиш от студената вода.

Ръката му около кръста й се стегна, докато я вдигна достатъчно високо, за да прекъсне връзката между тях — членът му бавно излезе от тялото й. Тя незабавно усети загубата, но не се оплака. Другата му ръка се плъзна по тялото й и той вкара пръст в нея, бавно започна да я чука с него. Зенди се изненада, но се чувстваше толкова добре, че не посмя да протестира.

— Мислех, че искаш да излезем от водата. Продължавай така и ще те пожелая отново.

— Аз само те почиствам.

Младата жена изстена.

— Правиш много повече от това.

Смях погъделичка ухото й, когато Тайгър отново зарови лице в шията й.

— Ще довършим започнатото, след като те подсуша. — Пръстът му излезе от утробата й и той притисна длан между бедрата й, триейки леко мястото. Тя просто се облегна назад и се остави на удоволствието от докосването му, докато той не спря и събра крака.

— Хайде към кърпите — Побутна я нагоре, помагайки й да се изправи.

Краката на Зенди трепереха, докато минаваше през бълбукащата вода към другата страна на потока и се изкачи по тревистия бряг. Тайгър остана зад нея в случай, че загуби равновесие. Това беше толкова мило и джентълменско. Никой мъж досега не се бе отнасял така внимателно с нея. Той дори не й позволи да се изсуши. Грабна една хавлия, преди тя да успее да го направи, разтвори я и я уви в нея. Едрите му ръце старателно бършеха всеки сантиметър от кожата й.

Докато подсушаваше краката й, той вдигна глава и я погледна с екзотичните си очи, и тя осъзна, че никога няма да се умори да се възхищава на необикновения им цвят и форма. Когато привърши, усмивка изви ъгълчетата на устните му. Разви кърпата от нея, захвърли я настрани и младата жена ахна от почуда, когато я бутна назад. Тя падна и се приземи върху надуваемия дюшек. Изключително мека постелка омекоти удара при падането. Пръстите й погалиха завивката.

— Това овча кожа ли е?

Тайгър използва друга кърпа, за да се подсуши бързо, докато погледът му изпиваше всяка частичка от тялото, проснато пред него.

— Да. Донесох я от собственото си легло. Ти не си била в дома ми, затова реших да ти донеса част от него.

Той беше романтик или поне така изглеждаше. Това я накара да го хареса още повече. По дяволите, призна пред себе си, влюбвам се в него.

Пусна кърпата, с която се бе бърсал, и пристъпи по-близо.

— Искам да те взема на тази постеля. Това е единственото нещо, което е достойно за твоята кожа. — Падна на колене, хвана глезените й, вдигна краката й и ги разтвори, за да изложи пред погледа си розовата й сърцевина. Впи жадни очи в нея и облиза устни. — Дръж краката си точно така, здраво притиснати до гърдите.

Зенди хвана коленете си и Тайгър изръмжа — това беше единственото предупреждение, което получи, преди да пусне глезените й и да сложи ръце върху вътрешната страна на бедрата й. Наведе глава и горещата му уста се впи в кадифената й мекота. Езикът му облиза набъбналия й вече клитор и тя изстена. Лицето му се зарови във влажната й плът, езикът му натисна снопчето от нерви и с бързи движения започна да го дразни. Това накара Зенди да изпадне в безумен екстаз.

След наскоро преживяния оргазъм това й дойде твърде много и беше прекалено хубаво. Опита да си затвори краката, но Тайгър не й позволи, хватката му върху бедрата й се стегна, когато петите й се забиха в раменете му. Притисна я здраво към дюшека, държейки я в подчинение.

— Тайгър, убиваш ме — прошепна тя.

Той започна силно да мърка и вибрациите се добавиха към усещанията. Зенди изви гръб в дъга и пръстите й се забиха в завивките. Викове и стонове се смесиха, докато започна да се страхува, че ще изгуби съзнание. Друг оргазъм брутално разтърси тялото й. Младата жена трепереше от силата на кулминацията и изпищя, когато той освободи клитора й и вкара езика си в утробата й.

Беше сигурна, че Тайгър се опитва да я убие. Вълна след вълна на удоволствие заливаха тялото й и тя отново започна да трепери под устата му, докато най-накрая той се отдръпна и освободи бедрата й. Тялото й точно започна да се отпуска, когато я хвана за краката и издърпа дупето й до края на надувния дюшек.

— Не мога — едва промълви тя, мъчейки се да се изправи. — Дай ми минутка.

Напрегнатото му изражение показваше неговото недоволство.

— Искам те веднага. Нуждая се от теб.

Зенди успя да се изтърколи встрани и потупа мястото до себе си.

— Легни тук.

Той се придвижи напред и дюшекът хлътна под тежестта му, когато се просна по гръб. Зенди веднага изпълзя до него. Гледката на твърдия му пенис, стърчащ нагоре, привлече вниманието й, но тя все още се мъчеше да си възвърне способността да мисли. Идвайки малко на себе си, обгърна с ръка дебелия ствол и Тайгър веднага й отговори със стон.

Езикът й се стрелна навън и облиза устните й, докато тя се плъзгаше надолу по леглото, а пръстите й продължаваха да галят твърдия му член. Успяла да се възстанови от тежкото дишане, младата жена отвори уста и пое главичката на възбудената му мъжественост.

Тайгър изстена силно, ръката му се протегна и стисна косата й в юмрук, но това не й причини болка. Новия вид внимаваше да не я оскубе или да натисне прекалено силно главата й надолу, принуждавайки я да поеме повече от плътта му. Сладкият вкус на предеякулационната течност я накара да застене. Обикновено не й харесваше да прави това на мъжете, но, разбира се, Тайгър не беше типичен дори и в това. Той имаше много приятен вкус, който я насърчаваше да продължи.

— Спри, преди да свърша! — изсъска той — Предупреждавам те!

Зенди нямаше представа защо Тайгър иска от нея да направи това, отвори по-широко уста, докато го ближеше с език, за да го поеме по-дълбоко, след което затвори устни около него и засмука силно. Плътта му изпълни устата й и трябваше да внимава със зъбите. Силното му мъркане беше музика за ушите й, обичаше да чува как той реагира на нея. Не само че стволът му беше по-твърд, а и вкусът му ставаше по-хубав, докато го обработваше. Усещаше вибрациите там, където телата им се докосваха — вибрации, които бяха обхванали цялото същество на Новия вид.

Изведнъж ръката му трескаво дръпна косата й и тя вдигна глава, за да го погледне.

— Спри! Всеки момент ще свърша. Използвай ръката си. Съвсем близо съм.

— Защо? Не искам да спирам.

— Усещаш ме, когато се празня в теб, нали?

— Да.

— Ще те задуша, ако свърша в устата ти. Спермата ми излиза на силни и горещи струи.

— Мисля, че мога да се справя. — Опита се отново да поеме пениса му в устата си, но той изви бедра, преди да успее да го улови и я накара повторно да погледне към него.

— Дори нашите жени не могат да се справят. Ето защо не правят това с нашите мъже. Аз изстрелвам семето си приблизително на два метра разстояние.

Зенди си го представи и едва не се засмя.

— Откъде знаеш колко далече изхвърляш спермата?

Тайгър се надигна.

— Аз съм мъж. Как мислиш?

Сега вече нямаше как да не се засмее.

— Мерил си разстоянието, нали?

— Зенди, боли ме!

Ръката й стисна ствола и погали кадифената му кожа. Новия вид отново се отпусна назад, погледът й се съсредоточи върху пениса му, наблюдавайки го как свършва. Не беше излъгал за това, колко далеч може да изхвърля спермата си. Дори не опръска леглото. Не по-малко интересно беше да гледа корема му, когато мускулите му се напрегнаха. Тайгър беше съвършен образец на мъжки сексапил.

Ръката му хвана нейната и я дръпна от члена си. Едва сега тя осъзна, че той не бе изревал. Пъшкаше и дишаше тежко, но нямаше силни стонове и животински рев. Това й се видя много странно, тъй като обикновено мъжете харесваха оралната любов и мнозинството от тях я предпочитаха пред половия акт. Искаше й се да го попита какво предпочита той, но после реши да открие сама отговора. Щеше да е интересно.

Когато оргазмът му затихна и тялото на Тайгър се отпусна, Зенди сведе глава и прокара устни по върха на мъжествеността му. После с върха на езика си облиза главичката на все още твърдия му член и сладкият му вкус я накара да изстене. Неговият вкус й напомняше на затоплен мед с нотка на кленов сироп. Можеше да стане любимият й вкус за закуска.

— Зенди! — изръмжа силно името й, дръпна я за косата, която все още стискаше в юмрук, откъсна я от себе си и я бутна по гръб. Отпусна се с цялата си тежест отгоре й и я прикова под себе си.

От ужасната болка в очите й бликнаха сълзи, тъй като я бе издърпал за косата. Втренчи се в него, докато той не разтвори юмрук. Напрегнатият му поглед срещна нейния, очите му сякаш я прогаряха. Ушите й все още звънтяха от резкия брутален звук на името й. Прониза я страх, че е направила нещо наистина грешно и сега Тайгър изглеждаше разярен, за да я гледа по този начин. Дали не му беше причинила болка? Тялото му я притискаше и тя не можеше да диша. Тежестта му я смазваше в надуваемия дюшек и тя не можеше да движи краката и ръцете си. Тайгър си пое дълбоко дъх, преди да се повдигне достатъчно, за да може Зенди да вкара въздух в белите си дробове.

— Подушвам страха ти. Съжалявам, че те уплаших! Не исках!

— Ти ми изръмжа. Нараних ли те?

Погали бузата й с ръката, която бе близо до лицето й.

— Не, Зенди. И не исках да ти ръмжа. Но ти просто ме убиваше.

Страхът й започна да се разсейва.

— В буквалния смисъл ли?

— Не. Чувствах се толкова добре, че ми дойде прекалено много, за да го понеса.

Тя можеше да си представи това.

— Свръхчувствителен?

— Меко казано. — Обхвана в шепи лицето й. — Съжалявам, че те уплаших! — Отново вдиша дълбоко. — Зенди, наистина съм те уплашил.

Тя прегърна раменете му.

— Знам. Но беше само за секунда.

— Съжалявам! — рече за сетен път той.

— Всичко е наред.

Тайгър измърка, плъзна се надолу по тялото й и сгуши лице в шията й, като целуна нежното местенце.

— Никога не бих те наранил. Никога! Не искам никога повече да мирише на страх от теб.

— Добре съм. Знам, че няма да ме нараниш. Само ме стресна — излъга тя. Той наистина беше разстроен от това, че я е уплашил. — Добре съм — повтори.

Той вдигна глава, за да може пак да погледне в очите й.

— Ти си много повече от хубава. — Пресегна се между телата им, хвана бедрото й и го нагласи така, че да се намести между краката й. — Не мога да ти се наситя.

Зенди простена силно, когато твърдият му пенис влезе в нежната й сърцевина.

— Как е възможно все още да си твърд?

Тайгър се наведе напред, докато устните им почти се докоснаха.

— Аз не съм човек, Зенди. Това е животното в мен. Мога да те чукам, докато не припадна от изтощение. Трябва ми само минута, за да се възстановя.

Тайгър се движеше бавно, опитвайки се да открие темпото, което щеше да накара Зенди да изпита най-силно удоволствието. Младата жена стенеше, докато се движеше в ритъма на леките му тласъци. Той се размърда върху нея и плъзна ръка между телата им.

— Не мога да задържам дълго с теб, Зенди. Караш ме да свършвам отново и отново. — Пръстът му намери клитора й и го погали. — Хайде, свърши за мен, сега.

Връхлетяха я сладостни конвулсии и тя започна да стене. Натискът върху снопчето нерви нарасна, когато той започна да го търка по-силно и по-бързо. Хълбоците му се движеха в един и същи ритъм с пръста му. Зенди извика името му, когато оргазмът я заля. Тайгър изръмжа нейното, намерил собственото си освобождение.

* * *

Тайгър се претърколи на хълбок и привлече Зенди към себе си, докато се възстановяваха от поредния полов акт. Слънцето бавно се спускаше зад върховете на дърветата и небето започна да притъмнява. Скоро нямаше да му се наложи да гледа как Зенди си отива. До сутринта тя беше негова.

Миризмата на секс и смесените им аромати много му допаднаха. Ръката му галеше бедрото й, нейният горещ дъх пареше гърдите му, докато тя се притискаше към него. Очите й бяха затворени, а чертите на лицето й — отпуснати в дрямката.

Беше я изплашил. Миризмата на страха й бе изчезнала, но споменът за него остана. Той само му напомняше колко различни са двамата. Жена от Новите видове само би му изръмжала в отговор, показвайки, че не се страхува от него. Но Зенди беше човек.

Тайгър затвори очи и направи няколко дълбоки вдишвания. Птиците замлъкнаха, повя хладен вятър. Това приятно охлади горещата му кожа, но жената до него се сгуши по-близо. Друго напомняне, че Зенди не беше Нов вид.

— Да се мушнем под завивката. Ще те стопля.

Устните й докоснаха гърдите му, близо до зърното.

— Знам, че ще го направиш.

Двамата се преместиха достатъчно, за да се скрият под дебелото одеяло, което бе донесъл от дома си. Чаршафът също бе от там — бе го свалил от леглото си след обяд. Ароматът му се бе запазил по завивките и той се почувства сякаш е в собственото си легло. Само дето надувният дюшек беше много по-мек. Той се настани по гръб, за да може Зенди да се гушне до него и да използва ръката му като възглавница. После внимателно подпъхна одеялото, за да не й е студено.

Ръката й вяло погали гърдите му, докато тя се прозяваше. Не беше по-късно от седем часа вечерта, но младата жена беше уморена. Беше я взел направо от работа, след като се бе трудила цял ден. Това го накара да се почувства малко виновен. Тя не се бе оплакала, но Видовите имаха силно полово влечение. Трябваше да забави малко темпото.

— Давам пени за мислите ти.

Тайгър погледна надолу и я видя да се взира любопитно в него. Зелените й очи бяха най-красивите на света.

— Спи. Аз съм тук.

— Рано е.

— Имаше дълъг ден.

— И той завърши чудесно. — Устните й се извиха в усмивка.

Тайгър не можеше да не се усмихне в отговор.

— Така е. И аз бих подремнал — излъга той. Не беше уморен, но жената до него беше изтощена.

— Добре. — Тя отново се прозя. — Тогава да спим, но ме събуди, когато и ти се събудиш.

— Така и ще направя.

Зенди затвори очи, а Тайгър нежно да я загали по гърба. Тя беше дребна, в сравнение с жените Нови видове, които рядко позволяваха на мъж да остане с тях през нощта, след споделянето на секс. Те също така не се сгушваха до мъжа, нито използваха ръката му за възглавница. Затова Тайгър се наслаждаваше на тази близост.

Дишането й бързо се промени и младата жена потъна в дълбок сън, но той продължи да я гали. Зенди искаше той да споделя мислите си с нея, но това не бе всичко, което той искаше да сподели с нея. Зенди Гордън не се вписваше в живота му, но напълно прилягаше в прегръдките му. Беше много объркан и не знаеше какво да прави.

Една половинка би го направила уязвим по начин, по който никога не искаше да бъде. Мерикъл бе го научила още от детството му никога да не цени нещо, без което не може да живее. Те използваха всяка слабост, която можеха да открият, срещу него и срещу другите Видове, за да ги контролират. Беше оцелял, но една половинка би му причинила неописуема болка, ако я загубеше.

Това е просто секс — опита да убеди сам себе си. Обаче извинението му прозвуча съвсем неубедително. Малката жена с червена коса и зелени очи се бе промъкнала през защитните му стени, както нищо друго не би могло да го направи.

Бе си позволил да има приятели. Дори се бе научил да зависи от други Видове. Това беше риск, но дълбоко в себе си знаеше, че ще успее да преживее загубата им, ако нещо им се случеше. Това щеше да му причини огромна болка, но щеше да продължи напред. Мисълта, че нещо може да се случи със Зенди, го накара да изтръпне от ужас. Ръката му замря на кръста й, за да я усети как диша.

Можеше да я защити, само ако беше близо до него двайсет и четири часа на ден, седем дни в седмицата. Трябваше да я заведе в дома си, да барикадира вратите и прозорците и да не позволи на никого да се приближава до нея. Но това не би бил животът, който Зенди искаше да има. Това щеше да бъде затвор, подобен на този, в който сам бе израснал. Не Мерикъл щеше да бъде нейният похитител, а той. Тя щеше да го намрази и Тайгър не можеше да я вини за това. Знаеше, че ще трябва да я пусне скоро, преди съвсем да се превърже към нея. От тази мисъл в гърдите го прониза силна болка.