Серия
Новите видове (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 89 гласа)

Глава 9

Офицерът отнесе Зенди в помещението на охраната, прецени състоянието й и свали шлема си. Когато погледите им се срещнаха, той се намръщи, пусна я да стъпи на пода и отстъпи назад. Беше сигурна, че е огледал всеки сантиметър от тялото й, преди да се успокои малко.

Зенди опита да не се взира в лицето му. Чертите му не бяха толкова остри, като на мъжете Видове, които бе срещала преди. Черната му коса бе вързана на опашка, очите му имаха по–заоблена форма и той наистина изглеждаше много сладък. Младата жена разбра, че не е нито куче, нито котка. Беше един от Новите видове, чиито гени бяха смесени с тези на приматите, за които бе чувала от Ричард.

Беше висок около метър и осемдесет, но мускулестото му тяло не оставяше никакво съмнение, че е в отлична форма, въпреки че бе по–нисък от другите мъжки Видове, с които се бе запознала.

— Имаш няколко драскотини, натъртвания и кървиш.

— Добре съм. Благодаря, че дойде да ме прибереш. Аз съм Зенди. А ти?

Очите му се присвиха.

— Аз съм Смайли. Ти работиш за НСО, така че сега си една от нас.

Той погледна надолу и грабна краищата на ризата й с двете си ръце. Тя сведе брадичка, за да види как той ги събира и ги завързва един с друг на възел. Сутиенът й се виждаше… и беше дълбоко изрязан. Но сега това беше най–малкото, за което трябваше да се тревожи, и тя реши да не се притеснява за такава дреболия. Онези задници, които я бяха издърпали от вана, бяха разкъсали дрехите й, докато я измъкваха. Новия вид се наведе леко напред и се взря в очите й отново загрижен.

— Удари ли си главата? Нещо боли ли те? Коляното ти кърви доста зле. Ще те отведем в Медицинския център, веднага след като дойде джипа. Аз лично ще те придружа до там.

Зенди предпочете да не поглежда към десния си крак. Гледката на кръв не бе една от любимите й и тя знаеше, че ако погледне надолу, ще стане още по–лошо. Болеше я много, но не искаше да се показва като ревла.

— Главата ми е добре.

Изведнъж Ричард изникна до офицера и тя бе изключително щастлива да го види. Дрехите му изглеждаха доста зле, но като цяло бе невредим.

— Добре ли си, Зенди? Опитах се да дойда при теб, но не успях да отворя вратата. Те те измъкнаха много по–бързо, отколкото можах да кажа „мамка му“.

— Малко съм натъртена, но те ме изпуснаха, веднага след като ме издърпаха навън.

— Слава богу — отвърна Ричард, изглеждаше доста потресен. — Мислех, че ще те отвлекат. Не мога да повярвам, че те наистина нападнаха портата. — Огледа лицето й. — Бузата ти кърви. Някой от тях ли те удари?

— Мисля, че се ударих отстрани на минивана. Не виждах нищо и се блъснах с лице в него. — Предпочете да не докосва пулсиращото място, страхувайки се, че може да е по–лошо, отколкото го чувстваше. Не искаше да знае. — Всичко стана толкова бързо. Единственото, което се сетих да направя, е да се скрия под вана, за да не бъда стъпкана.

Ричард протегна ръка, за да я докосне, но офицерът от Новите видове блокира ръката му и взе младата жена в прегръдките си.

— Сега ще те заведа в Медицинския център.

Зенди смаяно погледна колегата си над рамото на Смайли, преди той да я понесе навън. Сноу чакаше зад волана на джипа, който бе пристигнал, и тя внимателно бе поставена на седалката на пътника. Смайли се настани отзад.

— Тръгвай!

Джипът потегли с пълна газ. Сноу я погледна, докато шофираше.

— Ранена ли си, Зенди? Извиняваме се за нападението над теб.

— Вие нямате вина, че светът е пълен с глупаци. Малко съм понатъртена, но ще се оправя.

Сноу отново я погледна, след което върна вниманието си обратно към пътя.

— Стреляха по един от нашите мъже, но няма сериозни наранявания. Бронежилетката е попречила на куршумите да проникнат в тялото му. Хванахме двамата, които откриха огън по НСО.

— Това е добре. — Споменът за падащия върху предния капак на автомобила на Ричард брезент и внезапно изправилите се мъже, които държаха пушки в ръцете си, я накара да затрепери. Нямаше никакво съмнение, че това бе нещо, което никога нямаше да забрави, и щеше да бъде източник на много от кошмарите й. Не го каза на глас, но знаеше, че много лесно можеха да застрелят нея и Ричард. — Радвам се, че сте ги арестували.

— Помислили са си, че ти си Джеси Норд — добави Смайли.

До този момент Зенди бе забравила за онези мъже, които крещяха към нея.

— Коя е Джеси Норт?

— Джъстис я взе за своя половинка — обясни Сноу, продължавайки да следи пътя, докато не паркира пред масивна сграда с големи прозорци. — Тя е човек, но на външен вид почти не си приличате, освен че и двете имате червени коси. Не гледа ли новините снощи?

— Не, изпуснах ги.

— Казват, че представителите на нашия вид трудно се различат един от друг. — Сноу изсумтя. — Изглежда, че и за вашия вид може да се каже същото. Ти изобщо не изглеждаш като Джеси, с изключение на това, че си дребна на ръст и имаш червена коса като нея. Но нейната коса е много по–дълга и много по–наситено червена.

Смайли скочи от джипа и взе младата жена на ръце, много преди Сноу да изключи двигателя.

— Благодаря! Аз ще я нося.

Зенди обгърна широките му рамене и той я внесе в сградата през автоматичните врати, които се отвориха за тях. Вътре ги очакваха доктор Харис и една жена от Новите видове, която стоеше до него. Лекарят бе в средата на тридесетте, а високата синеока жена се представи като Миднайт. Тя се усмихна мрачно.

— Донеси я тук, Смайли.

Той внимателно я постави на масата за прегледи в един от задните кабинети и остана да чака там, докато дойде доктор Харис.

— Благодаря, че я доведе. Ние я поемаме от тук.

Офицерът се поколеба.

— Трябва да остана с нея.

— Налага се да я съблечем — съобщи му Миднайт. — Виждам интереса ти, но по–късно ще флиртуваш с нея.

— Имам заповед да я пазя.

— Изчакай навън — усмихна му се Миднайт. — Човешките жени се срамуват от голотата на телата си.

Смайли се обърна и напусна стаята. Миднайт затвори вратата.

— Мъже. — Тя поклати глава. — Той сваля ли те?

— Не.

Доктор Харис се засмя.

— Това беше Смайли, а него го привличат човешките жени. — Обърна се с гръб. — Няма да гледам.

Миднайт извади болнична нощница и й я предложи.

— Трябва да си свалиш и бикините, ако носиш такива.

Зенди не можеше да се изправи, защото контузеният крак я болеше, затова високата жена от Видовете коленичи и й помогна да събуе другата обувка — втората беше загубена. Бе забравила това, тъй като от момента на спасяването й непрекъснато я носеха на ръце. Миднайт взе дрехите й и тя облече нощницата, като я остави отворена на гърба.

— Тя е покрита, красавецо.

Лекарят обърна глава и се усмихна на Миднайт.

— Благодаря ти, прекрасна!

Зенди бе изненадана от диалога им. Доктор Харис сложи ръкавици, придърпа едно столче и седна до масата за прегледи. Огледа внимателно окървавеното й коляно.

— Той е мой — каза Миднайт и посочи лекаря. — Младият. Не баща му. Има двама доктор Харис. Изобщо не си помисляй за него.

— Не бих и могла — успя едва да изрече Зенди, изненадана, че високата мускулеста медицинска сестра се среща с лекаря. Той беше симпатичен мъж и доста едър за човек, но бе очевидно, че приятелката му можеше много лесно да му срита задника, ако пожелае.

Доктор Харис се засмя.

— Да. Аз съм неин. — Опипа внимателно коляното й. — Няма да има нужда от шевове, но трябва да бъде почистено. Ще боли.

Миднайт му донесе всичко необходимо и Зенди стисна зъби, докато лекарят обработваше коляното й и после, докато го превърза. Той прегледа гръдния й кош и мястото, където ризата й се бе скъсала. Откри голяма драскотина, малко над гърдите й. Опипа синината на бедрото й, върху което бе паднала на тротоара, когато я измъкнаха от вана.

— Виене на свят? Двоен образ? Гадене? — Заслепи я с фенерчето, докато светеше в двете й очи, за да провери свиването на зениците й. — Какво е станало тук?

— Не, не, не. — Тя трепна, когато лекарят започна да го почиства. — Не е толкова зле, нали? Пълзях и се ударих отстрани на автомобила.

— Не е много зле — призна той. — Сега ще щипе.

По дяволите!

* * *

Тайгър беше разярен.

— Нападнали са портите?

Тимбър кимна мрачно.

— Стреляха по Торент. Той е бесен, но е добре. Куршумите са попаднали в жилетката, ще му останат синини.

Погледът на Тайгър шареше из залата на Сигурността, наблюдавайки погълнатите от работата мъже, които следяха това, което предаваха охранителните камери.

— Джъстис и Хоумленд информирани ли са?

— На момента. Трябваше да ги предупредим за потенциални атаки срещу Джеси. Една от нашите човешки служителки беше нападната. Идиотите я взели за половинката на Джъстис.

— Защо са решили, че тя е Джеси?

— Жената има дълга червена коса. Беше напуснала Резервата за обяд, заедно с един човешки мъж. Прибираха се, когато откачалниците нападнаха портата. Някои от тях я видяха и предположиха, че е Джеси. Счупиха прозореца на вана, в който седеше, и я измъкнаха. Димът ги принуди да бягат и те я пуснаха. Тя ще се оправи. Наредих на Смайли да остане с нея. Той я придружи до Медицинския център за лечение. Хванахме стрелците и шофьора, тук в ареста са. Подготвихме ги за транспортиране до Хоумленд.

Тайгър изръмжа.

— Трябваше да се свържете с мен веднага, след като това се случи.

— Ти беше зает с инцидента в Дивата зона. Всичко е наред, справихме се добре. Единственото, което е унищожено, е миниванът, в който пътуваше жената. Ще се погрижим за него. Добре е, че имаме застраховка за такива случаи, а щом имаме пари, проблеми няма да има. Ремонтът ще излезе скъп. Шофьорът на пикапа, в който се бяха скрили двамата стрелци, заби каросерията в предницата на вана, когато се опитаха да избягат, а после прозорците бяха разбити в опит да се достигне човешката жена. Освен това разбиха автомобила, когато се опитаха да го преобърнат.

— Мътните да ги вземат — изръмжа Тайгър. — Човешката жена добре ли е? Иска ли да напусне? Трудно се намират благонадеждни хора.

— Добре е. Току-що говорих с Миднайт. Била е прегледана и превързана. Помолила е да се върне на работа. Предложихме й няколкодневна платена отпуска, за да се възстанови, но тя отказа.

— Ще отида да изгладя нещата с нея. Как се казва?

Тимбър се поколеба, припомняйки си името.

— Беше едно такова странно. Зейн? Зени?

Сърцето на Тайгър почти спря да бие.

— Зенди?

Тимбър кимна.

— Точно така. Това е името. Малка човешка жена, зелени очи, дълга червена коса.

— Мамка му! — изръмжа Тайгър. — Отивам в Мед центъра.

Другият мъж го зяпна.

— Познаваш ли я?

Тайгър бързо се завъртя и хукна към джипа си, без да си прави труда да отговори. Зенди е била нападната. Припомни си подробностите, докато шофираше към Медицинския център. Искаше да разбере защо е напуснала Резервата на обяд и кой мъж е бил с нея. Реши, че трябва да е бил Ричард Вега. Мъжът обичаше половинката си, което означаваше, че това не е било среща. Само от идеята, че друг мъж може да я докосва, му се прииска да зареве от ярост. Бяха й причинили болка, а той не беше там да я защити.

Задиша дълбоко, опитвайки се да контролира яростта си. Ревност и страх се смесиха в едно и болка прониза гърдите му. Не се бяха уговорили за никакви условия и срокове на тяхната връзка. Дали Зенди бе отишла на среща? Той поклати глава. Това нямаше никакво значение в момента.

Зенди беше нападната от хората и той се изкушаваше да се обади на Тимбър и да отложи заминаването на арестуваните. Искаше да прекара поне пет минути с всеки един от мъжете, докато се увери, че те също са ранени. Мисълта за това, което можеше да се случи със Зенди, ако не я бяха спасили, засили потребността му да стигне до нея възможно най-бързо. Натисна газта до край и взе завоя твърде бързо. Видовете го гледаха, докато ги подминаваше, но на него не му пукаше.

* * *

Зенди облече новия комплект дрехи. Миднайт й бе донесла сива тениска с надпис НСО на джобчето и съответстващо по цвят долнище. Скъсаните й дрехи бяха изхвърлени. Раненото й коляно пулсираше. Доктор Харис й каза, че трябва да се прибере у дома и да не го натоварва няколко дни, но тя категорично отказа. Последното нещо, което искаше, бе да се прибере сама в празната къща. Предпочиташе около нея да има хора след неуспешния опит да бъде отвлечена. Лекарят не беше доволен от решението й. Подаде й найлонова торбичка.

— Сложих и няколко опаковки с лед. Знаеш ли как да ги използваш?

Тя се усмихна.

— Хм, трябва да ги разклащам?

Докторът се усмихна неохотно.

— Да.

— Благодаря!

— Чантата ти беше извадена от автомобила, в който си пътувала. — Миднайт й я подаде. — Радваме се, че не си пострадала сериозно. Сигурна ли си, че наистина не искаш няколко дни за възстановяване? Няма нищо срамно в това. Ти си човек и не си свикнала с подобен вид стрес.

— Скъпа — каза тихо доктор Харис, — ние не сме инвалиди, само защото не сме толкова силни, колкото вас. Тя иска да се върне на работа. И аз бих направил същото.

Жената Нов вид му се усмихна.

— Ти си много смел. За човек.

— Радвам се, че мислиш така. — Обърна се към Зенди и попита: — Искаш ли патерици? На сутринта коляното ще те боли много повече. Вече куцаш.

— Добре съм. Няма да лъжа и да кажа, че не ме боли. Но като малка съм се удряла много по-лошо. Падах си малко мъжкарана и обичах да карам скейтборд.

— Забелязах старите белези и се зачудих.

— Живеехме на хълм.

— Схванах. — Той се усмихна. — Надявам се, че си носила каска?

— По-добре да не знаете отговора на този въпрос.

— Не забравяй да вземаш болкоуспокояващите и хапчетата за намаляване на отока. Вътре в торбата са. Използвай презерватив в продължение на един месец, ако пиеш противозачатъчни. Те се неутрализират от тези хапчета, тъй като са антибиотик. По-добре да се презастраховаме и да предотвратим всякаква инфекция. Почистих старателно всички рани и драскотини, но все пак си паднала на тротоара, не е сигурно на какви микроби си била изложена. Остави коляното да почива възможно най-много. Знам, че работата ти е в офис, зад бюро. Ако се нуждаеш от нещо, помоли някой да ти го донесе. И ако имаш възможност, вдигай коляното си нависоко.

— Благодаря! Ще взема хапчетата веднага, щом стигна в офиса.

Миднайт предложи да я придружи, но Зенди отказа.

Смайли крачеше навън, точно пред прозорците. Когато тя излезе куцайки, той я погледна с мрачно изражение.

— Позволи ми да те нося!

Тя поклати глава.

— Не, добре съм.

— Обадих се за транспорт. Не трябва да стоиш права, ако се съди по количеството кръв, което видях върху панталоните ти. Горещо ти препоръчвам да се прибереш вкъщи. — Смайли замълча. — Имаш сериозна травма. Семейството ти трябва да се грижи за теб.

— Живея сама. Идеята да се взирам в стените съвсем не е привлекателна. Точно сега предпочитам да има някой около мен.

— Разбирам. — Изражението му се смекчи и красивите му кафяви очи се фиксираха в нея. — Бих могъл да поискам да ми прекратят смяната и да те отведа в дома си. Не ти предлагам да споделяме секс, но някой трябва да се грижи за теб. Имам голям телевизор и с мен ще си в безопасност.

Зенди силно се съмняваше в неговата версия за безопасност и изведнъж всичко си дойде на мястото. Миднайт и доктор Харис си мислеха, че Новият вид е привлечен от нея. Единственият мъж, когото искаше да види да се суети около нея, беше със сини очи и мъркаше в разгара на страстта. Отвори уста да му каже „Не, благодаря!“, когато звукът на кола, която приближаваше с висока скорост, привлече вниманието й.

Когато джипът съвсем приближи, тя веднага позна шофьора. Косата на Тайгър — оцветените в различните нюанси на русото кичури — можеше да разпознае навсякъде. Той удари спирачки, гумите изсвириха и младата жена видя яростното му изражение.

Джипът спря до тротоара и Тайгър скочи от него, секунда преди двигателят да изгасне.

— Това е Тайгър — заяви Смайли, сякаш тя не знаеше кой се е втурнал право към тях. — Здравей, Тайгър! Предполагам си научил за станалото. Тя е добре. Как мина с Венджънс?

— Дай ни само минутка — изръмжа Тайгър с поглед, заключен в Зенди. — Трябва да говоря с нея. Разходи се!

Смайли зяпна учудено, но се отдръпна. Завъртя се на пети и отиде до края на сградата. Изглеждаше доста шокиран от рязката заповед на Тайгър и Зенди напълно го разбираше, тъй като суровият му тон я потресе не по-малко.

Тайгър изчака, докато другият мъж се отдалечи достатъчно, и пристъпи към нея. Огледа тялото й от горе до долу, преди отново да срещне погледа й. Вдигна ръка и нежно я хвана за брадичката, за да наклони главата й и да разгледа по-добре наранената буза.

— Защо напусна Резервата и с кого беше? Добре ли си? Кой ти направи това?

Младата жена не бе сигурна на кой въпрос първо да отговори.

— Добре съм. Ричард и аз отидохме да пазаруваме за съпругата му по време на обедната почивка, а протестиращите ни нападнаха, докато чакахме на опашка, за да минем през портите.

От гърлото му се надигна дълбоко ръмжене.

— Къде са ти дрехите?

— Изхвърлиха ги. Ризата беше унищожена, а панталоните — целите в кръв.

Той подуши и отново изръмжа, този път много по-силно и почти зловещо. Присви очи от ярост и Зенди се надяваше, че тя не е насочена към нея. Независимо от това, пръстите му продължаваха да докосват нежно лицето й.

— Все още мога да подуша кръвта.

— Добре съм. Имам няколко драскотини. Моето…

— Къде?

Зенди замълча за момент.

— Коляното ми пострада най-лошо. Имам драскотина на гърдите и раната, която виждаш на лицето ми. Не можах да видя мъжете, които се опитваха да ме хванат, но те ме мислеха за друга.

Другата му ръка стисна хълбока й.

— Чух, че нападателите са те взели за Джеси. Не мога да повярвам, че са си помислили така. Косата ти е много по-светла и по-къса от нейната. Хората са глупави. Не трябваше да използвате предната порта. Нима не разбрахте, че това е опасно?

Зенди пропусна покрай ушите си коментара за човешката глупост и реши да не напомня на Тайгър, че самата тя е човек. Очевидно той бе много разстроен, а тя не искаше да мисли, че я причислява към същата категория като протестиращите. Думите му я накараха да започне да се защитава.

— Предполагам, че сме пропуснали пресконференцията снощи, на която Джъстис Норд е обявил, че се жени за жената, с която ме объркаха. Нямах представа, че не е безопасно да минаваме през предните порти. Доколкото разбирам, ти я познаваш?

Тайгър кимна.

— Познавам я много добре и вие двете изобщо не си приличате. — Пое си дълбоко дъх. — Развълнуван съм. Извинявай! Трябваше да ти позвъня в офиса в момента, в който разбрах, че Джъстис е съобщил пред пресата, че си е взел половинка и да те предупредя за протестиращите.

Зенди се взираше в Тайгър, усети, че изпитва ревност. Колко добре познаваше Тайгър другата червенокоса? Знаеше, че после ще се измъчва, ако не попита.

— Срещал ли си се някога с тази Джеси?

Устните на Новия вид се стегнаха в тънка линия.

— Не. Тя е половинка на Джъстис. Никога не съм споделял секс с нея. Защо питаш?

Зенди се ненавиждаше заради този въпрос, но се радваше, че Тайгър никога не е спал с жената, с която я бъркаха. Идеята да бъде заместничка на непознатата червенокоса, която той е загубил заради друг мъж, я караше да балансира на ръба на нервен срив.

— Просто съм любопитна, тъй като някои хора си мислят, че ние си приличаме. Няма значение, забрави. Денят беше много напрегнат.

Той я погали по бузата, преди да отдръпне ръка.

— Не искам да си тръгваш от Резервата. Не е безопасно. Протестиращите вилнеят с пълна сила, някои са се появили и пред портата, през която минаваш. Пътят до къщата ти е дълъг и не искам някой мъж да те проследи до там. Вече те нападнаха веднъж, мислейки те за половинката на Джъстис. Настоявам да останеш няколко дни тук, докато нещата се успокоят.

Зенди се почувства много разочарована, тъй като той не я канеше да остане в дома му. Смайли й бе предложил да я заведе в неговия дом, а дори не я познаваше. Това беше болезнено напомняне, че Тайгър не иска дългосрочна връзка между тях. Бяха се споразумели за това и Зенди сама си беше виновна. Да спи без него изведнъж й изглеждаше самотно и болезнено.

— Добре.

— Има свободно място в човешките жилища. Подобни са на вашите жилищни сгради. Ще назнача няколко офицера да те пазят. Някои от протестиращите се опитаха да минат през стената и аз искам да бъда сигурен, че си в безопасност. Ще се опитам да те посетя, но не знам колко късно ще свърши смяната ми. Това ще бъде един дълъг ден и още по-ужасна нощ. Разбрахме, че нападателите са склонни да мислят, че е по-лесно да се промъкнат в земите на НСО, само защото слънцето е залязло.

— Нямам никакви дрехи. Ще се наложи поне веднъж да си ида до вкъщи, за да си взема някои неща.

— Не! Ще ти поръчам дрехи от нашия продоволствен магазин. — Той я огледа от горе до долу. — Съжалявам, но тук не отсядат често дребни жени като теб. Ще ти се наложи да носиш панталони и тениски.

— Ами с какво ще ходя на работа? Все пак има изискване за облеклото.

— Не се безпокой за това. Ще се погрижа никой да не казва нищо. Най-добре е да останеш в Резервата, докато всичко това свърши. Ще отправим същото любезно предложение към всички човешки служители на НСО.

Това направо я уби. Зенди си мислеше, че той е загрижен специално за нея, когато я помоли да остане тук, където знаеше, че ще бъде в безопасност. Поредното напомняне, че между тях няма сериозна връзка. Това й причини остра болка.

— Добре. Направи го. Сега трябва да се връщам на работа. Предполагам, че ще се видим по-късно.

Тя му обърна гръб и той нямаше друг избор, освен да освободи бедрото й. Куцането й беше доста забележимо, когато се отправи към Смайли. Тайгър я видя как си тръгва и бързо се спусна след нея.

— Зенди? — прошепна задъхано.

Младата жена спря и извърна глава, за да срещне погледа му.

— Да?

— Нещо не е наред ли? Сърдиш ли ми се?

Зенди се обърна и докуцука толкова близо до него, че трябваше да повдигне брадичка, за да се взре в красивото му лице. Тайгър погледна над главата й и даде знак на офицера да не се приближава, после отпусна ръка, без да я докосва.

Търпението на Зенди беше на предела. Бяха я нападнали. Беше ранена и я болеше. Те нямаха истинска връзка, но тя искаше да бъде честна. Вероятно това щеше да бъде последният им разговор. Затова реши повече да не се сдържа и да му каже мнението си.

— Имах скапан ден, ако не си забелязал. Сигурна съм, че си в течение, тъй като знам, че си началник на Сигурността тук. Предполагах, че си се втурнал насам, защото си научил за инцидента и си бил потресен достатъчно, за да искаш да ме видиш. — Замълча за миг. — О, по дяволите, ето защо не се ангажирам с мъже. Не ме бива в това и ние нямаме връзка, нали? Благодаря ти, че си се тревожил за мен и дойде да ме провериш. Знам, че трябва да се връщаш на работа. Всичко е наред. — Зенди се обърна с намерението да си тръгне.

Ръката на Тайгър се стрелна и се вкопчи в нейната, за да не й позволи да избяга от него. Той я заобиколи и застана на пътя й.

— Имаме ли връзка?

Тя спусна поглед по униформената му риза.

— Не знам. Имаме ли? — Погледна го в очите.

— Исках да те поканя да останеш в къщата ми, но ти вече ми каза не. Не исках да бъда отхвърлен втори път. Трябва да работя дълги часове, а моят дом е твърде далече от офиса ми, за да спя там, докато тази криза съществува. Ще бъдеш там сама. Исках да те държа близо до себе си.

— Това не беше отхвърляне. Аз казах не, защото току-що се бяхме срещнали и едва се познавахме.

Екзотичните му очи се присвиха.

— Сега се познаваме изключително добре.

Сексуално.

— Не знам накъде сме се запътили и това ме плаши. Липсваше ми днес и се надявах да ме поканиш да се срещнем по-късно. — Влюбвам се в теб.

— И ти ми липсваше. — Той се поколеба. — Ще дойда при теб тази вечер и ще поговорим.

— Добре. — Тя не бе сигурна дали това е добро или лошо.

— Може да е доста късно.

— Разбирам.

Мобилният му телефон иззвъня и той го вдигна, без да сваля поглед от нея.

— Да? — Замълча и се заслуша. — Разбрах. Вече съм на път. — И затвори. — Трябва да тръгвам. Някои хора извън портата отново са се активизирали. — Вдигна ръка и махна на Смайли да приближи. — Опитай се да подремнеш, преди да пристигна. — Гласът му се снижи още повече. — Имам намерение да направя много повече, отколкото само да говоря с теб. — Тайгър измърка, преди да се отдръпне.

Тялото на Зенди моментално реагира на този еротичен звук. От идеята да го види по-късно и евентуално да прекарат още една нощ заедно, зърната й се втвърдиха и ниско долу в корема й се зароди трепет. Когато Тайгър облиза устни, това само й напомни на какво бе способен мъжът с този език и клиторът й започна да пулсира болезнено.

Смайли застана до тях.

— Преназначавам те да отговаряш за Зенди. Заведи я на работа и искам да останеш близо до нея, докато приключи работното й време. Тя ще остане в сграда Х, апартамент Х Ж, докато цялата тази бъркотия не свърши. За нея е твърде опасно да напуска Резервата. Ще организирам офицери, които да те сменят там по-късно. Изчакай ги, ако закъснеят. Тя не бива да остава без охрана.

— Разбрах.

Тайгър я погледна още веднъж, преди да се отправи към джипа си. В този момент откъм завоя се зададе още един подобен джип, вероятно транспорта, повикан от Смайли. Прииска й се да помаха на Тайгър за довиждане, но навреме успя да потисне този импулс. Новия вид до нея подуши шумно, което я накара да извърне глава и да го погледне.

Той се намръщи.

— Забрави за него, Зенди!

— Какво?

— Ти си възбудена, а Тайгър не е мъж, който искаш да преследваш. Той не е от типа, който някога ще си вземе половинка. И винаги избягва споделянето на секс с човешки жени.

Зенди почувства как бузите й пламнаха, когато се изчерви от срам. О, по дяволите!

— Има ли нещо, което вие, момчета, не можете да подушите?

Смайли се подвоуми.

— Аз нямам нищо против да си взема половинка и съм отворен за продължителна сериозна връзка. Ти имаше ужасен ден и си ранена, но ако искаш да споделиш секс, имай ме предвид. Просто си помисли върху това.

Новият офицер ги наблюдаваше от джипа, докато Зенди куцукаше към страната на пътника.

Не, с този не би искала да има нищо общо, за нищо на света. Нито с него, нито с предложението му. Дори не беше сигурна как да му отговори.