Серия
Новите видове (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 89 гласа)

Глава 16

Зенди се събуди от нежното докосване на Джейдид по рамото й. Макар да беше поспала, свита в едно кресло до леглото на Тайгър, все още се чувстваше уморена. Тя вдигна поглед и срещна яркозелените очи на Новия вид.

— Ще ти поръчам закуска. Трябва да вземеш душ, докато храната пристигне.

— Благодаря! — Погледът й се насочи към Тайгър. Дланта й лежеше на гърдите му, които се повдигаха и спускаха с всеки поет дъх. Раните изглеждаха почти излекувани, а натъртванията по-малко забележими. — Тайгър изглежда по-добре.

— Лекарствата действат. Ще се чувстваме по-уверени, когато се събуди и говори с нас.

— И аз се тревожа за това — призна младата жена.

Джейдид отдръпна ръка от рамото й и отстъпи назад.

— Бестиал разговаря с работната група. Ще се оправиш ли, ако те оставя само за няколко минути сама? Карат ме да попълвам заявки за храната ни в стаята на сестрите. — Той завъртя очи. — Това е глупаво човешко правило.

Изражението му предизвика усмивка на лицето й. Джейдид беше красив мъж, но изглеждаше твърде строг.

— Да. Много ни бива да създаваме глупави правила. Няма проблем, ще се оправя.

— Той може да се събуди. Викай, ако го направи. Нямаме представа в какво психическо състояние ще бъде.

— Вече поне десетина пъти ме предупреди, че медикаментите могат да го накарат да буйства. И аз всеки път те уверявам, че той няма да ме нарани.

— Просто викай, ако се събуди.

— Така и ще направя.

Когато Новия вид излезе и я остави сама, Зенди стана и се протегна — крайниците й бяха изтръпнали от спането в неудобно положение. Цветът на Тайгър изглеждаше по-добър, тя се наведе над него и го целуна по бузата.

— Събуди се за мен, секси! Толкова ми липсваш!

Вратата се отвори и младата жена се изправи. В стаята влезе лекар — когато я видя, се намръщи.

— Здравейте! Аз съм доктор Разнер. — Той се приближи, погледна Тайгър, после мониторите, преди да насочи вниманието си отново към Зенди. — За коя агенция работите?

— Агенция? — Нямаше представа за какво говори този човек.

— Медицинските сестри казаха, че дежурите до леглото му от вчера. Изкъпали сте го и бдите над него, откакто сте пристигнала. Никой не знае от коя агенция сте била наета и това малко ме тревожи. Получихте ли разрешение да работите тук? Това не е частен дом. Вие дипломирана сестра ли сте? Сертифицирана, професионална медицинска сестра?

— Не съм медицинска сестра. — От липсата на нормален сън Зенди все още разсъждаваше бавно.

— Лекар? В коя област на медицината?

— И лекар не съм. Тук съм заради Тайгър.

По-възрастният мъж бутна очилата нагоре по носа си и се намръщи.

— Каква сте му?

Тя се поколеба.

— Неговата приятелка.

Изражението на лекаря веднага се промени. Неодобрение изкриви чертите му и той я прониза с леден поглед.

— Засрамете се! — тихо я обвини.

— Моля? — Беше шокирана от думите му.

— Вашите родители не са ли ви научили кое е правилно и кое грешно? Отвратително е хората да имат сексуален контакт с животни. Това е извратено, млада госпожице! Тази болница разполага с отлично психиатрично отделение. Трябва да отидете незабавно да се консултирате, за да получите необходимото лечение. Вие сте привлекателна млада дама, която няма нужда да се забърква с това нещо тук.

След това словесно нападение на Зенди й трябваха няколко секунди, за да дойде на себе си от изненадата и да осъзнае обидите, които бе изрекъл този човек.

— Как смеете да ми говорите по този начин?! — Ръцете й се свиха в юмруци от желанието да удари доктора. — Защо не отидете да намерите друг лекар, който да извади главата от задника ви?!

— Какво казахте? — изломоти мъжът.

— Чухте ме. Как смеете да ми говорите по този начин за Тайгър?! Той е много по-добър човек, отколкото вие ще бъдете някога. Вие сте предубеден неудачник. Всеки ден на работата си се занимавам с писма, бълващи омраза и глупости от такива задници като вас. Учили ли сте в медицинско училище? Нека да позная. Случайно да е било училище за лекари без мозък? А къде правихте специализация? В анонимни задници?

Разнер стисна юмруци.

— Махай се от тук, преди да съм извикал охраната! Забранено ти е да припарваш до този пациент, както и на територията на цялата болница!

— Майната ти! — Тя му показа среден пръст. — Ти си този, който ще се махне от тук! И повече не докосвай Тайгър! Искам друг лекар да се грижи за него. Няма да ти позволя да се приближиш до него за нищо на света. — Спомни си, че НСО имаше някъде тук в болницата своя лекарка, която спеше, когато тя бе пристигнала. — Настоявам лекарката на НСО да дойде веднага!

— Охрана! — извика докторът.

На секундата в стаята се втурнаха Джейдид и Трей Робъртс. И двамата веднага се насочиха към Тайгър, вероятно очаквайки да е буден и да буйства. Зенди се премести и блокира пътя на лекаря, когато се опита да приближи до леглото на Тайгър.

— Махай се от него!

— Изведете я от тук! — нареди Разнер.

— Само през трупа ми! — заплаши младата жена.

— Какво, по дяволите, става тук? — Трей Робъртс пристъпи по-близо и погледна първо единия, после другия.

— Той е отстранен! — каза Зенди. — Не го искам близо до Тайгър никога повече!

— Това е моята болница. Махнете я оттук! — Докторът се втренчи в Трей. — Искам нашите служители от охраната да дойдат тук и веднага да я изведат от болницата.

— Този боклук ми изнесе цяла лекция колко е извратено да имаш контакти с животни и нарече Тайгър „нещо“. — Зенди заплашително пристъпи по-близо до лекаря, готова да го удари. Беше много ядосана. — Тайгър е чудесен мъж, а ти не заслужаваш да дишаш един и същи въздух с него!

Джейдид изръмжа. В този момент в стаята се втурнаха Бестиал и друг член на работната група.

— Какво става? — Бестиал погледна към Тайгър. — Събуди ли се?

Джейдид бавно се раздвижи, хвана Зенди през кръста и я отдалечи от лекаря. Младата жена не се възпротиви, но продължи да изгаря с поглед по-възрастния мъж. Огромният Нов вид, който я държеше, изръмжа отново, но този път по-дълбоко и по-силно. Заплашителният звук я накара да обърне глава и да се взре в лицето му. Острите зъби на Вида се показваха, докато гледаше доктора със същия гняв, който и тя изпитваше.

— Излезте, доктор Разнер! — настоя Джейдид. — Нямате повече работа тук. Вече няма да се грижите за нашия човек.

— Това е моята болница!

Трей Робъртс пристъпи между лекаря и Джейдид, който все още държеше Зенди пред себе си.

— Излезте, доктор Разнер! Вие сте отстранен!

— Не можете да го направите.

— Напротив, мога — възрази Трей. — В списъка ми с бързо набиране имам администратора на тази болница. — Той извади мобилния си телефон. — Тя ни увери, че Тайгър ще получи най-добрите грижи, а ние — пълно съдействие за всичко, от което се нуждаем. — Трей пристъпи към по-възрастния мъж, изтласка го с едрото си тяло и го погледна от височината на боя си. — А аз имам нужда да се махнеш оттук, преди да съм загубил търпение. Тайгър е мой приятел, а не „нещо“ и единственото животно, за което трябва да се тревожиш, това съм аз. В момента имам зверски намерения по отношение на глупавия ти задник.

Разнер пребледня и отстъпи назад. Бестиал изръмжа, показвайки на ужасения лекар острите си кучешки зъби и Зенди видя как идиотът избяга от стаята. Трей пъхна телефона в джоба си и се обърна към Джейдид.

— Мина добре, не мислиш ли? Май подмокри гащите?

— Не е.

— Жалко! — Погледът на Трей се насочи към Зенди. — Добре ли си?

Когато младата жена кимна, той погледна към Бестиал.

— Надявам се да кажеш на Джъстис, когато му съобщиш за този инцидент, да се застъпи за мен пред Тим, за да не ми срита задника. Ще отида да си поговоря задушевно с администратора, преди онзи идиот да й се обади и да се оплаче, че го обиждаме. — Той се засмя. — Мисля, че се справихме отлично. Минахме без кръвопролитие — каза и излезе от стаята.

Бестиал въздъхна и погледна Зенди.

— Какво пропуснах?

— Той е против Видовете — отвърна вместо нея Джейдид. — Обиди жената на Тайгър за това, че е с него.

— Ясно. Ще се обадя в Хоумленд, за да съобщя за случилото се. — Обърна се и напусна стаята.

Ръцете на Джейдид освободиха кръста на Зенди и тя се обърна с лице към него.

— Благодаря ти!

— Имаш късмет, че хората са искрени в омразата си спрямо теб. Този същият лекар беше дежурен, когато докараха Тайгър. Той го прегледа, но изобщо не показа отвращението си към нашия вид. Може да е навредил на Тайгър и да не е направил всичко възможно, за да го излекува, без ние да знаем за това.

— Не мога да повярвам, че той изрече всичките тези глупости.

Новия вид въздъхна шумно.

— Свиквай, Зенди. Ти си с един от нас и за съжаление това върви в комплект. Сигурен съм, че си знаела, че няма да е лесно, когато си решила да бъдеш с Тайгър.

— В действителност не съм мислила много по въпроса. Обстоятелствата при нас са малко странни.

— Поговори с мен, разкажи ми как се срещнахте двамата. — Мъжът зае мястото в ъгъла.

— Предпочитам да пропусна тази част.

Джейдид присви очи, наблюдавайки я внимателно.

— Това е доста смущаваща история, която не бих искала да споделям.

— От колко време се срещате?

— Не много отдавна. — Зенди приближи до леглото на Тайгър и се загледа в него, вместо в мъжа, който искаше да получи информация от нея.

— Ти си в период на топлина. Помолих един от членовете на човешката работна група да купи нещо, което да скрие аромата ти.

Думите му я накараха да погледне Новия вид и тя се изчерви.

— Съжалявам! — Не знаеше какво друго да каже. Все още й изглеждаше странно, че те могат да подушат овулацията й.

— Това е един много приятен аромат. — Той се усмихна. — И точно в това е проблемът, затова помолих да ти донесат нещо. Тайгър каза ли ти как да скриеш тази миризма? Мога да ти обясня, ако е необходимо? Аз съм член на Съвета и съм свикнал да разказвам на хората за особеностите на Новите видове.

— Не. Крийк ме просвети по въпроса.

— Мъжът, когото помолих да купи нещата за теб, беше много разстроен от молбата ми. И той се изчерви също като теб. Никога няма да разбера защо това предизвиква такава реакция у хората.

— Е, ами помолил си го да ми купи превръзки. — Младата жена се засмя. — Моите бивши съпрузи никога не биха направили това за мен.

— Била си омъжена? — Новия вид се намръщи.

— Два пъти. И два пъти разведена.

— Значи не можеш да бъдеш предана на един мъж. Тайгър ми е приятел. И него ли мислиш да напуснеш?

Зенди опита да не му се обижда, тъй като той беше Нов вид, а те бяха известни със своята праволинейност.

— Първият ми съпруг ми изневеряваше с други жени. Вторият се оказа безделник. И преди да ме попиташ, не, той не живееше по улиците. Просто не търсеше работа и искаше аз да го храня и да плащам за всичко. Доста бързо се уморих от това. Също така ми изневеряваше с една съседка. Винаги съм им била вярна, но това не беше взаимно. Просто нямам късмет, когато става въпрос за мъже.

Изражението му се смекчи.

— Разбирам. Те са злоупотребили с твоето доверие и не са били достойни половинки. — Погледът му се насочи към Тайгър, преди да срещне отново нейния. — Тайгър се е заклел никога да не си вземе половинка.

— Знам. И това още един път доказва моя лош късмет с мъжете. Винаги избирам онези, които няма да са дълго с мен.

— Наблюдавам те как се отнасяш с него още от първия момент на запознанството ни. Ти имаш дълбоки чувства към Тайгър. Той знае ли, че го обичаш?

Зенди нямаше намерение да отрича истината.

— Не. Той съвсем ясно заяви, че не търси дълготрайна връзка и аз уважавам тази негова позиция. Аз също не търсех любов, след като се изгорих два пъти. Сега съжалявам, че не му признах чувствата си.

— Тайгър ще оцелее. Той е силен мъж.

— Надявам се. — Горещи сълзи напълниха очите й и тя примигна, за да ги задържи. — Ще отида да се изкъпя. Ти ще останеш при него, нали? Не искам да е сам.

— Имаме на разположение още една стая в съседство, в която аз и Бестиал спим. Тя има самостоятелна баня. Използвай я. Чантите ти са вече там, в ъгъла.

— Благодаря! — Погледна още един път Тайгър, преди да прекоси стаята. Беше отворила вратата, когато Джейдид отново заговори.

— Зенди?

— Да? — Младата жена се обърна към него.

— Моля те, ела тук!

— Защо? — Нервността отново стегна стомаха й на възел.

— Любопитен съм. Няма да ти навредя. Бих искал да видя тези ухапвания отново. Моля те!

Тя можеше и да му откаже, разбира се, но Джейдид бе застанал на нейна страна в спора с доктор Разнер. Приближи до него и той се изправи. Ръцете му бяха нежни, когато повдигна косата й и издърпа деколтето на тениската, за да оголи задната част на рамото й.

— Виждам две различни ухапвания. — Новия вид замълча за миг. — Направени са по различно време. Ти ли помоли Тайгър да те ухапе?

— Не.

— Ти си малка жена, а ние сме силни. Да не би да те е ухапал случайно, защото е бил прекалено груб по време на секс, и ти си се опитала да избягаш?

— Не.

— За някой, който не иска половинка, Тайгър изпитва изключително силно чувство за собственост спрямо теб. — Той пусна тениската й и се отдръпна. — Да те е ухапал някъде другаде?

Зенди поклати глава.

— Обикновено не хапем жените по време на секс, освен ако не се опитат да избягат. Захапваме ги със зъби, за да ги държим на място по време на най-страстните мигове. Това е инстинкт — да гарантираме завършването на секса след определен момент. Единствената друга възможност, когато мъжете хапят една жена, това е, когато искат да покажат, че тя е тяхна собственост. Желанието да я притежават напълно, дори да опитат вкуса на кръвта й върху езика си. Маркирането по тази причина е много рядко. Това е черта, която открихме при мъжете, които искат да направят жената своя половинка. Тайгър те е ухапал два пъти — единият от тези белези е достатъчно дълбок, за да се приеме като маркиране. Това е траен знак, който предупреждава другите мъже, когато го видят. Те ще знаят, че има мъж, който ще ги убие, ако правят секс с теб.

— Тайгър каза, че просто е загубил контрол. Не е искал да го направи. Придаваш твърде голямо значение на това.

— Аз те обучавам, Зенди. Не ме интересува какво е казал той. Видовете говорят със своите действия. Тези ухапвания ме уверяват, че моят приятел няма така лесно да ти позволи да напуснеш живота му. Помисли за това, докато се възстановява. Той може и да не желае половинка, ти може и да не искаш друг мъж, но и двамата изпитвате много силни чувства един към друг.

Младата жена кимна, в сърцето й пламна надеждата, че може би и Тайгър ще се влюби в нея.

— Ще си взема набързо един душ.

— Отивай. — Джейдид седна отново на мястото си. — Скоро ще донесат закуската.

В другата стая нямаше никой, но имаше четири легла, очевидно използвани от охраната на Тайгър. Чантите й бяха спретнато подредени в един от ъглите и тя влезе в банята, пълна с мръсни кърпи. Чистите лежаха акуратно сгънати, но използваните бяха захвърлени на купчина по пода. Зенди затвори вратата и я заключи.

Душът беше удоволствие след тежката нощ, която прекара свита на стола до леглото на Тайгър. Думите на Джейдид се бяха врязали дълбоко в съзнанието й. Мисълта, че Тайгър искаше да се свърже с нея, не я плашеше. Нямаше да е лесно да каже на семейството си, но беше готова да се справи с тях. След двата й развода те щяха да се отнесат подозрително към всеки мъж, в който се влюбеше.

Това щеше да промени целия й живот, но Тайгър си заслужаваше. Щеше да се наложи да останат да живеят на територията на НСО — тя обичаше хората, които живееха там, и нямаше да й е мъчно за къщата. Беше свързана с нея само чрез ипотечните вноски. Тайгър беше мъж за милиони и си струваше да поеме риска заради него.

Зенди бързо се изсуши, облече се и върна чантите си на мястото им в ъгъла. Когато влезе в стаята на Тайгър, Бестиал беше сменил Джейдид на поста. Новия вид закусваше, но веднага вдигна поглед към нея.

— Къпала си се.

— Да. — Тя приближи до леглото на Тайгър. Цветът на кожата му се беше подобрил и драскотините бяха изчезнали. Зенди остана изумена колко по-добре изглеждаше само за двайсет и четири часа. — Ефектът от тези лекарства е просто поразителен.

— Мерикъл направи много лоши неща, но разработи отлични фармацевтични продукти. Искаше да намери начин да ни излекува бързо след страданията, които ни причиняваше. Болните обекти за тестване не бяха полезни за нея.

Думите му отрезвиха нейната благодарност. Тя протегна ръка, за да погали бузата на Тайгър. Носът му потрепери, когато върховете на пръстите й проследиха челюстта му и устата му се стегна. Сърцето й подскочи от вълнение и тя се наведе по-близо до него.

— Тайгър? Чуваш ли ме? — Без да отделя очи от лицето му, се обърна към Бестиал. — Той помръдна!

Столът изскърца и Новият вид заобиколи от другата страна на леглото.

— Говори с него — насърчи я той. — Аз съм тук, в случай че се събуди и започне да буйства. Ако стане така, бързо излез, аз ще се оправя сам с него.

— Тайгър, моля те, отвори очи! Аз съм Зенди. Тук при теб съм. Върни се при мен! Хайде, отвори красивите си очи заради мен!

Ръката му се раздвижи и Зенди я хвана, стисна я леко. Брадичката му се повдигна, когато главата му се обърна на една страна, сякаш я търсеше.

— Събуди се за мен! — настоя тя. — Тайгър?

Клепачите му се повдигнаха и той се втренчи в нея, изглеждаше объркан. Езикът му се подаде и облиза устните.

— Зенди?

— Да! — Зенди много се зарадва. Той беше буден и я позна. Бе излязъл от коматозния си сън и тя едва сдържаше сълзите от щастие. — Тук съм. Ще се оправиш.

Изведнъж изражението му се промени, стана сурово. Измъкна ръката си от нейната и от устата му излезе злобно ръмжене.

— Махни се от мен! — Отдръпна се от нея, сякаш докосването й го беше изгорило. — Махай се! Не мога да имам половинка. Стой далече от мен! Ти не си безопасна!

Ужасена и наранена, Зенди погледна към Бестиал. Той изглеждаше също толкова изумен от реакцията на Тайгър спрямо нея. Новия вид погледна надолу към другаря си.

— Тайгър, ти си в болница. Със Зенди всичко е наред. Ти…

— Махни я от тук! — Тайгър посегна, сграбчи приятеля си за ризата и отново изръмжа. — Махни я от мен! Никога повече не искам да я видя! Няма да я взема за половинка. Никога!

— Тайгър! — изръмжа Бестиал.

Сърцето му биеше толкова бързо, че алармата, закачена за него, започна да пиука предупредително. Тайгър обърна глава и изрева:

— Човеците са врагове! Те нападат без причина и е невъзможно да бъдеш в безопасност. Махни се от мен! — изрева той и се опита да стане от леглото.

— Лягай обратно! — Бестиал се хвърли напред с цялото си тяло, за да задържи ранения си приятел. — Зенди, викай помощ!

Младата жена се олюля и отстъпи назад, ужасена, че Тайгър я обвиняваше за това, което му се беше случило. Той се бореше с Бестиал и обърна глава, за да я погледне. На лицето му се изписа първична ярост и от устата му се изтръгна още един рев. Вратата зад нея се отвори с трясък, когато Джейдид и двама членове на човешкия екип се втурнаха вътре.

— Обадете се на доктор Алисън! — крещеше Бестиал. — Кажете й, че трябва да го успокоим.

— Махнете я от мен! — изръмжа Тайгър. — Тя не е безопасна! Врагът е навсякъде. Никога няма да те взема за половинка! Изобщо не трябваше да те докосвам! Махай се от мен!

Зенди бързо се обърна и избяга от стаята. Нейното присъствие караше Тайгър да подивява. Чантите й все още бяха в другата стая и тя ги грабна. Обувките й останаха до леглото на Тайгър, но тя нямаше да се върне там, за да си ги вземе. Пристъпвайки боса в коридора, тя чу поредния рев. Сестри и лекари тичаха към стаята на Тайгър.

Младата жена влезе в асансьора, плачейки. Всичко между нея и Тайгър беше приключило. Той дори съжаляваше, че изобщо я бе докосвал. Тези му думи все още звучаха в ушите й. Това я опустоши. А се надяваше, че той я обича и ще иска нещо сериозно. Беше поискал от своя приятел да я изхвърли от стаята.

Когато стигна до колата си, Зенди се и избухна в плач. Тайгър щеше да живее, но вече нямаше да бъде част от живота й. Това разкъсваше сърцето й. Най-накрая успя да се вземе в ръце, плати за паркинга и започна дългото пътуване към дома. Може и да се нуждаеше от работата в НСО, но нямаше да се върне там, докато не събереше разбитото си сърце.

* * *

Бестиал погледна свирепо към Тайгър.

— Защо каза всичките тези глупости на Зенди?

— Гледай си работата! — изръмжа Тайгър.

Бестиал му изръмжа в отговор.

— Направи голяма грешка.

Вратата се отвори и доктор Алисън Бейкър влезе в стаята с медицинска чанта в ръка.

— Какво става? Буйства ли?

— Стана му нещо — махна с ръка Джейдид. — Успокойте го.

Лекарката подаде медицинската си чанта на един от членовете на човешкия екип да я държи и извади спринцовка от нея. Щом пристъпи към леглото на Тайгър, той започна да се бори бясно.

— Махнете този човек от мен! Хората не са безопасни!

— Успокойте го! — изсъска Джейдид. — Бийте му инжекцията! Той е силен за някой, който е бил толкова зле ранен. Направете го, преди раните му да се отворят!

Доктор Алисън бързо би инжекцията в бедрото на Тайгър и отскочи назад, защото той започна да се бори с мъжете, които го притискаха здраво към леглото.

— Ще са необходими няколко минути. Не исках да рискувам да му дам голяма доза.

Тайгър дишаше тежко, но съпротивата му беше отслабнала.

— Какво стана с другите? Хеликоптерът ни се разби.

— Ти си пострадал най-лошо. Останалите са живи, но единият от пилотите е претърпял сериозни изгаряния. Лекуват го в отделението за изгаряния — отвърна Бестиал.

— Кажи ми, колко прави две плюс две? — настоя доктор Алисън. — Искам да знам дали имаш мозъчно увреждане.

— Четири — изръмжа Тайгър. — Хванаха ли онзи, който стреля по нас?

— Да — отговори Джейдид, кимайки. — В гората заловихме шестима човешки мъже. Променихме трасето на полетите, така че никой повече да не може да стреля по нас. Хеликоптерът не подлежи на възстановяване. Налага се да ползваме единствено останалия друг през следващите няколко седмици. Поръчахме нов, но от компанията казаха, че това е най-късият срок, за който могат да направят необходимия ни модел.

— Защо, по дяволите, каза всичко това на Зенди? — изръмжа Бестиал.

— Гледай си работата! — озъби му се в отговор Тайгър.

Джейдид го погледна с отвращение.

— Тя седя до теб през цялото време, остави те единствено, за да отиде до банята. Изхвърли един лекар от стаята ти, защото ни нарече животни. Държеше те за ръката.

— Тя те къпа — добави Бестиал. — Говори ти, докато ти спеше, и остана почти без глас. Обясних й колко опасен можеш да бъдеш от лечебните медикаменти, които ти дадохме, но на нея не й пукаше. Беше сигурна, че няма да я нараниш. Грешала е, нали, Тайгър?

— Зенди не ми принадлежи — изръмжа той.

Бестиал се отдръпна, когато успокоителното започна да действа и Тайгър най-сетне се укроти.

— Аз я искам, щом ти се отказваш. Виждам каква прекрасна половинка ще стане от нея. Не съм глупак, но изглежда, че ти си.

Джейдид изръмжа към Тайгър.

— Аз определено ще я взема. Изглежда твърде силно си си ударил главата, щом си загубил здравия си разум.

Тайгър се опита да стане, но двамата мъже се хвърлиха отгоре му и го притиснаха към леглото. Тайгър изръмжа злобно и опита да се бори, но Бестиал и Джейдид го държаха прикован с цялата си мощ.

— Не трябва да мърдаш от леглото! — изкрещя му Джейдид.

Тайгър отново изрева и оголи зъби, като почти ухапа ръката на приятеля си. Джейдид започна отново да му ръмжи, едва успявайки да избягва острите му зъби.

— Дръжте го на място — обърна се Бестиал към друг мъж от Новите видове и към един от членовете на човешкия екип. После потърси с поглед доктор Алисън. — Кога най-сетне ще го приспи успокоителното?

— Всяка секунда. Сърдечният му ритъм е висок, а адреналинът от неговата ярост се бори с въздействието на лекарството.

Бестиал се отдръпна от приятеля си, когато тялото на Тайгър се отпусна и очите му се затвориха.

— Много е силен, за някой толкова болен.

— Трябваше да го оставим да стане и да си разбие главата в проклетия под, заради това, което направи със Зенди — изръмжа Джейдид.

— Той я нарани дълбоко — въздъхна Бестиал. — Видях емоционалната болка, която й причини.

— Задник! — изръмжа Джейдид.

Бестиал кимна.