Серия
Новите видове (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 76 гласа)

Глава 10

Шумът събуди Зенди и тя погледна към часовника на нощното шкафче. Минаваше единайсет. Тайгър най-сетне се бе прибрал. Тя лежеше по корем под завивките, но бе оставила светната лампата в дневната на двустайното жилище. Косата й все още бе влажна от душа. Подпря се на ръка, надигна се и се обърна по гръб в леглото. Завивката се смъкна надолу, докато погледът й обхождаше сумрачната стая. Забеляза тъмната фигура, изправена до шкафа.

— Бях започнала да се чудя, дали изобщо ще се появиш. Благодаря за дрехите и всички неща, които си поръ…

Фигурата се хвърли към нея, падна на леглото и я притисна под тежестта си, една ръка в ръкавица я стисна за гърлото. Зенди замръзна от ужас, пръстите върху гърлото й се стягаха все по-здраво, докато не можеше да диша повече. Младата жена отвори уста да извика и опита да се бори, но завивката възпрепятстваше движенията й, а тялото я притискаше все повече към матрака.

Това не беше Тайгър. Но не можеше да види лицето на мъжа. Ръката му беше голяма и той беше тежък. Когато Зенди разбра, че ще я удуши, я връхлетя паника и чист ужас. Напипа гола кожа точно над кожените ръкавици и заби нокти там. Дробовете й горяха от липса на кислород и тя се съсредоточи върху това да нарани колкото може по-силно нападателя.

Той извика и захватът около гърлото й се разхлаби за части от секундата. Време достатъчно, за да си поеме така необходимия въздух. Изкрещя. Звукът излезе по-скоро като писък. Човекът се отдръпна. Той падна от ръба на леглото, докато Зенди изкрещя отново и се преобърна, в опит да се отдалечи от непознатия.

Тъмната фигура се надигна от пода и се втурна към ъгъла на стаята, насочвайки се към прозореца. Блъсна се със сила в стъклото, счупи го и се измъкна навън. Хладен въздух изпълни спалнята, докато Зенди продължаваше да се задъхва. От другата страна на апартамента се разнесе звук от разцепване на дървесина и двама мъже от Новите видове нахлуха през всекидневната в стаята. Единият от тях щракна ключа на лампата и двамата подушиха въздуха, след което русият се спусна към счупения прозорец.

— Остани с нея. Това беше човек — изрева той, преди да изскочи през счупеното стъкло навън, за да го последва.

Останалият офицер вдигна в успокоителен жест ръце, за да й покаже, че не представлява опасност за нея.

— Добре ли си?

Тя кимна и опита да говори, но се закашля. Гърлото я болеше. Трябваше да преглътне няколко пъти, преди да опита отново.

— Събудих се и някой беше в стаята.

Новия вид заобиколи бавно леглото и се наведе. Хвана с една ръка завивката и я дръпне нагоре, за да покрие гърдите й.

— Гола си. — Отново подуши. — Не те е насилил сексуално.

Зенди стисна завивката, продължавайки да се държи за гърлото с другата ръка. Беше видял голите й гърди. Косата й, падаща по раменете, не ги скриваше напълно, но в този момент беше твърде объркана и уплашена, за да се смути.

— Видя ли лицето му? — Офицерът се отдръпна веднага, след като тя бе в състояние да задържи одеялото без негова помощ. — Знаеш ли кой беше?

Мислеше си, че е Тайгър, но не можеше да го каже, без да признае, че спят заедно, за да обясни защо той ще бъде в стаята й.

— Не. Беше твърде тъмно.

Новия вид приседна на ръба на леглото и внимателно махна ръката й от гърлото. Когато видя следите по шията й, тихо изръмжа.

— Наранил те е.

— Опита се да ме удуши. Носеше ръкавици. Напипах ги, когато се опитах да го отблъсна.

Офицерът взе ръката й и подуши пръстите.

— И ти си го наранила, накарала си го да кърви. Избърши се в чаршафа. Ще ни е нужна миризмата на кръвта му.

Зенди беше толкова шокирана, че изобщо не реагира, затова офицерът избърса пръстите й в част от чаршафа. Кръв оцвети тъканта и младата жена разбра, че наистина го е одрала дълбоко. Новия вид пусна ръката й и се изправи.

— Ще пазя на вратата. Иди в банята и се измий. Човешките мъже могат да носят болести. Използвай сапуна.

— Гола съм — напомни му тя.

Той поспря и я погледна.

— Няма да гледам. Побързай, защото още офицери са на път. — Отиде до шкафа и извади някои от дрехите, които Тайгър бе поръчал за нея. Приближи и й ги подаде. — Просто излез, когато си облечена.

Завъртя се на пети и отиде до вратата на спалнята, като се обърна с гръб към Зенди. Младата жена хвърли поглед към счупения прозорец и завесите, които се развяваха от лекия ветрец, преди да отметне завивката и да отиде в банята. След като затвори вратата, осъзна колко силно трепери.

Някой я бе нападнал в собственото й легло. Когато се погледна в огледалото, видя червените петна върху гърлото, където беше душена. Наклони глава, за да ги разгледа по-добре. Вероятно щяха да й останат синини. Вдигна ръка, за да докосне възпалените места, но забеляза кръвта по пръстите си и спря. Сведе поглед към мивката и пусна водата. Ръцете й трепереха силно, докато ги сапунисваше и почистваше под ноктите.

Тениската и долнището бяха твърде големи, но нямаше друг избор. Облече ги и отвори вратата. В спалнята имаше двама офицери. Онзи, който остана да я пази, сваляше чаршафа от леглото. Сгъна го така, че петната кръв останаха отгоре.

— Ето — той го подаде на другия, — отнеси го незабавно в Сигурността. — После се обърна към Зенди: — Добре ли си? Проследяваме мъжа, който те нападна. Той каза ли ти нещо?

— Не. Той стоеше до шкафа, когато се събудих, и се нахвърли върху мен. Стисна ме за гърлото и не можех да дишам.

— Искал е тя да запази мълчание — обади се вторият офицер. — Трябва да е знаел, че ние сме отвън на пост.

Трети офицер влезе в стаята.

— Намерихме откъде е проникнал. Влязъл е през задния прозорец на кухнята. При разбиването на стъклото на този прозорец тук се е наранил доста тежко, ако съдим по количеството на кръвта, която открихме отвън. Едва ли ще ни отнеме много време да го проследим. Няма да успее да се измъкне. — Той мрачно погледна Зенди. — Добре ли си, жено?

— Добре съм. Много съм изплашена, но ще се оправя.

— Наранил е шията й. — Първият офицер уведоми този, който сякаш бе главен. — Трябва да я придружим до Медицинския център.

— Това е просто зачервяване. Сега дишам спокойно и само гърлото леко ме наболява. Сигурна съм, че нямам нужда от лекар.

— Сигурна ли си? — И тримата се вгледаха в нея.

— Да. Само искам да пийна нещо. — Тя мина покрай тях и влезе в дневната. Чантата й лежеше на пода, а цялото й съдържание бе разпръснато върху масичката за кафе. Тя вдигна портфейла си и го отвори. Парите й бяха все още там и тя ги показа на офицерите, които я бяха последвали. — Не е бил крадец. Обаче не знам какво точно е търсел.

— Не се притеснявай. Ще разберем, когато го хванем.

Зенди пусна портфейла на масата и влезе в кухнята. Помещението беше малко и погледът й веднага попадна върху прозореца. Той беше затворен, но ключалката му бе счупена.

* * *

Тайгър гневно се взираше във Венджънс, който, изпаднал в лошо настроение, злобно ръмжеше насреща му. Той наистина изпитваше търпението на Тайгър, който бе прекарал последните няколко часа, опитвайки се да го успокои, но призна пред себе си, че е готов да се обади на някой друг да дойде да го укроти и да остане да го държи под око за през нощта.

— Ти нападна човешка жена, докато работеше за работната група и затова стигна дотук. Знам, че искаш да правиш нещо, но ти само прецакваш нещата. Не ми се спори повече с теб, Вен. Имам доста неща за вършене тази вечер и бих искал да поспя. Има неща, които са по-важни от твоето недоволство, че тук не ти харесва.

— Аз трябва да правя нещо.

— Разбирам, но ти се опита да отвлечеш жена и да я принудиш да ти стане половинка. — Мобилният на Тайгър иззвъня и той се обади. — Тайгър.

— Човешката жена Зенди Гордън бе нападната в апартамента си в човешките жилища.

Тайгър изръмжа от ярост и шок — някой отново бе нападнал Зенди.

— Как? Кой го е направил? Тя добре ли е? Къде бяха офицерите, на които бях възложил да я пазят?

Тимбър също звучеше гневно.

— Бяха в близост до оградата в предната част на сградата. Ти каза да ги държа отвън. Човекът се е вмъкнал през задния прозорец. Опитал се е да я удуши в леглото, но тя е успяла да изкрещи. Нападателят е ранен и кърви. Тръгнахме по следите му — насочил се е към Дивата зона. Направо съжалявам нещастното копеле, ако попадне вътре. Нестабилните ще го убият, ако го намерят преди нашите офицери.

— Зенди добре ли е?

— Добре е. Отказа медицинска помощ, сега охраната е с нея.

— Аз съм в Дивата зона с Венджънс. Ще видя дали мога да го овладея.

— Нападателят кърви доста.

— Толкова много ли го е наранила? — Това го изненада, тъй като Зенди не бе едра жена, но той почувства лека гордост от нейната постъпка.

— Не. Той е скочил през прозореца, след като тя е изпищяла. Трябва да се е порязал доста зле.

— Добре. Ще ти се обадя, ако го намеря, а ти ми позвъни, ако го откриете преди мен. — Тайгър приключи разговора.

— Какво е станало?

Тайгър погледна към Венджънс и потисна гнева си. Искаше да накаже човека, че бе докоснал Зенди.

— Имам работа за теб. Ти си отличен следотърсач, нали? Човек от мъжки пол по някакъв начин е успял да проникне в Резервата и е нападнал човешка жена — наша служителка. Той се е запътил насам, имам нужда от твоята помощ, за да го намерим. Само не го убивай! Искам да знам какво прави тук.

Венджънс кимна.

— Ще се радвам да отида на лов.

— Аз също. Само не забравяй да го държиш жив и да е в състояние да говори. Останалото ще свърша аз.

Двамата се качиха в джипа. Тайгър бе решен да намери човека и да му откъсне ръката, която се бе опитала да убие неговата Зенди. Насили се да си поеме няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои. Ако не се бе задържал на работа, щеше да бъде с нея и нямаше да позволи на никой да й причини зло.

Тайгър и Венджънс се срещнаха с екипа, отговорен за проследяването на нападателя. Чаршафът от леглото на Зенди бе даден на всеки един от мъжете да го подуши. Тайгър видя петната от кръв и се затресе от ярост. Не се успокои, докато не разбра, че това е кръвта на нападателя. Миризмата на човешкия мъж, смесена със страха на Зенди, едва не го подлуди. Скочи в джипа и погледна към Вен.

— Взе ли миризмата?

Другият мъж кимна.

— Коя е жената? Мирише много хубаво. Наскоро се е къпала.

— Забрави за тази жена! — изръмжа Тайгър. — Да намерим мъжа!

Венджънс се изправи в джипа и подуши въздуха.

— Миризмата е слаба, но я хванах. Вятърът духа от тази посока — посочи той.

Тайгър натисна газта и продължи да наблюдава Новия вид. Кучетата имаха по-силно обоняние от котките. Това беше единственото нещо, което мразеше от своето наследство. Точно сега искаше да бъде този, който ще подуши човека и ще открие неговото местонахождение. В пристъп на ярост стисна силно волана. Скоро щеше да има този мъж в ръцете си. Кучият син щеше да съжалява, че бе проследил Зенди.

* * *

Зенди се взираше през масичката за кафе в Смайли, който спокойно я оглеждаше. Тя седеше на дивана, а той се бе настанил на стол точно срещу нея.

— Дойде да ми бъдеш бавачка ли?

Той сви рамене. Беше се появил преди десет минути, облечен в долнище и свободна тениска. Косата му, още влажна, падаше свободно върху раменете, на краката си нямаше дори обувки.

— Сноу беше призован в Хоумленд, защото там се нуждаят от допълнителна помощ. И тъй като ти ме познаваш, Тимбър ме помоли да стоя тук. Той искаше при теб да има някой, с когото би могла да прекараш известно време.

— Значи не си на смяна.

— Нямам нищо против. — Смайли сви рамене. — Хапнах и се изкъпах. Така или иначе, ми беше скучно. Как е гърлото ти?

— По-добре. Сложих малко лед. — Младата жена се намести по-удобно на дивана. — Не е нужно да седиш с мен.

— Човекът все още е на свобода, а ние ще се чувстваме по-добре, ако има някой при теб.

— Дори не си се обул.

Той се ухили.

— Много от нас мразят да носят обувки, но на работа сме длъжни да бъдем обути. Затова ходя бос.

Тишината, която се установи, беше малко неудобна. Зенди не знаеше какво друго да каже.

Смайли подуши и се усмихна.

— Какво?

— Ароматът ти се променя.

— Какво означава това?

Той се подвоуми.

— Че скоро ще бъдеш в период на висока температура.

— Какво? — Зенди зяпна от изумление.

— Скоро ще бъдеш в овулация, Зенди.

Устата й остана отворена, но от там така и не излезе нищо повече.

— Нашите жени крият този аромат от мъже ни. Той ги възбужда.

— Овулация? Можете да помиришете това? Наистина ли?

— Да.

— Страхотно! — промърмори тя саркастично. — Как, по дяволите, Ричард намира това за забавно?

— Не разбирам. Ричард те е предупредил, че скоро ще бъдеш в период на топлина?

— Забрави! И така, наслаждава ли се днес на времето? — Реши бързо да смени темата.

— Беше хубав ден. Благодаря, че попита. — Очите му се присвиха, докато я наблюдаваше. — Бузите ти поруменяха. Това неудобен разговор ли е за теб? Влизането в период на висока температура е напълно естествено.

Този мъж не се отказваше така лесно.

— Жените не влизат в период на висока температура. И да, това е тема, която не искам да обсъждам.

— Жените влизат в период на висока температура. Няма нужда да се притесняваш заради това. Трябва да поговориш с някоя от нашите жени как да скриеш аромата си от мъжете ни, преди да влезеш напълно в тази фаза. Сега ароматът е много слаб, но всеки мъж ще го подуши, когато стане по-силен. Те ще ти предложат да споделиш секс с тях.

— Защо? — Беше едновременно изумена и любопитна.

— Няма нищо по-ароматно и вкусно от жена във висока температура. — Очите му шареха по тялото й. — Може ли да ти задам въпроси, които ще накарат бузите ти да почервенеят още повече? Това е толкова привлекателно.

— Хм, предполагам. Какво искаш да знаеш?

— Нашите жени изпитват огромно желание за секс, когато са в топлина. При човеците не е ли така?

— Не. Ние дори не знаем кога сме в овулация.

— Наистина ли? — Той се намръщи.

— Очевидно е. Ти ми казваш нещо, което не знаех. Нямах представа дори.

— Не чувстваш ли повишаване на сексуалното ти желание?

Чувстваше, откакто бе срещнала Тайгър, но той беше много сексапилен мъж.

— Не — излъга тя.

Смайли се облегна назад в стола, пръстите на едната му ръка потупваха по другата.

— Споделеният между нас секс ще бъде хубав, Зенди. Мога да бъда много нежен. Сигурна ли си, че не се интересуваш? Имаше време да помислиш за това.

Очите й се разшириха.

— Благодаря, но не!

— Ти искаш Тайгър. — Пръстите му спряха да потупват. — Той никога няма да бъде готов да си вземе половинка. Ти си неомъжена. Не искаш ли съпруг?

Зенди започна да се чувства неудобно.

— Виж, Смайли. Ти си привлекателен мъж, но не се интересувам от теб. Поласкана съм, но това е твърдо „не“.

— Ти се възбуди от Тайгър. Също така си и човешко същество. Нашите жени не обичат да се обвързват с мъже, но ми казаха, че вие го правите. Тайгър рядко споделя секс с една и съща жена повече от два пъти годишно. Но никога не съм чул да се е докосвал до човешка жена. Ти имаш потребности, които той никога няма да удовлетвори.

— Само защото някой ме възбужда, не означава, че трябва да правя секс с всеки мъж.

Смайли се усмихна.

— Никога няма да разбера човешките жени.

— Не само ти. Всички мъже не ни разбират.

— В края на краищата имам нещо общо с вашите мъже.

— Предполагам. — Тя стана от дивана. — Можеш да се прибереш у дома. Нямам нужда от бавачка, а и стана доста късно. Ще се опитам да поспя.

Новия вид не помръдна.

— Сигурна ли си, че не искаш компания в леглото? Добър съм в секса. Имаш травма и не бива да оставаш сама. Мога да ти помогна да се разсееш.

Мъжът бе упорит.

— Сигурна съм.

— Ще остана тук, докато нападателят не бъде хванат. Така ми е заповядано. Няма да те притеснявам. — Погледът му обходи тялото й. — Никога не се натискам там, където не съм желан. Не се притеснявай, няма да дойда в стаята ти. Приятна почивка, Зенди!

— Благодаря!

Тя избяга в спалнята и затвори вратата. Не се безпокоеше, че той ще я последва. Погледът й се устреми към леглото. Завивките бяха сменени. Някой от офицерите го беше застлал и приготвил за нея.

Тайгър нямаше да дойде. Това беше ясно. Почувства се разочарована. Смени голямото долнище с тънки къси шорти. Прозорецът беше затворен и някой бе увеличил парното, за да затопли студената стая след счупването на стъклото.

Младата жена се прозя и легна върху завивката. Денят беше дълъг и напрегнат. Бяха я нападнали пред портите, а после още един път в Резервата. Но сега всичко свърши. Смайли беше в дневната и тя знаеше, че никой не може да мине покрай него. Беше в безопасност.

* * *

Тайгър притича вляво от дърветата, докато Венджънс се запромъква вдясно. Човекът бе избягал в гората и на Новите видове им се наложи да оставят джипа. Мъжът бе направил грешка, тъй като миризмата му можеше да се проследи по-лесно в гъстата растителност, която блокираше вятъра.

Тайгър се наведе и подуши въздуха. Разбра, че целта е съвсем близо. Миризмата беше силна, а плячката бе уплашена. Нападателят имаше преднина приблизително от два километра, но те не бяха достатъчни, за да избяга. Изтощението го бе забавило, а неговата слабост го правеше уязвим.

Тайгър се затича, следвайки миризмата. Видя нещо пред себе си и се стрелна натам. Отличното му зрение не го подведе и този път. То беше подарък от променената му ДНК и тази нощ той беше благодарен за това.

Човекът куцаше. Тайгър помириса Венджънс, който се промъкваше от другата страна, за да хванат плячката в капан. Това беше същият мъж, който бе докосвал Зенди. Тайгър тихо забави стъпки, преди да скочи и се приземи близо до целта.

Непознатият ахна и падна по задник. Тайгър изрева. Човекът изкрещя в отговор. Внезапно сладко-горчивата миризма на ужас се засили. Желанието да разкъса този кучи син беше огромно, но вместо това Тайгър се пресегна, сграбчи мъжа за ризата и го изправи на крака. Беше едър за човешко същество.

— Защо влезе в жилището на жената и я нападна?

Замириса силно на урина. Мъжът се беше подмокрил. Венджънс се засмя. Тайгър чакаше човекът да отговори.

— Мислехме, че тя е Джеси Норт — изхлипа той.

— Тя не е Джеси — изръмжа Тайгър.

— Знам. Видях шофьорската й книжка.

В предния джоб на непознатия звънна телефон. Тайгър разкъса плата, грабна мобилния и погледна кой се обажда. Изръмжа недоволно и се обърна към мъжа:

— Кой е този?

— Едно от момчетата. Каза, че ще ме посрещне на стената, за да ми помогне да се измъкна от тук.

— Няма да можеш да се срещнеш с него — изръмжа злобно Венджънс. — Тайгър, гладен съм. А ти? Предлагам да изядем този кучи син.

Човекът изстена от ужас, почти принуждавайки Тайгър да се усмихне. Венджънс беше много добър в тероризирането на глупаците. Този бе повярвал, че сега ще го изядат. Ако мъжът имаше поне малко мозък, щеше да разбере, че те не ядат хора, а дори и да беше така, едва ли щяха да посегнат към някой, който миришеше на пот и урина.

— Какво искате от Джеси Норт?

Когато човекът отказа да отговори, Тайгър реши да опрости нещата и изръмжа. Непознатият захленчи.

— Наредиха ми да я убия. Ясно? Казаха ми да й прережа проклетото гърло. Тя предаде човечеството, като се чука с едно от вас, животни. Това не е правилно.

— Защо нападна човешката жена в леглото?

— Тя също живее с вас, тъпанари. Всички кучки заслужават да умрат, щом позволяват на някой от вас да ги чука.

В пристъп на ярост Тайгър хвърли кучият син. Гърбът на мъжа се удари силно в едно дърво. Когато падна на земята, простена шумно и заскимтя от болка. Тайгър изпита желание да го убие, но присъствието на Венджънс му попречи да го направи.

— Всеки момент ще изгубя търпение, а той ни е нужен жив. Ще му завлечеш ли задника в джипа, Вен? Аз трябва да се обадя. После ще го разпитаме, за да разберем с кого работи и да заловим тъпите копелета.

Венджънс кимна.

— Мисля първо да го потопя няколко пъти в реката. Не искам да ми вони в джипа.

— Добра идея. — Тайгър понижи глас. — И гледай да не го удавиш. Но нямам нищо против, ако той да си помисли, че ще го направиш.

Венджънс се засмя и дръпна мъжа да се изправи на крака.

— Да вървим, пикльо! Реката те зове.

Човекът изпищя. Звукът беше толкова пронизващ, че Тайгър настръхна. После чу как Венджънс изръмжа в отговор.

Тайгър извади мобилния си и се обади в Сигурността.

— Хванахме нападателя. Проверете цялата стена. Човекът каза, че някой ще го посрещне. Намерете го и го арестувайте. У мен е телефонът му. — Той го отвори. — От момента на нападението е звънял на два различни номера. Пригответе се да ги проследите. Искам всички тези копелета да бъдат хванати. Помислили са, че човешката жена е половинката на Джъстис. Непознатият призна, че е бил тук, за да я убие. Обадете се в Хоумленд и ги накарайте да засилят охраната около Джъстис и Джеси. — И затвори.

Тайгър бе наредил на Зенди да остане в Резервата, мислейки си, че така тя ще е на сигурно място зад стените. Вместо това я бяха нападнали, защото живееше в Резервата и е човек. Отиде при джипа и зачака. Вдигна поглед към небето, искаше му се сега да е в леглото с нея. Искаше да я види, за да се увери, че наистина е добре. Обърна се, когато чу Венджънс и мокрия ужасен мъж да идват от гората.

— Той е чист. — Вен се засмя.

— Опита се да ме убие — изхленчи мъжът.

Тайгър се ухили.

— Млъкни или ще го накарам да продължи с опитите, докато не успее!

Обратният път към Сигурността беше кратък. Тайгър бързаше. Остави човека да бъде разпитван. Обикновено го правеше сам, но сега искаше да види Зенди. Трябваше да я види. Хвърли ключовете на Венджънс.

— Откарай джипа в гаража и престани да се държиш като задник! Имам много по-хубави неща за вършене в момента, отколкото да се разправям с гневните ти изблици. Патрулирай из Дивата зона, щом искаш наистина да правиш нещо. Ако намериш човеци, доведи ги живи.

— Ще патрулирам.

— Добре.

Тайгър се врътна и хукна към жилището на Зенди. Трябваше му време да се успокои, преди да се изправи пред нея. Не искаше да я плаши, а все още изпитваше жажда за кръв.

Чувстваше се много по-спокоен, когато почука на входната й врата. Не му хареса, че бе заключена. Смайли отвори и се намръщи.

— Тя спи. Предполагам, че искаш да й зададеш въпросите си. Трябва да изчакаш до сутринта. Каза ни всичко, което знае.

Яростта отново закипя в Тайгър, когато чу другия мъж да му казва какво да прави.

— Свободен си! Аз ще остана при нея, докато се събуди.

Смайли се поколеба.

— Ти я привличаш физически. Усещам го в аромата й, когато си наблизо. Аз много я харесвам, Тайгър. Бих искал да я уговоря да се среща с мен. Не мога да ти казвам с кого да споделяш секс, но моля те, имай предвид думите ми, когато подушиш възбудата й. Не искам допълнителни пречки на пътя си, ако ти ще я докосваш, когато това не означава нищо за теб.

Най-накрая Тайгър избухна.

— Изчезвай!

Смайли разбра, че е отишъл твърде далеч. Сведе поглед и бавно заобиколи кипящия Тайгър.

Тайгър искаше да затръшне вратата след него, но я затвори тихо и я заключи. Другият мъж току-що открито си бе признал, че иска Зенди, но нямаше да я има. Завъртя се, отиде до вратата на спалнята и я отвори.

В стаята беше тъмно. Само слаб лъч светлина идваше от банята. Зенди спеше по корем върху завивката. Ароматите на други мъже замаскираха голяма част от нейния собствен. Едва не обезумя от факта колко близо е била до смъртта, а той не беше тук, за да я защити. Други бяха дошли да я спасят.

Свободните къси панталонки не скриваха голите й крака, а ластикът от едната страна се бе смъкнал надолу и разкриваше едната закръглена буза на дупето й. Тя не носеше бельо. Широката тениска се бе вдигнала нагоре и показваше сантиметри гола плът. От мисълта, че Смайли бе видял всичко това, му се прииска да последва мъжа и да му забие един в лицето.

Тайгър не успя да сдържи тихото ръмжене, но Зенди не се събуди. Той посегна и си разкопча панталоните. Членът му пламна, събуди се за живот. Желанието да я докосне, да я има под себе си, го накара бързо да се съблече. Вдъхна смесените чужди аромати в стаята и мигновено му се прииска да бележи младата жена със своя собствен. Знаеше, че се държи неразумно, Зенди не беше негова, но не можеше да направи нищо. Членът го болеше толкова силно от желание по нея. Сложи коляно върху леглото, пропълзя нагоре и се надвеси над нея. От гърлото му се изтръгна повторно ръмжене, когато долови слабия аромат, идващ от нея. Сърцето му заби лудо. Зенди влизаше в период на висока температура. Какъвто и самоконтрол да му бе останал, се изпари на секундата.