Серия
Новите видове (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 89 гласа)

Глава 12

Ричард поклати глава.

— Не мога да повярвам, че си била нападната в Резервата. Тук е толкова безопасно. Разбраха ли как тази отрепка е влязла вътре?

Зенди сви рамене.

— Нямам представа как е минал през стената, но са го хванали. — Беше чула това от охраната, когато я придружиха до работата. Напълно бе забравила да попита Тайгър през нощта за подробности. — Те имат много проблеми с протестиращите.

— И с репортерите. — Ричард направи гримаса. — Трябваше да видиш всички онези новинарски микробуси, подредени покрай предните порти тази сутрин. Това е безумие. Някой съобщил, че Джъстис Норт и съпругата му може да са тук, и лешоядите плъпнали наоколо с надеждата да ги видят.

— Не знаех, че е бил тук.

— Не е бил — обяви Смайли, когато влезе в офиса им. — От Хоумленд долетя хеликоптер и те неправилно са предположили, че може да са Джъстис и половинката му. — Новия вид погледна към двамата. — Готови ли сте да ви заведа на обяд?

Зенди стана от стола и си обу обувките.

— Гладна съм.

Когато приближи към Смайли, той подуши въздуха и това я накара да се намръщи.

— Спри да го правиш.

— Ароматът става все по-силен. Може би не трябва да ходиш на обяд. Ще заведа Ричард и ще се върна да ти донеса храна.

— Какъв аромат? — Ричард погледна първо Новия вид, след това нея.

— Зенди започва да овулира.

— О, аха! — Ричард се отдръпна и направи кръст с пръсти. — Това са „критичните дни“ в месеца, а? Трябваше да ме предупредиш. Щях да донеса шоколадови бонбони, за да ги хвърлям по пътя ти, когато минаваш през най-лошия етап от ПМС[1]. При жена ми прави чудеса.

— Овулация. Не менструация — присмя му се Смайли. — Как става така, че аз знам повече за жените от теб, при положение, че ти имаш съпруга?

Бузите на Ричард почервеняха.

— О! — изведнъж той се ухили. — Това е добра новина. Другият ежемесечен посетител ме плаши.

Зенди поклати глава.

— Много мило. Може ли сега да изоставим тази тема? Гладна съм и искам да отида на обяд.

Смайли отвори вратата, преди тя да стигне до нея. Той вдъхна дълбоко и меко изръмжа.

— Миришеш хубаво.

— Спри да го повтаряш!

— Наченки на романтика между вас двамата ли забелязвам?

— Млъкни, Ричард! Не! — Тя погледна Смайли назидателно. — Дръж се прилично!

— Опитвам се — отвърна Смайли и се усмихна на Ричард. — Досега все ми отказва.

— Смайли е много добро момче — гарантира Ричард. — Трябва да се срещнеш с него.

— Вече се виждам с някой, не помниш ли? Освен това съм гладна, крайно време е да спрете с тези глупости. Личният ми живот не е тема, която искам да обсъждаме.

Пристигнаха пред кафетерията, но Смайли спря до вратата.

— Ароматът ти наистина става все по-силен. Утре трябва да направиш нещо по въпроса или ще ти нося обяда в офиса в продължение на няколко дни. Мъжете ще го забележат. Предлагам ти да не приближаваш много до тях.

Ричард се изкикоти.

— Не се обиждай, но се радвам, че не мога да подуша това, на което миришеш.

— Пропускаш много. — Смайли чувствено огледа тялото на Зенди. — Тя мирише толкова хубаво, че ти се иска да я изядеш.

Бузите й пламнаха.

— Слейд Норт ми каза да бъда пряма, така че точно така ще постъпя, Смайли. Ти си хубав мъж, но никога няма да проявя интерес към теб. И това започва да ми лази по нервите.

Новия вид кимна рязко.

— Разбирам. Няма да заявя повече желанието си за теб.

Тя му се усмихна.

— Нищо лично. Ти си страхотен мъж. Всичко това е много глупаво. Моля те, не се обиждай!

— Разбирам. Теб те възбужда друг.

— Нека не говорим за това — отвърна му бързо. — Това е… ами, това е много лично. Не трябва да се обсъжда или споделя, когато някой те възбужда. Така стоят нещата при човешките създания. Не можем да казваме това един на друг и аз го намирам за нещо много хубаво.

— Разбирам. — Погледът на Смайли се плъзна по Ричард.

— Аз ли те възбуждам? Сериозно? Леле, поласкан съм! — Ричард се задъха.

— Не си ти, така че дори не си го помисляй. — Зенди изсумтя. — Нека да спрем! Достатъчно! — Погледна към Смайли. — Трябва да престанеш да душиш около мен и да правиш коментари за тялото ми.

— Чудесно! — Новия вид въздъхна. — Няма да повдигам въпроса отново, но на теб ти е забранено да идваш тук следващите няколко дена. Твоят аромат ще привлече вниманието на мъжете.

— Добре. Ще взема думите ти под внимание. Може ли да ядем сега?

Смайли кимна и с жест даде път на Зенди да мине пред него.

— Просто се опитай да поддържаш най-малко метър и половина разстояние между теб и мъжете днес.

— Ще направя всичко възможно.

Съвсем скоро стана ясно, че има проблем, когато се присъединиха към опашката пред бюфета. Новите видове, които чакаха там, се обърнаха и се взряха в нея. Тя забеляза и заинтересованите погледи на повечето мъже от близките маси. Един от тях се приближи до нея със сериозно изражение.

— Аз съм Аскенд. Искаш ли да обядваш с мен?

Тя се вторачи в големия красив мъж, облечен в униформа на НСО, преди мозъкът й да започне да функционира отново.

— Не, благодаря!

Той се завъртя и се върна на масата си. Смайли пристъпи по-близо до нея, докато почти се докоснаха.

— По-силен е, отколкото си мислех. Аз съм примат и обонянието ми не е толкова добро, както при кучетата и котките. Ще остана с теб днес, докато се нахраниш и си тръгнем. Това ще попречи на повечето от тях да се доближат отново до теб.

Зенди беше слисана от количеството мъжко внимание, което бе привлякла. Не можеше да погледне наоколо, без да срещне напрегнатите погледи на мъжете. Бузите й отново пламнаха, тъй като знаеше причината за внезапното им възхищение към нея, и затова не се оплака, че Смайли почти бе залепнал за тялото й.

— По дяволите! — прошепна Ричард. — На мен ли ми се струва така, или всички са ни зяпнали?

— Тя привлича вниманието — въздъхна Смайли.

Един стол изстърга шумно по пода и Зенди се обърна, за да види източника на шума. Тайгър се изправи в другия край на залата и бързо закрачи към тях. По напрегнатото му изражение личеше, че е ядосан. Той приближи и се вторачи в придружителя им.

— Отдръпни се от нея! Стоиш твърде близо. Назначих те да я придружиш, а не да се триеш в тялото й.

Смайли направи голяма крачка назад.

— Тя започва цикъла на овулация. Мъжете кучета и котки имат по-силно обоняние от мен. Реших да остана в непосредствена близост до Зенди, за да разубедя другите мъже да приближат и да поискат да споделят секс с нея.

Ричард се засмя и Зенди го стрелна с убийствен поглед. На нея изобщо не й беше до смях. Напротив, беше й неудобно, дори унизително, че функциите на тялото й се обсъждат така открито.

Погледът на Тайгър се задържа върху Зенди, когато той пристъпи по-близо. Подуши и красивите му очи се присвиха.

— Сега трябва да се прибереш в жилището си. Ще ти изпратя обяда. Вземи си няколко дни, докато ти премине цикъла.

— Всичко е наред. Ще обядвам и ще се върна на работа.

Тайгър се наведе леко напред, докато носовете им почти се докоснаха.

— Трябва да се върнеш в апартамента си. Всеки мъж, който влезе в тесен контакт с теб, ще забележи аромата ти. И той ще става все по-силен, докато всички в залата ще могат да те помиришат.

— Ричард не може, а той е единственият, с когото работя. Може ли вече да спрем да говорим за това? Аз съм тук и умирам от глад. Изпуснах закуската. Ще ям в офиса в продължение на няколко дни, като започна от утре.

Тайгър се изправи в цял ръст, погледът му бе изпълнен с гняв.

— Чудесно! Не искаш да ме слушаш. Все повече мъже ще идват при теб. — Той се завъртя на пета и се отдалечи.

Зенди го проследи как си отива. Тя не знаеше причината за гнева му, но неговото поведение я разстрои. Ричард тихо подсвирна.

— Не е добре, когато началникът на Сигурността ти даде заповед и ти откажеш да я изпълниш. Това го разгневи. — Колегата й я погледна. — Ти си смела. Мен той ме плаши.

— Той се притеснява за нейната безопасност — намеси се Смайли. — Това не беше заповед, иначе щеше да се увери, че Зенди си е тръгнала наистина. По-скоро беше предложение да си тръгне. Всичко ще бъде наред. Аз ще се храня с теб днес и моето присъствие ще покаже на останалите, че вече има мъж, готов да се грижи за сексуалните ти нужди.

— Нужди? — Ричард се разсмя. — Леле! Нямам търпение да кажа на жена ми за това.

— Забрави! — въздъхна Зенди. — Не е смешно. — Тя не обръщаше внимание на погледите и душенето, което идваше от мъжете около нея. Изпита облекчение, когато понесе таблата с храна към масата, а там вече седеше Крийк. — Здравей!

— Ти навлизаш в период на топлина.

Зенди се стовари на един стол и сложи таблата пред себе си.

— Чух вече.

— Има начин да го прикриеш. Трябва да го направиш, в противен случай мъжете ще станат агресивни в опита си да ти привлекат вниманието и да ти направят впечатление, с надеждата, че ще искаш да споделиш секс с тях.

— Как го прави? — Чиста радост освети лицето на Ричард.

На Зенди й се искаше да хвърли грозде по него, поколеба се за част от секундата. Зърното удари колегата й по гърдите и той се засмя.

— Добър изстрел.

— Не е смешно!

Крийк се наведе и заговори тихо:

— Трябва да вземеш парфюм и да го напръскаш върху превръзка. Тях трябва да си купиш от града. Знаеш ли какво е това?

Унижението й беше пълно, когато Ричард отново се засмя.

— Да.

— Използвай бебешки мокри кърпички и на всеки час почиствай тази област, като сменяш превръзката. Това ще скрие аромата на твоята топлина от мъжете. Така правят нашите жени, когато искат да продължат да ходят на работа в такива дни. В противен случай мъжете ще ги последват и ще се разрази бой.

— Бой?

Крийк кимна.

— Нашите мъже наистина се възбуждат и стават агресивни, ако подушат, че си в период на топлина. Така сме устроени — мъжете се бият помежду си, за да покажат кой е най-силен, за да се опита да спечели нашия интерес и правото да се качи върху жената. Когато си във фаза на висока температура, те действително ще те следват навсякъде. Това ги възбужда много.

— Много ни възбужда — кимна Смайли.

— Брей! Какви интересни неща може да научи човек?! — Ричард намигна.

Зенди въздъхна и го погледна.

— Ще ми донесеш ли някакъв парфюм? Не мога да напускам Резервата, след като ме бъркат с половинката на Джъстис, а от тук нямам възможност да пазарувам.

— Разбира се. Няма проблем. Жена ми има купища от тези неща. Мога да ти донеса утре сутринта.

— Благодаря!

Едър мъж спря до тяхната маса и привлече вниманието им. Тъмните му очи се приковаха в Зенди за няколко дълги секунди, преди да се настани на съседната маса. Очевидно седна там, за да може да я гледа, докато се храни. Още мъже дойдоха на същата маса. И всички те я наблюдаваха. Това караше Зенди да се чувства супер неудобно, докато се опитваше да си яде обяда.

— Мисля, че трябва да си тръгнеш веднага — прошепна Крийк. — Ароматът става все по-силен. Предполагам, че влизаш в най-високата точка на топлия цикъл. Масите около нас обикновено са празни, но сега бързо се напълниха.

— Мамка му! — измърмори Ричард. — Ти си като порнозвезда или нещо подобно. — И той се ухили. — Виж колко много обожатели имаш.

— Понякога се чудя защо жена ти ти позволява да живееш.

Той се засмя с пълно гърло.

— Тя мисли, че съм сладък.

Зенди изгуби целия си апетит, тъй като все повече мъже сядаха на съседните маси и тя знаеше, че се взират в нея. Изправи се решително.

— Тръгвам си.

Смайли също стана.

— Добра идея.

Крийк и Ричард ги последваха от кафетерията през фоайето до входната врата. Зенди почти се сблъска с висок, гологлав мъж от Новите видове, който се втурна вътре, когато тя искаше да мине през вратата. Огромното му тяло се оказа на сантиметри от нейното. Мъжът подуши. На лицето му се появи странно изражение и студените му сини очи се впиха на секундата в нея. Той я заобиколи и тя продължи напред, докато една ръка не я стисна за лакътя, за да я спре. Зенди обърна глава и видя, че това е същият гологлав мъж, който я държеше.

— Ти си във висока температура. — Гласът му беше много груб. Дръпна я силно за ръката, докато тялото й се блъсна в неговото. Мъжът обви другата си ръка около кръста й, подуши я и я грабна на ръце.

— Пусни ме! — Страхът моментално сграбчи Зенди, когато мъжът хукна обратно навън. Понесе я толкова леко. Тя нямаше представа накъде я носи, но знаеше, че това няма да свърши добре. — Пусни ме!

Без да обръща внимание на думите й, гологлавия я подуши отново и продължи да върви.

— Нямаш половинка и не миришеш на мъж. Моя си!

— Венджънс! — изръмжа Смайли. — Пусни жената!

Огромният Нов вид, който я носеше, се обърна толкова бързо, че на Зенди й се зави свят.

— Не! — Гологлавият изръмжа по-силно от Смайли, показа острите си зъби и се обърна, за да отнесе младата жена от сградата. — Намери си друга! Тази е моя!

Нещо удари мъжа в гърба и той се препъна. Друго страховито ръмжене дойде от него, той внимателно сложи Зенди да стъпи на крака и я пусна. После се обърна към Смайли.

— Тя е моя!

— Не, не е! — Смайли се опита да стигне до нея, но гологлавият Вид го блъсна.

— Намери си своя! Тази аз си я намерих и ще я задържа.

Крийк дръпна Зенди назад и застана между нея и огромния мъж. Ричард приближи и спря до тях, гледайки как конфликтът ескалира. Смайли беше висок и в отлична физическа форма, но гологлавият имаше по-масивни гърди и ръцете му бяха по-дебели.

— Тя е човек — опита се да обясни Смайли, — а не жена от Видовете. В действителност тя не се намира във висока температура, а просто е в овулация. И не се нуждае от мъж, Венджънс.

— Лъжеш! Искаш я за себе си — изръмжа Венджънс. — Моя е!

— По дяволите! — изруга Смайли. — Не можеш да я вземеш!

Зенди изтръпна от ужас, когато придружителят й беше сграбчен и хвърлен на около два метра във въздуха, преди да се приземи на тревата. Крийк изръмжа и поклати глава към огромния Вид, който приближаваше към Зенди.

— Не, Венджънс! Тя не е за теб!

— Разкарай се, жено!

Крийк отново изръмжа и се опита да го блъсне. Всичко се случи много бързо. Венджънс вдигна Крийк, завъртя се и внимателно я сложи да седне по задник зад себе си. Ричард се хвърли напред в опит да застане между Зенди и гологлавия, но не се получи. Венджънс просто изстреля длан и удари Ричард в гърдите. Ударът го отхвърли на около метър и половина и той се приземи по задник.

— Моя! Няма да те нараня. Не се страхувай от мен! — Гологлавият се приближи към Зенди.

В тази секунда някой се приземи между тях. Тайгър се изправи и застана само на сантиметри пред нея. Зенди беше потресена от начина, по който той се бе озовал там. Никога не бе виждала нещо подобно, а предупредителното му ръмжене беше ужасяващо.

— Не, Венджънс!

— Моя! — Гологлавият изръмжа в отговор и оголи острите си зъби.

— Не го прави, Венджънс! — Гласът на Тайгър прозвуча грубо. — Ще се бием до смърт. Но ти няма да я вземеш!

Тайгър се пресегна и внимателно избута Зенди, слагайки ръка на корема й. Сърцето всеки момент щеше да изскочи от гърдите й и младата жена отстъпи назад, като се питаше дали наистина ще се бият.

— Тя не е свързана с никой и не мирише на друг мъж.

— Дявол да го вземе, Венджънс! Изчезвай от тук! Веднага! Ще те убия, ако не ми оставиш друг избор.

— Моя! — изръмжа огромният Вид, докато се опитваше да заобиколи Тайгър, за да стигне до Зенди. Тогава Тайгър се хвърли върху него. И двамата паднаха на земята, разменяйки си юмруци. Борбата беше жестока.

— Спрете ги! — Зенди трескаво се огледа за помощ. Много офицери се втурнаха от хотела, повечето от тях приближиха, но бързо се отдръпнаха назад от двамата биещи се мъже на земята. Крийк се изправи на крака и се спусна към Зенди.

— Виждаш ли? Те се бият заради теб, за да ти покажат кой от тях е по-доминиращ. Кой се надяваш да спечели? Това е толкова секси, нали?

Смаяна, Зенди зяпна — не можеше да повярва на чутото.

— Дяволите да ви вземат, спрете ги! Не искам да се бият! Това е ужасно!

Крийк обърна глава, за да намери няколко от другите Нови видове.

— Спрете ги, офицери! Чухте я. Тя не е впечатлена.

Гледката на биещите се Тайгър и Венджънс бе ужасна. Те се удряха силно, търкаляха се по земята и издаваха животински звуци. Един офицер се опита да ги разтърве, но Тайгър го изрита и го отхвърли назад.

Към разиграващата се сцена с бясна скорост пристигнаха джипове. Със скърцане на спирачки те спряха и от тях излязоха още няколко офицера в униформи на НСО. Зенди се надяваше, че сега те ще прекратят боя, но мъжете се спряха да наблюдават отстрани. Тя прехапа устни и отчаяно сграбчи Крийк.

— Спри ги! Моля те!

Жената Нов вид въздъхна.

— Добре. И все пак това е нормално. Мъжете се бият и ти трябва да бъдеш впечатлена от тях.

Крийк вдигна ръка и даде сигнал на новопристигналите. Тя сви пръсти в юмрук, преди да ги разтвори и да им махне с отворена длан.

Един от мъжете кимна мрачно. Няколко секунди по-късно той и партньорът му се втурнаха към Венджънс, точно когато Тайгър го отхвърли от себе си. Те сграбчиха ръцете му, извиха ги отзад, а трети офицер застана с едрото си тяло между него и Тайгър.

— Достатъчно, Тайгър!

Тайгър се изправи и изръмжа, но не се впусна в нова атака. Той дишаше тежко, имаше рана на бузата си и ризата му бе разкъсана от борбата. Офицерът, който се бе изправил пред него, го гледаше подозрително, докато двамата се взираха един в друг.

— Хванахме го. Ще го върнем в Дивата зона.

— Благодаря, Флейм!

Червенокосият подуши въздуха, погледът му се насочи към Зенди и той въздъхна, преди да се обърне отново към Тайгър.

— Трябва да поговориш с нея. Очевидно е нова.

— Така и ще направя.

Флейм кимна разбиращо и се завъртя.

— Хайде да заведем Венджънс у дома.

Двамата офицери, които държаха гологлавия Нов вид, го вдигнаха за ръцете, закопчани с белезници зад гърба му, и го сложиха да седне на задната седалка. Венджънс изръмжа и щом студените му сини очи се впиха в нея, по гърба на Зенди полазиха тръпки. Червенокосият офицер отпътува със своя задържан, който до последно не престана да я гледа. Зенди освободи Крийк и се втурна към Тайгър. Той държеше лицето си там, където бе раната.

— Дай да видя колко е зле.

Тайгър се обърна към нея и изръмжа, лицето му бе изкривено от чиста ярост.

— Казах ти да се прибереш в жилището си. — Свободната му ръка се стрелна и я хвана за китката. — Сам ще те заведа. Ето, това се случва, когато не ме слушаш.

Тя бе шокирана от гнева му и от начина, по който буквално я повлече към джипа. Не я нарани, но беше много груб, докато я настаняваше на задната седалка на автомобила. После заобиколи отпред и седна зад волана.

Двигателят заработи и Тайгър изръмжа към Смайли, който се приближи.

— Повече няма да придружаваш Зенди. Заведи Ричард на работа. Ти не съумя да я опазиш.

Изумен, Смайли отвори уста да се защити от словесната атака, но Тайгър натисна газта. Джипът се изстреля напред и Зенди се хвана за облегалката на предната седалка, тъй като автомобилът нямаше врати.

Тайгър отказа да я погледне по време на целия път, докато караше към жилището й. С една ръка управляваше волана, докато с другата продължи да се държи за кървящата буза. Горещи сълзи напълниха очите на Зенди. Беше се наранил, докато я защитаваше и очевидно я обвиняваше за това. Все пак, тя нямаше как да предположи, че някакъв си гологлав Вид ще я нападне.

Най-накрая той проговори:

— Казах ти да напуснеш кафетерията, но ти отказа. Не ни познаваш, нито знаеш на какво сме способни. Ти не си от нашия свят. — Той изръмжа думите и всяка една от тях я нараняваше жестоко. — Не трябва да излизаш, докато не премине периода ти на висока температура. Аз няма да се бия с други мъже, само за да ти покажем колко сме различни от човеците.

Тайгър спря джипа пред жилищната сграда и Зенди не изчака той да изключи двигателя. Скочи от автомобила и бързо тръгна към вратата.

— Зенди?! Къде отиваш? Не сме приключили този разговор! — изръмжа Тайгър.

Тя продължи да крачи, опитвайки се да задържи сълзите си. Входната врата не беше заключена — нямаше нужда от това, тъй като по всяко време пред сградата имаше охрана. Младата жена тресна вратата след себе си и превъртя ключа. Секунда по-късно Тайгър се опита да я отвори.

— Зенди?! Отвори!

Сълзите й капеха. Беше ужасена, когато Венджънс я грабна. Тайгър обвиняваше нея, макар че тя нямаше никаква вина за това, че някои откачаха, когато подушеха жена в овулация.

— Върви на майната си, Тайгър! Отиди да научиш хората си да се контролират. Аз нямам никаква вина за случилото се.

Вратата се разтресе цялата, когато той опита отново да я отвори.

— Зенди! Отвори тая врата!

— Не ме ли чу? Майната ти! — Тя избърса сълзите. — Как смееш да ми крещиш и да се правиш на жертва? Начукай си го! — Врътна се и се втурна в спалнята.

Тайгър удари силно по вратата и Зенди подскочи от този звук. Но не я разби — нещо, което бе сигурна, че Новия вид би могъл да направи. Болеше я от обвиненията му. Той не бе прав и тя нямаше да търпи подобни глупости от никого. Дори и от Тайгър.

* * *

Тайгър беше бесен, докато се ослушваше, и чу шума от вода в къщата. Зенди бе пуснала душа, за да не го чува как удря по вратата. Той свали ръка и се обърна към двамата мъже, които го наблюдаваха. Изгледа ги свирепо. Единият от тях се поколеба, но все пак реши да попита:

— Тайгър, наред ли е всичко? Помирисахме, че си се бил с Венджънс и си много ядосан на малката женска.

Тайгър стисна зъби.

— Цикълът й на висока температура започна и тя не пожела да напусне проклетата кафетерия. Наложи се да се бия с Венджънс, за да не разкъса дрехите й и да я изнасили. Много съм ядосан.

— Помирисах страха й — отвърна Торент тихо. — Беше много силен и очите й бяха пълни със сълзи.

Изведнъж Тайгър се почувства като боклук. Толкова беше ядосан, че не бе забелязал страха и сълзите й. Беше се забравил в яростта си. Ако не беше там, Зенди щеше да пострада. Беше готов да убие Венджънс. Проклетият мъжкар бе извън контрол.

— Ние ще се погрижим тя да е в безопасност — обеща Трии. — Обучени сме да се справяме с човешките жени. Те не разбират как някои от нашите по-диви мъже могат да реагират на нещо, за което те изобщо не се замислят. Сигурен съм, че тя не е искала да стане причина за тези неприятности.

Тайгър кимна.

— Ще ида да поговоря с Венджънс.

Бързо се обърна и отиде до джипа си. Искаше му се да срита нечий задник и имаше предвид един. Този мъж щеше да съжалява, че е нападнал Зенди. Гневът му нарастваше с всеки километър, който изминаваше, докато не стигна дома на своята цел. Изключи двигателя и слезе.

— Венджънс! — Тайгър разкъса ризата си и свали обувките си, докато приближаваше към къщата. Вратата беше отключена и той нахълта вътре. Мъжът, когото търсеше, седеше на един стол срещу него. — Ставай! Излез навън! Ще се бием.

Вен бавно се изправи на крака.

— Очаквах те.

— Сигурен съм в това. — Тайгър излезе от къщата. — Ти докосна Зенди.

Мъжът от кучешкия вид излезе навън, накуцвайки от предишния им бой. Тайгър разкърши рамене, когато се спря на известно разстояние от къщата. Очакваше Венджънс да се хвърли към него, но мъжът просто бе свел глава и отпуснал ръце до тялото си.

— Бий се с мен!

Венджънс повдигна брадичка и срещна мрачния погледна Тайгър.

— Няма да отвърна на ударите ти. Знам, че това, което направих, е грешно. Накажи ме. — Той сложи ръце зад гърба си и ги стисна здраво.

— Защо го направи, след като знаеш, че е грешно? — Гневът на Тайгър кипеше, всеки момент щеше да излезе извън контрол, но успя да се овладее и да не атакува.

— Ти никога не си имал половинка. — В очите на другия мъж проблеснаха сълзи. — Тя ми липсва толкова много!

Тайгър разтвори юмруци. Трудно беше да изпитва гняв пред такава неприкрита болка.

— Празен съм отвътре. Не спя добре. Насилвам се да ям и да живея. В повечето дни ми се иска да бях умрял с нея. Борих се в продължение на толкова много години, за да оцелея. Знаеш колко силна е волята ни за живот. Изгубих тази воля, когато я убиха.

Горещи сълзи закапаха по лицето на Венджънс — шокът да види огромния мъж да плаче остави Тайгър безмълвен.

— Тя имаше чувства към мен. Щеше да си играе с косата ми, да прокарва пръсти през нея. — Протегна ръка и докосна голата си глава. — Затова не й позволявам да порасне отново. Напомня ми за нея. Някои нощи вия от мъка. Тичам, докато краката ми се подкосят, и чакам зимата да дойде. Може би ще падна в снега от изтощение и студът няма да ми позволи да се събудя отново. Смяташ ли, че наистина има небе? Мислиш ли, че тя ме чака там? Дали ще се ядоса, че не умрях веднага след нея? Понякога сънувам, че ми е много сърдита, защото аз оцелях, а тя не.

Емоциите задушиха Тайгър и предизвикаха силна болка в гърдите му.

— Вен…

Мъжът сведе поглед към земята.

— Нашите жени не искат да си взимат половинка. Те се противопоставят на всяка форма на обвързаност, след като бяха освободени. Мерикъл ми даде жена в опитите си да разбере дали можем да имаме деца, но аз започнах да изпитвам дълбоки чувства към нея. Нещата се влошиха още повече, когато споделих секс с няколко от нашите жени. Те не ме докосват така, както ме докосваше моята половинка, нито ми позволяват да ги държа в прегръдките си, докато спя. Човешките жени изглеждат толкова крехки, че непременно трябва да си имат половинка. Ще се грижа много добре за една от тях. — Той избърса сълзите си и срещна погледа на Тайгър. — Не искам да ги плаша. Просто много силно искам да си имам половинка. Мисля, че жените Видове биха се борили до смърт, за да не бъдат само с един мъж сега, когато имат право на избор. Но човешките го приемат. Продължавам да си мисля, че една такава жена ще остане с мен, ако имам възможност да й покажа, че няма да й причиня нищо лошо, че ще направя всичко за нея. Да бъде тук, с мен, за да ме опознае.

— По дяволите, Вен, разбиваш ми сърцето! А аз дойдох тук да те пребия. Не можеш да продължаваш да преследваш човешки жени.

— Знам. Но като ги видя и вътре в мен нещо реагира, преди да успея да помисля. Толкова съм самотен, а ще бъда чудесна половинка. — Той изправи рамене. — Нямам си никого.

Тайгър се приближи и го докосна по ръката.

— Не може просто да я грабнеш и да се грижиш за нея. Би било хубаво, ако беше толкова лесно, но не е така.

— Аз съм опитен в споделянето на секс и се научих да готвя. Освен това съм и отличен боец. Ще я топля в прегръдките си и ще умра, за да я защитя.

— Сигурен съм, че ще го направиш.

— Ще науча много за тяхната култура от телевизията. Знам, че ако някога си взема друга половинка, тя непременно трябва да бъде човек. Толкова много искам половинка. Преди те бяха наши врагове, но това няма значение. Повече не мога да понасям самотата. Мерикъл ме направи зависим от моята половинка, а тя имаше чувства към мен. Просто искам това отново.

— По-добре разбери какво искат от мъжете, а не направо да ги отвлечеш и да заявяваш претенциите си над тях. Ето защо ги плашиш. Варварско е да ги хвърлиш през рамо и да избягаш.

— Те вярват, че ще нараня телата им, като ги принудя да споделят секс с мен. Първо ще я накарам да ме иска.

— Не можеш да ги принуждаваш да правят каквото и да е.

Венджънс присви очи.

— Аз съм много опитен в секса. Моята половинка ме обучи добре.

Усмивка изви устните на Тайгър.

— Прелъстяването на жена и правенето на любов с нея не са едно и също нещо.

— Но трябва да бъдат.

— Животът не е толкова прост.

— Аз съм изгубен в този свят.

— Както и всички ние, но се имаме един друг. Спри да преследваш човешките жени, Вен. Каза, че искаш да се запознаеш с тяхната култура, нали? Ето, заеми се с това. Предлагам ти да приближаваш внимателно и да говориш с тях. Позволи им най-напред да те опознаят, преди да се опиташ да ги убедиш да дойдат с теб в дома ти.

— Тази жена няма мъж. Мислех си, че може да иска един.

— Напротив. Има. — Гласът на Тайгър се задълбочи. — Тя е моя.

— Ароматът ти не е върху нея.

— Но моята марка е.

— Как успя да я примамиш да бъде твоя?

Тайгър пусна ръката на гологлавия Вид.

— Това е дълга история, а и направих куп грешки.

— Аз също.

— Да влезем вътре и да поговорим.

Венджънс се обърна.

— Ти си късметлия, Тайгър. Съчетай се с нея и бъди щастлив.

На Тайгър му идеше да се проклина. Наистина се бе издънил със Зенди. Беше го заключила вън от жилището си и отказваше да говори с него. И сега нямаше представа как да оправи нещата.

Бележки

[1] ПМС — предменструален синдром. — Б.пр.