Серия
Новите видове (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tiger, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 91 гласа)

Глава 13

Зенди прехапа устни и се втренчи в заключената врата, на която й се искаше да има шпионка.

— Кой е?

— Аз съм, Крийк — заяви познат глас. — Донесох ти вечеря.

Зенди бързо отключи вратата и я отвори широко. Жената Нов вид се усмихна насреща й, в едната си ръка държеше чанта, а в другата бутилка вино. Тя влезе в апартамента и обходи с поглед стаята.

— Помислих си, че може би ще искаш едно питие след днешните премеждия. Знам, че човешките жени се наслаждават на виното. Добре ли си? Ричард е добре, но малко потресен. Надявам се, че си в настроение да хапнеш една пържола. Знам, че понякога ги предпочиташ за обяд.

— Звучи чудесно. — Тя пое чантата и виното. — Седни. Ще донеса чаши.

— Донесох и своята вечеря. Имаш ли нещо против да хапна с теб?

Това обясняваше защо чантата беше толкова голяма и тежка.

— Ще ми е много приятно. — Зенди сложи нещата на масичката за кафе и се втурна към кухнята да донесе прибори и чаши. Взе и тирбушон.

Седнаха двете на дивана и Крийк подуши въздуха. Зенди обърна глава и се взря в приятелката си.

— Ти си в топлина. Но сега миризмата не е слаба. В момента си в пълната й сила.

— Толкова е странно. Надявам се, че не воня. — Ненавиждаше тази мисъл. — Жените не могат да разберат точно кога са в овулация.

— Видовете могат. Ние сме много възбудени и постоянно искаме секс. При вас няма ли такова нещо?

— Не.

— Късметлийки! Съжалявам, че Венджънс те нападна. Той живее в Дивата зона и не се е научил на никакви обноски. Някои от нашите по-нецивилизовани мъже живеят там и оставят животинската част в тях да ги управлява. Сигурна съм, че той не би те наранил, но ти щеше да останеш насаме с един много възбуден мъж.

— Щеше ли да ме изнасили?

Крийк се поколеба, след това се усмихна.

— Щеше да те убеди, че искаш секс. Нашите мъже никога не ни взимат, ако телата ни не са подготвени за тях. Те могат да бъдат много убедителни, когато наистина искат една жена.

Зенди поклати глава.

— Той нямаше да успее да ме убеди.

— Не съм съгласна. — Крийк отпи от виното и се изненада. — Плодово е, но не е лошо.

— Никога ли не си вкусвала вино?

— Не. Ние не пием алкохол, но това ми харесва. — Остави чашата. — Венджънс щеше да те съблече гола и да зарови лице между краката ти. Нашите мъже могат да те убедят, че ги искаш. — Широка усмивка се разля по лицето на Крийк. — Много са добри в това. Ти си във висока температура и това е гаранция, че той ще иска да те оближе. Мъжките Видове са луди по вкуса на жената, когато е в топлина.

Зенди зяпна от изненада.

— Добре.

Крийк се засмя.

— Трябва да си видиш очите. Това шокира ли те? Вашите мъже не обичат ли да ви облизват между краката и да опитат вкуса ви?

— Хм, повечето от тях обичат жените да ги ближат.

Веселието на Крийк незабавно изчезна и тя се втренчи в другата жена.

— Защо?

— Какво защо? Те обичат да го подават в устата.

— Какво е това?

Зенди премигна.

— Орален секс. Мъжете обичат жените да им правят орален секс.

— Нашите мъже не искат това. — Тя леко изпъчи гърди. — Те искат да ни убедят да споделяме секс с тях. Няма нужда ние да ги съблазняваме. Жените Видове сме малко, а те са много. Те трябва да полагат повече усилия в леглото, за да ни впечатлят, тъй като конкуренцията е голяма.

— Леле! — Зенди отпи от виното. — Значи никога не ги ближете там долу?

— Не.

Тогава младата жена реши да смени темата.

— Чувствам се ужасно заради днешния бой. Трябваше да си тръгна веднага, след като Тайгър ми каза.

— Не е твоя вината, че не разбираш колко си изкусителна за мъжете и колко агресивни могат да бъдат те. Ти си човек.

— Тайгър беше ранен. Бузата му кървеше.

Крийк се засмя.

— Не се тревожи за него. Мъжете често се бият, а и ние се възстановяваме бързо. Освен това жените ще чуят какво е направил и ще искат да го възнаградят. Той е герой.

— Да го възнаградят? — Зенди изобщо не хареса как й прозвуча това.

— Тайгър е един от най-добрите ни бойци. Ето защо ръководи Сигурността тук. Мъжете го уважават и в същото време се боят от него. Жените ще чуят какво е направил за теб и ще му предложат да споделят секс. Някои от тях ще са повече от щастливи да се погрижат за него.

Болка прониза гърдите на Зенди при мисълта, че някаква жена от Видовете ще преследва Тайгър. Той й беше бесен, че не го послуша и най-вероятно всичко между тях бе приключило. Щеше ли да спи с някоя друга? Тя вдигна чашата и изпи цялото й съдържание.

Младата жена слушаше как Крийк й говори, че Хоумленд й липсва и как й бяха поръчали с други петнадесет жени да живее и работи в Резервата. Докато приключи с вечерята си, изпи още няколко чаши вино. Най-накрая Крийк забеляза колко тиха е приятелката й.

— Уморена ли си?

— Да.

— Тогава си тръгвам. Не би трябвало да ходиш на работа, но ако искаш — можеш. Тайгър ще преодолее гнева си. Ти работиш с човек, а те нямат толкова силно обоняние. Ричард има и половинка и никога не съм помирисала да е възбуден, когато е около теб. Сигурна съм, че ще бъдеш в безопасност с него.

Зенди се изправи прекалено бързо след толкова чаши изпито вино и залитна. Крийк я хвана за ръката да не падне и се засмя.

— Мисля, че пи твърде много, моя малка приятелко.

— Може би. Беше дълъг и лош ден.

— Трябва да се обадиш на мъжа, с когото имаш връзка и да поговориш с него. Това може да те накара да се почувстваш по-добре. Все пак не си го виждала, откакто ти наредиха да не напускаш Резервата заради твоята безопасност.

— Имахме спор и мисля, че всичко между нас свърши. Благодаря ти за вечерята и за виното!

— Ще те заведа в спалнята. Ти не можеш да ходиш — залиташ.

— Благодаря! — Зенди не можеше да отрече, че беше малко пияна.

Крийк я вкара в спалнята и отметна завивката на леглото. Подуши и със странно изражение се втренчи в приятелката си.

— Какво?

— Променила ли си решението си, че не искаш да споделяш секс с един от нашите мъже?

— Не. Срещах се с някого, но това завърши зле. Нали току-що ти казах, че всичко между нас приключи. Скарахме се.

— Да, каза ми. — Крийк й помогна да съблече част от дрехите и я настани в леглото. — Дълго ли се виждахте с този мъж?

— Достатъчно дълго, за да ме боли от раздялата — призна Зенди. — Знаех, че това не може да продължи дълго. — Сълзи напълниха очите й и тя премигна, докато се вглеждаше в приятелката си. — Завиждам ти, че следваш правилото „никаква сериозна връзка с мъж“. Гадно е, когато имаш чувства към него, а той не ти отвръща по същия начин.

Крийк я зави.

— Разбирам. Позволи ли му да спи с теб?

— Да.

— И той те държа в обятията си, докато ти спеше?

— Това наистина беше много хубаво — призна Зенди. — Влюбването е гадна работа.

— Сигурна съм, че е така. — Крийк се отдалечи и спря на вратата. — Спи спокойно, Зенди. Ще се видим след няколко дни, когато излезеш от периода на топлина и можеш да дойдеш в кафетерията.

После изгаси светлината в спалнята и Зенди затвори очи. Тя чу как другата жена почиства след вечерята им и се почувства малко виновна. Горещи сълзи потекоха по бузите й, щом отново се замисли за Тайгър. Дали беше с друга жена? Не й бе позвънил да се извини, нито се бе появил на вратата й и да се опита да поговори с нея.

Светлината в дневната изгасна и Крийк напусна апартамента й, затваряйки външната врата след себе си. Зенди се претърколи по корем и се опита да не мисли повече за Тайгър. Да беше мислила, преди да се влюби в него.

* * *

Тайгър крачеше из спалнята си и мислеше за Зенди. Искаше да отиде при нея, но не бе сигурен, че тя ще говори с него. Спря и погледна телефона. Щеше ли да вдигне, ако й позвънеше? Наистина си изпусна нервите, когато Венджънс я последва. Беше наранил чувствата й и сега не бе сигурен как да поправи грешката си. Човешките жени бяха толкова различни от женските Видове. Жената Вид щеше да го удари, ако я ядосаше, но хората бяха известни със своята сдържаност.

Седна на ръба на леглото и отвори чекмеджето на нощното шкафче. Извади торбичката с цип, която държеше там и я отвори. Ароматът на Зенди все още бе върху сутиена й и Тайгър го вдъхна дълбоко. Нейното ухание го накара да усети още по-остро липсата й. Желанието му да отиде при нея стана почти непоносимо, затова затвори ципа и прибра торбичката обратно вътре. Проблемът нямаше да се разреши от само себе си, ако продължава да се измъчва.

Звънецът иззвъня и той бързо се отправи към входната врата. Не трябваше да се прибира у дома, искаше да остане сам със себе си. Извади мобилния телефон, провери дали няма пропуснати повиквания и отвори вратата, чудейки се кой е неговият посетител. Изненада се, когато видя насреща си Крийк.

— Здравей, Тайгър! — Тя го погледна право в очите. — Може ли да вляза?

Той отвори широко вратата и се отмести настрани, за да й позволи да влезе вътре.

— Нещо не е наред ли? Говорих с Венджънс, ако затова си тук. Той съжалява за постъпката си днес.

Жената затвори вратата и се обърна към Тайгър.

— Вечерях заедно със Зенди и пихме вино. — Крийк се ухили. — Тя не може да носи на алкохол. След няколко чаши залиташе и говореше смешни неща. Беше много сладка.

— Тя добре ли е след днешната случка? — Потръпна вътрешно, чудейки се дали Зенди беше по-разстроена от факта, че почти бе похитена от безумния гологлав мъж, или от поведението на самия Тайгър. Той не беше пребил Венджънс след разговора с него. Съчувстваше на мъжа и нямаше желание да се бие. — Затова ли си тук? Вен няма да приближи повече до нея.

По лицето на Крийк не остана и следа от веселото й настроение. Няколко дълги секунди внимателно наблюдава Тайгър.

— Венджънс беше извън контрол днес, но ти го спря да я прелъсти. Искам да ти благодаря. Зенди е моя приятелка. Тя не знае нищо за нашите мъже и за начина, по който им действа периода на топлина.

— Не съм направил нищо особено. Вен не беше на себе си.

Тя пристъпи по-близо до него.

— Мога да споделя секс с теб, ако се интересуваш. Ти си герой, затова че се сби с него.

Тайгър направи крачка назад.

— Не, благодаря! Но оценявам предложението ти.

Крийк пристъпи отново към него, но той се отдръпна назад. Жената присви очи и Новия вид се зачуди защо е толкова агресивна. Не беше обичайно за мъжа да отхвърля предложението на жената за споделяне на секс. Гърбът му опря във вратата и Тайгър тихо изръмжа.

— Казах, не!

Крийк спря на няколко сантиметра от него и го загледа настоятелно, докато той се почувства неудобно.

— Бих могла да накарам друга жена да дойде тук, ако не се интересуваш от мен.

— Ако исках жена, щях да си намеря сам. Трябва да си тръгваш.

Изражението й се смекчи, когато отстъпи няколко крачки. Обърна се, седна на дивана, скръсти ръце пред гърдите и пак се вторачи в мъжа.

— Сложих Зенди да си легне и я завих. Не можеше да си стои на краката. Представи си моята изненада, когато помирисах теб и секс върху завивките й. Знам истинската причина, поради която отхвърляш предложението ми за секс. Ти не искаш мен, защото тя е жената, която желаеш.

Тайгър се намръщи, останал прав до вратата.

— Тя е твоя приятелка и ти ме изпитваше, като ми предложи секс, за да разбереш какви са чувствата ми към нея, нали?

— Да.

Гневът кипна в него.

— Какво искаш?

— Зенди е моя приятелка и аз много я харесвам. Тя страда, защото не се виждаш вече с нея. — Гласът й се задълбочи в ниско ръмжене. — Видях в очите й болката, която си й причинил. Жената не е от Видовете и за нея сексът не е случаен. Тя има чувства към теб, Тайгър. Ето това исках да ти кажа. Ти си глупак, ако не виждаш колко чудесна е тя и не се опиташ да я убедиш да се свържете.

Гневът на Тайгър лумна с пълна сила.

— Смятам да я видя отново. Просто имахме спор. Не съм казал, че това е случайно. Но и двамата сме объркани от случващото се между нас.

— Ти не искаш половинка и тя не желае трети съпруг.

Той се отдръпна от вратата.

— Вярно е.

— Това са глупости. — Крийк бавно поклати глава. — Изглеждаш нещастен, както и Зенди. Отказа да правиш секс с друга жена. Тя отказва да сподели секс с мъжете, които са й предложили. Това вече е ангажимент. Ние сме Видове, Тайгър. Знам, че прекарваш много време с човешките мъже от работната група, но не забравяй кой си в действителност. Ние не лъжем и не се крием от нашата природа.

Той седна на стола.

— Вече не знам какво искам.

Крийк тъжно се усмихна.

— Знаеш. Послушай инстинктите си. Какво казват те?

— Искам Зенди. Не желая нищо толкова много, колкото да отида, да я грабна от леглото й и да я донеса в моето.

— Обичаш ли да спиш с нея, държейки я в прегръдките си?

— Да. — Признанието му донесе облекчение. — Искам я в ръцете си всяка нощ.

— Мъжете могат да бъдат толкова упорити. — Крийк се изправи, бръкна в задния си джоб и му протегна ръка. — Дръж.

Тайгър заби поглед в ключа, който тя държеше.

— Какво е това?

— Резервният ключ за входната врата на апартамента й. Взех го от стената, където висеше. Ще отвлека вниманието на охраната, докато се промъкнеш вътре. Хората са странни що се отнася до споделянето на секс, не им харесва всеки да знае за това. Отиди при Зенди и потуши болката й. Тя мисли, че вече не я искаш.

Той стана и взе ключа. Вгледа се дълбоко в очите на Крийк.

— Благодаря ти!

— Тя е моя приятелка. Спри да се бориш с инстинктите си и не забравяй, че Зенди не е от Видовете. Изглежда, те обичат да бъдат във властта на мъжете. Това ме кара да бъда любопитна по отношение на човешките мъже, тъй като очевидно те са много по-нежни. Жените винаги искат това, което нямат.

— Ще дойдеш ли сутринта, за да ми помогнеш да се измъкна? Искам да остана цялата нощ със Зенди.

— Това е фасулска работа. Не съм на смяна и ще донеса закуска на момчетата. Те ще флиртуват с мен. — Крийк се засмя. — Нито един от тях няма да ми откаже, ако им предложа секс.

Тайгър протегна ръка и я стисна за рамото.

— Благодаря!

— Грижа ме е за Зенди, а ти също си приятел. — Усмивката й помръкна. — Не я наранявай, иначе ще си имаш работа с мен.

Последното нещо, което искаше Тайгър, бе да причини болка на Зенди.

— Задължен съм ти.

— Ще го запомня.

— Нека да си взема дрехи за преобличане. Още един път ти благодаря.

— Просто остави мъжките ти инстинкти да управляват ситуацията и ще бъдеш добре. Човеците, изглежда, смятат, че е много сладко, когато мъжете властват. — Тя се изкиска. — Техните мъже не ги вкусват често. Те очакват жените да ги изкушат да правят секс. Нищо чудно, че толкова много от човешките жени ценят нашите мъже. Така и не ми беше ясно защо те толкова лесно се свързват в двойки, докато Зенди не ми сподели тази информация.

Тайгър се надяваше, че Зенди лесно ще го приеме като половинка. Просто трябваше да не бърза и да я уговори за това.

* * *

Леглото се раздвижи и това събуди Зенди. Тя ахна и се претърколи, очаквайки да бъде нападната отново от някой непознат.

Вместо това, погледът й срещна Тайгър. Беше оставила светната лампата в дневната и вратата на спалнята отворена, така че ясно го видя да седи на ръба на леглото й.

— Съжалявам, че си разменихме лоши думи. — Той се поколеба. — Бях ядосан, защото Венджънс едва не те отвлече. Вината не беше твоя и аз не трябваше да ти крещя. Само при мисълта, че ще се докосне до теб, изпаднах в ярост.

Зенди беше толкова смаяна, че й трябваха няколко секунди, за да осмисли думите му.

— Какво правиш тук? — Погледът й се спусна по голите му гърди и крака, след това се върна обратно. Тайгър бе кръстосал крак върху крак, за да скрие пениса си, но голото му бедро беше достатъчно, за да покаже, че не носи нищо. — Ти си гол?!

— Надявах се да ми позволиш да спя с теб. Искам да остана през нощта.

Тайгър не беше с друга. Беше едва ли не тъжно какво облекчение почувства, след като Крийк й бе казала, че другите жени ще му предложат да правят секс с него. Вместо това той бе решил да дойде при нея. Тя отметна завивката и разтвори обятия.

Погледът му се спря върху дрехите й.

— Ще ги свалиш ли?

Тя седна, хвана тениската и я съблече през главата си. Тайгър тихо изръмжа, за да я насърчи, когато тя легна по гръб, вдигна ханша си и мушна пръсти под колана на долнището, за да го смъкне надолу. Той й помогна, като хвана анцуга за другия край и го изхлузи от краката й. Само за секунди Зенди беше гола и Тайгър веднага се просна до нея, лягайки на хълбок. Хвана в шепа лицето й и се взря дълбоко в очите й.

— Имаш ли представа колко силно ме влудяваш? И всички неща, които искам да направя с теб?

— Не. Кажи ми!

Тайгър наведе глава, зарови нос в бузата й и вдъхна дълбоко.

— Ти си в период на топлина. Миришеш толкова хубаво, че мога да те изям жива.

В отговор на думите му в корема й сякаш запърхаха безброй пеперуди. Тя се обърна на една страна и сложи длан върху гърдите му, за да го погали. Горещата му кожа бе гладка като сатен, а младата жена обичаше да я докосва.

— Още ухапвания, а? — Знаеше, че не това има предвид и му се усмихна, когато срещна погледа й.

Той облиза устни и погледът му се откъсна от лицето й, за да се плъзне надолу към скута й.

— Отвори се за мен. Знаеш какво искам.

Тя отново се обърна по гръб, разтвори бедра и сви колене едновременно. Тайгър бързо се претърколи и се плъзна по леглото. Сърцето на Зенди ускори ритъма си, докато го наблюдаваше как бавно се навежда над нея, а ръцете му хващат вътрешната страна на бедрата й.

Лицето му се сниши още и той започна да мърка.

— Мога да остана тук с часове.

— Ще ме убиеш.

Погледът му се вдигна рязко нагоре.

— Не казвай това!

— Беше шега. Просто не съм сигурна, че ще мога да издържа толкова дълго.

— Опитвам се да запазя контрол заради теб. Не искам да те плаша. — Изражението му беше напрегнато, а гласът му прозвуча по-грубо от обикновено.

— Когато се намираш там, където си сега, съвсем не си страшен, ако не хапеш. Наистина ми харесва, когато си там долу.

— Искам да направя повече от това. — Пръстите му галеха бедрата й.

— Какво искаш, Тайгър?

Той затвори очи.

— Тайгър?

Новия вид повдигна клепачи и Зенди видя в очите му нещо, което я накара да затаи дъх. В тях имаше неприкрит глад, но тя нямаше представа какво го е предизвикал.

— Искам всичко с теб, но се страхувам, че ще те изплаша, ако престана да се контролирам. Ти си в топлина, а тя ме призовава по начин, който ще те шокира.

— Чувствам се много смела — призна тя. — И много възбудена.

— Аз не съм съвсем човек.

— Знам.

Тайгър примигна.

— Наистина ли го осъзнаваш?

Младата жена кимна рязко.

— Ти мъркаш, Тайгър. Ти ръмжиш. Имаш невероятно красиви очи, в които обичам да се взирам. Имаш остри зъби. Повярвай ми, разбирам всичко това. И все още съм гола с теб. Не ме е страх. Няма да ме нараниш. Доверявам ти се напълно, така че спри да се сдържаш.

— Отвън има охрана. Не забравяй! — Това беше последното предупреждение, което Зенди получи.

Тайгър наведе глава и устните му се впиха в клитора й. Зенди затвори очи, когато горещият му език започна да я дразни, като силно се търкаше в снопчето от нерви. Устата му се впи още по-силно във влажната й плът, а ръцете му разтвориха по-широко бедрата й, за да му освободят повече място.

Екстазът я заля — бързо и яростно. Тя изви гръб, за да притисне по-плътно розовата си сърцевина в гладната му уста. Бързо вдигна ръка и я сложи върху отворената си уста, за да заглуши стоновете. Тайгър не проявяваше нито капчица милост, докато обработваше клитора й с език. Той откри малкото местенце, което я накара да обезумее, и тя достигна мощен оргазъм.

Устата му се отдели от влажната й плът и леглото се раздвижи. Зенди отвори очи, точно когато ръцете му се преместиха от бедрата на глезените й. Видя го как се смъкна от края на леглото и после издърпа и нея. Изгарящият му поглед задържа нейният, преди да я обърне, да я хване за бедрата и да я постави на колене върху килима. Наведе я над ръба на леглото и обкрачи краката й.

Главата на члена му докосна срамните й устни, потърка се в тях, докато той се наместваше и когато застана точно там, където искаше да бъде, проникна бавно в нея. Зенди се вкопчи в завивките и застена от прекрасното усещане за дебелия му ствол, който я разтягаше безмилостно, докато го поемаше.

— Не мога да спра! — изръмжа Тайгър. — Нуждая се от теб!

Тялото му се уви около нейното и я прикова към леглото. Ръцете му сграбчиха юмруците й, стиснали здраво чаршафа, устата му покри с влажни целувки шията й. Влезе дълбоко във влажната й плът и започна да се движи бързо и ритмично.

Зенди стенеше силно, заровила лице в матрака. Тя не можеше да се движи, защото я бе притиснал здраво към леглото. Единственото, което можеше да прави в момента, бе да поема твърдата му плът и да чувства движенията на пениса му в тялото си. Вагиналните й мускули все още потрепваха от първия оргазъм. Не му отне много време да я доведе до втори. Зенди извика в завивките, които заглушиха вика й, когато почувства, че Тайгър я последва, изживявайки своята кулминация.

Тялото му се разтресе над нейното, щом горещите струи сперма изпълниха дълбоко утробата й. Той изръмжа и спря да я целува, дишайки тежко. Бедрата му конвулсивно потръпваха при всяко изстрелване на семето.

Зенди очакваше, че той ще излезе от тялото й, за да си отдъхне след преживяния оргазъм, но вместо това Тайгър започна да се движи отново, тласкайки малко по-бавно.

— Мога да те обладавам в продължение на часове — заяви Новия вид. — И ще го направя. Не мога да спра. Ти си толкова гореща и влажна за мен. Толкова тясна. Ти си моя, Зенди!

Младата жена изстена. Можеше да я убие, но това бе най-прекрасният начин да умре.

— Аз… — Млъкна, поразена от това, което щеше да каже.

Тайгър застина.

— Ти какво? Искаш ли да спра? Боли ли те?

— Продължавай! — настоя тя. Едва не му беше казала, че го обича. — Не спирай!

Зъбите му леко одраскаха шията й.

— Няма. — И започна да се движи отново, да тласка дълбоко и равномерно.

Удоволствието отново обхвана тялото й. Той я доведе до нов оргазъм и намери своя.

Зенди не възрази, когато я вдигна и я сложи на леглото — легна зад нея и взе я в прегръдките си. С леки целувки погали рамото и бузата й, докато я притискаше силно към гърдите си.

— Ще те събудя през нощта. Вече си изчерпана. Опитай се да си починеш.

— Беше невероятно.

Тайгър измърка тихо.

— Беше и ще бъде отново. Почини си, Зенди. — Гласът му звучеше весело. — Мисля, че те изморих.

Тя се ухили и затвори очи.

— Накара ме да разбера защо мъжете плетат крака след секс.

* * *

Тайгър разбра кога Зенди заспа. Пенисът му бе все още твърд и изпитваше болезнено желаеше да я вземе отново. Тъй като тя бе в период на топлина, той щеше да остане в това възбудено състояние, докато съблазнителният аромат изпълваше носа му.

Зенди беше в най-силната точка на периода, а той не бе използвал презерватив. Тя не знаеше, че може да забременее от него. Вината го гризеше, защото не я бе предупредил какво може да се случи, но не съжаляваше. Но все пак щеше да се наложи да й каже истината. Връзката им бе стигнала до етап, когато трябваше да сподели класифицираната информация с нея. Искаше я за своя половинка и тя трябваше да знае истината, преди да вземе решение.

Ами, ако кажеше „не“? Болка прониза гърдите му. Можеше да му каже, че не иска друг мъж в живота си.

Беше имала вече двама, които я бяха наранили и предали. Те бяха човеци, а тя може би не разбираше колко е различен от тях.

* * *

На разсъмване Тайгър се събуди от вибрациите на мобилния си телефон. Не искаше да се отделя от Зенди, но трябваше да отговори. Извади апарата от джоба и отиде в дневната, като затвори вратата, за да не я събуди гласът му.

— Тайгър.

— Брас е. Имаше нападение над Хоумленд. Двама от нашите хора са ранени, двама човека са мъртви и едва успяваме да удържим щурма на протестиращите. Нуждаем се незабавно от помощ. Човешката работна група е тук, полицията също, но Джъстис иска ти да дойдеш. Имаш начини да накараш мъжете ни да се успокоят.

— Какво се е случило? — Тайгър веднага се разтревожи.

— Двама от онези луди проклетници спряха точно пред портите и започнаха да крещят, че сме животни. И колата им просто се взриви. Подозираме, че вътре е имало бомба, която се е задействала. Нещастниците загинаха на място. Взривът изхвърли двама от нашите мъже, които точно в този момент се намираха до стената. Те са тежко ранени, но ще оцелеят. Нашите хора са разгневени, защото протестиращите ни обвиняват, че ние сме взривили колата. Настана страшен кошмар. Човешките адвокати и работната група се опитват да се справят със ситуацията, но нашите мъжете ни са бесни. Те са уморени от атаките и Джъстис смята, че твоят неподправен хумор и веселият ти характер са отчаяно необходими тук. Колко бързо можеш да пристигнеш?

— Вече съм на път. — Тайгър прекъсна връзката и се обади в Сигурността. — Пригответе хеликоптера! Възможно най-бързо трябва да съм в Хоумленд.

— Разбрано.

Той затвори и се втренчи в затворената врата на спалнята. Не искаше да напуска Зенди, но нямаше друг избор. Щеше да отсъства само няколко часа.